****66
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212838 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД (подадена чрез адв. П.) срещу Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0062603, издаден от Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) за това, че на 01.02.2024г. в 16:18 часа на Софийски
околовръстен път до ШЕЛ – Казичене, от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“, при ограничение 50 км/час в извън населено място, въведено с пътен знак B-26,
установено с АТСС CORDON M2 с № MD 1193, след приспаднат толеранс от – 3 %, е
установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и неспряно от движение, за
което собственикът не е сключил „задължителна застра“ с МПС „**** ****” с рег. № **** -
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за което на основание
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е нищожен и незаконосъобразен. Заявява
се, че на 20.02.2024г. органите на МВР са съставили на управителя на Дружеството-
жалбоподател Акт за това, че управлява лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. №
****, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е бил дерегистриран служебно на
21.11.2023г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. В жалбата се сочи, че преди 20.02.2024г. жалбоподателят не бил
уведомен за липсата на валидна застраховка и служебната дерегистрация на автомобила,
както и че веднага след узнаването на тези обстоятелства, на 21.02.2024г. „***“ ЕООД
1
сключва застраховка и заплаща дължимата застрахователна премия. В жалбата се твърди, че
на 12.08.2024г. е връчен процесният Електронен фиш, както и още един Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0061694 от 23.12.2023г. на СДВР, като и с двата на
Дружеството са наложени имуществени санкции от по 2000 лева по реда на чл.638, ал.4 от
КЗ за това, че за лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № **** не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата се посочва, че в случай, че
жалбоподателят е бил надлежно уведомен за изтеклата застраховка или за служебната
дерегистрация на автомобила още на 21.11.2023г. или непосредствено след това, каквото
законово задължение има органът, нямало да се стигне до констатираните с Електронните
фишове нарушения. Твърди се, че ненадлежното уведомяване за липсата на валидна
застраховка и служебна дерегистрация на автомобила, установени от жалбоподателя на
20.02.2024г., компрометирали процедурата по издаването на обжалвания Електронен фиш и
налагането на съответното наказание. Според адв. П. с процесния Електронен фиш
несправедливо се налагало наказание за нарушение, за което Дружеството – жалбоподател
трябвало да бъде уведомено, но и за което вече било санкционирано на 23.12.2023г. Поради
това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо на ОПП – СДВР с вх. № 286966 от 11.09.2024г., с което административно-
наказателната преписка е изпратена на СРС, се прави изрично възражение за прекомерност
на претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 378280/22.11.2024г. от гл. юрк.
Пашунов – процесуален представител на въззиваемата страна СДВР. С тях се моли съда да
остави без уважение процесната жалба, тъй като била неоснователна, необоснована и
недоказана. Според гл. юрк. Пашунов при издаване на Електронния фиш са спазени
разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Твърди се, че от приложените
доказателства се установявало извършено нарушение на ЗДвП като правилно била
определена и санкционната норма. Нарушението било установено с автоматизирано
техническо средство, заснемащо нарушение на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен
орган, при автоматичен режим. От приложен по делото протокол се установявало, че
техническото средство е преминало първоначалната и последващата метрологична проверка.
Цитира се разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска съдът да кредитира приложения
по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство за
установяване на нарушението. Процесуалният представител на въззиваемата страна цитира
и §6, т.65 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, като твърди, че със своето
поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП – да не превишава максимално допустимата скорост за движение на
автомобили, като се сочи, че в конкретния случай жалбоподателят бил превишил
допустимата скорост. От субективна страна деянието било осъществено при форма на
вината пряк умисъл. Обръща се внимание и на това, че са зачестили напоследък пътно-
транспортните произшествия в следствие на шофиране с превишена скорост. С оглед на
2
това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като поставя в опасност не
само своя, но и живота на другите участници в движението. Поради това се иска
обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на генералната
превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение
на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена скорост. Моли се за
потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от адв. П.,
който в съдебно заседание на 27.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адвокатът моли за отм*** на Електронния фиш, като се
позовава на представеното в съдебно заседание допълнение към жалбата. Пред съдебния
състав адв. П. казва, че в обжалвания Електронен фиш няма нито едно правно, логически и
граматически смислено изречение, от което може да се установи в какво се обвинява
жалбоподателят, като нито едно изречение не е свързано с предходното. Поради това
защитата счита, че липсва описание на нарушението в издадения Електронен фиш. Посочва
се, че компетентните органи имали задължение на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП да
уведомят собственика на служебно дерегистрирания автомобил. От Акта от 20.02.2024г.
било видно, че автомобилът е дерегистриран на 21.11.2023г., т.е. около три месеца преди
издаването на Електронния фиш, като Дружеството – нарушител разбрало за служебната
дерегистрация едва на 20.02.2024г., когато му е връчен АУАН № 1205460 от 20.02.2024г.
Критикува се „органът“, че не бил изпълнил задължението си, тъй като, ако го бил
изпълнил, жалбоподателят нямало да извърши твърдяното нарушение. Според адв. П.
държавата се възползвала от своето противоправно поведение да накаже жалбоподателя,
като самата тя не била спазила чл.143, ал.10 от ЗДвП. Според защитата щом автомобилът е
дерегистриран и жалбоподателят не е уведомен, нямало как да бъде извършено твърдяното
деяние. На следващо място по време на съдебните прения адвокатът посочва, че от
представената преписка не можело да се разбере от снимковия материал как и къде е
разположено заснемащото устройство. Адвокатът се позовава и на Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС и ВКС, като моли съда да присъди и разноски.
В писмено допълнение към жалбата, подписано от адв. П., се посочва, че
Електронният фиш противоречи на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като липсва
ясно и разбираемо описание на нарушението. От съдържанието на Електронния фиш не
ставало ясно какво точно е извършил нарушителят. Описаното с думи в Електронния фиш
не кореспондирало и с посочените като нарушени законови разпоредби. Не ставало ясно в
какво се обвинява жалбоподателя – дали е трябвало да спре автомобила от движение или му
се вменява задължение да изпълни определено действие в тази връзка. Не бил ясен и
точният модел и номер на заснемащото техническо средство, тъй като били посочени три
различни модела и номера в описателната част на Електронния фиш. Според адвоката
представените по делото доказателства не установявали по категоричен начин изправността
на заснемащото техническо средство към 01.02.2024г., нито конкретното техническо
3
средство да е преминало метрологичен контрол. Поради това се претендира за ограничено
право на защита на Дружеството - жалбоподател. По отношение на уведомяването за
изтекла застраховка и за дерегистрация на автомобила, а също и за вината, адв. П. твърди, че
в случай, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за служебната дерегистрация (или за
изтекла застраховка) на автомобила още на 21.11.2023г., когато е извършена дерегистрацията
или пък непосредствено след това, нямало да бъде допуснато управление на автомобила без
валидна застраховка и съответно не би се стигнало до констатираните с Електронните
фишове нарушения. Претендира се, че ненадлежното уведомяване за служебната
дерегистрация на автомобила или за липсата на валидна застраховка компрометирали
процедурата по издаване на обжалвания Електронен фиш и налагането на съответното
наказание. Адвокатът се позовава на чл.143, ал.10 от ЗДвП за това, че органите на МВР били
длъжни да уведомят собственика на пътното превозно средство (ППС) при служебното
прекратяване на регистрацията, като в случая това не било сто****, тъй като липсвали
доказателства за уведомяването на жалбоподателя. Адвокатът развива доводи, че
прекратяването на регистрацията на автомобила не настъпва автоматично, а предполага
изявление на орган на власт, за което волеизявление жалбоподателят, като собственик на
автомобила, не е бил уведомен. В допълнението се заявява, че за да бъде приложена
санкцията на чл.638, ал.4 от КЗ, собственикът следва да знае, че към момента на управление
на автомобила липсва валидна застраховка или регистрацията му е прекратена поради тази
причина, т.е. деянието следвало да е умишлено извършено, за да бъде приложена санкцията
по посочената разпоредба. Твърди се, че такъв умисъл би бил налице само, ако собственикът
е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие административен акт, каквото
уведомяване не било извършено. Посочва се още, че жалбоподателят не е длъжен да следи
дали и кога е упражнено от органа правомощието по чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си с настъпилите
правни последици. Доколкото водачът на автомобила и собственика не са били уведомени за
постановената прекратена регистрация, не било налице виновно поведение, за да се
приложи санкцията на чл.638, ал.4 от КЗ. Адвокатът иска съдът да вземе предвид и
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС по тълк. дело № 3/2022г., което следвало да се приложи по аналогия. С оглед
на изложеното се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш, както и да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 27.11.2024г. въззиваемата страна
СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема участие по време на
съдебните прения пред съда.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
„***“ ЕООД е собственик на лек автомобил „**** ****” с рег. № ****. За това
моторно превозно средство /МПС/ имало сключена застрахователна полица №
BG/23/123000860538 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
4
действаща от 00:00 часа на 22.03.2023г. до 23:59 часа на 21.03.2024г., но която била
прекратена предсрочно на 20.10.2023г. Следващата застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобила била сключена с полица № BG/23/124000607153 на 21.02.2024г. Поради това
към 01.02.2024г. МПС с рег. № **** не е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1193 е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г.
