№ 6330
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110160988 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А.
срещу „Стик-кредит“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 108,00 лв. по сключен между ищеца и ответника договор за
потребителски кредит № ****** от ********* г. Излагат се съображения, че
съгласно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит
№ ****** от ********* г., съгласно които кредитодателят „Стик-кредит“ АД
се задължава да предостави в заем на кредитополучателя сума в размер на 400
лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 36,00%, при ГПР от
42,58%, срещу задължението на кредитополучателя А. А. да върне в 30-дневен
1
срок след предоставяне на кредита сума в общ размер от 412,00 лв. Твърди, че
в чл. 27 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на
длъжника да предостави обезпечение – двама солидарни длъжници,
отговарящи на условията, предвидени в общите условия или банкова гаранция
в 3-дневен срок от сключване на договора, дължи на кредитодателя неустойка
в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката е
уговорено да се заплаща разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. По
този начин размерът на общо дължимата сума по кредита е 520 лв. Излага
подробни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване
на формата по чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 ЗПК – поради непосочване на ГПР (тъй
като ГПР са посочени единствено като число, но не са описани
компонентните, включени при формиране на ГПР), респективно – поради
грешно посочване на ГПР в договора (тъй като при изчисляване на ГПР
следва да се включи неустойката за непредоставяне на обезпечение, която е
скрита печалба за кредитора). Поддържа, че ако таксите за непредоставяне на
обезпечение бяха включени в ГПР, щеше да бъде надвишен 5-кратния размер
на законната лихва. Намира, че посочената клауза представлява заобикаляне
на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК, че при забава на потребител кредиторът има
право единствено на законна лихва за забава, докато в случая за неизпълнение
на акцесорно задължение на длъжника е начислена неустойка в значителен
размер. Оспорва посочената неустойка и поради противоречие на
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр., тъй като посочената неустойка
предвижда прекомерно високо обезщетение при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя. Позовава се на заобикаляне на закона –
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Оспорва договора за кредит като нищожен противоречие с
добрите нрави, тъй като на договорната възнаградителна лихва е прекомерна.
Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено между страните, че договор за кредит № ****** от
********* г. е нищожен поради липса на форма, противоречие или
заобикаляне на чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и поради противоречие
на добрите нрави, евентуално – съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 27
от договор за кредит № ****** от ********* г., предвиждаща възнаграждение
за непредоставяне за обезпечение поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
като неравноправна клауза в потребителски договор по чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗПотр. Претендира разноски по делото, в това число и адвокатско
2
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
****** от ********* г., по който ответникът е предоставил на ищеца сума в
заем в размер на 400 лв. Оспорва твърдението, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна. Посочва, че процесната неустойка
изпълнява типичната си обезпечителната, обезщетителна и санкционна
функции. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени, в условията на евентуалност искове,
както следва:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД,
вр. с чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и ал. 2, предл. 3 ЗЗД за
установяване спрямо ответника „Стик-кредит“ АД, че договор за
потребителски кредит № ****** от ********* г. е нищожен поради
противоречие и заобикаляне на закона, липса на форма или противоречие
на добрите нрави
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1, предл. 1, 2
и 3 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр. за
установяване спрямо ответника „Стик-кредит“ АД, че клаузата на чл.27
от договор за потребителски кредит № ****** от ********* г.за
уговаряне на такса за експресно разглеждане е нищожна като
неравноправна клауза в потребителски договор и поради заобикаляне на
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договор за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните при посочените
условия, както и посочените основания за нищожност – противоречие на
императивна разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради надвишаване на
императивния максимален размер на ГПР, липса на форма поради различие
3
между посочен в договора и действително приложен ГПР и противоречие на
добрите нрави поради прекомерност на договорната възнаградителна лихва.
Ответникът следва да докаже, че договорът не е нищожен на посочените
основания.
По предявения иск за нищожност на договорна клауза:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните при посочените
условия, наличието на посочената договорна клауза, както и посочените
основания за нищожност – противоречие или заобикаляне на императивна
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и че клаузата е неравноправна на посоченото
основание (има значително несъответствие между правата на страните, както
и че договорът е потребителски – едната страна по него е търговец,
предоставящ кредити в рамките на своята професионална и търговска
дейност, а другата страна е потребител-физическо лице, който сключва
договора извън своята професионална дейност).
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна
клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие на
договорно правоотношение между ищеца А. Г. А. и „Стик-кредит“ АД, по
договор за потребителски кредит № ****** от ********* г., в който е
включително клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер
на 108 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до първото
съдебно заседание да представи Стандартен европейски формуляр и
погасителен план по договор за потребителски кредит № ****** от *********
г., като при неизпълнение, съдът на осн. чл. 161 ГПК може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
4
допуснати доказателства
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ,
като не необходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, като
неотносимо.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него, в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.03.2025 г., от 13,45 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5