№ 12696
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110171154 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. И.М., срещу
Я. О. Е., гражданин на Израел, роден на ********** г. с паспорт № ********
и И. О. Е., гражданин на Израел, родена на ********** г. с паспорт №
**********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца в лично качество РАЗДЕЛНО в равни дялове от по ½ част сумата от
1011.56 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, общ. Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2, от които 983.43
лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2020
г. и 28.13 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
14.09.2020 г. до 09.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, като сумите се дължат от ответниците,
както следва:
Ответникът Я. О. Е. – сумата от 491.72 лева главница и 14.07 лева
обезщетение за забава,
Ответницата И. О. Е. – сумата от 491.72 лева главница и 14.07 лева
обезщетение за забава;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
1
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
Твърди се, че сумите се претендират от ответниците като
съсобственици – на основание нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 153, том I., рег. № 10719, дело 137 от 17.05.2007 г. – като
сумите се претендират до момента, в който ответниците впоследствие са се
разпоредили с имота.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 38, том I, рег. № 1218, н.д. 29/2020 г. от 11.03.2020 г.,
фактура и извлечение от сметка, протокол от ОС на СЕС, ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на клиенти в гр. София от в-к. „Монитор“ от 11.06.2016 г.
Препис от исковата молба връчен на ответниците – чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Поради това и на същите е назначен
особен представител. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна
на последния – адв. В. Р. е постъпил писмен отговор, с които исковете се
оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че не ставал ясен
процесният период, за който се претендирали сумите, нито как са изчислени
същите и какви компоненти вкл. в това число начислена ли е услуга дялово
разпределение, съответно какви са стойностите на претенциите за сградна
инсталация, отопление и БГВ.
Досежно основателността на първо място се оспорва качеството
потребители на двамата ответници – като се посочва, че по делото имало само
нотариален акт за продажба на процесния имот, но не и за покупка на същия.
Липсвали и доказателства, че ОУ на ищеца са надлежно публикувани и
са произвели действие като не било представено решение на ДКЕВР, с което
били одобрени.
Оспорва се воденото от ищеца счетоводство, както и реалното
доставяне на топлинна енергия на претендираната стойност и в начисленото
количество.
Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност.
В хода на производството по делото са извършени и приети съдебно
техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 158982/16.05.2024 г., допълнение към
съдебно техническа експертиза с вх. № 170093/27.05.2024 г. и съдебно
счетоводна експертиза /ССчетЕ/ с вх. № 170495/27.05.2024 г.
Представени са и допълнителни доказателства: нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 153, том I., рег. № 10719, дело 137 от
2
17.05.2007 г., фактури за процесния период и общи условия на ищцовото
дружество /публикувани в централен и местен ежедневник, вкл. оригинал на
вестници за констатация/.
С определение № 10154/07.03.2024 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисис“ ЕООД. Същото не е депозирало допълнителни документи.
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният представител на ответниците поддържа доводите си за
неоснователност на претенциите изцяло евентуално частично предвид
възражението си, че част от сумите са погасени по давност и иска
постановяване на съдебно решение при съобразяване на тези възражения,
както и на експертизите.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД –
публикувани в централен и местен ежедневник – вкл. местният ежедневник в
оригинал – за констатация от съда.
От представения по делото нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 153, том I., рег. № 10719, дело 137 от 17.05.2007 г. се
установява, че на 17.05.2007 г. ответниците Я. О. Е. и И. О. Е. са придобили
собствеността върху имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2/към момента на сделката –
чрез прехвърляне право на строеж/.
Видно от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 38,
том I, рег. № 1218, н.д. 29/2020 г. от 11.03.2020 г. – на посочената дата
ответниците са се разпоредили с процесния имот в полза на трето лице. В
нотариалния акт е отбелязано, че сградата, където се намира имотът е
въведена в експлоатация на 03.12.2009 г. /удостоверение от РДНСК/ – т.е.
през процесния период имотът е бил с изпълнено право на строеж.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за междинни промени в собствеността
върху имота.
От приложени по делото фактури е видно, че такива са изготвяни
ежемесечно за потребената топлинна енергия в имота.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
3
По делото е извършена и СТЕ, от която се установява, че главницата,
която абонатът дължи за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. възлиза на
0.00 лева, а за периода от 01.11.2019 г. до 28.02.2020 г. възлиза на 51.39 лева.
От ССчетЕ обаче се установява, че има извършени плащания, относими
към процесния период – като всички плащания са извършени до 10.06.2020 г.
