№ 2094
гр. София, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110155871 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С чрез адв. П. А. със съдебен адрес: гр. С против Л. Г. И. ЕГН
********** с адрес гр. С.
Ищецът твърди, че по силата на устен договор за ремонт на автомобил от 21.10.2021 г.
се задължил да заплати на Д. Ж сума в размер на 1 880 (хиляда осемстотин и осемдесет)
лева, като сумата била преведена по банков път на 21.10.2021 г., когато превел сумата от 1
000 (хиляда) лева от неговата лична банкова сметка - IBAN: ...., открита в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД (сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) към банкова сметка - IBAN: .....,
открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. На 25.10.2021 г. превел сумата от 880
(осемстотин и осемдесет) лева от личната му банкова сметка - IBAN: ...., открита в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД (сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) към банкова сметка -
IBAN: ....., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, като общата сума, която превел към
банкова сметка - IBAN: ....., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, възлизала на 1 880
(хиляда осемстотин и осемдесет) лева.
Сочи, че след известно време Д. Ж се свързал с него и заявил, че не бил получил
въпросната сума. Твърди, че впоследствие се оказало, че процесната банкова сметка не била
на лицето Д. Ж. Към настоящия момент преведената от него сума не му била върната.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Л. Г. И. ЕГН
********** с адрес гр. С да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С сума в
размер на 1 880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева, преведени с платежно нареждане от
21.10.2021 г., с която сума ответникът неоснователно се бил обогатил за негова сметка при
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на
завеждането на настоящата искова молба до окончателно изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции на ищеца по
1
основание и размер. Оспорва сключването на договор за ремонт на автомобил от 21.10.2021
г. между лицата Д. А. М. и Д. Ж. Твърди, че не били предоставени документи, доказващи
изпълнението.
Сочи, че извършените банкови преводи от Д. М. с основание „захранване“ не
представлявали престиране по посочения в исковата молба договор за ремонт на автомобил,
тъй като не било посочено основанието за плащане им. Не била доказана връзката между
евентуално сключения договор за ремонт на автомобил и извършените банкови преводи по
посочената в исковата молба банкова сметка.
Липсвали доказателства за сторниране на грешно извършените банкови преводи и
възстановяване на посочените суми по сметката на ищеца, съгласно правилата, действащи
към онзи момент на банката.
Изтъква, че с разпоредбата на чл. 91, ал. 5 от ЗПУПС била уредена възможност в
случай на неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция, наредена от платеца,
неговият доставчик на платежни услуги при поискване предприема действия в рамките на
дължимата грижа за проследяване на платежната операция и уведомява платеца за
резултата. С разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗПУПС доставчикът на платежни услуги на
платеца има право да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя извършване
на служебен коригиращ превод от сметката на получателя, по която погрешно са постъпили
средствата, в срок до 5 работни дни от датата, на която доставчикът на платежни услуги на
платеца е възстановил сумата на неточно изпълнената платежна операция по сметката на
платеца, но не по-късно от един месец, след като е бил уведомен от платеца или по друг
начин за неточно изпълнената платежна операция.
Твърди се, че ответникът не бил уведомен за постъпилите парични средства, като
разбрал за настъпването на посочените средства с получаване на исковата молба на
05.02.2023 г.
Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна изцяло.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск за сумата от 1880,00 лева -
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се бил обогатил за сметка на ищеца
при начална липса на основание с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума и липсата на основание за това, а в тежест на
ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно основание за
задържане на полученото.
В проведено съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител не е
оспорил и съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите относно
извършените парични преводи от банковата сметка на ищеца към банковата сметка на
ответника. Така заявеното признание на факти по смисъла на чл. 175 от ГПК, кореспондира
изцяло със събраните писмени доказателства, от които се установява, че на 21.10.2021
година от сметка на ищеца по сметката на ответника са наредени и постъпили 1000,00 лева,
а на 25.10.2021 година – сумата от 880,00 лева.
До приключване на съдебното дирене, ответникът, чиято беше доказателствената
тежест не установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК
основанието на което е получил по личната си сметка сумите от личната сметка на ищеца.
Напротив по реда на чл. 175 от ГПК е признал, че сумите са били платени без основание.
От събраните доказателства– така писмо изх. № /И-8790#1/4.1.2024 година на „Първа
инвестиционна банка“ АД – лист 51 от делото е видно, че ответникът към датите на
2
банковите преводи и имал активна регистрация за услугата „Електронно банкиране“ при
тази банка. В този смисъл от фактическа страна се налага извода, че ответникът във всеки
един момент е имал възможността да се запознае и да научи за постъпилите суми по
сметката му и да предприеме активни действия по установяване на техния произход.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е върнал сумите по
сметка на ищеца.
Установява се, че ищецът е депозирал декларация, че доставчикът на платежни услуги
– банката, не му е върнала средствата преведени без основание по сметка на ответника.
Не може да се спори, че по смисъла на чл. 55, ал.1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите всеки е длъжен да върне това, което е получил без основание.
Противното означава неоснователно обогатяване, недопустимо от закона.
Съдът приема, че от фактическа и правна страна ищецът е установил претенцията си
по основание и размер, поради което съдът следва да я уважи в цялост.
По разноските
При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат сторените
по делото разноски доказани в размер 739,40 лева, от които държавна такса 75,50 и 25,20
лева, такса за издавена на съдебни удостоверения – 10,00 лева, такса за удостоверение пред
банката – 30,00 лева, заплатен адвокатски хонорар – 488,00 лева.
Неоснователно е искането на ответника да не му се възлагат разноски, доколкото съдът
приема, че не са налице основанията в кумулативност по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК – за
съда ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото е имал възможност и
знание, че сумата е получена без основания, разполагал е обективно с данните за банковата
сметка на ищеца и е могъл веднага след получаване на сумите да ги върне на техния
изпращач – платец ищеца. Като не е сторил това е станал причина за завеждане делото,
поради което следва да понесе сторените от ищеца разноски.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника не се
следват разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал., предложение първо от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 и чл. 78, ал.3 от ГПК, и на
основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. И. ЕГН ********** с адрес гр. С да заплати на Д. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С чрез адв. П. А. със съдебен адрес: гр. С платена без основание
сума в размер на общо 1 880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева, от които преведена по
банков път на 21.10.2021 година сумата от 1 000 (хиляда) лева от банкова сметка - IBAN: ....,
открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД (сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) към
банкова сметка - IBAN: ....., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД и на 25.10.2021 г.
сумата от 880 (осемстотин и осемдесет) лева от банкова сметка - IBAN: ...., открита в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД (сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) към банкова сметка -
IBAN: ....., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано то датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 година до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сторените по гр.дело № 55871/2022
година по описа на Софийски районен съд разноски в общ размер на 739,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4