№ 391
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ц.а
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по
искане на А. Ц. В. и К. Г. И., чрез защитника им адв. И. Ц., за възобновяване
на производството по НОХД № 188/21г. на РС - Лом, респ. ВНОХД
№312/23г. на ОС – гр.Монтана и за отмяна на постановената спрямо тях
осъдителна присъда.
В искането, основаващо се на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК, са изложени доводи, че при разглеждане на делото, инстанциите по
същество са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно е приложен материалният закон. На първо място се излагат
доводи, че е нарушено правото на защита на осъдените, като не им е осигурен
защитник в рамките на периода, когато са се събирали доказателствата с
основа значимост за решаването на делото. Налице са и пропуски при
изготвяне на протоколите за привличане като обвиняеми по отношение на
двамата молители. Твърди се също така, че не им е била дадена възможност
да дадат обяснения по делото пред въззивния съд. Поради това се моли за
възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново
1
разглеждане от друг състав на съдилищата по същество.
В съдебно заседание защитникът на осъдените, адв. Ц., поддържа
искането, като излага съображения, че при разглеждане на делото са
допуснати визираните в искането процесуални нарушения. Моли за решение,
с което да бъде възобновено наказателното производство и делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
А. Ц. В. и К. Г. И., редовно призовани, не се явяват в съдебното
заседание.
Представителят на прокуратурата счита, че искането за
възобновяване на производството по делото е неоснователно, тъй като не са
налице нито едно от релевираните основания. Твърди, че наведените доводи
не сочат на същественост на евентуално допуснатите нарушения. Моли за
оставяне на искането без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване,
намира следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 20.09.2022г. по н. о. х. д. № 188/2021г. по описа на Районен
съд – гр. Лом, А. Ц. В. и К. Г. И. са признати за виновни в извършване в
периода 02.04.2021г. – 04.04.2021г. на престъпление по чл. 167, ал. 2, вр. Чл.-
20, ал. 2 от НК, като са им наложени наказания ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 10 000 лева. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С Решение № 62/28.04.2023г. по ВНОХД № 312/22г. на ОС – гр.
Монтана, така постановената присъда е потвърдена изцяло.
2
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от
НПК за възобновяване на наказателното производство. Релевираните доводи,
с които съдът е обвързан в рамките на това производство, не намират опора в
събрания доказателствен материал. Не могат да бъдат споделени доводите, за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в рамките на
производствата по същество както на фазата на досъдебното производство,
така и на съдебната фаза. От фактическа страна се установява, че на фазата на
досъдебното производство обвиняемите към онзи момент В. и И. не са
ползвали адвокатска защита. От друга страна обаче, защитата им не е била
задължителна, доколкото не попадат в никоя от хипотезите на чл. 94 от НПК.
Също така, в текста както на постановленията за привличане като обвиняеми
лица, така и в протоколите на разпитите като обвиняеми, се съдържа изрично
посочване на правото на В. и И. да ползват адвокатска защита и те не са
изявили желание в тази насока. Поради това и за органите на досъдебното
производство не е било задължение да им осигурят защитник, като следва да
се посочи, че в съответните процесуални документи е описана и
възможността да се ползват и от служебна защита по реда на ЗПП.
Следователно, обстоятелството, че досъдебното производство е протекло без
обвиняемите да са имали защитник, в конкретната хипотеза не може да бъде
разглеждано като процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК. Няма как в тази насока да се разглеждат и твърденията на защитника на
молителите относно датите на постановленията за привличане като
обвиняеми лица и протоколите за техния разпит. Действително,
постановленията за привличане като обвиняеми лица са с дата 12.04.2021г., а
разпитите като обвиняеми са от 15.04.2021г. Независимо, че законодателят е
употребил израза „незабавно“, както е посочено в искането, инициирало
настоящото производство, следва да се посочи, че както процесуалният закон,
така и практиката допускат изготвянето на постановлението за привличането
като обвиняем и предявяването на това постановление на лицето да не са с
една и съща дата, което е обяснимо и спазва обичайната житейска логика,
доколкото няма как да се гарантира, че в един и същи ден технически ще се
състави постановлението, същото ще се докладва и разпише от
наблюдаващия прокурор и ще бъде намерено лицето, за да му се предяви. В
някои хипотези това лице може да не бъде намерено веднага, както и да
3
поиска отлагане, за да може да се яви с адвокат или да организира защитата
си. Ето защо е напълно обичайно постановлението да бъде предявено на
привличаното като обвиняемо лице на дата, която е различна от датата, на
която техническа е съставен документът. В разглежданата хипотеза в
постановленията липсва дата на предявяване на лицата, но основното, за да
бъде спазен смисълът на закона и да се гарантира правото на защита на
лицата, срещу които се води производството е, че между предявяването на
постановленията и извършването на разпит на В. и И. като обвиняеми, по
досъдебното производство не са извършвани никакви други процесуално
следствени действия. Ето защо съдът намира, че и в тази насока не е
допуснато нарушаване на правото на защита на лицата, срещу които се е
водило наказателното производство.
Що се отнася до другия довод на защитата, видно от протокола от
проведеното на 27.03.2023г. съдебно заседание пред ОС – Монтана,
защитниците на подсъдимите /към онзи момент/ В. и И. са направили искане
за даване на обяснения, което искане не е било уважено от съда. Този съд
намира, че в разглеждания казус, инстанцията по същество е действала
законосъобразно, съблюдавайки нормите на НПК и не е допуснала
твърдяното от защитата процесуално нарушение. Действително, подсъдимите
имат право да дават обяснения във всеки един момент, когато пожелаят и
това право им е гарантирано и следва да бъде осигурено от съда. В
разглеждания случай обаче, защитниците са поискали обясненията да касаят
не фактическата обстановка, предмет на установяване по делото, каквато е
процесуалната цел на обясненията на подсъдимите, а начина на извършване
на процесуално следствените действия. Тези обстоятелства се установяват
чрез писмени доказателства и изготвените нарочни протоколи, които са
подписани от В. и И. без някакви възражения. Няма как тези обстоятелства
да се доказват със гласни доказателствени средства, поради което правилно е
отказано допускането на разпит на обвиняемите конкретно за тези
обстоятелства. Тъй като от страна на защитата не е поискано обясненията да
касаят и други факти и обстоятелства, за които е допустимо даването на
обяснения, с недопускането на това доказателствено средство не е допуснато
нарушение на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен правилно от страна на редовната
4
съдебна инстанция и постановената присъда отразява коректно събраната
доказателствена съвкупност. Безспорно се установява от материалите по
делото, че подсъдимите са осъществили вменените им деяния, които са
коректно квалифицирани както на фазата на досъдебното производство, така
и в съдебните актове по същество. Наложените санкции са справедливи и
отразяват степента на обществена опасност на извършените деяния.
Предвид изложеното искането за възобновяване се явява
неоснователно на всички посочени основания, с оглед на което то следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Ц. В. и К. Г. И., чрез защитника
им адв. И. Ц., за възобновяване на производството по НОХД № 188/21г. на РС
- Лом, респ. ВНОХД №312/23г. на ОС – гр.Монтана и за отмяна на
постановената спрямо тях осъдителна присъда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5