Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 08.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1963
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с
чл.318 ал.1 от ТЗ.
Подадена е
искова молба от „МЕСОКОМБИНАТ
- ЛОВЕЧ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч 5500, ул.„*********“ №*,
представлявано от И. Л. , в качеството му на Управител, чрез пълномощника Н.Г.,
адвокат от Софийската адвокатска колегия, упражняващ дейност в „Т. и Д.“
Адвокатско дружество, с адрес
за призовки и съобщения: гр.София 1463, ул.„*************“ №* против „В. И СИН" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, ул.„**********" №*,
представлявано от Р.С.В., в качеството му на управител, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да установи, че ответникът „В. И СИН" ЕООД, ЕИК *********
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 18186,79 лв., представляваща
неизпълнено задължение по фактури, издадени от дружеството-ищец за извършени
доставки на стоки, както и законната лихва от 26.01.2018г. до изплащане на
вземането.
Претендират
се направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди,
че на 01.03.2016г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за
доставка на стоки, съгласно който дружеството-ищец се задължава да доставя на
ответника месо и месни продукти, въз основа на писмена заявка, в която се
посочват количеството и вида на поръчаните стоки, както и други допълнителни
условия на доставката, при което купувачът се задължава да заплаща заявените
стоки. Въз основа на този договор и съгласно условията, посочени в него, дружеството-ищец
е извършило доставки на стоки на ответника, за които са издадени и съответните
фактури, съгласно чл.4 от Договора за доставка на стоки, въз основа на
съответните актуални към момента на доставката ценоразписи.
Твърди, че
част от доставените стоки не са заплатени от ответника, като към настоящия
момент неизпълненото задължение на ответника към дружеството-ищец за заплащане на
получени стоки е в общ размер на 18 186,79 лева, съгласно Фактури за доставка
на стоки, издадени от Дружеството, както следва: Дебитно известие №**********
от 05.08.2016г. по Фактура №2107117 от 05.08.2016г.; Фактура №********** от
27.12.2016г.; Фактура №********** от 30.12.2016 г.; Фактура №********** от
06.01.2017г.; Фактура №********** от 06.01.2017г.; Кредитно известие
№********** от 09.01.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 10.01.2017г.; Фактура №********** от 10.01.2017г.; Кредитно
известие №********** от 11.01.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 13.01.2017г.; Фактура №********** от 13.01.2017г.; Фактура №**********
от 17.01.2017г.; Фактура №********** от 17.01.2017г.; Кредитно известие №**********
от 18.01.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура №********** от
20.01.2017г.; Фактура №********** от 20.01.2017г.; Кредитно известие
№********** от 23.01.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 24.01.2017г.; Фактура №********** от 24.01.2017г.; Фактура
№********** от 27.01.2017г.; Фактура №********** от 27.01.2017г.; Кредитно
известие №********** от 30.01.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 31.01.2017г.; Фактура №********** от 31.01.2017г.; Фактура
№********** от 03.02.2017г.; Фактура №********** от 03.02.2017г.; Кредитно
известие №********** от 06.02.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 07.02.2017г.; Фактура №********** от 07.02.2017г.; Кредитно
известие №********** от 08.02.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 10.02.2017г.; Фактура №********** от 10.02.2017г.; Фактура
№********** от 14.02.2017г.; Фактура №********** от 14.02.2017 г.; Кредитно
известие №********** от 15.02.2017г. по Фактура №********** от 2017г.; Фактура
№********** от 17.02.2017г.; Фактура №********** от 17.02.2017г.; Фактура
№********** от 21.02.2017г.; Фактура №********** от 21.02.2017г.; Кредитно
известие №********** от 22.02.2017г. по Фактура №**********; Кредитно известие
№********** от 22.03.2017г. по Фактура №2183132 от 21.03.2017г.; Фактура
№********** от 28.04.2017г.
Твърди, че ответникът
е получил стоките по посочените фактури, но не е изпълнил задълженията си по
тях. Получаването на стоките се установява от обстоятелството, че фактурите са
подписани от представител на ответника, от което е видно, че доставката е
извършена.
Сочи, че поради
липсата на каквито и да било индикации, че ответникът има намерение да изпълни
задълженията си, дружеството е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д.
№422/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик и е издадена Заповед №238 за
изпълнение на парично задължение от 05.02.2018г., срещу която ответникът е
подал Възражение вх.№8529/16.04.2018г.
Твърди, че съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В конкретния случай, съгласно чл.4 ал.3 от Договора за доставка на
стоки, „плащането следва да се извърши от Купувача по посочената във фактурата
банкова сметка ***-дневен срок от получаването на доставката".
