№ *53
гр. гр.Н., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря А.ка Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150100297 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от В.
Л. А., ЕГН **********, гр. Н., ул. „Х.К. № **, ет. *, ап. * и С. Л. Н., ЕГН
*****, гр. С., ж.к. „О.к.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** действащи чрез адв. Т. И.,
АК гр. Б. със съдебен адрес: гр. Б. , ул. „И.Б.“ № *, ет. * против „Ц.п.б.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. Н., ул. „Г.С. Р.“
№ *, представлявана от А. И. П.. Ищците сочат, че с решение № 172/
20.05.1997г. на ПК Н. , в полза на наследниците на калина Николова С., б.ж.
на гр. О., е възстановена собствеността на недвижим имот – Нива с площ
1990кв.м., трета категория, находяща се в м. „Кюпрю Баши“ , землище на гр.
О.. За възстановената собственост наследниците се били снабдили и с
констативен нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № ***/****г.
След влизане в сила на КККР на землището на гр. О., за описания имот бил
отреден идентификатор № *******, целият с площ 2318кв.м. , с
административен адрес: гр. О., ул. „И.“.
Ищците твърдят, че от началото на 2017г. и до датата на подаване на
исковата молба, ответното дружество заема и ползва посочения по – горе
недвижим имот , вкл. и идеалните части , притежавани от ищците, без да има
правно основание. Дружеството пречело на ищците да упражняват правата си
на собственици, като ползването било установено при извършена проверка на
Община Н.. Ищците претендират, че за периода 18.03.2017г. до 18.03.2022г.
дружеството дължи на двамата ответници сумата от общо 3000.00лева, по
1500.00лева на всеки от тях, като средномесечната цена е посочена като
500.00лева. Молят за решение, с което дружеството да бъде осъдено за
заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва от датата на
1
завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се
разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
С допълнителна молба се уточнява, че претенцията на ищците е
формирана за 1/2 идеална част от притежавания от тях имот, представляващ
НИВА с площ от 1990 кв.м. Отнесена към отредения поземлен имот с
идентификатор №******* по КККР на гр. О., претенцията била формирана за
1/2 идеална част от 1990/2318 кв.м. идеални части. В съдебно заседание се
сочи, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като вместо
„средно месечна наемна цена от 500 лв.“ следва да се чете „средно месечна
наемна цена от 50 лева месечно“.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Ищецът сочи, че в гр. О. е собственик на няколко сгР., като две от тях
са разположени и върху процесния имот. Посочените не били изоставени и се
ползвали. Ответникът сочи, че от представените доказателства се
установявало, че имота е вписан в КККР като собственост на ЕТ „А.К. –
Валентин Кръстев“ и двамата ищци. Посочените като собствени на ищците
ид. части са съответно по ¼ ид. част от 1990кв.м. Останалата част до
разликата от 2318кв.м. била собственост на едноличния търговец. Ответникът
претендира, че претенцията за обезщетение за ползване на идеалните части на
ищците не отговаряла на квотите посочени в представения нотариален акт.
Това водело и до неяснота на исковата молба.
Посоченият имот с идентификатор № ******* не бил отделен от
другите два имота - идентификатор № *** и идентификатор № ****, а самите
три имота били оградени с масивна ограда от бетон, с височина повече от 3м.,
като в това пространство попадали и имотите собственост на дружеството.
Достъпът до това пространство се осъществявал от две страни, след контрол
за влизане и излизане, но оградата и контролните пунктове били изградени
много преди дружеството да придобие сгР.те. В това пространство се
намирали и движими вещи , строителни материали и др. , които не били
поставени там от дружеството, както и не било ясно в кой именно ПИ се
намират тези движими вещи. Не било ясно и къде е границата на процесния
имот с другите имоти. Сочи се съдебна практика, според която в чужд имот
се поставят вещи, които пречат на ползването му , отговорен пред
собственика на имота е този, който лично или чрез трето лице неоснователно
ги е поставил там. Прави се извод и чрез разпоредбата на чл. 64 от ЗС,
относно собственик на постройка , който ползва земята върху която същата е
построена. Според цитираната съдебна практика, собственика на земята
следва да осигури възможност да се ползва земята в рамките на
необходимото за пълноценното ползване на постройката , според нейното
предназначение.
