№ 1546
гр. *** , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002249 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10143/27.01.2020 г., подадена от Б. К. И. чрез адвокат
Ц. П. срещу решение № 2180/03.12.2019 т., постановено по търг. дело № 2004/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е постановено следното:
- отхвърлени са като неоснователни исковете на Б. К. И. против „София Крематориум“ АД
за: 1. Установяване нарушение от страна на ответника на притежаваните от ищеца промишлен
дизайн за продукт „крематориумна урна“ с регистров номер № 8619-0001 на Патентното
ведомство на Република България и промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с
регистров номер 8656-0001 на Патентното ведомство на Република България чрез предлагане и
продажба на пазара на урни от ответника с идентичен на посочените дизайни без съгласието на
ищеца – иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД; 2. Преустановяване на нарушението – иск
с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД и 3. Осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1 000 (хиляда) лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на
правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8619-0001, поради
използването му без правно основание и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1 000 (хиляда) лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на
правата, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8656-0001, поради използването му без
1
правно основание и в трите евентуално заявени форми на определяне на обезщетението: като
равностойност на пропуснати ползи от неправомерното използване на дизайните; при приложение
на чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗПрД, както и като равностойност на продуктите, предмет на нарушението по
цени на дребно на правомерно произведени продукти, към които е приложен дизайн в обхвата на
закрилата – иск по член 57, ал. 1, т. 3 ЗПрД;
- признато е за установено по насрещен иск на „София Крематориум“ АД против Б. К. И. , че
„София Крематориум“ АД има право на преждеползване върху регистрираните от Б. К. И.
промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер № 8619-0001 на
Патентното ведомство на Република България и промишлен дизайн за продукт „крематориумна
урна" с регистров номер 8656-0001 на Патентното ведомство на Република България в обем на
годишна база 1 439 броя за урни с дизайн рег. № 8619-0001 и 128 броя урни с дизайн рег. № 8656-
0001, на основание чл. 23 ЗПрД;
- Б. К. И. е осъден да заплати на „София Крематориум“ АД сумата 4 400 (четири хиляди и
четиристотин) лева – разноски по делото по първоначалния и насрещния иск.
Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на тезата си, че от събраните по делото
доказателства не се установявало по категоричен начин, че ответникът бил преждеползвател на
идентични дизайни. Твърди, че съдът безкритично кредитирал свидетелските показания без да
отчете обстоятелството, че свидетелите като служители на ответното дружество били в служебна
зависимост от него, както и не отчел разминаванията между показанията на свидетелите.
Неправилно съдът изключил от доказателствата по делото представеното споразумение между
ищеца и ответното дружество, с което последното се задължавало да не произвежда и да не
продава урни с дизайн сходен с дизайна на доставяните му от „Еуровайс“ ЕООД урни, както и в
споразумението било посочено, че дизайнът на урните бил изработен от управителя на
консигнанта Б. К. И. и, че същият имал намерение да регистрира тези дизайни като договорът за
консигнация от 2013 г. бил прекратен от „София крематориум“ АД на 12.06.2017 г. Ищецът по
насрещния иск не бил ползвал урните добросъвестно и то към релевантния момент – преди датата
на заявката на Б. К. И. .
По така изложените съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което да уважи
предявените искове и да отхвърли насрещния иск на „София Крематориум“ АД. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „София Крематориум“ АД чрез адвокат К.
М. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд
да я остави без уважение като потвърди решението. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
2
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „София
Крематориум“ АД, с която са предявени искове срещу Б. К. И. , както следва: 1. За установяване
нарушение от страна на ответника на притежаваните от ищеца промишлен дизайн за продукт
„крематориумна урна“ с регистров номер № 8619-0001 на Патентното ведомство на Република
България и промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер 8656-0001 на
Патентното ведомство на Република България чрез предлагане и продажба на пазара на урни от
ответника с идентичен на посочените дизайни без съгласието на ищеца; 2. За преустановяване на
нарушението 2) иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД и 3. За осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1 000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5
000 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
нарушението на правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8619-0001,
поради използването му без правно основание и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 1 000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на
правата, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8656-0001, поради използването му без
правно основание и в трите евентуално заявени форми на определяне на обезщетението: като
равностойност на пропуснати ползи от неправомерното използване на дизайните; при приложение
на чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗПрД, както и като равностойност на продуктите, предмет на нарушението по
цени на дребно на правомерно произведени продукти, към които е приложен дизайн в обхвата на
закрилата.
Ищецът твърди, че бил притежател на следните регистрирани в Патентното ведомство на
Република България (ПВРБ) промишлени дизайни: - промишлен дизайн за продукт
„крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8656-0001, клас 06-04 с дата на заявяване
01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие 01.08.2027 г.; - промишлен
дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8619-0001, клас 06-04 с дата
на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 09.01.2018 г. и срок на действие 01.08.2027 г.; -
промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8657-0001, клас
06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие
01.08.2027 г. Ответникът бил собственик на единствения крематориум в Република България. От
сайта на ответното дружество било видно, че същото предлагало за продажба с крематориумни
урни с дизайн, напълно еднакъв с два от тези, на чийто дизайн бил притежател ищецът, без да му
било предоставяно правото върху дизайна. Урна, регистрирана от него в ПВРБ под № 8619-0001
се продавала от ответника под наименованието „урна керамична, черна с кръст/без кръст“ на цена
от 37,20 лева, а урна, регистрирана от ищеца в ПВРБ под № 8656-0001 се продавала от ответното
дружество под наименованието „Тайната вечеря“ на цена от 53,10 лева. Правото върху дизайна на
двете урни ищецът притежавал от 01.08.2017 г. (датата на заявяването), а от извлеченията от
интернет страницата на ответника ставало ясно, че същият ги продавал поне от 01.10.2018 г., тоест
по време, в което дизайнът вече бил регистриран. Периодът, в който ответникът използвал
непозволено урни с промишлен дизайн на ищеца бил от 07.03.2018 г. и продължавал до сега. Като
притежател на правото върху дизайна на посочените крематориумни урни, ищецът имал
правомощията, включени в правото на дизайн съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПрД, включително да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност дизайна на
посочените стоки. Използването от страна на ответника на регистриран дизайн без неговото
съгласие, се изразявало в излагането на урни с този дизайн на пазара за продажба и тяхната
3
продажба, като последното нарушавало правото върху дизайна. Към настоящия момент
нарушението не било преустановено. От описаното в исковата молба нарушение за ищеца
настъпили имуществени и неимуществени вреди. Настъпилите имуществени вреди за ищеца били
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в приходите, които той не бил реализирал от
продажбата на урни със запазения от него дизайн, като същевременно приходи от тези урни
реализирал ответникът, като тези приходи били в резултат на извършеното от последния
нарушение на Закона за промишления дизайн.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „София Крематориум“ АД е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като излага съображения за тяхната неоснователност, поради което моли
съда да ги отхвърли.
В същия срок ответното дружество е предявило насрещен иск, приет за разглеждане от
първоинстанционния съд, с който се претендира да бъде признато правото на „София
Крематориум“ АД на преждеползване върху процесните два дизайна с № 8656-0001 и № 8619-
0001.
Насрещният иск е оспорен от ищеца Б. К. И. като неоснователен и недоказан, като се иска
отхвърлянето му.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените от Б. К. И. срещу „София
Крематориум“ АД искове са с правно основание съответно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД, чл. 57, ал. 1, т.
2 ЗПрД и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПрД, а насрещният иск е с правно основание чл. 59 вр. чл. 23 ЗПрД.
Всички искове се явяват процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете на Б. К. И. срещу „София Крематориум“ АД по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД, чл. 57,
ал. 1, т. 2 ЗПрД и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПрД:
В настоящото въззивно производство са събрани нови доказателства, установяващи
нововъзникнали релевантни обстоятелства, а именно: представени от „София Крематориум“ АД
копия на решения № 10/16.01.2020 г. и № 11/16.01.2020 г., двете на председателя на ПВ на РБ,
постановени съответно по искания № 70120863/19.06.2019 г. и № 70120864/19.06.2019 г., както и
извлечения от базата данни на ПВ на РБ, от които се установява, че решенията са влезли в сила и с
тях се заличават процесните дизайни – с регистрови номера 8619-0001 и 8656-0001.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира исковете за
неоснователни и недоказани.
Едно от основните обстоятелства, които са в тежест на ищеца да докаже за уважаване на
исковете по чл. 57 ЗПрД, и то при условията на пълно и главно доказване, е това, че същият е
носител на правото на дизайн по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПрД, предмет на твърдяното нарушение.
Регистрацията в патентното ведомство е правопораждащия факт за възникване на това право,
считано от момента на заявяването му и тя е обуславяща за материалната легитимация на ищеца
4
по тези искове. А съгласно чл. 30, ал. 1 ЗПрД заличаването на регистрацията има действие от
датата на подаване на заявката, т. е. придадено е обратно действие на акта на заличаване. В случая,
след като се установи, че Б. К. И. не притежава правото на дизайн относно процесните урни,
предвид влезлите в сила решения на председателя на ПВ на РБ, то и ищецът не е материално
легитимиран по така предявените от него искове.
По насрещния иск на „София Крематориум“ АД срещу Б. К. И. с правно основание чл. 59 вр.
чл. 23 ЗПрД:
Въззивният съд намира иска за основателен, тъй като по делото е установено добросъвестно
преждеползване от страна на ответното дружество преди датата на заявката на Б. К. И. 01.08.2017
г. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява и
обемът на преждеползването за едногодишен период непосредствено преди датата на заявката - в
периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. „София Крематориум“ АД е предложило и продало 1 439
броя урна черна с кръст/без кръст, идентична на дизайн рег. № 8619-0001 и 128 броя урна „Тайната
вечеря“, идентична с дизайн рег. № 8656-0001. Поради това, на „София Крематориум“ АД следва
да бъде признато право на преждеползване в посочения обем. В тази връзка настоящият съдебен
състав като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от
първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд
препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с
установените по делото факти и обстоятелства.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции на Б. К. И. , съответно за основателност на
насрещния иск на „София Крематориум“ АД, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно представения от „София Крематориум“ АД списък по
чл. 80 ГПК с приложени към него преводно нареждане и фактура, жалбоподателят Б. К. И. следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „София Крематориум“ АД сумата от 2 100 лв.
(две хиляди и сто лева), представляваща направени разноски във въззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 2180/03.12.2019 т., постановено по търг. дело № 2004/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда Б. К. И. от гр. ***, ж. к. „***“ 1а, бл. ***, вх. 2, ет. 9, ап. 52, с ЕГН:********** да
заплати на „София Крематориум“ АД, гр. ***, ул. „***“ № 14, с ЕИК:*** сумата от 2 100 лв. (две
хиляди и сто лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено
5
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6