№ 104
гр. Тетевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100914 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с цена на иска 7 000.00 лева.
Ишцата излага,че На 24.04.2021г. около 17:00ч. , на път 358, в районк на 67 + 000 км,
товарен автомобил „Ивеко 40 Ц 13“ с per. №х, управляван от Т. Г. ТР. , предприема маневра
изпреварване на л.а. „Фиат Пунто" с per. №х, който вече е бил подал сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво, при което блъска последния в задната му част и реализира
ПТП. При произшествието като пътник на задна дясна седалка в л.а. „Фиат Пунто“ с per. №х
е пострадала доверителната ми Н. П. М. с ЕГН **********.Причина за пътнотранспортното
произшествие са неправомерните действия на водача на т.а. „Ивеко 40 Ц 13", per, № х, който
не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а именно: Чл. 42. (1) Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво и виновно е причинил телесни увреждания на доверителната ми.На
мястото на инцидента са пристигнали компетентните органи на МВР и по случая е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/24.04.2021г.
След настъпване на ПТП-то доверителната ми е била откарана от пристигналия на
мястото на инцидента медицински екип, в спешното отделение на МБАЛ „Проф. Д-р
Параскев Стоянов" АД- гр. Ловеч, където след извършени прегледи и изследвания, е
установено наличието на рана съсзабити парчета от стъкло в областта на окосмената част на
главата. На пострадалата е оказана неотложна помощ, раната е била обработена, парчетата
премахнати, а доверителката ми- освободена за домашно лечение. Въпреки това, на
1
27.04.2021г. тя се е събудила със силно главоболие, болки и оточност в дясната част на
врата, болки в кръста, обща слабост и световъртеж, а движението й походката й били
затруднени. При проведен същия ден преглед, за който доверителката ми има издадено
медицинско удостоверение №63/2021, са установени -линейно охлузване в лявата
половина на челото, на границата на окосмената част на главата с дължина 3.5см. н
кръвонасядане на седалището с размери 3/3 см. С оглед на влошеното си състояние, Н.М.
е потърсила лекарска помощ в МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД- гр. Ловеч. След
проведени прегледи, изследвания и рентгенография, пострадалата е постъпила в
Неврологичното отделение на болничното заведение с окончателна диагноза- травма на
главата н комоцяонен синдром, Там тя е прекарала 2 дни под засилено лекарско
наблюдение и й е проведено консервативно лечение като на 29.04.2020г. е била освободена
за домашно лечение с указания за спазване на хигиено-диетичен режим и назначената
терапевтична схема.
Получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и страдания на Н.М.,
които са били интензивни през първите седмици след произшествието.През
възстановителния период ищцата е следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа
активност и натоварване, което е пречело на самообслужването и посрещането със
собствени сили на обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавала
помощ от своите близки.Травмата на главата е довела до силно главоболие, което не се е
повлиявало от приема на обезболяващи медикаменти. Пострадалата е усещала замаяност и
дразнение при силен шум и светлина. Чувствала се в отпаднала и безжизнена. Нараняването
на седалището е причинявало допълнителен дискомфорт като при всеки един опит за
движение болките са се засилвали. Вследствие на болковия синдром, Н.М. не е можела нито
да спи, нито да се отпусне.
Процесният инцидент е повлиял негативно на ежедневието на доверителката ми. От
ведър, спокоен човек, опора на близките си, Н.М. е станала нервна и безпокойна. Преди него
тя е била перфектна домакиня, която се е грижила отлично за дома и семейството си,
обичала е да готви и да посреща гости у дома. След него ежедневието й се е променило и тя
е нямала сили да прави всичко това. Занемарила външния си вид. Затворила се в себе си и
преустановила социалните си контакти. От тогава всяка нощ сънува кошмари. У нея се е
появил страх да се вози в автомобил.
Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще
съпътстват пострадалото лице до края на живота му. В следствие на ПТП, доверителката ми
е претърпяла физически и психически болки и страдания.
Товарен автомобил „Ивеко 40 Ц 13“ с per. №х е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „БУЛ ИНС“, със
застрахователна полица № BG/02/ 120002043889, валидна към датата на събитието.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ЗД „Бул
Ине“ АД, в качеството на застраховател се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума, отговорността на застрахования автомобилист за причинени
2
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Телесните увреждания, причинили болки и страдания на Н.М. при
автопроизшествието са резултат от виновно противоправно поведение на застраховано при
ответника лице - водача на т.а. „Ивеко 40 Ц 13“ с per. №х- Т. Г. ТР..
С претенция вх. № ОК-285928/18.05.2021г,, на основание чл, 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховане е депозирано искане за обезвреда на ищцата и при ответника е заведена щета.
До момента, ЗД „Бул Ине“ АД не се е произнесъл с окончателно становище. Поради
изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението на
застрахователя да изплати обезщетение на пострадало лице, за Н.М. е налице правен интерес
от предявяване на правата си пред съд.
