Р Е Ш Е Н И Е №260007/18.1.2021 г.
18.01.2021 г. гр.Ямбол
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 12
януари 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар Л. Р.
прокурор Р. Л.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 570 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба, депозирана от М.
К. - прокурор при Районна
прокуратура - Я., против Решение
№260031/02.09.2020 г., постановено по гр.д.№889/2020 г. по описа на ЯРС, в частта, с която съдът е уважил
претенциите на ищеца Х.Х.К. *** и е осъдил Прокуратурата на Република България
да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК по ДП №7/2020 г. по описа на
РП-Ямбол-ТО-Тополовград, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
06.05.2020 г., както и в частта, с
която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца К.
сумата от 546 лв., представляваща направени разноски в производството пред
ЯРС.
Направено е оплакване за
неправилност на решението на районния съд, в атакуваната част. Сочи се, че в производството пред ЯРС не са ангажирани доказателства, че е
било предявено незаконно обвинение на ищеца Х.К., като се изтъква, че
наказателното производство е протекло в разумни срокове. Заявени са твърдения
за липса на доказателства, които да установят действително търпени от ищеца
неимуществени вреди от естеството на твърдените от него негативни изживявания,
стрес, притеснения от отзвука сред приятели, роднини, близки, както и влошено
здравословно състояние, които да са пряк резултат от воденото срещу него
наказателно производство, а още повече да са непосредствена последица от
незаконни действия на органите на прокуратурата. За недоказана се сочи и претенцията
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, т.к. не са ангажирани
доказателства за изплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство и то в уважения от ЯРС размер от 1000 лв. Направено е и оплакване
за завишаване размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди, като се изтъква, че същият не отговаря на твърдените
вреди, на икономическия стандарт в Р.България, не е съобразен със съдебната
практика по аналогични случаи, вкл.и тази на ЕСПЧ и не съответства на принципа
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди според въззивника решаващия съд не е изходил от конкретните
и обективно съществуващи негативни последици върху личността и психиката на
лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението което
същата е оказала върху семейния и приятелския кръг на ищеца, след колегите му и
обществото, както и продължителността на воденото наказателно производство /2
месеца/, което е приключило с влязло в сила постановление на РП-Ямбол за
прекратяване. Не е отчетена и тежестта на обвинението - за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от 1 до 6 години, броя и интензитета на извършените процесуално-следствени
действия, изискващи участието на ищеца в качеството му на обвиняемо лице. Поради изложените
съображения се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в атакуваните части и
вместо него да постанови решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове или евентуално да бъде намален размера на
исковата претенция за неимуществени вреди, като бъде съобразен с това и размера
на евентуално дължимите разноски по делото.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на въззивната жалба,
е депозиран такъв от Х.Х.К., чрез
пълномощника му – адв.К., в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваните от прокуратурата части. Изложени
са подробни съображения, с които са оспорени възраженията
в жалбата. За абсолютно неоснователен се сочи довода за липса на незаконно обвинение,
като в тази насока в хронологичен ред са изложени действията по образуваното и
водено срещу ищеца Х.К. ДП №7/2020 г., пр.пр.№3941/2019г. по описа на
ЯРП-ТО-Тополовград за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, образувано на
21.10.2019 г. и прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, т.е. поради
липса на престъпление с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.04.2020 г., влязло в сила на 06.05.2020 г. За необосновани
са посочени доводите, че по делото не се
съдържат доказателства за твърдените от ищеца негативни последици от
обвинението за престъпление от общ характер, включително и за влошено му
здравословно състояние, като в тази връзка е направено позоваване на събраните
в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства. Изтъкват се и
аргументи, че правилно и законсъобразно ЯРС с решението си е уважил иска за
имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ДП №7/2020 г. по описа на
РУ-Тополовград, а твърдението на прокуратурата, че в ДПП липсва отбелязване за
платената сума сочат за невярно. По тези и другите изложени подробни
съображения, се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните от въззивника ЯРП части.
Ведно с отговора по
въззивната жалба на РП-Ямбол, въззиваемия Х. Х.К. е депозирал и насрещна въззивна жалба, против Решение
№260031/02.09.2020 г., постановено по гр.д.№889/2020 г. по описа на ЯРС, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищеца Х.К.