Следователно с изтичането на 3 дни от датата на доставката ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимата сума за съответната доставка.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 18186,79 лв., представляваща неизпълнено задължение по фактури,
издадени от дружеството-ищец за извършени доставки на стоки, както и законната
лихва от 26.01.2018г. до изплащане на вземането.
Претендира направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му, с който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда
да го отхвърли изцяло, като им присъди направените по делото разноски, вкл. и
при прекратяването му.
Твърди, че искът се
явява неоснователен, защото не
съществуват сочените в исковата молба фактически обстоятелства и
правоотношения, които го обуславят.
Оспорва всички
изложени в исковата молба фактически обстоятелства. Оспорва всички посочени в
исковата молба правоотношения. Оспорва истинността на всички писмени
доказателства, сочени като обосноваващи и съдържащи в себе си доказването на
така оспорените фактически обстоятелства и правоотношения.
Оспорва истинността
на всички доказателства, приложени към исковата молба и моли да бъде открито
производство по оспорването им. Прави искане да се задължи ищеца да представи
на основание чл.183 от ГПК
оригиналите на така представените доказателства.
Моли да им бъдат присъдени
сторените разноски по делото, които възлизат на 1075,60 лева, от които на основание
чл.80 ГПК 1075,60 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение.
В проведеното по
делото съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявения иск
и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира направените по
делото разноски. Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с
разходни документи за същите. Подробни съображения по съществото на правния
спор са изложени в представената и приета по делото писмена защита.
Ответното търговско дружество,
редовно призовано, не изпраща свои представител в съдебно заседание. Не
конкретизира направеното с писмения отговор оспорване на приложените към
исковата молба на ищеца писмени доказателства, във връзка с дадените му от съда
указания с Определение №3389/13.12.2018г., постановено в производството по
делото.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в
писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 26.01.2018 год., ищцовото
дружество „МЕСОКОМБИНАТ ЛОВЕЧ“ АД е подало по пощата Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 29.01.2018г., срещу
ответника „В. И СИН“ ЕООД, в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №422/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е
било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №238 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 05.02.2018год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 18 186,79 лева - неизпълнено задължение за заплащане на получени
стоки, сумата от 67,01 лева – мораторна лихва за забава за период от
03.04.2015г. до 18.01.2018г. и законната лихва от 26.01.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 363,74 лв. – разноски за държавна такса и
сумата в размер на 942.00 лева – за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнени
задължения по Договор за доставка на стоки от
01.03.2016г. Срещу така издадената
заповед ответното дружество, чрез пълномощника си, е възразило
в законния
двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение. В законния едномесечен срок, търговското
дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
По
съществото му, съдът приема следното:
На
01.03.2016г. между ищеца „Месокомбинат Ловеч“ АД като доставчик и ответника „В.
и син“ ЕООД като купувач е сключен Договор за доставка на стоки, съгласно който
ищцовото дружество се задължава да доставя на дружеството-ответник месо и
местни продукти, въз основа на писмена заявка, в която се посочват количеството
и вида на поръчаните стоки, както и други допълнителни условия на доставката, а
купувачът-ответникът се задължава да заплаща заявените стоки. Въз основа на
този договор и съгласно условията, посочени в него, ищцовото дружество е
извършило доставки на стоки на ответника, за което са издадени и съответните
фактури, съгласно чл.4 ал.2 от Договора за доставка на стоки.
По делото са
представени и приети като доказателства посочения Договор за доставка на стоки
от 01.03.2016г., както и издадените въз основа на него фактури, дебитно
известие и кредитни известия, описани в исковата молба и по-горе. Видно от същите
е, че доставчик /продавач/ на описаните стоки – месо и местни продукти - е
търговското дружество-ищец, а клиент /купувач/ е ответното дружество.
Документите са издадени на датите, посочени в исковата молба. Като начин на
плащане е отразено - по банка, с посочена банкова сметка. *** на страните.
Съгласно
чл.4 ал.3 от Договора за доставка на стоки, плащането следва да се извърши от
Купувача по посочената във фактурата банкова сметка ***-дневен срок от
получаването на доставката.
Предвид
това, че ответникът не конкретизира направеното с писмения отговор оспорване на
приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, съдът не откри
производство по оспорване истинността на същите по реда на чл.193 от ГПК и ги
цени като надлежни доказателства по делото.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовата страна е отразено, че
на ответника са издадени всички процесни фактури, дебитни и кредитни известия
към тях. Процесните документи са надлежно осчетоводени от ищеца. Начислен е
дължимият ДДС. Декларирани са в дневниците за продажби в месеците на издаването
им. При извършената проверка в счетоводството на ответната страна вещото лице е
установило, че са осчетоводени всички процесни документи. Тъй като в счетоводните
регистри не е налична информация за датата на доставка, вещото лице е отразило датата
на извършване на счетоводното записване по всеки един документ. Не са
предоставени данни за извършени плащания по процесните документи, няма и
извършени счетоводни записвания за такива. Всички документи са надлежно
осчетоводени от ответната страна. Включени са в дневниците за покупки по ЗДДС в
месеците на извършване на счетоводното записване. Начисленият в документите ДДС
е отразен в счетоводството на ответника като сделка с приложено право на
данъчен кредит. Документите са включени в регистрите по конкретните сметки,
салдото по които участва в генерирането на годишния финансов резултат и
съответно в годишния финансов отчет. В счетоводството на ответника е отразено
задължение към ищеца по процесните документи в размер на 19036,94 лв.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една
страна, като продавач и ответникът, от друга страна,
като купувач, е бил сключен договор за търговска продажба /наречен договор за доставка на
стоки/, във връзка с който и на основание чл.4 ал.2 от същия
са издадени процесните
данъчни фактури, дебитно известие и кредитни известия. Документите са
подписани от страните. Стоката, предмет на фактурите, е приета от ответника,
без възражения и без противопоставяне. В случая дори и лицето, получило стоките
по процесните фактури, да е действало от името на ответника без представителна
власт, то ответникът, като търговец, като е узнал това обстоятелство още в
месеца, в който е била издадена съответната фактура за извършената търговска
продажба, не се е противопоставил. С това, същият е потвърдил действията и
извършената търговска продажба ангажира ответника, като страна-купувач по нея,
съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Процесните
документи са надлежно осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества - ищец
и ответник. Ответното дружество е придобило и упражнило правото си на ползване
на данъчен кредит по процесните фактури.
Ответното
дружество не е изплатило на ищеца дължимите суми по процесните документи. Установи
се по делото, че стоките по фактурите – месо и местни продукти са били получени
от ответника и същият е следвало да ги заплати на ищеца по банков път, по
посочената в тях банкова сметка ***-дневен срок от получаване на съответната
доставка, съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 от договора.
Вземането
по процесните фактури за претендираната главница в общ размер на 18 186,79
лева не е погасено и съществува и към настоящия момент. Затова исковата претенция
ще следва да се уважи изцяло.
Ответното
дружество не противопостави в хода на производството по делото правопогасяващи
или правоизключващи възражения, нито представи доказателства за изплащане на
задълженията или за погасяване на дълга на друго основание.
Върху
главницата от общо 18 186,79 лева се дължи и законната лихва, считано от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.01.2018 год. и до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, ответникът
дължи на ищеца направените от него разноски в заповедното производство и в настоящето
исково производство в размер общо на 3775,57 лева, съгласно представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „МЕСОКОМБИНАТ - ЛОВЕЧ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч 5500, ул.„*********“ №*, представлявано от И. Л. , в
качеството му на Управител, чрез пълномощника Н.Г., адвокат от Софийската
адвокатска колегия, упражняващ дейност в „Т. и Д.“ Адвокатско дружество, с адрес
за призовки и съобщения: гр.София
1463, ул.„*************“ №* против „В. И СИН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик 4400, ул.„*******" №*, представлявано от Р.С.В., в качеството
му на управител, с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „В. И СИН" ЕООД, ЕИК ********* дължи
на „МЕСОКОМБИНАТ - ЛОВЕЧ" АД, ЕИК ********* сумата в размер на 18 186,79 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по фактури, издадени от дружеството-ищец
за извършени доставки на стоки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.01.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
№238 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2018 год. по
ч.гр.дело №422/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „В.
И СИН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик 4400, ул.„Йордан Ненов" №8, представлявано от Р.С.В.,
в качеството му на управител да заплати на „МЕСОКОМБИНАТ
- ЛОВЕЧ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч 5500, ул.„*********“ №*,
представлявано от И. Л. , в качеството му на Управител, с пълномощник Н.Г., адвокат от Софийската адвокатска
колегия, упражняващ дейност в „Т. и Д.“ Адвокатско дружество, с адрес
за призовки и съобщения: гр.София
1463, ул.„*************“ №* направените разноски в заповедното производство и в настоящето исково
производство в размер общо на 3775,57 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: