№……….
Гр.Варна………………2022г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1777 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, чрез ю.к.Н. против Решение №
673/18.05.22г. по НАХД №4988/2021г. на ВРС, VІ състав, с което е отменено
наказателно постановление № 03-014036/28.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Диженю в Боттеге“ООД на основание
чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. за нарушение
на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3
КТ. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че видно от представената
ведомост за заплати за м.май 2021г., в графата срещу името на лицето С.Д.Д.липсва
положен подпис, но са начислени дължими суми, а в обясненията от представителя
на дружеството е обективирано твърдение, че към С.Д. е отправена писмена покана,
за да получи дължимото възнаграждение. Актосъставителят е бил известен, че
работникът е поканен да получи полагащата му се сума, но конкретни писмени
доказателства за това /напр. покана/ не е била представена до приключване на
административното производство. В показанията си Д.заявява, че заплатите в
дружеството са се изплащали на ръка срещу подпис във ведомост, като никой не я
е търсил относно връчване на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, а съгласно справка от ТД на НАП-Варна към момента на проверката
и констатиране на нарушението уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д.не е регистрирано в компетентната ТД на НАП-Варна. Относно
датата, след която задължението за паричната престация е станало изискуемо, наказващият
орган е взел предвид правилника за вътрешния трудов ред. Касаторът твърди, че в
процеса на доказване на относимите юридически факти към състава на нарушението
е допустимо един главен факт да бъде доказан посредством низ от косвени
доказателства, които ценени в своята съвкупност да доведат до установяване на
обстоятелство от предмета на доказване. Основно задължение на работодателя по
трудовото правоотношение е да начислява във ведомостите за заплати дължимите
трудови възнаграждения на работниците и служителите за съответния период. Начисляването
означава писмено вписване във ведомостите за заплати от работодателя на размера
на дължимото индивидуално трудово възнаграждение срещу името на всеки работник.
С факта на вписването на трудово възнаграждение във ведомостта за заплати
работодателят конкретизира по размер заработеното трудово възнаграждение от
всеки работник и признава своето задължение за изплащане на възнаграждението и
то става определено по размер. С настъпването на падежа на начисленото във
ведомостите възнаграждение то става изискуемо, т.е. плащането дължимо. С оглед горното, касаторът твърди, че
към относимия към НП момент, дружеството е притежавало качеството работодател и
в изпълнение на вменените му от законодателя задължения е извършило
начисляването във ведомостите за заплати за конкретния месец на трудовото
възнаграждение за положения труд от С.Д.. Твърди и че извършеното описание на
нарушението и обстоятелствата около извършването му са в степен осигуряваща
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респ. да организира защитата си в производството в
пълен обем. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процуалните правила, нарушението е безспорно
установено и правилно квалифицирано. Моли решението на ВРС да бъде отменено,
като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „Диженю в Боттеге“ ООД, чрез процесуалния си
представител адв.Х., в писмен отговор, оспорва жалбата и моли решението на ВРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Твърди, че видно от
съдържанието на АУАН, както и на НП липсват съществени елементи водещи до
индивидуализиране на нарушението и правилната му квалификация. Счита, че
безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че нарушение по
чл.128 т.2 КТ не е извършено. Твърди, че НП е издадено в нарушение на чл.52,
ал.4 ЗАНН и чл.40 ЗАНН, като липсва и анализ относно наличието на маловажен
случай.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Диженю в Боттеге“ ООД
против наказателно постановление № 03-014036/28.07.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на основание чл.414,
ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. за нарушение на
чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ.
За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че през
месец юни 2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна извършили
проверка на въззивното дружество във връзка със спазване на трудовото
законодателство, в хода на която били представени редица документи, в това
число и ведомости за заплати, при проверка на които било установено, че във ведомост
за заплати за месец май 2021г. липсва подпис на работника С.Д., поради което и
било прието, че дружеството не е изплатило на работничката заплатата за месец
май 2021г. в уговорения срок. За констатираното нарушение на 23.07.2021г. срещу
дружеството бил съставен АУАН № 03-014036, в който било посочено, че е нарушило
разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не е
изплатило в уговорения срок трудовото възнаграждение за м.май 2021г. на св.Д.в
размер на 516.49лв. Посочено е, че нарушението е извършено в гр.Варна ****, на
22.06.2021г., до който срок е следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от представляващия
дружеството лице, който вписал като възражение в акта, че лицето е било
поканено да се яви за получаване на трудовото възнаграждение, но не се е явило.