т.е. преди образуване на делото /на 30.12.2022 г./. Плащанията са на обща
стойност 33.49 лева. Поради това остават дължими едва 17.90 лева –
главница /51.39 лева – 33.49 лева/. Върху тази сума обезщетението за забава
възлиза на 3.91 лева за процесния период.
Експертизите следва да бъдат кредитирани, доколкото са компетентно
изготвени като за вещите лица липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото. Освен това експертизите не са оспорени, като страните
не са се възползвали от правото си да поставят допълнителни въпроси.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства
/нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 153, том I., рег. №
10719, дело 137 от 17.05.2007 г., нотариален акт за покупко продажба на
4
недвижим имот № 38, том I, рег. № 1218, н.д. 29/2020 г. от 11.03.2020 г. и ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на клиенти в гр. София от в-к. „Монитор“ от 11.06.2016 г./ се
установи, че ответниците са били в облигационни отношения с ищцовото
дружество по повод доставката на топлинна енергия в процесния период,
доколкото са собственици на процесния имот. В тази връзка и не бяха
въведени от процесуалния представител на ответниците конкретния
възражения за промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут между двете сделки и в частност такива, касаещи
процесния период.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По отношение на възражението за давност същото поначало е частично
основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая обаче
видно от експертизите в периода – от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. – който
попада извън тригодишния такъв от датата на исковата молба /30.12.2022 г./
дължимите и претендирани от ответниците суми възлизат на 0.00 лева.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази двете експертизи по делото съдът намира,
че искът за главница за топлинна енергия е основателен до сумата от общо
17.90 лева за периода от 01.11.2019 г. до 28.02.2020 г. – като всеки от
ответниците следва да отговаря за половината от тази сума – или за по 8.95
лева. За разликата до пълния претендиран размер от 491.72 лева или за по
482.77 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. искът следва
да бъде отхвърлен.
5
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от общо 3.91 лева или по 1.96 лева спрямо
ответника и до сумата от 1.95 лева спрямо ответницата. Съответно за сумата
от 12.11 лева респ. 12.12 лева – обезщетение за забава искът следва да бъде
отхвърлен.
Претенция за дялово разпределение не е въведена по делото.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 150 лева за юрисконсулт, 40.46 лева за държавна такса /определена
погрешно в нарушение на чл. 1 от Тарифата за държавните части, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК от предишен съдия докладчик па
състава – доколкото се касае за осъдителен иск/, 350 лева депозит за СТЕ, 250
лева депозит за ССчетЕ, 400 лева депозит за особен представител и 60 лева за
такса за обявление в Държавен вестник. Съдът обаче намира, че следва да
определи съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева. Сумата от общо 1200.46
лева обаче следва да се претендира по равно от двамата ответници. Поради
това ответникът с оглед изхода на делото следва да бъде осъден да заплати на
дружеството сумата от 12.95 лева, а ответницата сумата от 12.94 лева.
Ответниците се представляват от особен представител, чието
възнаграждение е уредено по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. О. Е., гражданин на Израел, роден на ********** г. с
паспорт № ******** и адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните суми: 1/сумата от 8.95
лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, общ. Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2 за периода от
01.11.2019 г. до 28.02.2020 г.вкл, и 2/ сумата от 1.96 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху съответната
главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното плащане на
сумите КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за
сумата от 482.77 лева – главница, представляваща разликата до пълния
6
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2, както и за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.вкл, и 2/ за сумата от 12.11 лева – обезщетение
за забава за периода от 14.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху съответната
главница, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. О. Е., гражданин на Израел, родена на ********** г. с
паспорт № ********** и адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните суми: 1/сумата от 8.95
лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
София, общ. Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2 за периода от
01.11.2019 г. до 28.02.2020 г.вкл, и 2/ сумата от 1.95 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху съответната
главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното плащане на
сумите КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за
сумата от 482.77 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, ул. Мокренски проход, № 3, ет. 2, както и за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.вкл, и 2/ за сумата от 12.12 лева – обезщетение
за забава за периода от 14.09.2020 г. до 09.11.2022 г. върху съответната
главница, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Я. О. Е., гражданин на Израел, роден на ********** г. с
паспорт № ******** и адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от
общо 12.95 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 71154/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. О. Е., гражданин на Израел, родена на ********** г. с
паспорт № ********** и адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от
общо 12.94 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 71154/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8