С отговора се твърди, че нито един от двамата собственици не е
заявявал претенции за ползване на имота. Ответникът твърди, че след 2010г.
лицето Янислав Валентинов Кръстев е възприеман като собственик на трите
поземлени имота. Представеният документ от Община Н. касаел проверка по
2
реда на ЗУТ за годността за ползване на сгР.те, които са собственост на
дружеството.
Моли да се постанови решение, с което иска по чл. 59 от ЗЗД да бъде
отхвърлен. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени
искания.
В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е направено и
прието изменение на иска, като се увеличава неговият размер до сумата от
3223, 80 лв., предавена за двамата ищци общо по равно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено решение №172 от 20.05.1997 г. за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи стари
реални граници на наследниците на Калина Николова С. на следния имот:
Нива от 1990 дка., трета категория, находяща се в землището на гр. О. в
местността „Кюпрю Баши“, имот №51, 52, парцел №542 от кадастрален план,
изработен през 1955 г. при граници /съседи/: Георги И. Петков, Мария Томова
Матева, Шосе Дере Караджова.
Представен е констативен нотариален акт за собственост №107, том III,
рег.№2931, дело №471 от 07.06.2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, с
който молителите С. Л. Н., Р. Л. А., В. Л. А., М.М. А.а и Л.П. А., в качеството
им на наследници на Калина Николова С., се признават за собственици на
следния недвижим имот: 1 990/ 2318 кв.м, ид.ч. /хиляда деветстотин и
деветдесет върху две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра идеални
части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ******* /*************/ по КККР на гр. О.,
общ. Н., област Б., одобрена със Заповед № PД-18-59/14.09.2006г. на изп.
директор на АККК с адрес: гр. О., п.к. 8250, Индустриална, целият на площ от
2318 кв.м. /две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра/, съгласно
Скица № 9879/25.03.2010г. на СГКК-Б., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при съседи: ПИ № ****, ПИ № *****, ПИ № ***,
ПИ № ****, а съгласно Решение № ****г. на ПК-гр.Н., имотът представлява
нива на площ от 1,990 дка. /един декар и деветстотин и деветдесет квадратни
метра/, № 51, 52, парцел 542 от кадастрален план от 1955г., при следните
идеални части за всеки: За С. Л. Н., Р. Л. А., В. Л. А. – по 1/4 идеални части за
всеки един от посочените, а за М.М. А.а и Л.П. А. – по 1/8 идеална част за
всеки един от посочените.
По делото е представена и скица на поземлен имот №15-129951 от
10.02.2020 г. с идентификатор *******, в който като собственици на имота са
вписани горепосочените лица, както и ЕТ „А.К. – ВАЛЕНТИН КРЪСТЕВ“.
Представени са и скици на сгР. с идентификатори ****, ****** ***** и
*****, като за всяка една е посочено, че е собственост на „Ц.п.б.“ ЕООД.
По делото е представена административна преписка, образувана във
връзка с постъпило заявление в деловодство на общинска администрация Н.
под №Н2-УТ-737/09.02.2021 г. от В. Л. А.. По повод на преписката е издадено
писмо от Община Н., с което заявителят се уведомява, че се установило, че в
ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. О., общ. Н., област Б., има
3
изградени три сгР., заснети и нанесени в кадастралната карта с
идентификатори *******.1, **** и ****** СгР.те били част от
производствена база, гр. О., обособена част на „Възраждане“ ЕООД. Базата
била придобита от ЕТ „А.К.“ през 1997 г. Не били открити строителни книжа
за сгР.те в архива на Община Н.. Към момента на проверката било
установено, че сградата с идентификатор *******.1 функционира като
„портиерна“ и се ползвала от „Ц.п.б.“ ЕООД. Другите две сгР. не се ползвали,
но били декларирани в отдел „Местни данъци и такси“ от „Ц.п.б.“ ЕООД.
Към преписката се съдържа разрешение за премахване №6 от 01.09.2016 г.,
издадено на ЕТ „А.К. – В.К.-Т.К.“ за премахване на постройка на допълващо
застрояване с идентификатор *******.1 на площ от 10 кв.м., разположена в
ПИ с идентификатор *******.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на свидетеля Петко А., първи братовчед с ищците и без
дела с ответното дружество, заявява следното:
Свидетелят знае, че братовчедите му имали имот в гр. О., който е бил в
гр. О.. Преди е бил лозе. Сега там имало фирма, която мисли, че се казва
„А.К.“. Този имот имал ограда, пропускателен режим и бариера. Има охрана.
В имота можело да се влезе само след разрешение. На свидетеля му е
известно В. Л. и С. Н. да са имали претенции за този имот, като искали да си
вземат земята. Освен сгР.те, площадките не били свободни. Имало и други
постройки, освен сгР.те, в които било счетоводството. Единственият вход към
имота бил през бариера. Свидетелят преди работил в този имот. През 1994 г.,
когато той работил там, имотът бил цех, в който правили заготовки за огР. и
покриви. Покритието било асфалтово. Когато работил там като охрана, шеф
бил бащата на Янислав и Върбан Кръстеви – Валентин Кръстев. Първо дядо
им бил шеф, а след това назначил сина си Валентин Кръстев. Откакто
напуснал работа, свидетелят не е ходил в имота.
Св. Величка Янчева, без родство и дела със страните по делото, заявява
следното:
Свидетелката е главен счетоводител в района, където се намира
дружеството „А. 2013“. В сградата имало няколко фирми. Процесният имот,
както и пространството около него, се наричало „промишлена зона“. Това
пространство било оградено с ограда. Имало и бариера и портал от едната
страна. Там били пазачите. Фирмата била поставила бетонно покритие, но тъй
като влизали много бетоновози, тъй като зад сгР.те имали място, където било
обособено за ремонт на бетоновозите и МПС-та на фирмата. Имали и варов
възел зад сгР.те. Там също влизали МПС-та, които носели материал и
изнасяли готовия варен разтвор, като поР. тази причина бетонът бил разбит.
Частично имало поставен малко асфалт, но и той се разбил. И бетоновозите и
самосвалите влизали от бариерата, на която стояли пазачите. Сочи, че двете
сгР. били на „Ц.п.б.“, а другите били на „А.“. Като се погледнело в имота
било пълно с вещи, които били собственост на фирмата. Отделно в имота
имало запорирани от НАП МПС-та. Откакто свидетелката е там се
разпореждат Янислав и Валентин, други лица там е нямало. Свидетелката
сочи, че управител на „Ц.п.б.“ е А. П.. Тя знае, че са втори братовчеди с
4
бащата на Кръстев. Свидетелката не може да каже кой ползва сгР. под номер
2 и 3, които са собственост на „Ц.п.б.“. СгР.те не се ползвали целогодишно.
Земеделците влизали понякога там, за да си ремонтират колите, но не знае
кой им предоставил достъп.
По делото е прието заключение по извършена съдебно – техническа
експертиза от вещо лице И. Ф..
Съгласно последната, средният годишен пазарен наем за ползването на
процесния имот възлиза на 644, 76 лв., а средният пазарен наем за периода от
18.03.2017 г. до 18.03.2022 г. възлиза на 3223, 80 лв. В констативно –
съобразителната част на заключението е посочено, че на квадратен метър
средната пазарна цена за процесния имот е 0, 054 лв.
По делото е прието заключение по съдебно – техническа експертиза от
вещо лице Д. С..
Вещото лице подробно е описана процесният поземлен имот, както и
намиращите се в същия сгР.. Вещото лице се позовава на Наредба №7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, в която са дадени указания за изчисляването
на прилежащата площ на една сграда при реконструкция, преобразуване и
създаване на нови урегулирани поземлени имоти в квартали за комплексно
жилищно строителство. Вещото лице сочи, че в Наредба №6 от 18.09.2009 г.
за определяне на прилежащата площ към сгР. в режим на етажна собственост
в квартали с комплексно застрояване била конкретно за жилищно
застрояване. По – общо понятието „прилежащ терен“ било развито в
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, т.6. Съобразно изложеното и
нормативните предписания, досежно определяне на прилещата площ, вещото
лице изчислява такава, за което представя и приложение 1 към заключението
си. Така прилежащата площ за сграда с идентификатор *******.1 е в размер
на 57 кв.м., тази за сграда с идентификатор **** е в размер на 1045 кв.м., а
тази за сграда с идентификатор 530045.501.0.3 е 275 кв.м. Вещото лице сочи,
че имотът бил с презназначение производствен, складов, сгР.те били със
същото предназначение, което предполагало влизането и маневрирането в
имота на едрогабаритни автомобили. Сегашната конфигурация на имота не
давала възможност за нормална експлоатация на сгР.те и северната и южната
граници на имота не били материализирани на място.
По делото е прието заключение по допълнителна съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като
обосновано, пълно и ясно, като същото не буди съмнение досежно неговата
правилност. Съгласно същото не е възможно да се осигури достъп до сгР.те
от съседните им имоти, защото това не може да позволи нормално
функциониране на сгР.те с оглед на тяхното предназначение и нормалната им
експлоатация. СгР.те били разположени в процесния имот точно по начина,
показан на скицата от СГКК гр. Б.. СгР.те не попадали изцяло в процесния
поземлен имот. Границите в процесния имот били създадени без да се има
предвид съществуващите в имота сгР. и тяхното предназначение. Процесният
и съседните му имоти били функционално свързани и тяхното разделяне по
начина, по който сега били установени имотите не можело да се осъществи
5
без това да пречи на обичайното използване на сгР.те по предназначението
им. В Приложение 2 към заключението е определена свободната площ, която
е извън прилежащата такава към сграда с идентификатор **** и сграда с
идентификатор 530045.501.0.3, а в приложение 3 била определена свободната
площ, като се приспадне прилежащата към всяка една от намиращите се в
имота три сгР.. Не е било възможно да се достига до сгР.те в имота от друг
имот. Към заключението е приложен и снимков материал, както и скица.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Тази разпоредба
постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Спорното право, претендирано от ищците, възниква от
фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта. Т. е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищците докажат, че
техният патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е
увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно
основание за такова разместване на материални блага.
Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно
– чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи
на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия
или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС № 1/1979 г., ако законът е
поставил на разположение на правоимащия точно определен иск,
недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието
и в по – актуалната практика на ВКС – напр. Решение № 75 от 15.05.2009 г. по
т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ІІ ТО.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото
същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които
би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното
обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния
пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-
82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния
съд и Върховни касационен съд /В този смисъл Решение № 262/22.02.2013 г.
по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, Решение № *63/20.12.2011 по гр. д.
№ 109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
Установява се по категоричен начин, а и не се оспорва от ответната
страна, че ищците са собственици на 1/2 идеални части от 1990/2318 кв. м. от
поземлен имот с № *******, видно от приложените по делото писмени
доказателства - решение №172 от 20.05.1997 г. за възстановяване на правото
на собственост на земи в съществуващи стари реални граници на
6
наследниците на Калина Николова С., констативен нотариален акт за
собственост №107, том III, рег.№2931, дело №471 от 07.06.2010 г. на
нотариус Мария Бакърджиева, скица на поземлен имот №15-129951 от
10.02.2020 г. с идентификатор *******.
От представените по делото писмени доказателства, заключенията на
вещите лица по допуснатите съдебно – технически експертизи, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че в
процесния поземлен имот са построени три сгР., като две от тях са с площ 910
кв.м. и 640 кв.м. Тези две сгР. частично попадат в процесния поземлен имот –
съответно по 859 кв.м. и 203 кв.м. Третата сграда е такава на допълващо
застрояване и е с площ от 10 кв.м. Установява се и не се спори от ответната
страна, че посочените сгР., които са с идентификатор **** и ******са
собственост на ответното дружество „Ц.п.б.“ ЕООД.
В тази връзка /предвид наличието на сгР., които са собственост на лице,
различно от собственика на земята/, при преценка на предпоставките за
уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД, следва да се съобрази и това
обстоятелство. Така практиката на ВКС приема, че обезщетението по чл.59 от
ЗЗД се определя с оглед на обема, в който третото лице ползва имота без
основание и се дължи на собственика на имота. В случаите, когато такова
ползване се осъществява върху застроен имот, за който собственикът на
терена и на сградата са различни лица, то обезщетението в случай на ползване
от суперфициарния собственик на част от имота, която надвишава
необходимата за ползването на сградата по силата на чл. 64 от ЗС част, без да
има основание за това, същият дължи обезщетение на собственика на земята
за това ползване. Суперфициарният собственик обаче не дължи на
собственика на имота обезщетение за ползване без основание на частта от
имота, върху която е построена сградата и за ползването на необходимата за
ползването й площ от имота, тъй като за тях ползването се осъществява на
правно основание-чл. 64 от ЗС. /Така Решение №24 от 01.06.2016 г. по гр.д.
№2968/2015 г. на ВКС/.
Именно правото по чл.64 от ЗС следва да се съобрази при преценка на
основателността на иска, както и в случай, че същият е основателен и по
отношение на размера на дължимото обезщетение. Това е така по
съображения, че застроеният терен и прилежащият за обслужване на сгР.те се
ползва на правно основание от ответника, тъй като това имущество е негова
собственост, поР. което претенцията за присъждане на обезщетение за тази
част от терена следва да се счита за неоснователна. Основателна би била
претенцията за присъждане на обезщетение само за тази незастроена част от
терена, която е извън необходимата за обслужване на сгР.те и която се ползва
от ответника, тъй като това ползване е без правно основание. /Така Решение
№ 622 от 4.08.2006 г. на ВКС по гр. д. № 298/2005 г., IV г. о./.
Необходимо е по делото да се установи, че ответното дружество е
надхвърлило правото си да ползва земята, съгласно чл.64 от ЗС, като е
ограничило в такава степен правото на собствениците да ползват
незастроената част от поземления имот, че на практика те да са били лишени
от възможността да го ползват, с което именно са се обедняли за сметка на
7
обогатяване на ответника.
Съдът намира, че това се установява по делото, като ответното
дружество категорично е надхвърлило правото си да ползва имота по чл.64 от
ЗС, като на практика е лишило неговите собственици от възможността да го
ползват по какъвто и да е начин, съобразно правото си на собственост. Това се
установява от представените по делото писмени доказателства, от
свидетелските показания в своята съвкупност, както и от приетите по делото
заключения по съдебно – технически експертизи.
Така видно от представените по делото писмо с изх.№Н2-УТ-737-001
от 28.09.2021 г. от Община Н. се установява, че построените в имота сгР. се
ползват от ответника „Ц.п.б.“ ЕООД. Това се установява и от материалите по
административна преписка, образувана във връзка с постъпило заявление в
деловодство на общинска администрация Н. под №Н2-УТ-737/09.02.2021 г. от
В. Л. А..
От заключението по съдебно – техническата експертиза, както
първоначалната, така и допълнителната, изготвени от в.л. Д. С., както и от
приложенията към нея, включително снимков материал, се установява, че
поземленият имот, е ограден изцяло, като входът се осъществява посредством
бариера. Установява се и наличието на движими вещи, като МПС.
Безспорно в показанията на разпитаните свидетели е, че достъпът до
имота е контролиран, същият се охранява от физическа охрана, като се
осъществява посредством бариера. Спорен по делото е въпросът чия
собственост са движимите вещи, разположени в процесния поземлен имот,
както и кое е лицето, което ограничава достъпа на собствениците до
незастроената част от поземления имот. В тази връзка свидетелката Янчева
навежда твърдения, че в имота изцяло се разпореждат Янислав и Валентин
Кръстеви. Другият разпитан по делото свидетел – Петко А. също посочва, че
към момента, когато е работил в процесния имот /преди повече от двадесет
години/, този който се разпореждал и допускал лица до имота е бил Върбан
Кръстев, а впоследствие и Валентин Кръстев.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира в пълнота
свидетелските показания на св. А., доколкото същите са последователни,
логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с останалите, приети по
делото доказателства. Както изрично посочва лицето, същото е работило като
охрана в процесния имот, като описва положението, включително досежно
това кой е бил отговорен за осигуряване на достъп до имота по времето,
когато той е работил тогава, което е било преди повече от двадесет години.
Свидетелят изрично посочва, че тогава достъпът към имота е бил ограничен,
като сега не е запознат как стои въпросът.
Съдът кредитира частично показанията на св. Янчева. По – конкретно
същите следва да бъдат кредитирани в частта досежно описанието на имота,
както и относно обстоятелството, че достъпът до същия е ограничен, налице е
контролиран достъп осъществяван посредством ограждане на целия имот,
бариера и физическа охрана. Съдът не кредитира показанията досежно това,
че в имота понастоящем се разпорежда Валентин Кръстев и Янислав Кръстев.