В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили. Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, но в тях
липсват факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е
ангажирана адмдминистративнонаказателна отговорност, като нито в акта, нито в
НП са описани обстоятелствата въз основа на които е формиран извод за извършено
нарушение. ВРС е приел, че липсват факти, които да мотивират извод за наличие
на трудово правоотношение между св. Д.и въззивното дружество към месец май
2021г., като формално е посочена дата на извършване на нарушението 22.06.2021г.
без яснота и излагане на факти защо точно тогава е извършено нарушението,
липсват факти свързани с това какви са били договорките в ТД относно датата на
изплащане на възнаграждението, къде е престиран труда от работника, съответно
къде е следвало да бъде осъществено дължимото плащане на заплатата. ВРС е
приел, че посочването като нарушена норма на чл.270, ал.3 от КТ пък води до
пълна неяснота досежно това за какво нарушение е привлечено към отговорност и
съответно наказано въззивното дружество – за това, че не е платило заплатата на
св. Д.в срок /нарушаване на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ/ или за това че
не е спазило реда за изплащане на трудовото възнаграждение – по ведомост, с
разписка и т.н. /чл.270, ал.3 от КТ/. ВРС е счел, че посочените нарушения на
процесуалните правила са съществени и достатъчно основание за отмяна на НП. Доколкото
от показанията на актосъставителя става ясно, че актът е бил съставен за
неизплащане на заплатата в срок, съдът е приел, че НП е издадено и в нарушение
на материалния закон. За да е налице нарушение на чл.128, т.2 от КТ следва деецът
да има качеството на работодател и да не е изплатил уговореното трудовото
възнаграждение на свой работник, а в случая не са събрани каквито и да било
доказателства които да установят, че въззивното дружество е имало качеството на
работодател по отношение на св.Д.към месец май 2021г., и въпреки изрично
дадените указания не е представен трудов договор между това лице и дружеството,
а приложената към АНП ведомост за заплати, и то не подписана нито от работника,
нито от управителя на дружеството не се ползва с обвързваща доказателствена
сила. От друга страна в хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана
именно Д., която в показанията си заявява, че е работила за въззивника и е
напуснал през месец април 2021г. Показанията
й са кредитирани от ВРС, като са в пълен унисон с тези на св. Д.. Не
установяват наличие на действително трудово правоотношение към месец май и
представените два броя уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, които принципно са
само с информативен характер. ТД може да е налице и без уведомление да бъде
подадено, съответно ТД може да бъде прекратен и уведомление може да не бъде
подадено или да бъде подадено със закъснение. След като не е установено обстоятелството,
че дружеството има качеството на работодател по отношение на лицето, то
нарушението за което е наложена санкция е недоказано и НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон. Само липсата на подпис във ведомостта за
заплати само по себе си не води до извод за неизплащане на заплатата, защото
съобразно норма на чл. 270, ал.3 от КТ изплащането на заплатата може да стане и срещу разписка, както и по банков
път. Освен това вземането за трудово възнаграждение, макар и парично, е търсимо
и за изпълнението му е необходимо съдействие на работника. Доказателствената
тежест за реализирано плащане е на работодателя, но върху АНО лежи тежестта на
установяване и доказване на факта на явяване на работника и отказът за
изпълнение от страна на работодателя, който именно факт не е бил установен и доказан,
а констатацията за извършено нарушение почива единствено и само на липсата на подпис
във ведомостта за заплати. ВРС е приел и че неправилно е определена датата на
извършване на твърдяното нарушение.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
Решението на ВРС е неправилно.
Наказателното постановление е издадено за нарушение по чл.128, т.2
вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, а именно, че наказаното дружество, като работодател,
не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за извършената работа за м.май
2021г. на лицето С.Д..
Неправилни са изводите на ВРС, че от описанието на нарушението не
става ясно за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
С НП е ангажирана отговорността на дружеството за това, че в
качеството на работодател не е изплатило в уговорения срок трудовото
възнаграждение на работник за м.05.21г. Вмененото нарушение е описано със
съставомерните му елементи. Посочени са датата и мястото, където е извършено,
описание на нарушението в степен да разбере нарушителя за какво е ангажирана
отговорността му, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Посочени са законовите разпоредби,
които са нарушени.
Неправилни са и изводите на ВРС, че в случая не са събрани
доказателства, които да установяват, че „Диженю в Боттеге“ ООД е имало качеството на
работодател.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към м.май 2021г.
между „Диженю в Боттеге“ ООД и лицето С.Д. е
съществувало валидно трудово правоотношение по сключен на 09.06.2020г. трудов
договор, поради което и дружеството е имало качеството на работодател. В този
смисъл са представените по делото писмени доказателства - служебно изготвена
справка „Трудови договори“ за С.Д., Справка изх.№ 03388203066355/09.06.2020г.
за приети уведомления и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ (за
регистрация на трудовия договор), Справка изх.№ 03388223008152/21.01.2022г. за
приети уведомления и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ (за регистрация
прекратяването на договора), отговор от ТД на НАП-Варна от 09.03.2022г., според
който за периода от м.06.2020г. до м.06.2021г. за Д.са подавани декларации
обр.1. Самата Д.при разпита си в с.з. на 07.03.2022г. признава, че е започнала
работа през м.юни 2020г.
По делото не са ангажирани доказателства за надлежно прекратяване
на трудовото правоотношение през м.04.2021г. В този смисъл са само събраните по
делото гласни доказателства на св.Д.и св.Д., но за да е валидно прекратяването
на трудовото правоотношение, законът изисква акт на работодателя в писмена
форма - чл.335, ал.1 КТ.
По делото не са ангажирани доказателства някоя от страните да е
отправяла предизвестие до другата, нито Д.да е правила изрично изявление за
прекратяване на договора - със или без предизвестие, от страна на дружеството
не е представен и трудовият договор (от който да се установят условията за
прекратяването му), въпреки че е изрично изискан от съда в с.з. на 7.03.2022г.,
поради което липсват доказателства, които по надлежен ред на установяват
прекратяването на трудовото правоотношение между страните и моментът, от който
е настъпило по правилата на чл.335, ал.2 КТ. При това положение обоснован се
явява извода, че трудовото правоотношение между „Диженю в Боттеге“ ООД и С.Д. е
съществувало в периода 09.06.2020г. до 21.01.2022г., и в този период
дружеството безспорно е имало качеството на работодател.
Неправилно ВРС е
приел и че извършването на нарушението не е доказано. За да е осъществен
състава на нарушението по чл.128, т.2 КТ следва да са изпълнени две условия -
да е налице съществуващо трудово правоотношение и работникът да е престирал
труд в полза на работодателя. В случая и двете условия са изпълнени.
Показанията на св.Д.и св.Д. - че Д.е преустановила работа през м.април 2021г.,
не кореспондират с писмените доказателства по делото и конкретно с признанието
на работодателя във ведомостта за начисляване на заплати за м.05.2021г. и в
подадените от него декларации обр.1, че за периода, за който се отнасят - в
случая и процесния м.май 2021г., лицето е полагало труд. Възражение, че Д.е
напуснала през м.04.2021г. не е вписано и в АУАН. Напротив, вписано е, че
лицето е канено да се яви за получаване на трудово възнаграждение и не се е
явило.
По изложените
съображения настоящият състав преценява, че нарушението е правилно
квалифицирано, като е наложена санкция в рамките на предвидения от закона
размер.
Като е стигнал до
други фактически и правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което наказателното
постановление да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 673/18.05.22г. по НАХД №4988/2021г. на ВРС, VІ състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-014036/28.07.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Диженю в Боттеге“ООД на
основание чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. за
нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2
и ал.3 КТ и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-014036/28.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Диженю в Боттеге“ООД на основание
чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. за нарушение
на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3
КТ.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.