Моли да бъде осъден ответникът ЗД „Бул Ине“, ЕИК: ********* да заплати на Н. П.
М. С ЕГН ********** сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 18.08.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне/ до датата на окончателното плащане.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника,в който
се оспорва изцяло исковата молба по основание и размер.Твърди се,че се оспорва механизма
на ПТП,прави се възражение за съпричиняване на вредите от ищеца,оспорват се
твърденията,че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата
молба телесни повреди.Оспорва се продължителността на оздравителния
процес,твърденията за изживян стрес и душевни страдания.Оспорва се размера на
предявения иск,с възражението за завишеност на претенцията.Оспорва се претенцията за
забава,като се излага,че ответникът не дължи лихва върху обезщетението.Моли да бъде
отхвърлен иска.
От представените по делото писмени доказателства,заключенията на съд.-
медицинската експертиза,изготвена и защитена от вещото лице д-р М.Г.,заключението на
съд.-автотехническата експертиза,изготвено от вещото лице инж.Н.К.,показанията на
свидетеля Т. Г. ТР.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.04.2021г,в 17.45 часа,на път 358,км.67,с посока на движение град
Ябланица,товарен автомобил „Ивеко 40ц 13“,с рег.№ хобственост на Дх от град Ботевград и
с водач свидетелят Т. Г. ТР.,предприел маневра изпреварване,при подаден сигнал на
движещ се пред него автомобил марка „Фиат пунто“ с рег.№х АТ,собственост на Цх от
хЛов.обл.,управляван от х от същото село,за изменение посоката на движение на лекия
автомобил наляво.В резултат последвал удар между двата автомобила.
В лекия автомобил,като пасажер,се водела ищцата Н. П. М. от хЛов.обл.
В заключението на съд.-автотехническата експертиза,неоспорена от страните,е
посочен механизма на настъпване на същото,като вещото лице е отразило като п ричина за
3
настъпването му: „вещото лице допуска,че Т./водачът на товарния автомобил-бел.съд./може
да е възприел по-късно дадения сигнал за промяна посоката на движение на
преднодвижещият се лек автомобил,поради слънцето,което е светело срещу него и го е
заслепявало.Късното възприемане е довело и до закъсняла реакция за спиране или промяна
на посоката на движение на товарния автомобил,поради което е настъпил удар между двете
МПС-та.
В заключението е отразено също така,че в случай при описания механизъм на ПТП,с
камшичен удар,предпазните колани,с които е снабден лекият автомобил,не са изиграли
никаква роля и не са допринесли за намаляване на травмите на пострадалите лица.
На свидетелят Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение,въз
основа на който е издадено наказателно постановление/стр.68 от делото/,без данни същото
да е обжалвано,с което за нарушение на чл.42,ал.1,т.1 от ЗДвП,на Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева,на основание чл.179,ал.2,в-ка с
ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП,както и са му отнети 10 контролни точки.
Образувано е било и досъдебно производство,като с постановление от 11.07.2021г на
РП-Ловеч-ТО-Тетевен,същото е било прекратено,поради това,че причинените телесни
увреждания на пострадалите лица,возещи се в лекия автомобил са леки такива по смисъла
на закона.
О заключението на съд.-медицинската експертиза се установява,че на ищцата са
били причинени следните телесни увреди: малки разкъсно-контузни рани в областта на
главата вследствие на разкъсван от стъклата счупени по време на ПТП,охлузвания по
лицето,кръвонасядания и охлузвания в областта на седалището с данни за сътресение на
мозъка без загуба на съзнание-зашеметяване,което е причинило временно и неопасно
разстройство на здравето.Установените изменения са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.Уврежданията,съобщавани от пострадалата са субективни,дължат се на
травмата на главата и следва да отзвучат при правилен режим и лечение за около един
месец.
Приложена е застрахователна претенция от ищцата до ЗД „Бул инс“-АД,входирана
при ответника на дата 18.05.20231г,с което ищцата е поискала изплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
Представена е застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за товарния автомобил със срок на покритие 30.07.2020г
до 22.07.2021 година/стр.45 от делотко/.
В предвид така описаната и приета от съда за безспорно установена фактическа
обстановка,се налагат следните правни изводи:
Предявен е главен иск,квалифициран по чл.432,ал.1 от КЗ.Съгласно цитираната
разпоредба/“Пряк иск на увреденото лице“/- увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.По силата на
4
договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети
лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства и за които отговарят съобразно българското законодателство. За да е допустим
такъв иск, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, е необходимо да е започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО“ на автомобилистите, при която процедура
застрахователят да не е платил в 3-месечен срок от предявяването на претенцията, да откаже
да плати или увреденото лице да не е съгласно с размера на предложеното обезщетение.
Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането
на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с
чл. 496 и чл. 380 от КЗ).
В настоящия случай ищецът чрез процесуален представител-адвокат, е отправил до
ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от претърпения
инцидент. Липсват данни в посочения по-горе срок застрахователят/ответникът/ да е платил
обезщетение на ищцата или да е отказал да стори това,с уведомяване на
пострадалата.Твърдението в отговора на исковата молба е,че ищцата не е заявявала
застрахователна претенция,което възражение се оборва от приложеното доказателства-
стр.6-7 от исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата досежно сочен механизъм на
ПТП,оспорва твърденията за причинна връзка между произшествието и вредоносния
резултат,инкасираните телесни увреждания на пострадалото лице и моли искът да бъде
отхвърлен,т.е. както към момента на приключване на устните състезания по делото,така и
към момента на предявяване на иска липсва възможност за извънсъдебно уреждане на
спора.
В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане
на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за
извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност
да предяви претенциите си пред съда.
С оглед изложеното съдът намира предявеният главен иск за допустим.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
При съобразяване на обстоятелството,че постановлението на Районна прокуратура-
Тетевен от 11.07.2021г за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №103/2021г по описа на РУП-Тетевен няма сила на присъдено нещо по
смисъла на чл.300 от ГПК,настоящият състав,като разглеждащ гражданско-правните
последици от деянието, следва с всички позволени по ГПК доказателствени средства, да
установи налице ли са елементите на твърдения от ищеца деликт. Нужно е да се установи
5
кой е причинител на непозволеното увреждане-ПТП от 24.04.2021г, противоправно ли е и
виновността на дееца /в този смисъл Решение №817/13.12.1988г.,по гр.д.№725/88г.на ІV ГО,
Опр.№183/06.03.2012г. на ВКС по т.д.№434/2011г.,I т.о./.При липсата на установяване на
тези предпоставки със силата на присъдено нещо и при заявеното оспорване от ответното
застрахователно дружество на претенциите,включително и предпоставките за ангажиране на
отговорността му по иска, съдът следва да обсъди приложените в тази връзка доказателства.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 24.04.2021г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се
установява от обективираните данни в официалния документ-констативен протокол за ПТП
с пострадали лица/стр.6-7 от делото/,като този факт не се оспорва от ответника.В
констативния протокол е отразен номера на полицата и валидност до дата
22.07.2021г.Самата полица е приложена в заверено копие по делото.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди,които са посочени от съда в доклада по делото,при
разпределение на доказателствената тежест по предявения иск.
С оглед изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, съдът
назначи самостоятелни експертизи-съд.-автотехническа и съд.-медицинска,за установяване
на механизма на причиняване на ПТП,спецификите на деянието, причинно-следствената
връзка и твърденията за съпричиняване,както и характера на причинените телесни
увреждания на ищцата и механизма на причиняването им.
Съдът приема изцяло заключенията на експертизите,като компетентни, обстойни и
обективни,възприемайки изводите на вещите лица,преценени съвкупно и с останалия
доказателствен материал.
Така за установяване на механизма на причиняване на ПТП на 24.04.2021г. съдът се
позовава на съдебната автотехническа експертиза,констативния протокол за ПТП и
обясненията на майката на пострадалото дете/ищцата/,както и данните от Дирекция
приложеното наказателно постановление,като приема,че на посочената дата свидетелят
Трено,управлявал товарният автомобил,не се е убедил,че пътното превозно средство,което
ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката на движение,нарушил е
чл.42,ал.1,т.1 от ЗДвП и това му поведение единствено е допринесло за настъпилия
вредоносен резултат.Отразеният в съд.-автотехническата експертиза механизъм на
причиняване на ПТП корелира с посочените в констативния протокол за ПТП обстоятелства
6
и причини за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/
28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на
ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО.
От данните в констативния протокол за ПТП и в наказателното постановление ,както
и заключението на съд.-автотехническата експертиза, съдът приема,че единствено
виновното поведение на водача на товарния автомобил-свидетелят Т.,е причината за
реализираното ПТП,при което е пострадала ищцата.
Извършеното от свидетеля деяние е противоправно и виновно,в нарушение на
разпоредбата на чл. 42,аол.1,т.1 от ЗДвП.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция-
виновно,противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС), вредоносен резултат
и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Следователно отговорността на застрахователя/ответника по делото/по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана в разглеждания казус.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,интензитетът,степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата,във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние.