На 14.03.2023г. това техническо средство е преминало проверка, за която е издаден Протокол
от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-9808 от 02.02.2024г. за времето от 14:30 часа до 16:30 часа на
01.02.2024г. автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ вид CORDON с №
MD1193 било позиционирано в гр. София, Софийски околовръстен път до ШЕЛ – Казичене,
за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се в посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ при стационарен режим на измерване и
при приближаваща посока на задействане.
Именно с това АТСС било установено и заснето движението на лек автомобил „****
****“ с рег. № **** на 01.02.2024г. в 16:18 часа в гр. София, Софийски околовръстен път до
ШЕЛ – Казичене, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“. Поради това и доколкото автомобилът не е спрян от движение и за него собственикът
му не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
срещу „***“ ЕООД бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0062603, издаден от СДВР за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за което на основание
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Този Електронен фиш е връчен на 12.08.2024г. и е обжалван с жалба, подадена
директно в СРС на 26.08.2024г., по повод на която на 13.09.2024г. е образувано настоящото
НАХД № 12838/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0061694, издаден от СДВР; АУАН Серия GA №
1205460/20.02.2024г.; извлечение от полица № BG/23/124000607153-01 от 21.02.2024г.;
снимков материал (снимки на МПС с рег. № ****, на пътен знак и на техническо средство);
справка за собствеността на МПС с рег. № ****; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. на
Министъра на вътрешните работи; Протокол от проверка № 19-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.;
5
справка в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с
номер на вписване В-46; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9808 от
02.02.2024г.; справка от СДВР за датата на съставяне и връчване на Електронен фиш Серия Г
№ 0062603; Ежедневна форма на отчет за 01.02.2024г.; справка от „Гаранционен фонд“ към
01.02.2024г.; разписка за получаване на Електронен фиш Серия Г № 62603; Сертификат за
успешно завършен курс на обучение; писмо от Български институт по метрология с вх. №
369748/15.11.2024г. с приложени Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.,
извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от
„CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“, както и писмо от „Гаранционен фонд“
с вх. № 380077/25.11.2024г. с приложени справки от базата данни на информационен център
към „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № ****.
След приключване на съдебните прения на 27.11.2024г. и обявяване на делото за
решаване, по делото постъпва писмо от Български институт по метрология с вх. №
386043/29.11.2024г., към което са приложени Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от
14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване
и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“. Доколкото документи със
същото съдържание са представени по делото и преди 27.11.2024г. (с писмо от Български
институт по метрология с вх. № 369748/15.11.2024г.) – не е необходимо да се възобновява
съдебното следствие, за да се приобщят цитираните документи към доказателствата по
делото, тъй като по реда на чл.283 от НПК съдът вече е приобщил документи със същото
съдържание по време на съдебното заседание на 27.11.2024г.
При така направеното уточнение този съдебен състав счита, че всички цитирани по-
горе писмени доказателства следва да се кредитират, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Приложените на лист 7, лист 21 и лист 55-57 от делото извлечение от полица №
BG/23/124000607153-01 от 21.02.2024г., справка от „Гаранционен фонд“ към 01.02.2024г. и
писмо от „Гаранционен фонд“ с вх. № 380077/25.11.2024г. с приложени справки от базата
данни на информационен център към „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № **** се явяват
относими, информативни, достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства.
Поради това съдът ги кредитира. От съвкупната им преценка се доказва, че за лек автомобил
„**** ****” с рег. № **** е имало сключена застрахователна полица № BG/23/123000860538
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща от 00:00 часа на
22.03.2023г. до 23:59 часа на 21.03.2024г., която е била прекратена предсрочно - на
20.10.2023г., както и следваща застраховка „Гражданска отговорност“ от 21.02.2024г. Това
означава, че към 01.02.2024г. МПС с рег. № **** не е имало сключена и действаща /валидна/
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Справката за собствеността на МПС с рег. № **** и справката от СДВР за датата на
съставяне и връчване на Електронен фиш Серия Г № 0062603 са издадени от държавен орган
6
и разполагат с доказателствената сила за удостоверените с тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира. От писменото доказателство, приложено на лист 11 от делото се
установява, че лек автомобил „**** ****“ с рег. № **** е собственост на „***“ ЕООД. Въз
основа на справката на лист 19 от делото се установява, че процесният Електронен фиш е
бил връчен на 12.08.2024г. В същия смисъл е и разписката на лист 22 от делото, която като
обективно и достоверно доказателство, също следва да се кредитира, като и от нея се
установява, че процесният Електронен фиш е бил връчен на 12.08.2024г. От тук следва, че
подадената директно в СРС жалба с вх. № 271509 от 26.08.2024г. е била депозирана в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване на Електронния фиш.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-9808 от 02.02.2024г. и Ежедневна форма на отчет за 01.02.2024г. са годни,
информативни, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства.
Поради това съдът ги кредитира. От тези писмени доказателства се установяват мястото,
времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, вида на техническото средство (CORDON с № MD1193),
както и други обстоятелства, които се явяват ирелеванти за спора – като например какво е
било ограничението на скоростта на движение на превозните средства и наличието на пътен
знак В-26.
Приложеният на лист 23 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение за работа с АТСС е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се
разколебава от нито едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и
приема, че В.А. (посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система на лист 17 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е
преминал обучение и може да борави с видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
„CORDON - M2“.
От съвкупната преценка на писмото от Български институт по метрология с вх. №
369748/15.11.2024г., приложените към него извадка от Регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна
система“, както и от Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., а също и
справката в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
с номер на вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за измерване (наред с
кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-9808 от 02.02.2024г.) се установява, че техническото средство, с което
е бил заснет процесният автомобил в град София е одоб**** съобразно нормативните
изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната
дата. Тук е мястото съдът да посочи, че доколкото в Протокола на лист 17 от делото се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 019-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г. и в същия смисъл е и писмото от Български институт по метрология
на лист 36 от делото, то следва, че посоченото в Протокола за използване на автоматизирано
7
техническо средство или система с рег. № 4332р - 9808 от 02.02.2024г. техническо средство е
именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
MD1193, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№ В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно от
Протокола от проверка № 19-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и писмото от Български институт по
метеорология с вх. № 369748/15.11.2024г. се установява, че АТСС е преминало и последваща
проверка с валидност една година, т.е. до 14.03.2024г. Следва да се отбележи, че посоченото
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 9808 от 02.02.2024г. техническо средство (CORDON М2 № MD1193) фигурира и в
снимковия материал на лист 10 от делото. Всичко това означава, че техническото средство, с
което е бил заснет автомобилът, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме автомобила в движение към процесната дата.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.15 от
ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно къде то е било позиционирано. Посредством снимката на лист 10 от делото се
установява марката и регистрационният номер на автомобила, както и датата, часа и
мястото на движение на МПС-то. Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото тази снимка е направена на 01.02.2024г. в 16:18 часа и попада в
часовия диапазон от 14:30 часа до 16:30 часа, в който ATCC „CORDON M2“ с № MD1193 е
било позиционирано в гр. София, Околовръстен път – Шел „Казичене“, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.
„Цариградско шосе“ (според Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-9808 от 02.02.2024г. и Ежедневната форма на отчет за
01.02.2024г.), съдът приема, че процесното МПС е заснето именно с техническото средство,
описано в Ежедневната форма на отчет от 01.02.2024г., Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9808 от 02.02.2024г. и
Протокола от проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023г. Доколкото между снимката на лист 10
от делото (от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система (от друга страна) има припокриване
относно времето, мястото, номера на техническото средство, за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 10 от делото е направена именно с ATCC „CORDON M2“ с № MD1193
на процесните място, ден и час.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от 29.02.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира и тази Заповед.
Приложените по делото Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
8
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0061694, издаден от СДВР, както и АУАН Серия GA № 1205460/20.02.2024г. са
обективно съществуващи и достоверни, като не се опровергават от останалите
доказателства, събрани по делото. Поради това СРС ги кредитира. От Електронния фиш на
лист 5 от делото се установява, че на 23.12.2023г. в 14:29 часа в гр.София, бул. „Владимир
Вазов“ срещу № 83, с посока на движение от ул. „Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“
с АТСС CORDON M2 с № MD1197 е установено управление на лек автомобил „**** ****“ с
рег. № ****, като МПС-то е регистрирано в Р. България, не е спряно от движение и
собственикът му не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От
АУАН на лист 6 от делото се доказва, че със същото МПС е било реализирано и друго
нарушение – по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП на 20.02.2024г. в 20:37 часа на път София – София
регион – Ловеч/Шумен-Варна, а именно на автомагистрала „Хемус“, в района на 7-ми
километър в посока с. ***, като при извършена проверка било установено, че автомобилът е
дерегистриран служебно на 21.11.20023г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП и на 20.02.2024г.
Н.Б. (управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД) получил срещу подпис
препис от този Акт.
По същество Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0061694
има отношение към обществената опасност на нарушителя. В случая, обаче, доколкото в
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ е предвидена „имуществена санкция“ в твърд размер – 2000
лева, наличието на друго нарушение по КЗ е без значение дали ще бъде зачетено като
отегчаващо обстоятелство.
Реално с жалбата Дружеството – жалбоподател представя цитираните Електронен
фиш и АУАН, но не във връзка с доказване на отегчаващи обстоятелства, а за да подкрепи
тезата си, че управителят на „***“ ЕООД научил, че МПС с рег. № **** няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ едва на 20.02.2024г. Този довод, обаче, не се споделя
от съда, тъй като според справката на лист 57 от делото сключената на 22.03.2023г.
застрахователна полица № BG/23/123000860538 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била прекратена предсрочно на 20.10.2023г. заради „невнесена вноска“,
което обстоятелство няма как да не се е знаело от собственика на МПС-то. Друг е въпросът,
че отговорността на юридическите лица (каквото е „***“ ЕООД – собственик на МПС с рег.
№ ****) е обективна и безвиновна, поради което е без значение вината, умисъла или
знанието на управителя на Дружеството или на служители на фирмата – собственик на
автомобила. За съставомерността по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без значение дали
регистрацията на МПС-то е прекратена, респ. дали собственикът на автомобила е уведомен
за това или не е разбрал. Неотносими към конкретния правен спор са всички аргументи на
адв. П. за „ненадлежно уведомяване“ за служебната дерегистрация на МПС-то, респ. за това,
че собственикът не бил уведомен от органите на МВР, че автомобилът му няма валидна
9
застраховка. Фактическият състав на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изисква собственикът на ППС да
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като са
ирелевантни причините за липсата на такава, респ. дали и кога е служебно прекратена
регистрацията на автомобила. Според чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на ППС. Това означава, че уведомяването на
собственика на МПС е релевантно само за съставомерността по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Поради това и доводите, базирани на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, се явяват неотносими към административно –
наказателното обвинение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Уведомяване на собственика на превозно
средство, за което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е прекратен е
част от фактическия състав и по чл.574, ал.10 от КЗ, но не и по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Освен
това – уведомяването, за което адв. П. настоява, не съществува като предпоставка за
издаване на Електронен фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, поради което не е вярно, че била
„компрометирана“ процедурата по издаване на процесния Електронен фиш заради липсата
на въпросното уведомяване.
Водим от изложеното съдът прие, че дори и да кредитира АУАН Серия GA №
1205460/20.02.2024г. и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0061694, издаден от СДВР, тези доказателства нямат съществено значение за настоящия
правен спор и поради това съдът не ги е поставил в основата на фактическите и правните си
изводи.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.647, ал.3 от КЗ, вр.
чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според чл.647, ал.3 от КЗ когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Съгласно
последното изречение от цитираната норма не се прилага единствено чл.189, ал.5 от ЗДвП
(„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща имуществена санкцията или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
10
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.”). Това означава, че останалите правила за
Електронния фиш, разписани в ЗДвП следва да се прилагат и за Електронния фиш по чл.647,
ал.3 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното
средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане). Съпоставяйки изискуемите от закона
реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
(към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса за
застраховането относно съдържанието на Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният не отговаря на
всички законови изисквания. В Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0062603 е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението /СДВР/; мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението; регистрационният номер на МПС-то, собственикът на същото, както и това,
че превозното средство е било управлявано, било е регистрирано в Р. България и не е било
спряно от движение. Посочено е, че нарушението е установено с АТСС CORDON M2 с №
МD1193 и че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Отбелязана е наложената на
основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ „имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като е указано в какъв срок и по чия сметка следва да се плати.
Въпреки това, този съдебен състав счита, че в обжалвания Електронен фиш отсъства
важен елемент от съдържанието му – описание на нарушението. В Електронния фиш не е
посочено с думи дали собственикът на автомобила е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а това е съществен елемент от обективната страна нарушението,
което е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и за което на Дружеството – жалбоподател
е наложена „имуществена санкция“ на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ. Според
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на
Република България и което не е спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на МПС-то, да сключи застрахователния договор.
11
Когато с АТСС е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.638, ал.4 от КЗ предвижда административна
отговорност за собственика на превозното средство. Това означава, че един от основните
елементи от фактическия състав на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и за
санкционирането на собственика на превозното средство по чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ е
отсъствието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В обжалвания Електронен
фиш, обаче, няма изложени твърдения касателно този вид застраховка на автомобила и
срещу подобни констатации жалбоподателят не се е защитавал. Това е така, защото в
Електронен фиш Серия Г № 0062603 е записано, че „собственикът не е сключил
задължителна застра“ и не е довършена думата „застраховка“, нито е уточнен видът й, а за
съставомерността по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е от значение единствено дали има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а не застраховка „Злополука“,
„Каско“ или пр. В случая непълното описание на нарушението с думи се приравнява на
липсата на такова. От тук съответно следва, че в процесния Електронен фиш няма и
съответствие между словесното описание на нарушението и дадената за него правна
квалификация. Освен това описаното в процесния Електронен фиш „ограничение 50 км/ч в
извън населено място, въведено с пътен знак B-26“ е неотносимо към състава на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ и се явява съставомерно по чл.21 от ЗДвП. Това е още едно основание съдът да
приеме, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
обжалвания Електронен фиш. Отделен е въпросът, че съдържанието на Електронния фиш не
е смислово и логически свързано, ясно и еднозначно. Поради това също следва да се приеме,
че е налице липса на описание на нарушението.
Посочването, че автомобилът е бил управляван на място, където е имало ограничение
на скоростта 50 км/час в извън населено място, въведено с пътен знак B-26, като е бил
приспаднат толеранса от 3 %, частично описва състав на нарушение по чл.21 от ЗДвП.
Същевременно посочването, че автомобилът е бил в движение, че е бил регистриран в Р.
България и че не е бил спрян от движение, като собственикът на МПС-то не е сключил нещо
(което не е посочено какво е) - описва до някъде състава на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, но не
изцяло. Доколкото не е отбелязано дали за автомобила има или няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 01.02.2024г., съдът приема,
че липсва описание на нарушението в обжалвания Електронен фиш и че е налице неяснота
на административно – наказателното обвинение. Тази празнота в Електронния фиш не може
да бъде запълнена от посочената правна квалификация, защото нарушените законови норми
са друг реквизит на Електронния фиш и съдът следва да следи дали между словесното и
цифровото описание на нарушението има тъждество. В случая такова тъждество липсва.
Административно – наказващият орган не е посочил ясно какво фактически е изпълнил или
не е изпълнил собственикът на превозното средство. Тълкуване волята на наказващия орган
в случая е недопустимо, тъй като принципно е възможно съдът да счете, че нарушителят е
наказан за обстоятелства, които административно – наказващият орган не е имал предвид, а
и срещу които явно не се е защитавал жалбоподателят.
12
Изискването за посочване в Електронния фиш на описание на нарушението не е
самоцелно. То се налага именно, за да се запознае нарушителят с конкретните обстоятелства
и факти, на които се базира административното обвинение срещу него, които определят
предмета на доказване по делото и срещу които факти нарушителят следва да се защитава.
Като не е посочено дали за лек автомобил „**** ****“ с рег. № **** към 16:18 часа на
01.02.2024г. е имало или нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, административното обвинение е останало неясно, неконкретизирано и реално
е било препятствано правото на защита на наказаното лице. Тази непълнота в Електронния
фиш представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
невъзможност наказаното лице да разбере в какво точно се състои повдигнатото му
административно – наказателно обвинение. Поради това процесният Електронен фиш
следва да бъде отменен на формално основание – поради допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице,
тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършило.
Водим от изложеното съдът прие, че само на това основание следва да се отмени
обжалвания Електронен фиш на формално основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако нарушението беше описано в
достатъчна степен ясно и точно – така, че словесното описание да съответства на дадената
правна квалификация – изходът на спора би бил друг. От справката на лист 11 от делото се
установява, че собственик на лек автомобил „**** ****” с рег. № **** е Дружеството –
жалбоподател. От направения по-горе анализ на извлечението от полица №
BG/23/124000607153-01 от 21.02.2024г., справка от „Гаранционен фонд“ към 01.02.2024г. и
писмо от „Гаранционен фонд“ с вх. № 380077/25.11.2024г. с приложени справки от базата
данни на информационен център към „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № **** се доказва,
че към 01.02.2024г. МПС с рег. № **** не е имало сключена и действаща /валидна/
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От останалите писмени
доказателства, кредитирани по-горе, се доказва, че на 01.02.2024г. към 16:18 часа в гр.
София, Софийски околовръстен път, до ШЕЛ – Казичене лек автомобил „**** ****” с рег. №
**** е бил заснет да се движи. Същевременно доколкото автомобилът е регистриран в Р.
България и не е спрян от движение, излиза, че от обективна страна е реализиран
фактическият състав на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от
КЗ. Същевременно, доколкото административната отговорност на юридическите лица е
обективна и безвиновна, като за нарушението законът предвижда „имуществена санкция“ в
твърд размер – 2000 лева, процесният Електронен фиш можеше да се потвърди, ако не беше
допуснатото съществено процесуално нарушение, коментирано по-горе. Ако, обаче, СРС
потвърди така издадения Електронен фиш, би допуснал нарушение като накаже
Дружеството – жалбоподател за обстоятелства, които до момента не са му били предявявани,
срещу които не се е защитавал и които научава за първи път с този съдебен акт. Именно
13
поради това единственото, което може съдът да направи е да отмени Електронния фиш
поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
„***“ ЕООД.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено – видно от документите, приложени на лист 64-66 от
делото. Според договора за правна защита и съдействие угово****то възнаграждение за
адвокат на „***“ ЕООД е 500 лева. Видно от лист 65 и лист 66 от делото именно тази сума е
била изплатена изцяло по банков път от Дружеството – жалбоподател в полза на адв. П..
Това означава, че по делото е доказано, че „***“ ЕООД е направило разноски за адвокат в
размер на 500 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) – при имуществена санкция от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2000 лева) възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева, т.е. общо 500 лева. Угово****то и
изплатено възнаграждение на адв. П. е именно в този размер. Според чл.143, ал.1 от АПК и
с оглед изхода на делото - органът, издал процесното НП (т.е. СДВР) следва да заплати на
„***“ ЕООД направените от него разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0062603, издаден от СДВР, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на „***“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : с. ***, общ. Столична, ул. „****“ ****, с
управител и едноличен собственик на капитала : Н.К.Б. сумата от 500 (петстотин) лева за
направени по делото от Дружеството - жалбоподател разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15