Р Е Ш Е Н И Е №1443
16.04.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 00240 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
В исковата си молба, „Кредисимо” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Витоша № 146, моли
съда да постанови против ответника И.Б.Ш., ЕГН **********,***, решение, с което
да признае за установено съществуването на вземане на ищеца, за което това
дружество се е снабдило със заповед за плащане.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
черпи правата си от договор. Твърди, че на ********** год. ответникът сключил с
ищеца договор за кредит под № ********* г., по силата на който на ответника
била предадена сума от 600лв., усвоена чрез получаването й в брой от оператор
на платежни средство – ИзиПей АД, а от своя страна Ш. се задължила да я върне, ведно с уговорено възнаграждение на кредитора за
ползването на средствата, на 15 месечни вноски, всяка от които по 95,81лв.
Първата вноска била дължима на дата 31.07.2012г, последната- на дата 30.09.2013г.
Постъпили по кредита частични плащания, но главницата
останала непогасена в пълнота, поради което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която
ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Затова
се иска да се установи по реда на чл. 422 от ГПК вземане за следните суми:
551,58лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане и 258.69лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 17.10.2012 год. – 16.10.2017 год. , и да се осъди ответника да
заплати разноските по двете производства.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен, чрез депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор. Възразява се ,
че договора е нищожен поради противоречието му със закон, тъй като е нарушен чл. 19 от Закона за потребителския кредит -
годишният процент на разходите надвишил повече от пет пъти размера на законната лихва. Възразява
се също така, че вземането на ищцовото дружество е погасено с изтичането на
погасителната давност, като ответникът се позовава на кратката такава, с мотива
че се касае за периодични плащания по смисъла на ТР №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011 г. по описа на ОСГТК. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
се присъдят сторените за защитата му разноски.
Допустими като установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и 86 от Закона
за задълженията и договорите. Допустимостта им се обуславя от факта на
спазените процесуални срокове по чл. 414 и 422 от ГПК от страните.
Съдът, като взе предвид изложените от
страните факти и ангажираните доказателства , съобрази следното :
По делото , на л. 4 , е представено заверено
от страната копие от „формуляр – договор за заем ( потребителски кредит ) ********,
сключен между страните на дата *********. По силата на същия , на Ш. е
предоставена в заем сума от 600 лева; получаването на сумата от същата не е
спорно и се установява от копието от разписка № ********** от дата **********г. , а и в самия договор фигурира
изявление на страната в този смисъл. Доколкото договорът за заем е реален (той се счита сключен с получаването на
заемната сума от длъжника ), то съдът приема, че между страните е сключен
такъв, като източник на задължение на ответника да плати главницата.
Сключването на договора не е спорен
факт.
Кредиторовото възнаграждение за ползването на заемните средства не е
предмет на спора. Претендира се единствено вземане за главница и обезщетение за
забава в плащането на същата, при което размера на годишния процент на разходите по кредита не е
относим към предмета на спора. Дори да се приеме обратното обаче, разпоредбите
на чл. 19 ал. 2 , 3 и 4 от ЗПК са в сила от 2014г, докато договора е сключен
през 2012г , при което - и поради липса на ретроактивно действие - не съставляват приложимо спрямо процесния
договор право. По същата причина , неотносимо към предмета на спора е всяко
възражение за прекомерност на договорената възнаградителна лихва.
На следващо място – договорът между
страните е такъв с продължително изпълнение и плащанията по него не са
периодични по смисъла на чл. 111 буква „в „от Закона за задълженията и
договорите и Тълкувателно решение № 3/2011г. Вместо това, кредиторът още с договора е приел възможността
да му се плаща на части. Затова и при
липса на данни кредита да е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер и/или
договора да е прекратен преди изтичане на срока му , давност за погасяване на вземането тече едва
от датата на настъпването на падеж на последната погасителна вноска – 30.09.2013г.
Каза се , не се касае за периодични плащания , тоест, няма основание ответника
да се позовава на кратката погасителна давност. Заявлението за издаване на
заповед за плащане е подадено в съда на дата 30.10.2017г, към която дата, не са
изтекли пет години от датата на пълната изискуемост на главницата и по отношение на нея ,
възражението се явява неоснователно.
Това възражение обаче е основателно по
отношение на част от вземането на ищеца за лихви като обезщетение за забавата в
плащането на главницата. Тези лихви се погасяват с изтичането на три години от
датата на изискуемостта им , тоест,
могат да бъдат начислени и търсени само за период от три години преди датата на
подаването на заявлението. Тъй като
според исковата молба лихвите се
претендират за период от 17.10.2012 год.
– 16.10.2017 год., то лихвата е дължима само за периода от 30.10.2014г до
16.10.2017г., а за периода от 17.10.2012г до 30.10.2014г, тя е погасена по давност
. Размера на лихвата за периода 30.10.2014г до 16.10.2017г , изчислен служебно
от съда с помощта на специализиран инструмент – интернет калкулатор, е 166.07
лева , до който размер искът по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е
основателен.
За пълнота , исковото производство по гр. дело 2919/2014г не е
пречка за изтичането на давност, тъй
като е било недопустимо поради неподведомственост на спора на общите съдилища –
имало е между страните уговорена в договора арбитражна клауза.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този
иск се присъждат в полза на страните –
пропорционално на уважената, респ., на отхвърлената част и с оглед списъците по
чл. 80 от ГПК. Общо сторените и нерепарирани в хода на производствата по
частните жалби разноски на ищеца са в размер от 300 лева , като на процесуалния
представител на същото дружество се определя възнаграждение в размер от 150
лева , съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК. Затова на ищеца се полагат разноски от
265.70 лева (300/810.27*717.65), а на ответника , чийто разноски са също 300
лева – 34.29 лева (300/810.27*92.62).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Б.Ш., ЕГН **********, с
адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на Кредисимо „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша 146,
плащане на следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение 10489
/01.11.2017г по частното дело 17201/17 , ПРС , ХVІІ състав: 551,58лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане и 166.07 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 17.10.2012 год. – 16.10.2017 год., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се
установи вземането за лихви за същия период над този размер до пълния такъв от
258.69лв., като неоснователен поради погасяването на това вземане по
давност.
Осъжда И.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ Кредисимо „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша 146, сумата
от 265.70 лева
разноски по делото .
Осъжда „ Кредисимо „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша 146,
да заплати на И.Б.Ш., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 34.29 лева
разноски по делото .
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