Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 792
25.04.2014г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
трети април през две хиляди и четиринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ПАНАЙОТ
ВЕЛЧЕВ
Секретар:
П.Г.
Като
разгледа докладваното от съдия М.П. в.гр.дело №312 по описа за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№8163/15.08.2013г. от третите лица П.З.Ц. с ЕГН:********** и И.М.Ц. с ЕГН:**********,***,
против извършения на 08.08.2013г. опис на движими вещи на посочения адрес по
изп.дело №20098290400211 по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег.№829. Изложени
са доводи описаните движими вещи в деня на описа и запора да са били в тяхно
владение като съставляващи обикновена покъщнина в собственото им жилище и да са
тяхна собственост, а не принадлежащи на дъщеря им и длъжник в изпълнението Р.П.Ц.,
която не е собственик на къщата, нито на покъщнината в нея, и не живее
постоянно в същата, макар и да е с регистриран постоянен адрес, съвпадащ с
техния, както и описа да е извършен след прекратяване на изпълнителното дело по
силата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в продължение на четири години от
06.07.2009г. до 10.07.2013г. взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, като не е посочил изпълнителен способ и в молбата си за
образуване на изпълнителното производство, нито е дал правомощия на ЧСИ да
извършва изпълнителни действия по своя преценка, съгласно чл.18 от ЗЧСИ, при
което изпълнителното дело да е образувано въз основа на нередовна молба и
извършените по него изпълнителни действия да са незаконосъобразни. По
изложените съображения жалбоподателите претендират за отмяна на обжалваното
действие и за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата взискателят
„РКС-Пловдив-Кооп”ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.Ц., е депозирала
писмено възражение и поддържа становище за нейната неоснователност по
съображения, че длъжникът Р.Ц. е адресно регистрирана на адреса, на който е
извършен описа, респективно живее на него, при което движимите вещи да са били
в нейно държане по смисъла на чл.465 от ГПК и да се прилага презумпцията на
чл.69 от ЗС за владение, като при описа им да не са били налице обстоятелства,
от които да е било явно, че принадлежат на друго лице, а и третите лица да не
са представили към момента на описа документи относно собствеността и изрично да
им е указано, че вещите, за които представят документи чия собственост са, няма
да бъдат предмет на проданта. Счита още, че личното присъствие на страните не
обуславя законността на описа, за който от значение е надлежно връчената
призовка за доброволно изпълнение, като за взискателя е право, а не задължение,
да присъства на описа. Относно твърденията за приложение разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поддържа длъжници да са няколко солидарно задължени лица
и по делото периодично да постъпват плащания, поради което да не се налага
допълнителна активност на взискателя. Поддържа да не са събрани надлежни
доказателства относно собствеността на жалбоподателите върху описаните движими
вещи. Претендира за отхвърляне на жалбата. Заявява възражение срещу размера на
разноските на жалбоподателите за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по жалбата А.К.Г., Р.П.Ц.
и Л.Д.Г. не са взели становище по нея.
Постъпили са в изпълнение на
чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ПЧСИ по обжалваното действие, според които жалбата
на И.Ц. е недопустима като просрочена, тъй като е била редовно уведомена
относно насочването на изпълнението спрямо движимите вещи с връчено й на
16.07.2013г. съобщение, а срока за обжалване по чл.436,ал.1 от ГПК за третите
лица започва да тече от узнаване на действието, и жалбата като цяло да е
недопустима, предвид позоваването на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,
която не е сред предвидените от чл.435 от ГПК основания за обжалване от трети
лица. Сочи се, че по време на изпълнението се представили документи за
собственост на движимите вещи компютър и матрак към легло за тръбна мебел,
които доказвали, че са на трето лице, а не на длъжника, и това било отразено в
протокола за опис. Описа бил извършен на постоянния и настоящ адрес на длъжника
Р.Ц., при което се прилага презумпцията на чл.69 от ЗС, че който държи
движимата вещ се счита, че я владее за себе си като собственик, а на
присъствалите на описа трети лица, живущи на адреса с длъжника, бил разяснен
начина на доказване на собствеността върху движимите вещи, в резултат на което
били представени гаранционна карта за TV AIWA
С-142 на името на трето лице-жалбоподател и касова бележка за закупуване на
офис стол Кармен, без информация относно собствеността. Изложени са и
съображения по същество за липса на предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, предвид конкретно
посочените като извършени действия.
Съдът, след преценка на материалите по
изпълнителното дело, събраните в хода на настоящото производство доказателства,
и при съобразяване с доводите на страните и мотивите на ПЧСИ, намира за
установено следното относно допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 06.07.2009г. на взискателя „РКС-Пловдив-Кооп”ЕООД и
представен с нея изпълнителен лист от 30.05.2009г., издадена въз основа на
Заповед за изпълнение от 27.05.2009г. по ч.гр.дело №6278/2009г. на ПРС, с която
е разпоредено длъжниците А.К.Г., Р.П.Ц. и Л.Д.Г. да заплатят солидарно на
дружеството сумата от 8259,28лв., както и сумата от 58,04лв., представляваща
лихва за забава за периода от 22.12.2008г. до 09.02.2009г., ведно със законната
лихва върху сумата от 8259,28лв., считано от 26.05.2009г. до окончателното й
изплащане, и разноски от 166,35лв. На длъжника Р.П.Ц. е връчена лично на дата
12.08.2009г. покана за доброволно изпълнение на адрес: с.Златитрап,
обл.Пловдивска, ул.”24-та”№16. На 11.07.2013г. на длъжника Ц. на същия адрес е
изпратена чрез куриерска фирма призовка за принудително изпълнение за
извършване на опис на движими вещи в дома й на 08.08.2013г., която няма данни
чрез кого и на коя дата е връчена, доколкото копието на товарителницата е
нечетливо. Съставен е Протокол за извършен на 08.08.2013г. опис на движими вещи
на длъжника Ц., намиращи се на същия адрес. В протокола е отбелязано, че
длъжника не се е явила, като в него не се съдържат данни относно присъствалите
на описа лица, нито по какъв начин е осигурен достъп до жилището. В тази
връзка, според показанията на ангажирания от жалбоподателите в настоящото
производство свидетел С. Л.-тяхна дъщеря и сестра на длъжника Р.Ц., достъп до
жилището е бил оказан от присъствалите при извършването му нейни родители и
самата свидетелка, които заявили, че в къщата няма собствени на Р. вещи, но
имущество било описано, въпреки възраженията, че това не са вещи на Р.. В
протокола за опис не е посочено как съдебният изпълнител се е уверил, че
описаните движими вещи са във владение именно на длъжника, при положение, че в
жилището са присъствали трети лица – родственици, които го обитават, като не е
посочено вещи да са описвани единствено в помещение, обитавано от длъжника.
Напротив, според показанията на св.Л., вещи са описвани във всяко от
помещенията – хол, кухня и детска стая. Според протокола, съдебният изпълнител
е описал движими вещи по 16 пункта /а в действителност 17 пункта, доколкото са
дублирани две вещи по пунктове 14/, част от които съставляват битово
обзавеждане – ъглови дивани, холна маса, килими, холни секции, легло и
табуретки, а друга техника с обзавеждане – компютър, мишка, монитор, камера,
офис стол, бюро за компютър, телевизор. За вещите по пункт 6 – компютър и
първия пункт 14 – легло на метална рамка е посочено да принадлежат на трето
лице, въпреки което те са описани и оценени, а не са изключени от описа. С
молба от 15.08.2013г. длъжникът Ц. е представила гаранционна карта за вещта по
пункт 16 от протокола за опис - TV AIWA С-142 с
посочен в нея за купувач жалбоподателя П.Ц., за която с разпореждане от същата
дата ПЧСИ е приел, че не следва да бъде предмет на принудително изпълнение.
Представена е и касова бележка от 27.07.2013г. за закупен стол Кармен, без
данни на името на кого, но от показанията на св.Л.се установява, че той е
закупен от баща й, когото тя е придружавала при покупката. Представено е и
складово нареждане от 04.03.2013г. на името на клиент П.Ц., от което, обаче, не
става ясно закупуване на каква вещ касае и дали тя е сред описаните, както
правилно е приел и съдебния изпълнител. С жалбата е представена гаранционна
карта от 08.04.2011г. за закупуване на описания компютър от жалбоподателя П.Ц..
Представени са и гаранционни карти, фактура и фискален бон за закупени от
жалбоподателя Ц. хладилник „Шарп”, пералня „Фагор”, микровълнова печка „Ел
Джи”, „Голд Стар”, камина на твърдо гориво, каквито вещи, обаче, не са предмет
на описа, поради което тези писмени доказателства са неотносими към
законосъобразността му. Представени са с жалбата и договори от 15.04.1982г. и
от 14.10.1997г. за закупени от жалбоподателите държавна земя и право на строеж
върху нея за построяване на жилищна сграда в с.Златитрап, с които, безспорно за
страните, те се легитимират за собственици на жилището, в което е извършен
описа, адреса на който е имот е постоянният такъв за двамата, според вписаното
в личните им карти, копия от които са представени. Според св.Л., описаното
имущество при извършения в нейно присъствие опис с отделно посочените от нея в
отделните помещения вещи принадлежи на нейните родители, като голямата част от
вещите, съставляващи битовото обзавеждане, са много стари, някои от които
закупувани още преди раждането на сестра й. Съдът кредитира показанията на
посочения свидетел, противно на възраженията на взискателя за
заинтересоваността му, преценявайки ги като изхождащи от дъщеря на
жалбоподателите и сестра на длъжника Ц., съгласно чл.172 от ГПК, с оглед на
всички други данни и доказателства. В тази насока същите кореспондират на
показанията на другия незаинтересован свидетел К. Д., според които битовото
обзавеждане принадлежи на съпрузите Ц. като закупено от тях още през 1984г. с
младоженски заем, както и са в унисон с данните относно собствеността на
жилището като отдавна придобито от жалбоподателите, обосноваваща обзавеждането
му още тогава именно от тях като семейство и родители на длъжника Р.Ц., родена
през 1986г., включително и досежно предназначените за децата им и закупени
по-късно вещи в детската стая, в каквато последна насока са и писмените доказателства
относно компютъра.
При така установеното и обсъдено от
фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, противно на доводите на
ПЧСИ. Същата е подадена в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, който за
третите лица започва да тече от узнаване на действието, но след като то е
извършено, а не от уведомяването им за насрочването му, както счита ПЧСИ, като
в случая атакувания опис е осъществен на 08.08.2013г., на който се установи от
гласните доказателства жалбоподателите да са присъствали, при което именно на тази
дата са узнали за него, и жалбата им е подадена на 15.08.2013г. Тя изхожда от
легитимирани по смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК трети лица, които са били във
владение на вещите в деня на описа и запора им, тъй като се установи да се
намират в собственото им жилище, в което те живеят. Посредством жалбата се
атакува подлежащо на обжалване от третите лица действие по насочване на
изпълнението спрямо движими вещи, находящи се в тяхно владение чрез извършване
опис на същите. С жалбата са наведени релевираните от закона основания, касаещи
законосъобразността на описа, свързани със собствеността върху вещите. В тази
връзка, действително третите лица, както счита и ПЧСИ, не са легитимирани да
обжалват действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното
изпълнение спрямо вещи, които се намират в тяхно владение, на сочените от
жалбоподателите процесуални основания досежно начина на извършване на описа и
като осъществен, според тях, след прекратяване на изпълнителното производство
по силата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и без изрично искане на взискателя,
доколкото същите не са участници в това производство, а бранят единствено
правата си, свързани с владението върху вещта, които принудителното изпълнение
засяга и за които в случая излагат доводи относно техни собственически права
върху описаните движими вещи като несъобразени от съдебния изпълнител по
смисъла на чл.465 от ГПК, отричайки вещите да принадлежат на длъжника Р.Ц.. Няма
данни и съдебният изпълнител да е отклонил изпълнението чрез отмяна на
извършените спрямо тях действия по запор, опис и оценка, подготвящи проданта
им, макар и за три от вещите да е приел да принадлежат на трето лице, което
именно е въпрос, подлежащ на разглеждане в рамките на настоящото производство,
от която гледна точка жалбоподателите разполагат с правен интерес да атакуват
описа и по отношение на тези вещи.
