№ 209
гр. П., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600570 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Л. Н. – служебен защитник на
осъдения И. М. П., подадена срещу определение № 470 от 21.07.2022 г.,
постановено по чнд № ***/2021 г. по описа на Районен съд-П..
С обжалваното определение П.ският районен съд на основание чл. 25,
ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е наложил на осъдения И. М. П. да изтърпи
най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 49/2022 г. по описа на
Районен съд-Г.О. нохд № 543/2022 г. по описа на Районен съд-П. и нохд №
869/2022 г. по описа на Районен съд-П., в размер на две години и един месец
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения най-тежко наказание, изтърпяното от И. М. П.
наказание в размер на шест месеца и двадесет и два дни, наложено му по нохд
№ 49/2022 г. по описа на Районен съд-П..
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване
от осъдения най-тежко наказание с една година лишаване от свобода.
1
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на
определението, в частта, с която определеното за изтърпяване от осъдения И.
М. П. най-тежко наказание е увеличено – на основание член 24 НК, с една
година лишаване от свобода. Прави се искане за отмяна на определението в
обжалваната част.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на осъдения И. М. П. – адвокат Л. Н..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
П.ският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се в
жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по член 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е постановил въззивният
жалбоподател да изтърпи най-тежкото от наказанията, наложени му по нохд
№ 49/2022 г. по описа на Районен съд-Г.О. нохд № 543/2022 г. по описа на
Районен съд-П. и нохд № 869/2022 г. по описа на Районен съд-П., тъй като
деянията, предмет на посочените наказателни производства, са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
На основание чл. 24 НК първостепенният съд е увеличил определеното
за изтърпяване от осъдения И. М. П. най-тежко наказание в размер на две
години и един месец лишаване от свобода, с една година лишаване от
свобода, мотивирайки се с обстоятелството, че само по този начин ще се
изпълнят целите на наказанието.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г., ІІ н. о. и
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., ІІ н. о., съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на извършените
престъпления, личната обществена опасност на самия подсъдим, подбудите
за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите
отегчаващи обстоятелства се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не
ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства
поправително и възпитателно на осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател най-тежко наказание. И. М. П. за кратък период от време, от
27.11.2021 г. до 29.12.2021 г., е извършил при условията на опасен рецидив
три квалифицирани кражби на чужди движими вещи. Тези фактически данни
характеризират П. като личност със завишена степен на обществена опасност
2
и като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на
престъпления. До момента са му налагани различни по размер наказания
лишаване от свобода, които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36
НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават
извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание,
чрез което не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата,
извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една или
повече присъди /какъвто е и И. М. П./ са с по-висока степен на обществена
опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ резултат
спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством
увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и
решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 г., ІІІ н. о.
Увеличеното общо най-тежко наказание е законосъобразно и поради
това, че то не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 от 21.07.2022 г., постановено по
чнд № ***/2022 г. по описа на Районен съд-гр. П..
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3