Р Е Ш Е Н И Е
№ 368 / 26.07.2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети юни 2022г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Нанка Рачева от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 163 / 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на И.Й.Г. *** срещу ГДИН -
София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер
на 7460 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м. 01.2016г. до 04.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора Ловеч – лоши битови условия в обитаваната килия,
недостатъчно пространство – по-малко от 2 кв.м. площ, с ползване на открит
санитарен възел, където спи и се храни през решетка, и което му причинило
унижение, дискомфорт, физическо и психическо страдание.
Делото е било първоначално образувано под №
44947/2016г. по описа на СРС по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Изпратено по подсъдност
на АССГ. Оттам изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен и
образувано под № 788/2021г. по описа на съда. По повдигнат спор за подсъдност е
изпратено за разглеждане на Административен съд – Ловеч. След отвод на всички
съдии от Административен съд – Ловеч, ВАС е изпратил делото за разглеждане от
Административен съд – Плевен, където е образувано настоящото дело под нов номер
и преразпределено на друг състав. В хода на производството с влязло в сила
определение е отказано предоставянето на правна помощ на ищеца. Ищецът е внесъл
д.т. 10 лв. и е потвърдил пред настоящия съд, че поддържа така очертания иск.
След насрочване на делото за разглеждане ищецът е поискал предоставяне на
правна помощ и с оглед изменените обстоятелства след освобождаването му от
затвора, съдът е предоставил правна помощ за процесуално представителство.
Чрез адв. Т. *** ищецът поддържа предявения иск и моли
да се уважи като основателен и доказан. С уточняваща молба от 09.05.2022г.
служебният защитник въвежда нови фактически твърдения и по същество прави
изменение на исковата претенция, ищецът поддържа новоформулирания от адвоката
си иск. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000 лв. за периода от датата на задържането на ищеца в следствения
арест в гр. Плевен – 16.02.2004г. до окончателното му освобождаване от затвора
през м. Октомври 2020г., ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното плащане на обезщетението. Твърденията са, че неимуществените
вреди – поставяне в унизителни и нечовешки условия, довели до увреждане на
здравето, произтичат от лоши битови условия в следствения арест в гр. Плевен –
недостатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел, липса на проветрение и
приток на естествена светлина, липса на физическа активност, горещина и лошо
качество на храната, липса на медицинско обслужване, наличие на дървеници,
хлебарки и др. В Затвора – Плевен, където пребивавал до 2006г. – липса на
адекватно медицинско обслужване, довели до усложнения и увреждане на здравето с
диагноза – захарен диабет тип II, както и
психическо заболяване – диссоциално разстройство на личността с ТНР от 92%
видно от ЕР на ТЕЛК. За периода 2006г. – 2012г. при пребиваването си в Затвора
Ловеч – неадекватна медицинска помощ и лоши битови условия, в нарушение на
ЗИНЗС провеждал престой на открито с осъдени на доживотен затвор, от които се
чувствал заплашен, не му била осигурена
подходяща работа, за да има средства за закупуване на здравословна храна от лавката,
както и да намали срока на наказанието си, незаконосъобразно бил наказан с
карцер при мизерни и непоносими условия. За периода 2012г.-2013г. на
пребиваване в Затвора Троян неадекватно били лекувани здравословните му
оплаквания. За периода от януари 2016г. до октомври 2020г. бил в изолация, сам,
под предлог, че застрашава здравето и живота на останалите затворници, което
влошило още повече здравословното му състояние.
С протоколно определение от 29.06.2022г. съдът не е
приел изменение на исковата претенция, заявено в уточнението от 09.05.2022г. от
служебния защитник адв. Т., озаглавено „иск за обезщетение“, тъй като заявеното
излиза извън допустимото съгласно чл. 214 ГПК изменение на иска. С него се
въвеждат нови твърдения, нова цена и друг период на иска или в случая се касае
за въвеждането на изцяло нов предмет на исковата претенция, което е недопустимо.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт Д. е изразил
становище за неоснователност на исковата молба. Чрез юрисконсулт Б. в писмен
отговор изразява становище за недопустимост на исковата молба на осн. чл. 159
т.6 от АПК и чл. 299 ГПК, тъй като по спора, предмет на разглеждане, е налице
влязло в сила съдебно решение № 34 по АД № 204/2017г. на АдмС – Габрово, с
което е осъдена ГДИН-София да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди от условията в Затвора Ловеч за периода 01.01.2016г. до 29.03.2017г.,по
което е постановено Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС, влязло в законна сила.