В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
7
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“
Вследствие на ПТП ищцата е получила травматологични увреждания,
представляваща лека телесна повреда: малки разкъсно-контузни рани в областта на главата
вследствие на разкъсван от стъклата счупени по време на ПТП,охлузвания по
лицето,кръвонасядания и охлузвания в областта на седалището с данни за сътресение на
мозъка без загуба на съзнание-зашеметяване,което е причинило временно и неопасно
разстройство на здравето.Установените изменения са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.Уврежданията,съобщавани от пострадалата са субективни,дължат се на
травмата на главата и следва да отзвучат при правилен режим и лечение за около един
месец.На ищцата е било проведено медикаментозно лечение,същата е престояла за кратък
период/четири дни/ в болнично заведение,предписано е поддържащо лечение от лекуващия
лекар. Към настоящия момент не са налице трайни увреждания вследствие на прекараната
травма.Към физическите болки и страдания,следва да се прибавят и душевните
болки-ранимост при споменаване на случая, изострената чувствителност и страх от
автомобили.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелствата, съдът намира, че за възмездяването
на претърпените болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на
5 000.00 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице- основно поради непоставяне на предпазен колан.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило - съпричиняване, по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. От заключението на
автотехническата експертиза се установява,че в случай при описания механизъм на ПТП,с
камшичен удар,предпазните колани,с които е снабден лекият автомобил,не са изиграли
никаква роля и не са допринесли за намаляване на травмите на пострадалите лица.Ето защо
съдът намира това възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултата,за
неоснователно.
По въпроса са лихвата върху дължимото обезщетение:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409
от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или
8
срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в
случая е получена от застрахователя и входирана при него на дата 18.05.2021г.. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита
в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче,дадена в
чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска
отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на
КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест
на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му
за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от
КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви:тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/ и да се начисли от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните
изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497,във вр. с чл.496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху
дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази
лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно
чл.497 ал.3 във вр. с чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която
следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение, следва да
е от датата на сезиране на застрахователя. След като обаче ищецът е поискал присъждане на
лихва в по-късен момент-18.08.2021г,или изтичане на срока за изплащане на обезщетение от
застрахователя,акцесорното искане за законна лихва следва да се присъди върху
обезщетението от 5 000 лева именно от тази дата.
По въпроса за разноските:
Съобразно уважената част от главния иск и предоставената от адвокат Николова-
Трайкова безплатна адвокатска помощ на ищцата,при условията на чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА,ответникът дължи да заплати разноските на адвоката за осъществената от него
безплатна правна помощ на ищцата,на база защитаван материален интерес,който в случая е
5 000.00 лв., за който искът се уважава.Дължимото адвокатското възнаграждение се
определя на основание чл.7, ал.2, т.3 Наредба №1/2004г. на ВАС, в размер на 580.00 лева
без ДДС,а съобразно регистрацията на адвоката по ЗДДС същото е в размер на 696.00 лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и съразмерно отхвърлената част от иска,на ответника
9
се дължат разноски от ищцовата страна,определени на основание чл.78,ал.8 от ГПК, които в
случая са в размер на 240.00 лева.
В предвид уважаването на исковете,на ответникът не се присъждат разноски за
експертизи и явяване на свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 200.00 лева,от заплащането на която ищцата е освободена с определение на
съда,на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ЗД БУЛ ИНС“-АД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град София,р-н Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ №7,представляван от х и Кх,заедно,да
заплати на Н. П. М.,ЕГН:********** от хЛов.обл.,на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от
5 000.00/пет хиляди/лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди,вследствие на пътно-транспортно произшествие,настъпило на 24.04.2021г ,в 17.45
часа,на път 358,км.67,с посока на движение град Ябланица,с участие на товарен автомобил
„Ивеко 40ц 13“,с рег.№ хобственост на Дх от град Ботевград и с водач свидетелят Т. Г. ТР.,
собственикът/ползвателят на който е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ „ ЗД БУЛ ИНС“-АД,валиден към датата на ПТП, което пътно-транспортно
произшествие е настъпило по вина на водача на товарния автомобил, ЗАЕДНО със
законната лихва върху сумата от 5 000.00 лева,начиная от 18.08.2021 година до
окончателното и заплащане,а за разликата до претендирания размер на иска за главницата-
до сумата от 7 000.00 лева,ОТХВЪРЛЯ иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ ЗД БУЛ ИНС“-АД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,р-н Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ №7,представляван от х и
Кх,заедно,да заплати на адвокат хЕГН:**********,с адрес на упражняване на дейността в
град София,ул.“Славянска“ №29,ет.3,на основание чл.38,ал.2 от ЗА,сумата от
696.00/шестстотин деветдесет и шест/лева,с ДДС, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство на Н.
П. М. от хЛов.обл.
ОСЪЖДА Н. П. М.,ЕГН:********** от хЛов.обл., да заплати на ОСЪЖДА „ ЗД БУЛ
ИНС“-АД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ №7,представляван от х и Кх,заедно,на основание чл.78,ал.3
от ГПК,адвокатско възнаграждение в размер на 240.00/двеста и четиридесет/лева.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ ЗД БУЛ ИНС“-АД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,р-н Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ №7,представляван от х и
Кх,заедно, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на
10
200.00/двеста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11