Съдът намира жалбата и за основателна.
За удовлетворяване на паричното вземане на взискателя би могло да служи
единствено собственото на длъжника имущество. В конкретния случай
принудителното изпълнение е насочено към движими вещи, които не подлежат на
регистрационен или разрешителен режим, при което за собствеността им се съди от
установеното по отношение на тях владение от страна на длъжника, освен ако от
обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице, съгласно чл.465 от ГПК. Вярно е, както поддържат взискателят и ПЧСИ, че описа е извършен на адреса
на длъжника Р.Ц.. Обстоятелството, обаче, че в жилището съдебният изпълнител е
заварил трети лица негови обитатели и родители на длъжника, които са му оказали
достъп до него, само по себе си би следвало да наведе същия на извода движимите
вещи в това жилище да принадлежат на тях. Съдебният изпълнител е длъжен преди
пристъпване към описа да се увери, че движимите вещи принадлежат на длъжника,
изхождайки от презумпцията на чл.465 от ГПК относно тяхното владение и липсата
на обстоятелства, които да я оборват, доколкото вземането на взискателя може да
се удовлетворява само от имущество на длъжника, но не и от такова, принадлежащо
на трето лице, а не, според както на практика поддържат взискателя и ПЧСИ, че
съдебният изпълнител първо следва да опише намерените на посочения от
взискателя адрес на длъжника движими вещи, а едва след това да се изследва
собствеността върху им при засягане на права на трети лица и жалба от тяхна
страна. В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установи
жилището, в което е извършен описа, да е собствено на родителите на длъжника, а
описаните движими вещи да съставляват закупено от тях обзавеждане, според както
е прието за три от тях и от съдебния изпълнител, при което да не принадлежат на
дъщеря им и длъжник в изпълнителното производство и насочването на
принудителното изпълнение спрямо тях да е недопустимо. Обсъденото обосновава
извода за незаконосъобразност на атакувания опис, който като такъв следва да
бъде отменен.
С оглед основателността на жалбата и
във връзка с изричната претенция на жалбоподателите за присъждане на
направените от тях за настоящото производство разноски, съдът констатира, че
такива от тях са заплатени за държавна такса в размер на 25лв., за такси по
сметка на ЧСИ за администриране на жалбата в размер на 132лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 150лв., или общо 307лв., за които са представени доказателства и
списък по чл.80 от ГПК. Възражението на взискателя за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
възнаграждението е в рамките на минимума от 150лв. по чл.11 /в редакцията преди
изменението ДВ, бр.28 от 28.03.2014г., при действието на която е договорено и
изплатено/ от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение разноските следва да се присъдят в пълния им
размер в тежест на взискателя като ответник по жалбата, станал причина за
извършване на незаконосъобразния опис и неговото обжалване.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло извършения на 08.08.2013г.
опис на движими вещи в жилището на адреса на длъжника Р.П.Ц. ***, по изп.дело
№20098290400211 по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег.№829.
ОСЪЖДА „РКС-Пловдив-Кооп”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Брезовско
шосе”№142, да заплати на П.З.Ц. с ЕГН:********** и И.М.Ц. с ЕГН:**********,***,
сумата от 307лв. /триста и седем лева/, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: