№260138
гр.
Силистра, 03.12.2020
год.
Силистренски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание проведено на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело №
396/2020
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, със седалище в гр. София и адрес на
управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Александър Димитров и Младен Маркоски чрез пълномощник
П.П. срещу: Разпореждане от 04.09.2020г., постановено по ЧГД № 388/2020г. по
описа на PC – Дулово, с което заповедния съд е отхвърлил, като неоснователно
подаденото заявление от кредитора „А1 България” ЕАД с ЕИК: *********, за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу
длъжника Р.Ш.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата
от 746.53 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/
представляваща неустойки. За да мотивира акта си заповедния съд приел, че не е
ясно как е формиран размерът на претендираната за неустойка сума и за какъв период е изчислена, което не давало
възможност на съда да прецени дали това съставлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, т.е. дали не се претендира необосновано високо
обезщетение.
Въззивникът
не е доволен от обжалваното разпореждане, изразява становище за неговата неправилност,
като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да бъде издадена заповед
за изпълнение в негова полза за целия претендиран размер.
Претендира разноски за настоящото производство.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Заповедното
производство е инициирано на 11.08.2020г. със заявление по чл. 410 от ГПК,
подадено от „А1 България“ ЕАД, срещу Р.Ш.А.. Като предмет на заявлението са
били посочени парични суми на обща стойност от 1061.20 лв., от които 314.67 лв.
неплатени суми за ползване електронни съобщителни услуги и 746.53 лв. неустойки
начислени поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
представляващи сбор от множество различни по вид и представени в табличен вид в
заявлението неустойки. Според данните от таблицата част от тях на обща стойност
от 426.51лв. са с основание – месечна фактура за предоставени услуги, като са
посочени номерата на фактурите и датите им на издаване. Тъй като всяко едно
отделно вземане в тази част е достатъчно конкретизирано макар общата сума в
таблицата да е по – голяма заповедния съд правилно приел тази част от общата
претенция за основателна и издал заповед за изпълнение.
Останалите
претендирани суми на обща стойност от 746.53 лв. са с основания различни
неустойки това са „неустойка за невърнато оборудване“, - четири позиции в
таблицата всяка от по 100 лв.; „Обезщетения за обработка на просрочени
задължения“, - една позиция в таблицата
на стойност 2 лв.; „Неустойка в размер на три стандартни месечни такси“ четири
позиции в таблицата всяка с различна цена съответно 32.49лв., 32.49лв., 6.80лв.
и 41.97лв.; „Неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“, две позиции в
таблицата всяка от по 39.68лв. „Неустойка“ една позиция в таблицата на стойност
9.96лв. и „Неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство“ две позиции в
таблицата всяка от по 50.73лв. Всички отделно претендирани неустойки са с един
и същи падеж.
Заповедният
съд отказал да издаде заповед за изпълнение по тази част на заявлението с
единственият мотив, че не е ясно как е формиран размерът на претендираната за
неустойка сума и за какъв период е изчислена.
За
да обоснове жалбата си жалбоподателят се позовава на няколко въззивни
аргумента. На първо място жалбоподателят е посочил, че за да отхвърли процесното
заявление в частта за неустойките, заповедният съд е приел, че неустоечната
клауза, с която същите са договорени между страните е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, че излиза извън допустимите законови рамки и
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В
тази връзка жалбоподателят излага съображения, че размерът на неустойката е
съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е потвърдена от СГС и има сила на
съдебно решение, сочи, че всяка една от услугите е уговорена с отделно приложение
към общия рамков договор и при прекратяване му се дължи и отделна неустойка за
всяка една от тях, Заявява още, че неустойките са съобразени изискванията на КЗП
и не надвишават три месечни абонаментни такси по отношение на услугата, за
която са начислени.
Коментира
се, че отстъпките от цената на устройствата се явява неустойка начислена с
оглед закупуването на устройство на изплащане на преференциална цена с оглед
минималния срок на договора, което обуславяло разбирането, че неустойките
породени от различни договорни основания, па макар и към един рамков договор не
са прекомерни заради общия размер, който същите генерират. Жалбоподателят сочи,
че неустойките са начислени поради срочния характер на договора, с който
длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите
услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени, като приема,
че отхвърлянето на неустойките за прекратяване на срочни договори поради
изложените от заповедния съд мотиви обезсмисля предлаганите отстъпки от
оператора за дългосрочна обвързаност и поставя дружеството в неравностойно
положение спрямо абоната.
Излага
се като аргумент в полза на жалбата и обстоятелството, че при подписване на
договора, абонатът се е запознал с условията му и се прави правен анализ на
същността на договорката неустойка. В жалбата се сочи още, че мотивите на
атакуваното разпореждане противоречат на настоящата Европейска съдебна
практика, като се сочи - Решение на Съда на ЕС от 22Д 1.2018 г. по дело
С-295/17, по дело MEO ~ Services de Comunicacoes е Multimedia SA срещу Autoridate
Tributaria e Aduaneira.
Според
жалбоподателя заповедния съд мотивирал разпореждането си за отхвърляне на
неустойките посочвайки, че същите са прекомерни до колкото са в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, като се
коментира, че всички претендирани неустойки не надвишават три месечни абонаментни
такси без ДДС.
от правна страна
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира жалбата за неоснователна по следните причини:
Единственият мотив на
заповедния съд да отхвърли част от претенциите на заявителя е обстоятелството,
че от данните в заявлението не може да се установи как
е формиран размерът на претендираната за неустойка сума и за какъв период е
изчислена. Както бе коментирано претенциите за неустойка са показани в табличен
вид, като в отделните графи /колони/ са посочени техни индивидуализиращи
белези. В колоната „Вид документ“, в която за другите претендирани вземания е
посочено – „месечна фактура за предоставени услуги“, в графите за неустойки са
посочени различни видове неустойка, в колоната „Издадена на“ за всички претендирани
неустойки е посочена датата 26.09.2019г., същата дата е посочена за всички
неустойки и като „Падеж“. Съобразявайки тези коментирани данни ОС споделя
становището на първоинстанционния съдебен състав, че липсват достатъчно данни
за това, как е формирана по основание и по размер вся една от четиринадесетте
отделни претенции за различна по вид, размер и период претендирана неустойка.
Същевременно
нито един от изложените от въззивника и коментирани по горе въззивни аргументи
не кореспондира с мотивите на заповедния съд. Въззивникът коментира други
неподдържани от първостепенния съд мотиви, които не са били развити и не са
сочени, като основание за отхвърляне на претенцията за неустойки.
По
тези съображения ОС намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли,
а атакуваното с нея разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Воден
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане съдържащо се в Заповед за изпълнение № 180 от 04.09.2020г.
издадена по ч.гр.д. № 388/2020 на РС – Дулово, с което заповедния съд е
отхвърлил, като неоснователно подаденото заявление от кредитора „А1 България”
ЕАД с ЕИК: *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника Р.Ш.А. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, В ЧАСТТА за сумата от 746.53 лв. /седемстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ претендирана, като сбор от
14 /четиринадесет/ различни неустойки.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.