РЕШЕНИЕ
№ 72
Град Пловдив, 12.01.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
прокурора АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1059 по описа за 2017 год. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по искова молба, предявена
от Д.И.Б., И.Д.Б. и К.И.С. ***, като ищците искат ответникът
Община Асеновград, да бъде осъден да им заплати обезщетения, както
следва:
І. За имуществени вреди:
1) В размер по 750 лв. на Д.Б. и К.С., представляващи приблизителната
стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на премахната
постройка във връзка с прогласен за нищожен административен акт – Заповед №
А-1710/05.10.2012 г., издадена от Кмета на Община Асеновград, по силата на Решение № 866 от 26.03.2014 г., постановено по
адм. дело № 3541 по описа за 2013 г. на
Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 05.10.2012 г. – датата на издаване на нищожния административен акт,
до окончателното им изплащане;
2) В размер на 500 лв. на И.Б., представляващи стойността
на вложените в същата постройка строителни материали, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 05.10.2012 г. – датата на издаване
на нищожния административен акт, до окончателното им изплащане;
ІІ. За неимуществени вреди в размер по 6000 лв. за всеки от
ищците, изразяващи се в емоционални
и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто им име, претърпени в резултат на изпълнението на
нищожната заповед, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
05.10.2012 г. – датата на издаване на нищожния административен акт, до
окончателното им изплащане. Претендират се сторените в производството разноски.
В съдебно заседание –
ищците чрез адв.А. поддържат предявените искове,
претендират разноски, представят се писмени бележки.
Ответникът - Община
Асеновград, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените срещу нея
претенции. Счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в този
смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди да бъдат отхвърлени, претендират се разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение, представят се писмени бележки.
Представителят на
Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на претенциите,
като пледира, че следва да се намали размера на претендираните неимуществени
вреди.
Пловдивският
Административен Съд – десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните,
намира предявените искове за частично основателни, поради следното:
По силата на Нотариален акт (НА) за покупко-продажба на
недвижим имот № 160, том ХV, дело № 4490/1997 г от 11.12.1997 г., ищецът Д.Б. е собственик на следния недвижим имот: ¼
идеални части от дворно място, съставляващо парцел III-139, в квартал 18 по
плана на гр. Асеновград, състоящ се от 426 кв.м., заедно с първи етаж, състоящ
се от две спални, хол, дневна с ниша и санитарни помещения от построената в
парцела масивна жилищна сграда, заедно с трите източни помещения от приземния
етаж на сградата, заедно с ½ ид. части от
общите части на сградата, като ищецът
И.Б. и съпругата му (в качеството им на продавачи по НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 160, том ХV, дело № 4490/1997 г.) са си запазили
заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху описания
по-горе имот.
Според НА за дарение
на недвижим имот № 161, том ХV, дело № 4491/1997 г. също от 11.12.1997
г. ищцата К.С. е собственик на ¼ идеални части от дворно място, съставляващо
парцел III-139, в квартал 18 по плана на гр. Асеновград, състоящ се
от 426 кв.м.
На 10.04.2012 г. в
Община Асеновград е постъпила жалба вх.№ 94-Н-120/11.04.2012 г. относно
незаконно изградена от И.Б. барака от подръчна ламарина.
След извършена
проверка (включително и на място) от служители на общинската администрация, е
установено, че процесната постройка не е отразена в Регулационния план, одобрен
със Заповед № А-534/1995 г. на Кмета на Община Асеновград, за нея няма издадени
строителни книжа и същата е изградена без съгласие на съсобствениците на имота.
За тези констатации и за действията, които следва да предприеме - доброволно премахване
в едномесечен срок от уведомяването, както и за последиците от
неизпълнението - налагане на санкция и
издаване на заповед за премахване, И.Б. е уведомен с писмо изх. №
94-Н-120/13.06.2012 г.
Поради неизпълнение
на разпореждането за доброволно премахване на процесната постройка, на
основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, Кметът на Община Асеновград е издал Заповед №
А-1710/05.10.2012 г., с която наредил И.Б. да премахне доброволно за своя
сметка изпълнената стопанска постройка към терасата на първи жилищен етаж от
съществуващата жилищна сграда, находяща се в
УПИ III-139, в квартал 18 по регулационния план на Асеновград.
Определен е срок от
един месец за доброволно изпълнение, след изтичането на който е разпоредено принудителното премахване на постройката.
Изрично е посочено в заповедта, че същата подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив, чрез органа, издал заповедта в 14-дневен срок от
получаването й.
Заповедта е връчена
на 09.10.2012 г. като в законоустановения срок
за обжалване не е подадена жалба, поради което общинската администрация е
приела, че заповедта е влязла в сила на 24.10.2012 г.
С писмо изх. №
94-И-395/05.11.2013 г., връчено на 06.11.2013 г. И.Б. е уведомен, че на 21.11.2013
г. от 10,00 часа, общината ще предприеме действия по принудително премахване на
постройката за негова сметка.
На 20.11.2013 г. ищецът Д.Б., в
качеството си на съсобственик на описания по-горе имот, е подал жалба пред
Административен съд Пловдив срещу Заповед № А-1710/05.10.2012 г. на Кмета на
Община Асеновград, като е образувано административно дело № 3541 по описа за 2013 г. на съда,
приложено по настоящото дело.
С молба вх. №
94-Д-567/20.11.2013 г. по описа на Община Асеновград, Д.Б. е уведомил Кмета на
Общината за така подадената жалба до Административен съд Пловдив срещу Заповед
№ А-1710/05.10.2012 г., като е поискал спиране на нейното изпълнение, до
разрешаване на въпроса за законосъобразността на акта.
На 21.11.2013 г.
общинската администрация е провела процедурата по принудителното изпълнение на
Заповед № А-1710/05.10.2012 г., като процесната постройка е била премахната в
същия ден. В тази връзка по делото са представени:
- Протокол за
установяване състоянието на строеж преди започване на принудително изпълнение
от 21.11.2013 г., според чиито констатации незаконен обект „Стопанска постройка
към терасата на първи жил.етаж от същ.жил.сграда“, находяща се в
УПИ III-138, в кв. 18 по плана на гр. Асеновград“, изграден от И.Д.Б.,
не е опразнен от оборудване на собственика на строежа. В 10,40 часа е пристъпено към принудително изпълнение на заповедта за
премахване на незаконния строеж (л. 45 по делото);
- Протокол за
установяване състоянието на строеж след приключване на принудително изпълнение
от 21.11.2013 г., с който е констатирано, че в 13.45 часа е приключило
премахването на незаконен обект „Стопанска постройка към терасата на първи жил.етаж от същ.жил.сграда“, находяща се в УПИ III-138, в кв. 18 по
плана на гр. Асеновград“, като строежът е напълно премахнат, а строителните
отпадъци са в имота на нарушителя.
Производството по
обжалване на Заповед № А-1710/05.10.2012 г. на Кмета на Община Асеновград, за
което е образувано адм. дело № 3541 по описа за 2013
г. на съда (приложено по настоящото дело), е приключило с постановяване на
Решение № 866/26.03.2014 г., с което оспорената заповед е прогласена за
нищожна, поради липса на компетентност на нейния издател. Съдебното решение
като окончателно е влязло в сила на датата на неговото постановяване –
26.03.2014 г.
По делото е прието
заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице е дало заключение за стойностите на
необходимите материали и видове СМР за възстановяване на процесната постройка,
ведно с 10% печалба на изпълнителя, и с 20% ДДС общо в размер на 1936,43 лв.
По делото като свидетел е разпитан К. П. Т., който присъствал от
началото да края на събарянето. Свидетелят дава показания, че по време на
събарянето семейство Б. били видимо притеснени, но нямало никаква агресия от
тяхна страна към тези, които бутали постройката. Възрастният човек – И.Б. също
бил там и бил много притеснен. Тримата
ищци присъствали на събарянето на постройката. От квартала също имало около
10-15 души, които били дошли да гледат от любопитство. Ищците се чувствали като
изгонени от квартала и от собствената си къща. Свидетелят бил поканен от Д.Б.
да присъства на събарянето като негов приятел, вероятно за кураж. Около 2-3
часа продължило събарянето. Първоначално имало много дебати с представителите
на общината. През цялото време стоял там. Постройката била строена много
отдавана, но не знаел с какъв акт е строена. При събарянето представили само
една заповед за събаряне. Ищците ползвали постройката за стопанска сграда,
държали в нея инструменти, варели, използвали я като склад. Свидетелят заявява,
че е влизал доста пъти в постройката. Д.Б. си я ползвал постоянно като склад.
Имало и ски. След събарянето свидетелят си тръгнал. Сега нямало нищо направено
там на мястото на постройката. Скоро не бил ходил, но мисли, че боклуците са
изчистени, защото там се намирал подходът към задния двор на къщата.
Свидетелят И. Т. В.заявява, че с И. Б.
са съседи от много години, един дувар ги делял. Знаел за събарянето на
постройката. Излязъл вън и видял цирка. Това се случило през ноември месец на
2013 г. В деня, в който дошли да събарят постройката, тогава разбрал, че ще я
събарят. На събарянето присъствали И.Б., синът и дъщеря му. Било шоково за
всички и изобщо циркът бил пълен, защото те нищо не знаели. Около 2-3 часа
продължило събарянето на постройката. Имало и полицай, който бил свидетел на
събарянето, но той само наблюдавал, проблемът бил само за семейството. Имало
доста хора, които се възмутили на събарянето. Дори свидетелят трябвало да
протестира, ако имало за какво, защото постройката била опряна на неговия
дувар, но той никога не бил протестирал за това. Хората бил възмутени, защото
те дошли като хуни и започнали да събарят. Според свидетеля, постройката
сигурно е била законна, но той не знаел за това как е построена тя. Те се
събрали като комшии и се разбрали той да си я построи на неговия дувар. Тази
постройка била много отдавна, синът му Д. я ползвал като гараж. В повечето
време колата му била отвън, но я слагал и вътре. Той не обичал да любопитства и
не знаел какво имало вътре в постройката, всеки можел да си слага каквото си
иска. Сградата я събаряли хора от съвета, даже тези от съвета влезнали от друго
място, но не знаел защо, а не влезнали оттам, откъдето трябвало. Той видял,
когато хората дошли да влизат от другото място, за да събарят.
След анализа на така
изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
На първо място от
доказателствата по делото безспорно се установява наличието на първата от
кумулативните предпоставки - нищожен административен акт. С Решение №
866/26.03.2014 г. по адм. дело № 3541 по описа за
2013 г. на Административен съд Пловдив, в сила от постановяването
му, Заповед № А-1710/05.10.2012 г. на Кмета на Община Асеновград за
премахване на „Стопанска постройка към терасата на първи жилищен етаж от
съществуващата жилищна сграда, находяща се в
УПИ III-138, в кв. 18 по регулационния план на Асеновград, е
обявена за нищожна поради липса на компетентност на нейния издател.
Безспорно лишени от
законово основание са били действията на служителите на Община Асеновград,
привеждайки в „фактическо“ изпълнение един нищожен административен акт.
Обстоятелството, че Община Асеновград е била надлежно и своевремнно
уведомена за образуваното дело пред Административен съд Пловдив, води до
несъмнен извод, че ответникът е действал обществено неприемливо, при незачитане
последиците от постановения съдебен акт, за които действия съобразно
разпоредбите на ЗОДОВ следва да понесе и своята отговорност.
На следващо място
между страните по делото е безспорно също, че нищожната заповед е била
изпълнена на 21.11.2013 г., когато постройката е било изцяло премахната и от
този момент не съществува.
При определяне размера на претендираните
имуществени вреди, съдът намира, че следва да цени приетото заключение по СТЕ,
за което макар формално оспорено от ответника не е направено възражение и
доказателствено искане за назнаване на допълнителна
и/или повторна експертиза, при обоснована необходимост попадаща в хипотезата на
чл.201 от ГПК.
Съдът приема, че разходите по
изграждането на съборената постройка са направени съвместно от тримата
съсобственици на дворното място /ищци в настоящото производство/ в
съотношението на предявените искове.
Доколкото съдът не
може да се произнася свръхпетитум, предявените искове
за имуществени вреди претърпени от ищците следва да се уважат до размер намален
със сумата от 21,19лв. представявляща 1/3 от разликата
между общия размер на имуществената претенция – 2000лв. и сумата от 1936,43 лв представляваща стойността на необходимите материали и
видове СМР за възстановяване на процесната постройка, ведно с 10% печалба на
изпълнителя и 20% ДДС. На Д.Б. и К.С., ще се присъди
обезщетение за имуществени вреди в
размер от 728,81лв. а на И.Б. в размер на 478,81лв., а до пълния
размер на предявените искове претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
Съдът намира
за частично доказани и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативно емоционални преживявания свързани с незаконосъобразно действие на административен
орган.
Обезщетение се
дължи за всички преки и непосредствени претърпените неимуществени вреди. Претърпените неудобства и страдания, като резултат от изпълнението
на незаконосъобразен акт, нямат материален
еквивалент за пострадалия, но затова именно законът
постановява следващото се за тях
обезщетение да се определи на
принципа на справедливостта, съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
Понятието
„справедливост" по смисъла на гражданското
законодателство не е абстрактна категория.
При преценката за справедливост на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, които са релевантни за
определяне действителните преки
и непосредствени вреди, причинени от съответното
увреждащо деяние (в случая изпълнението на нищожен акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен
случай, характера и степента на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено,
последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността
и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото
и социалното му положение.
Ето защо, като има предвид
всички тези фактори, събраните доказателство по делото и като кредитира свидетелските показания,
съдът намира, че обезщетението за така претърпените
неимуществени вреди от принудителната изпълнение на прогласената за нищожна Заповед №
А-1710/05.10.2012 г. на Кмета на Община Асеновград, следва да
се определи в размер на 2000 лв. за всеки от ищците и така определеният размер е справедливият.
С оглед на изложеното искът, с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, предявен от Д.И.Б., И.Д.Б. и К.И.С., относно претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците, изразяващи се в емоционални и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто им име, претърпени в резултат на изпълнението на нищожната заповед се явява доказан и основателен за сумата от 2000лева, а за разликата до пълния предявен размер от 6000лева, искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.Претенцията за присъждане
на законна лихва върху размера
на присъденото обезщетение се явява основателна и доказана в частта и за законна лихва
върху присъдената сумата, считано от 05.10.2012г. /датата на издаване на нищожната заповед/ до окончателното
и изплащане.
В исковата
молба и в хода по същество е направено искане
за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед на това правило и съобразно уважената част от исковете, съдът
намира, че следва да присъди
в полза на ищците разноски в общ размер на 571,42лева, представляващи заплатена държавна такса от 30 лева,
заплатено възнаграждение на вещо лице
в размер на 210 лева, както
и разноски за един адвокат съобразно
уважената част от исковете.
С оглед
разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ЗОДОВ поисканите от Община Асеновград разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат.
Такива се
заплащат от ищеца само ако
искът бъде отхвърлен изцяло, ако същият бъде
оттеглен или при направен пълен
отказ от иска (в този смисъл
вж. Решение № 785 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 556/2010 г., III г. о., ГК).
Водим от
горното и на основание чл. 1, ал.
2 от ЗОДОВ вр. чл. 144 от АПК вр. 235 и сл. от ГПК
и на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, Административен съд Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Асеновград да
заплати на Д.И.Б., сумата в размер на
728,81лв./седемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и една ст./; на И.Д.Б. сумата в размер на
478,81лв./четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и една ст./, и на
К.И.С., сумата в размер на 728,81лв./седемстотин двадесет и осем лева и
осемдесет и една ст./ претърпени имуществени вреди представляващи стойността на
материалите и труда, необходими за възстановяване на премахната постройка по
силата на прогласен за нищожен административен акт – Заповед №
А-1710/05.10.2012 г., издадена от Кмета на Община Асеновград, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 05.10.2012 г. – датата на издаване
на нищожния административен акт, до окончателното им изплащане, като отхвърля
исковете на Д.И.Б. за сумата до 750лв., на И.Д.Б. за сумата до 500лв., на К.И.С.
за сумата до 750лв., като недоказани.
ОСЪЖДА Община Асеновград да
заплати на Д.И.Б., сумата в размер на
2000лв./две хиляди лева/; на И.Д.Б.
сумата в размер на 2000лв./две хиляди лева/, и на К.И.С., сумата в
размер на 2000лв./две хиляди лева/, за претърпените
неимуществени вреди в размер от всеки от ищците, изразяващи се в емоционални и психически
страдания, стрес, влошено здравословно състояние, накърняване на честта,
достойнството и доброто им име, претърпени в резултата на изпълнението на
нищожната Заповед № А-1710/05.10.2012 г., издадена от Кмета на Община
Асеновград, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.10.2012 г.
– датата на издаване на нищожния административен акт, до окончателното им
изплащане, като отхвърля исковете на Д.И.Б. за сумата до 6000лв., на И.Д.Б. за
сумата до 6000лв., на К.И.С. за сумата до 6000лв., като недоказани.
ОСЪЖДА Община Асеновград да
заплати солидарно на Д.И.Б., И.Д.Б. и
К.И.С., разноски в общ
размер на 571,42лв./петстони седемдесет и
един лева и четиридесет и две ст./, представляващи заплатена
държавна такса от 30 лева, заплатено
възнаграждение на вещо лице в размер
на 210 лева,
както и разноски за един адвокат, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :