Решение по дело №2302/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1123
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20182120202302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

_1123_

 

27.07.2018 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 10.07.2018 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2302 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ - 2016” с ЕИК **със седалище и адрес на управление гр.Бургас, улица „Сан Стефано“ №88, етаж 1, представлявано от управителя Н.И.К..

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №16/18.04.2018 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас (ОДБХ).

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.42, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение на чл.12, ал.1 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.

           

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска отмяната му. Отрича се извършването на вмененото нарушение, като се посочва, че стопанисвания обект е бил вече регистриран. Твърди се извършването на процесуални нарушения от страна на наказващия орган, както и за липса на компетентност.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се упълномощен представител с молба за потвърждаване на обжалваното НП.

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 08.05.2018 г., видно от представеното с преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 15.05.2018 г. с вх.№Бс-1476/15.05.2018 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.04.2018 г. служители на ОДБХ - Бургас, между които д-р К.главен инспектор в отдел „РЗБХ”, извършили проверка на обект, представляващ бистро, находящо се в гр.Бургас, улица „Марагидик” №16 и стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката служителите на ОДБХ – Бургас констатирали, че в обекта се извършва търговия с готвени ястия – огретен, спанак, свинско със зеле, бананова торта и др., без същевременно същият да е регистриран по реда и условията на чл. 12 ЗХ.

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 10.04.2018 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, д-р Ж.К. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №0002192/10.04.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел д-р У.И.Г..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид е за това, че на същата дата и в същото заведение, се извършва търговия с готвени ясрия, без обекта да е регистриран по реда и условията на чл.12 ЗХ, квалифицирано като нарушение на чл.12 ЗХ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН не са посочени.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на жалбоподателя са постъпили.

На 18.04.2018 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, т.е. от съставянето на АУАН, Директора на ОДБХ – Бургас, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 08.05.2018 г. НП било връчено.

На 15.05.2018 г. и както отново бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№Бс-1476/15.05.2018 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.41 ЗХ.

            Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от незаинтересованите и безпротиворечиви относно горните факти и обстоятелства показания на свидетеля Ж.К. и от писмените доказателства по делото.

Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на обжалваното НП - независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Административнонаказателно производство е образувано със съставяне на дружеството-жалбоподател на АУАН от компетентно длъжностно лице по см. на чл. 49, ал. 1, вр. чл. 28 ЗХ. Актът е съставен в присъствието на свидетел по установяване на твърдяното нарушение и на упълномощено от законните представители на дружеството-жалбоподател лице и е подписан от посочените лица, като в него не са изложени възражения. Такива не са депозирани и впоследствие. Съдът намира, че при издаване на обжалваното НП също са спазени всички изисквания по ЗАНН – същото е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба (чл. 12, ал.1 ЗХ) и санкционната норма (чл. 42, ал. 2 ЗХ), въз основа на която е наложено административното наказание.

По изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него, респ. - до формална незаконосъобразност на съставения АУАН и/или на издаденото въз основа на него НП.

По същество на твърдяното нарушение на чл. 12 ЗХ съдът намира, че същото се установява по безспорен начин от доказателствата, събрани по делото. Съгласно цитираната норма на ЗХ, производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на този закон. Безспорно е, че към момента на проверката обектът, стопанисван от дружеството-жалбоподател, не е бил надлежно регистриран, но въпреки това в него се е извършвала търговия с храни (видно от кредитираните от съда и цитирани по-горе показания на св.К.), като към момента на проверката тези храни са били публично изложени за продажба в обекта с цени. По делото не се доказа наличието към момента на проверката на регистрация по чл. 12, ал. 1 ЗХ на стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект. Ето защо в случая правилно и законосъобразно на дружеството-жалбоподател – като стопанисващо обекта, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на осн. чл.42, ал.2 ЗХ. Във връзка с последното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в § 1, т. 60 ДР ЗХ са посочени всички форми на дейности, които законът счита за търговия с храни - внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. В този смисъл дори и простото съхранение на установените храни в обекта към момента на проверката, а не само и единствено фактически осъществена тяхна продажба, попада в приложното поле на чл. 12, ал.1 ЗХ. Наложената за нарушението на чл.12, ал.1 ЗХ санкция на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е определена по вид, както и в случая е определена в минимален размер - съобразно цитираната санкционната норма на чл. 42, ал.2 ЗХ, поради което и не съществува възможност за намаляване размера на наложената санкция.

Доводът, че за същия обект вече е имало регистрация е неоснователен. Действително и според представените доказателства, за същия обект е имало издадено Удостоверение №583/09.11.2011 г. (л.26 от делото) на друго търговско дружество с надлежно вписани групи храни, които са позволени като обект на търговия. Представи се също и Удостоверение №4049/24.04.2018 г. за регистрация на обекта на дружеството-жалбоподател, но групите храни, които са позволени надвишават значително като брой тези по предходно издаденото удостоверение на друго дружество. Издаването на удостоверение за регистрация е процес по вземане на решение от страна на административния орган БАБХ, по време на койот и съобразно изискванията за представяне на различни доказателства се взема решение дали търговията с определени групи храни може да бъде позволена. Поради изложените съображения настоящия състав не приема за основателен довода, че съществуващата предходна регистрация на обекта, макар и издадена на друг търговски субект, не налага издаването на нова за настоящото дружество, което стопанисва бистрото. В противен случай и с оглед безспорно по-широкия кръг от храни, които дружеството-жалбоподател има право сега да предлага за търговия, може да се приеме, че при издадена вече регистрация, дружеството, което стопанисва обекта може мимоходом да включи в търговията си и друга група храни, която не е включена в издаденото удостоверение за регистрация.

Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28 ЗАНН с последиците от това, тъй като същото е с относително висока степен на обществена опасност - предвид вида на засегнатите с него обществени отношения, касаещи по принцип (макар и косвено) живота и здравето на гражданите.

 

Предвид посоченото дотук, настоящия състав намира процесното НП за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16/18.04.2018 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.42, ал.2 от Закона за храните за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за храните,

на дружество с ограничена отговорност с фирма „ЕНЕРДЖИ ТИЙМ - 2016” с ЕИК **със седалище и адрес на управление гр.Бургас, улица „Сан Стефано“ №88, етаж 1, представлявано от управителя Н.И.К. е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___/п/

 

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] пак там

[3] пак там