По делото е разпитван същия свидетел Х. А. Х. за същите обстоятелства относно
битовите условия в Затвора Ловеч. Счита, че е налице идентичност на исковата
претенция за неимуществени вреди от условията в Затвора Ловеч, поради
припокриване на периодите и идентичност на оплакванията с настоящата искова
молба. Предвид забраната за пререшаване на съдебния спор при наличие на влязло
в сила решение, моли делото да се прекрати. Представя и множество други влезли
в сила съдебни решения по заведени от ищеца срещу ГДИН искове за обезщетения за
неимуществени вреди от условията в местата за лишаване от свобода. Алтернативно
изразява становище за неоснователност на иска. Претендира присъждане на
юрисонсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за недопустимост на иска, по същество – за неоснователност и
недоказаност на претенцията, поради липса на законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ГДИН за вреди и предлага да се отхвърли.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. §49 ПЗР на ЗИД
на ЗИНЗС /ДВ-бр.13/2017г. в сила от 07.02.2017г./.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е примерно, а не
изчерпателно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването
на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като
доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Приетата за разглеждане в настоящото производство искова
претенция срещу ГДИН – София е за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 284 от ЗИНЗС за периода от м.
01.2016г. до 04.08.2016г. в размер на
7460 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане. Произтича от незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на ответника, изразяващи се в поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора Ловеч в исковия период – лоши битови условия в обитаваната килия,
недостатъчно пространство – по-малко от 2 кв.м. площ, с ползване на открит
санитарен възел, където спи и се храни през решетка, и което му причинило
унижение, дискомфорт, физическо и психическо страдание. Това представлява нарушение на забраната за
подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3
ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдените неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й срещу надлежен ответник, но е НЕДОПУСТИМА за
разглеждане по следните съображения:
Към отговора на ответника са приобщени влезлите в сила
съдебни решения по заведени от ищеца срещу ГДИН искове по чл. 284 ЗИНЗС, от
които е видно, че съдилищата многократно са се произнасяли по претенции на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятните
условия на изтърпяване на наказанието.
Видно е, че с Решение № 34/26.03.2018г. на
Административен съд – Габрово по АД № 204/2017г. по описа на съда, ГДИН – София
е осъдена да заплати обезщетение в размер на 1000лв. за причинени на ищеца
неимуществени вреди във връзка с престоя му в Затвора Ловеч за периода от
01.01.2016г. до 29.03.2017г., ведно с лихвата за забава върху присъдената сума
от 29.03.2017г. до окончателното плащане. Обезщетението е присъдено за две
нарушения – неосигуряване на санитарен възел, при който лицето да може да се
усамоти и друг да няма визуален достъп до него, което уронва човешкото му
достойнство, за което нарушение е определен размер на обезщетение от 800лв., и
за липса на маса и стол в килията за процесния период, за което нарушение е
определен размер на обезщетението от 200 лв. В останалата част съдът е
отхвърлил исковата претенция до пълния й претендиран размер, като е приел, че
по делото не са представени доказателства относно останалите твърдения на
ищеца. С Решение № 5894/18.04.2019г. на ВАС по АД № 6607/2018г. по описа на
съда, е отменено решението на АдмС-Габрово в частта за присъденото обезщетение
от 800 лв.и е оставено в сила решението в частта за присъденото обезщетение от
200 лв.
ВАС е споделил изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на твърденията за недостатъчна жилищна площ, както и останалите
твърдения за нарушено право на вероизповедание, липса на възможност за
провеждане на телефонни разговори, отказано лечение, непредоставена възможност
за престой на открито от час и половина и липса на достъп до течаща вода и
тоалетна на карето, липса на възможност да слуша радиопредавания и да гледа
телевизия.
Претенцията по настоящата искова молба за периода
01.01.2016г.-04.08.2016г. се включва в горепосочения исков период и се
припокрива частично като оплаквания относно недостатъчната жилищна площ и
открит санитарен възел в помещението, в което ищецът едновременно стоял, спял и
се хранел през решетка. Налице е идентичност на спора. С приетата за
разглеждане в настоящото производство искова молба се навеждат същите
оплаквания по време на престоя на ищеца в Затвора Ловеч, по които вече е налице
произнасяне с влязло в сила съдебно решение. Предвид забраната на чл. 299 ГПК разрешения
спор не подлежи на преразглеждане, поради което повторно заведената искова
молба със същия предмет следва да се остави без разглеждане като недопустима, а
образуваното съдебно производство да се прекрати. Аналогична е и разпоредбата
на чл. 159 т.6 АПК, според която жалбата/протеста се оставя без разглеждане, а
образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има
влязло в сила съдебно решение.
В чл. 286 ЗИНЗС се съдържат специални разпоредби
относно разноските, които изключват приложението на общите правила по ГПК.
Съгласно чл. 286 ал.2 ЗИНЗС, разноските се заплащат от ищеца, когато искът се
отхвърли изцяло или при оттегляне и отказ от иска изцяло. Следователно в
останалите случаи на прекратяване на производството, включително и при
недопустимост на иска, не се присъждат разноски в полза на ответника, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата
молба на И.Й.Г. *** срещу ГДИН - София с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 7460
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м. 01.2016г. до 04.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора Ловеч – лоши битови условия в обитаваната килия,
недостатъчно пространство – по-малко от 2 кв.м. площ, с ползване на открит
санитарен възел, където спи и се храни през решетка, и което му причинило
унижение, дискомфорт, физическо и психическо страдание.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 163/2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред тричленен състав на
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /п/