за горницата над присъдената сума от 500 лв. до размера от 1000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди. Заявено е оплакване за неправилност на решението в посочената
част, с твърдение за занижаване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Излагат се аргументи, че в тази част съдебния акт на
първоинстанционния съд е постановен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, защото е
нарушен принципа за справедливост. Сочи се, че ЯРП е можела да избегне тези
вреди, ако бе водила ДП срещу неизвестен извършител и едва след като събере
всички необходими доказателства, прокурора е следвало да направи нужната
преценка дали да повдигне или не обвинение спрямо ищеца-въззивник Х.К., като в
случая срещу последния е повдигнато обвинение за тежко престъпление от общ
характер и то при наличие на събрани доказателства, установяващи, че случая се
явява чисто гражданско-правен. По тези и другите подробни съображения, се прави искане за отмяна на Решение №260031/02.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№889/2020 г. по описа на ЯРС в обжалваната част, като Прокуратурата на РБ
бъде осъдена да заплати на въззивника-ищец допълнително сумата от 500 лв. -
обезщетение за причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 06.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Заявено е и искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В о.с.з. представителя на
Прокуратурата на РБ заявява становище за основателност на тяхната въззивна
жалба и моли за уважаването й, съответно - за неоснователност на насрещната въззивна
жалба, която да бъде оставена без уважение. Заявено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В о.с.з. въззивника Х.К. не се
явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат, оспорва въззивната жалба
на Прокуратурата на РБ и съответно поддържа насрещната въззивна жалба по
изложените в нея и в писмения отговор съображения. Заявява и претенция за
присъждане на разноски.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се
установява от приложените по делото писмени доказателства, че ДП №7/2020 г. е
било образувано на 20.01.2020 г. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК с пострадал М.И. М.. С постановление от 10.02.2020 г. ищецът К. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, като мярка за
неотклонение не му е взета. На 28.02.2020 г. К. е бил разпитан в качеството си
на обвиняем. По ДП са разпитани свидетели. На 03.04.2020 г. разследването е
било предявено на К., в присъствието на защитника му и изпратено на ЯРП - ТО –
Тополовград, с мнение за прекратяване. С
постановление от 21.04.2020 г. ДП е било прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.1 НПК. По ДП (на л.35) е приложен договор за правна защита и съдействие,
видно от който обвиняемият К. е упълномощил адвокат, при договорено
възнаграждение в размер на 1000 лв., внесени в брой.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си св.Н.К. (сестра на ищеца) посочва, че
през месец февруари 2020 г. е било повдигнато обвинението за измама на брат й,
за което той споделил със свидетелката, както споделил и че е притеснен, т.к.
обвинението предполагало ефективна присъда, а на дъщеря му предстоял бал и нямало
кой да се грижи за нея. Сочи, че брат й бил болен от сънна апнея и при
притеснение заболяването му се обостряло. Доста трагично преживял обвинението -
бил притеснен, че ще бъде осъден, а знаел, че не е извършил това, за което е обвинен. Т.к. един от
разпитаните свидетели му бил роднина, по тази линия разбрали и останалите роднини,
които започнали да питат какво става. Това го притеснявало много. Няколко пъти
се налагало да идва
до Ямбол, да взема адвокат К. и да я води в Тополовград, а т.к. имало КПП-та
разбрали и в Елхово, т.к. града бил малък и обществото започнало да обсъжда
обвинението. Това обвинение станало трагедия за семейството. Лично ищецът се
оплакал, че може да влезе в затвора. Станал депресиран и непрекъснато очаквал
присъда. Свидетелката не била говорила с брат си по въпроса дали е осъждан, но
в затвора не бил влизал. Никога не бил притеснен толкова, колкото в случая. Знаел,
че делото било прекратено. Сега бил по-спокоен.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са допустими, като
подадени в предвидения в закона срок и отговарящи на изискванията на закона.
Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването, поради което
жалбите следва да се разгледат по същество. Преценени по същество въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. Решението е и правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба до ЯРС ищеца Х.К. е предявил в обективно и
субективно съединяване против Прокуратурата на Република България искове по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 1500 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. (датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП) и обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 1000 лв., ведно със законната лихва от същата
дата. Поддържал е, че на 20.01.2020 г. е било образувано ДП №7/2020 г. за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК с пострадал М. И. М.. С постановление от 10.02.2020 г.
ищецът К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление,
като мярка за неотклонение не му е взета. На 28.02.2020 г. К. бил разпитан в
качеството си на обвиняем. На 03.04.2020 г. разследването било предявено на К.
в присъствието на защитника му и изпратено на ЯРП - ТО – Тополовград с мнение
за прекратяване. С постановление от 21.04.2020 г. ДП било прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. В резултат на това незаконно обвинение,
приключило с прекратяване на ДП, ищеца претърпял неимуществени вреди – изпаднал
в депресия, започнал да вдига кръвно, бил подтиснат, изгубил общителността си,
имал безпокойство от това, че е обвинен незаконно и може да бъде осъден за
нещо, което не е извършил. По време на наказателното производство ищеца
разходвал и средства за адвокатски хонорари в размер на 1000 лв., която сума за
него се явявала имуществена вреда.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорил исковете, като неоснователни с
възражения, че липсват доказателства за действително претърпени от ищеца
неимуществени вреди, като пряк резултат от воденото срещу него наказателно
производство, приключило с постановление за прекратяване. Посочил е, че не са
ангажирани доказателства, че претендираните неимуществени вреди са в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение. По отношение на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди твърдял, че претенцията е
завишена, като следва да се има предвид кратката продължителност на
наказателното производство, вида на повдигнатото обвинение, липсата на наложена
МНО.
При
така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с
обжалваното решение ЯРС уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата
500 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. и отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 1500 лв. Уважил също и иска за 1000 лв. - имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. С оглед този резултат, съдът
присъдил на ищеца разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 546 лв.
Съгласно разпоредба
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед тези постановки
на закона и като съобрази задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд намира предявеният иск за
вреди за доказан по основание. От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че ищеца К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК с постановление от 10.02.2020 год. по ДП
№7/2020 г. С влязло в сила постановление от 21.04.2020 г. ДП е било прекратено
на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на осъществено престъпление от
общ характер, което обосновава извод за незаконност на обвинението по смисъла
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на ищеца право на обезщетение за
вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.
При определяне
размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето, което претендира обезщетение.
В случая на база на
събраните гласни доказателства ЯРС е направил законосъобразния извод за наличие
на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищеца е понесъл неимуществени вреди, които са
пряка последица от незаконното обвинение в извършване на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК - психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение и страх от осъждане за нещо, което не е извършил. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел. Правилно е решението на ЯРС при
преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При
приложение на установения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, като се вземе
предвид тежестта на повдигнатото спрямо ищеца обвинение и предвиденото за него
наказание, продължителността на наказателното производство (по-малко от три
месеца - от 10.02.2020 г. до 06.05.2020 г.), обстоятелството, че спрямо ищеца
не е вземана МНО, отражението на незаконното наказателно преследване върху него,
при преценка съвкупността на всички тези обстоятелства и настоящият състав на
въззивния съд намира, че сумата от 500 лв. справедливо би обезщетила ищеца за
причинените му неимуществени вреди от повдигнатото спрямо него незаконно
обвинение. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. ЯРС присъждайки сумата от 500 лв. е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Като неоснователна
се прецени насрещната въззивна жалба, в частта й с която са заявени оплаквания
за занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в
частност за постановяването на атакуваното решение в нарушение на материалния
закон.
В практиката на
ВКС, обективирана в Решение
№480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№85/2012 г., IV г.о. и Решение
№165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът
по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги
описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни
доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
В контекста на
горните разяснения настоящата инстанция прие, че определеното от първостепенния
съд обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените от ищеца обичайни
неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване спрямо него. Нещо
повече - самия ищец не само не е заявил в исковата молба, но и не е ангажирал
доказателства, да е претърпял неимуществени вреди над обичайните, които да
доведат съответно и до по-висок размер обезщетение.
Така мотивиран
настоящия съд прие, както е приел и ЯРС, че сумата от 500 лв. справедливо би
обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото спрямо
него незаконно обвинение. Именно този размер съответства в пълна степен на
претърпените болки и страдания и на вида на упражнената процесуална принуда. Поради
изложеното атакуваното решение, в тази част се прецени за правилно, а двете
жалби (първоначална и насрещна) досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди - съответно за неоснователни
Като правилно се
прецени атакуваното решение и в частта му относно присъдената сума за
имуществени вреди. От приложеното
ДП №7/2020 г. се установява, че с
оглед защитата си срещу обвинението, ищеца е ангажирал адвокат, на когото е
заплатил възнаграждение 1000 лв. – на 28.02.2020 г. (съгласно ДПП, приложен по
досъдебното производство, л.35). И настоящият съдебен
състав намира (така, както е приел ЯРС), че тези имуществени вреди
съставляват пряка и непосредствена вреда от действията на Прокуратурата по
повдигането на незаконното обвинение и в тази връзка претенцията на ищеца за
присъждането им следва да бъде уважена.
Като правилно,
решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която на ищеца са присъдени
разноските, които той е направил съразмерно с уважената част от иска. В този
смисъл е разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
По горните
съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, а въззивните жалби против него – да се оставят без
уважение.
Претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция е заявена само от въззивника Х.К..
За защита във въззивното производство К. е заплатил общо сумата 600 лв., от
които 300 лв. - за защита срещу жалбата на Прокуратурата на РБ и 300 лв. - за
защита по насрещната въззивна жалба, отразено в приложения ДПП. С оглед изхода
на въззивното производство - оставяне без уважение на жалбите и на двете страни,
на въззивника К. следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на
300 лв. Направеното от представителя на Прокуратурата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна,
намиращо основание в чл.78, ал.5 ГПК, е неоснователно и следва да се остави без
уважение, т.к. заплатения от Х.К. адв. хонорар е в размер на минимума по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260031/02.09.2020 г., постановено по гр.д.№889/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Х.Х.К. с ЕГН *********** сумата от 300 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението, на осн. чл.280, ал.3,
т.1, предл.1 ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.