Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На трети октомври
две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15129 описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.
„ХІІІ-та” от ГПК.
Образувано
е въз основа на молба подадена
от непълнолетната Н.К.К.
ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Ж.М.С.
ЕГН **********, с която се претендира да
бъде изменена дължимата й от нейния баща К.И.К. ЕГН ********** издръжка, която е била присъдена
с влязло в законна сила решение по
гр.д.№ 2734/2007г. на ВРС, чрез увеличението й от 60
лева на 180
лева месечно, с падеж първо число
на месеца, считано от датата
на депозиране на молбата - 04.10.2018
година, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, за който се
дължи издръжката, до настъпване на
законно основание за нейното изменяване
или прекратяване.
В
исковата молба се сочи, че ответникът е баща на ищцата. От определянето на дължимата от него
издръжка с
решение по гр.д. № 2734/2007г. на ВРС
е изминал значителен период от време,
през който трайно и съществено са се изменили нуждите
на правоимащото дете, което е ученик в 6 клас във ФРГ и посещават
извънкласни школи, които се заплащат.
Бащата работи и получава високи доходи. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска над
размер от 127,50 лв.
Контролиращата страна Д „СП” - гр. Варна не е осигурила лично явяване на
свой представител в производството, като е депозирала писмено вх. № *****., че искът е установен по основание, а определянето на размера предоставят
на съда.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства – удостоверение за раждане; копие от решение по гр.д.№ 2734/2007г. на ВРС; удостоверение за посещаване на
училище; договор за посещаване на курс в танцово студио; справка актуално състояние на всички трудови
договори за К.И.К. с вх. № 50865/11.07.2019г. от ТД на
НАП – Варна се установява,
че: родители на детето Н.К.К. ЕГН ********** са Ж.М.С. ЕГН ********** и
К.И.К. ЕГН **********. С решение по гр.д.№ 2734/2007г. на ВРС, К.И.К. е бил осъден на основание чл.143 СК да плаща месечна
издръжка в размер на 60 лева на детето Н.К.К., чрез нейната майка и законен представител Ж.М.С.. Детето е ученичка в *****през
учебната 2018/2019г. Н.К.К. посещава танцово студио *****при уговорена такса 37 евро. Към настоящия момент К.И.К. получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.
За
наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на
този текст от кодекса е достатъчно
да се констатира
трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за да
бъде уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно алтернативното наличие на една от
посочените предпоставки. Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители
е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По това обстоятелство не са спори
по делото, както и че ответникът К.И.К.
е негов баща.
Задължението на
ответника за заплащане на месечна издръжка от 60 лева е било въз основа на съдебно
решение по гр.д.№ 2734/2007г. на ВРС, с
което е прието, че към момента на постановяването му размерът й е достатъчен да
задоволи нуждите на детето. Видно от доказателствата по делото, към настоящия
момент бащата е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо
заболяване налагащо скъпоструващо лечение. Работи по постоянен трудов договор
като шофьор. Според удостовереното от длъжностно лице /деловодител при ВРС/
негово изявление при опит да бъде призован по телефон, той работи като шофьор
на камион извършващ курсове в чужбина. Ноторно
известен факт е, вкл. от обяви в електронните медии и в интернет, че предлаганите
работни възнаграждения на шофьори по международни линии започващи от 2000 -
3000 лева на месец. Няма изложени доводи да се приеме, че ответникът е
изключение. Дори и да се приеме за достоверно, че получава минимална работна
заплата, от изложеното се налага извода, че не са налице обективни причини
препятстващи го да полага труд и да реализира доход поне в минималния за
страната размер. Не са изложени твърдения и не са събрани доказателства за
задължения на бащата да издържа други лица.
По
делото безспорно е налице първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК. За изминалия период от шест години безспорно са се
изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на значителните
инфлационни процеси и финансова стагнация. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от
новия Семеен кодекс е предвидено, че минималният размер на издръжката по чл. 143 СК следва да е
равен на 1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2019г. определена на 560
лв., съобразно Постановление
№ 320 от 20.12.2018г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната) или 140 лв. В
предстоящия да бъде гласуван проект на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020г. е
предвиден размер на минималната заплата от 610 лева, респ. издръжката по
горепосочената норма ще бъде 152,50 лв. Изменен са два съществени обективни факта – новото
местожителството на детето във ФР Германия и възрастта му със свързаните с тях
повишени разходи за облекло и ученически пособия, за разширени социални
контакти, създаване на подходяща битова среда за учение и самоподготовка
предвид възможността да продължи да се обучава за задължителните изпити преди
започване на средно образование. Установи се наличието на заплащане на
извънкласно занимание, което е в интерес на детето.
От значение за
настоящия спор са и възможностите на другия родител – майката на детето,
доколкото той също е задължен за издръжката му, независимо, че на него е
предоставено непосредственото упражняване на родителските права. Тя няма
задължения за издръжка към други лица и не се спори, че живее и работи във ФРГ,
където ноторно известно е по-високия жизнен стандарт,
респ. по високите трудови доходи от тези в Р България.
С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на правоимащото дете,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната, ВРС счита, че непълнолетното
дете има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на 800 лева. При разпределянето на така
определената издръжка между родителите, предвид установените по делото доходи и
имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да дават
издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на родителските
права на майката, съдът намира, че от общия й размер в тежест на бащата следва
да бъдат възложени 400 лв., като по настоящото дело се претендират 180 лева. По изложените съображения съдът намира, че искът
следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно с изхода на спора, нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК и представените
доказателства – договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, който
е в размер на минималния по чл. 7 ал.2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС и дадените
с Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден на
осн. чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметката на ВРС
дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на 172,80 лева, определена
съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС,
както и заплатения от бюджета на съда депозит за особен представител – 150 лв.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 150 СК
размера на издръжката определена с влязло в законна
сила решение по гр. д. № 2734/2007г. на Районен съд
– Варна, дължима от К.И.К. ЕГН ********** на детето му Н.К.К.
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж.М.С. ЕГН **********,
като я УВЕЛИЧАВА от 60 лева на 180 (сто и осемдесет) лева
месечно, с падеж първо число на месеца, считано от датата на депозиране на
молбата - 04.10.2018 година, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК К.И.К. ЕГН ********** да заплати на Н.К.К. ЕГН **********,
чрез нейната майка
и законен представител Ж.М.С.
ЕГН ********** сумата от 300 лева представляваща разноски по
делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от
ТДТССГПК К.И.К.
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС
сумата от 322,80
лева представляваща дължимата по делото държавна
такса за уважения иск за издръжка и депозит за особен представител.
При неплащане на присъдената
държавна такса в едноседмиченн срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: