№260045
гр. Силистра, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Мирена С. и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева в. гр. д. №280/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от М.С.С. с чрез процесуален представител, против решение №45/27.03.2020г. постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на Дуловския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от нея против Г.Г.К., установителен иск да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане на сумата и сумата от 109.94 лв. – лихва за забава от 01.08.2018 г. до 18.10.2018 г., за което ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 30/2019 г. по описа на РС –Дулово. Присъдил е и съответни разноски в нейна тежест. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е порочно, постановено в нарушение на процесуалните правила и действителния смисъл на закона, поради което моли съда да го отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от нея искови претенции, претендира и разноски за две инстанции. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. П. ***, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответникът по въззивната жалба Г.Г.К. чрез процесуален
представител е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва
жалбата, моли съда да я отхвърли. В с.з. пред тази инстанция се представлява от
адв. Н. от ВАК, която поддържа отговора, моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и
данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
С предявената пред районния съд искова молба, настоящата въззивница е завела установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК
във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, иск против ответника, като претендира съдът да
признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата
от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане на сумата, сумата от
109.94 лв. – лихва за забава от 01.08.2018 г. до 18.10.2018 г., за което ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 30/2019 г. по
описа на РС -Дулово.
Съгласно изложените в исковата молба фактически обстоятелства На 19.07.2018 г. настоящата въззивница М. С. и лицето Г.К. Джелил – баща на ответника Г.К., са сключили договор, по силата на който ответникът е следвало да извърши определени СМР в имота и, като същите а трябвало да бъдат изпълнени с материали и труд на бащата на ответника срещу цена от 10 000 лева. По лични обяснения на страните в с.з. пред районния съд, на 24.07.2018 г. М.С.С. направила превод в размер на 5 000 лева от своята банкова сметка ***. Въззивницата твърди, че е извършила плащането чрез интернет банкиране през мобилен телефон, като към този момент е мислела, че това е сметката на лицето, с което е сключила договора, а именно - Г.К. Джелил, поради което и съгласно завереното копие на Документ за данни по транзакция по банкова сметка, *** „Експресбанк“, приложено по делото на районния съд, като адресат на превода М.С. е посочила Г.Г.К.. Не се спори, че посоченото плащане е извършено по повод сключения на 19.07.2018 г. договор и извършените според този договор строително монтажни работи. В тази връзка е разпитан пред районния съд и св. Иванов, нает от Г.К. Джелил да работи на обекта. Пред районния съд е представен и Приемо-предавателен протокол от 24.07.2018 г., съгласно който ответникът е предал получената по банков път сума на Г.К. Джелил, който е страна по сключения на 19.07.2018 г. договор и по този начин задължението на ищцовата страна в този размер по този договор е било погасено.
Според въззивницата платената от нея сума на ответника е без правно основание, тъй като между тях няма никакви отношения, които да обуславят такова плащане от нейна страна, поради което ответникът се е обогатил с тази сума без основание, поради което и същата подлежи на връщане. Счита, че задължението за връщане на полученото без основание е безусловно, а не под условие че не се дължи връщане, ако с полученото, получателят е погасил задължение на предаващия.Счита, че свидетелски показания са недопустими на основание чл. 164, ал.1, т.4 ГПК.
Формалното съотнасяне на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД към настоящия казус е незаконосъобразно. На първо място, възражението за недопустимост на св. показания по чл. 164, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно, тъй като в случая от тези показания се възползва не извършващия плащането / въззивницата/, а именно получилия такова / ответника/ и в този смисъл те не се ползват за доказване на плащането. На второ място, те изобщо не са необходими, тъй като от обясненията на самите страни и приложените писмени доказателства, фактическата обстановка е напълно изяснена. В случая се касае за изпълнение на задължението на въззивницата на овластено от кредитора лице –ответника, по смисъла на чл. 75, ал.1 ЗЗД и страните нямат спор по това, което се потвърждава и от приложения Приемо-предавателен протокол от 24.07.2018 г., съгласно който ответникът е предал получената по банков път сума на Г.К. Джелил. Записаната клауза от в раздел IV от договора, че авансовото плащане трябва да се извърши в брой, не опорочава извършеното такова по банков път, тъй като страните са постигнали устно съгласие да бъде променен начинът на плащане. Нямат отношение към настоящия казус и посочените от ищцата опасения, че се касае за данъчни нарушения от страна на съконтрагента и по договора за СМР, тъй като в тази връзка има овластени контролни органи, които следва да бъдат сезирани надлежно, ако са налице такива данни.
Поради изложените доводи съдът счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение- правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В отговора и писмените бележки на ответника се претендират разноски, за които твърди, че ще представи списък по чл. 80 ГПК. Няма данни такива да са направени пред тази инстанция, нито пък е представен списък, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №45/27.03.2020г. постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на Дуловския районен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.