На първо място се установява, а и това обстоятелство не се отрича от страна
8
на свидетелката, че двете сгР. /с изключение на тази, която е допълващо
застрояване/ са собственост на ответното дружество. Сградата, която е с
идентификатор *******.1, е такава на допълващо застрояване, същата е с
площ от 10 кв.м. и служи за портиерна. Тази сграда не е годна да бъде
обособена съобразно изискванията на ЗУТ като самостоятелен обект на право
на собственост, поР. което е и собственост на собствениците на земята.
Въпреки това се установява, че и тази постройка се ползва от ответното
дружество. Видно от доклад по повод извършвана проверка /на л.153 от
делото, приложен и по административна преписка, образувана във връзка с
постъпило заявление в деловодство на общинска администрация Н. под №Н2-
УТ-737/09.02.2021 г. от В. Л. А./, към момента на проверката на място на
09.06.2021 г. сграда с идентификатор *******.1 функционира като портиерна
и по данни на присъстващата на място на проверката Величка Янева, същата
била собственост на ЕТ „А.К. – Валентин Кръстев“, като се ползва от „Ц.п.б.“
ЕООД с цел опазване на имота. За тази сграда има издадено разрешение за
премахването й.
В тази връзка отговорност за достъпа до процесния имот носи именно
ответното дружество, доколкото същото го ползва за свои цели и нужди,
предвид обстоятелството, че портиерната се ползва от него за опазване на
имота и контролиране на достъпа, така и поР. това, че двете сгР.,
разположени частично в този имот са собственост и се ползват от ответното
дружество. Аргумент за това е и обстоятелството, че от една страна
свидетелката твърди, че в имота се разпореждат Янислав и Валентин Кръстев,
но впоследствие заявява, че в сгР.те на ответното дружество понякога
влизали земеделците, за да си ремонтират колите. След това свидетелката
заявява, че не знае кой им е осигурил достъп до там. В същото време твърди,
че на портала не записват кой влиза, а ако е чужд човек се обаждат да питат
дали да бъде пуснат. Поставя се въпросът на кого се обажда охраната, като е
и логично това да бъде представител на ответното дружество, чиято
собственост са и сгР.те в имота, в които се развива дейност.
Изложеното по – горе навежда на противоречие на показанията на
свидетелката с констатираното от проверката на Община Н., при извършване
на която свидетелката е навела твърдения, различни от тези в съдебно
заседание. Противоречието се състои в това, че след като портиерната се
ползва от ответното дружество, то е нелогично достъпът до имота да се
контролира от друго лице. Очевидно от приетите доказателства се
установява, че дейност в процесния имот развива именно ответното
дружество. Впрочем в отговора на исковата молба това обстоятелство не се
оспорва. Изрично в отговора се навежда твърдение, че сгР.те, собственост на
ответното дружество, не са изоставени, а се ползват. Аргумент за това е и
съдържащата се по делото заповед на управителя на ответното дружество, с
която нарежда служителите му да бъдат пуснати в непратен отпуск за
периода от 15.05.2021-01.10.2021 г., като за този период сгР.те да бъдат
затворени и запечатани.
Анализът на приетите по делото доказателства именно обосновава това,
че ответното дружество ползва изцяло процесния поземлен имот, както и
9
находящите се в него сгР.. По тези съображения и доколкото ответното
дружество осъществява контрол върху поземления имот, не би могло да се
приеме за основателно възражението, направено с отговора на исковата
молба, че в имота са разположени движими вещи, собственост на трети лица.
Имотът се ползва от ответното дружество, като е препятствана именно от
последното възможността на ищците да ползват имота, съобразно правото си
на собственост, поР. което ответникът следва да носи отговорност за това.
Съдът не споделя и възражението на ответника, че собственикът на
постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо
за използването й, тоест същият се позовава на правото на суперфициара за
ползва земята, уредено в чл.64 от ЗС. Според посочената разпоредба
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото
това е необходимо за използването на постройката съобразно нейното
предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята
и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за
ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от
суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се
простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на
собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването
на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на
сградата пространство. /Така Решение № 538 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 519/2009 г., IV г. о., ГК/.
Съдът намира, че с действията си ответното дружество е надхвърлило
правомощието да ползва земята, уредено в чл.64 от ЗС, доколкото се
установява, че достъпът и възможността на собствениците на земята
/включително ищците/ да ползват поземления имот, е практически напълно
ограничена.
По тези съображения, съдът намира предявеният иск за основателен,
като е установено, че ответникът ползва имота фактически и без основание за
това, надхвърляйки правото си по чл.64 от ЗС, като размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен с намиращите се в поземления имот
сгР., както и необходимата площ за тяхното използване, и да бъде определен
на базата на средномесечния пазарен наем.
Видно от приетото по делото заключение по допълнителната съдебно –
техническа експертиза, действителната свободна площ в процесния поземлен
имот, която е извън прилежащата такава към сгР. с идентификатор **** и
****** е 998 кв.м. Въз основа на тази площ следва да бъде определено
дължимото на ищците обезщетение, тъй като по този начин се отчита именно
площта от имота, която е необходима за нормално използване на сгР.те, които
са собственост на ответното дружество. Съдът намира, че не следва да бъде
изключвана сграда с идентификатор *******.1 от действителната свободна
площ в имота, тъй като същата е постройка на допълващото застрояване и
като такава не е самостоятелен обект на правото на собственост. Същата в
този смисъл не е собственост на ответното дружество, а е притежавана в
условията на съсобственост от собствениците на земята. Освен това за
посочената постройка е издадено разрешение за премахване.
10
Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищците са собственици са
1/2 идеални части от 1990/2318 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
*******, тоест собствени на ищците са 995 кв.м. идеални части от правото на
собственост на посочения имот.
Съобразно приетото по делото заключение по съдебно – техническа
експертиза, изготвена от в.л. И. Ф., наемната цена за кв.м. от процесния имот
е 0, 054 лв., тоест общо за целия имот е 125, 17 лв. за месец. Обезщетението,
дължимо за действителната свободна площ от имота е в размер на 53, 89 лв.
Конкретно дължимото за двамата ищци обезщетение следва да бъде
изчислено съобразно съотношението между притежаваните от тях идеални
части и общата площ на имота съотнесено към месечната наемна цена за
свободната площ от имота в размер на 53, 89 лв. – 995/2318 идеални части от
поземления имот по 53, 89 лв., или 23, 13 лв. на месец. Средния годишен
пазарен наем следва да бъде в размер на 277, 56 лв., като за процесния период
той се равнява на 1387, 80 лв.
По тези съображения, исковата претенция се явява основателна до
размера от 1387, 80 лв. и за тази част следва да бъде уважена, като за
разликата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищците разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от иска, които са в
размер на общо 301, 34 лв. или по 150, 67 лв. за всеки от ищците. На
ответното дружество се дължат на основание чл.78, ал.3, съразмерно на
отхвърлената част от иска, разноски в размер на 541, 09 лв. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК следва в полза на бюджета на съдебната власт да се
присъди сумата от 270, 75 лв. за вещи лица и държавна такса, която следва да
бъде заплатена от ответното дружество.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ц.п.б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : гр. Н., ул. „Г.С. Р.“ № *, представлявана от А. И. П., на
основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Л. А., ЕГН **********, гр. Н., ул.
„Х.К. № **, ет. *, ап. *, и С. Л. Н., ЕГН *****, гр. С., ж.к. „О.к.“ № ***, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 1387, 80 /хиляда триста осемдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за лишаването им от
ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ******* /*************/ по КККР на
гр. О., общ. Н., област Б., одобрена със Заповед № PД-18-59/14.09.2006г. на
изп. директор на АККК с адрес: гр. О., п.к. 8250, Индустриална, целият на
площ от 2318 кв.м. /две хиляди триста и осемнадесет квадратни метра/,
съгласно Скица № 9879/25.03.2010г. на СГКК-Б., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при съседи: ПИ № ****, ПИ № *****, ПИ № ***,
ПИ № ****, за периода от 18.03.2017 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната
лихва от 19.03.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 3223, 80 лв.
11
ОСЪЖДА „Ц.п.б.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на В. Л. А., ЕГН
********** и С. Л. Н., ЕГН *****, сумата от 301, 34 лв. /триста и един лева и
тридесет и четири стотинки/, представляващи сторени съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. Л. А., ЕГН ********** и С. Л. Н., ЕГН *****, да заплатят
на „Ц.п.б.“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 541, 09 лв. /петстотин четиридесет и
един лева и девет стотинки/, представляващи сторени съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Ц.п.б.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Н. сумата
от 270, 75 лв. /двеста и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса и заплатените на вещи лица суми
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
12