Решение по дело №2362/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Я. М. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]против решение № 138/17.10.2023г. постановено по а.н.д. № 263/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0335-000137/10.08.2022г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ – Р., с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.1 от с.з. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200,00 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. А., която поддържа възраженията, изложени в касационната жалба.

Ответната страна – Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Руен при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 03.01.2022г., около 17:15 часа в [населено място], по ул. Янтра в посока ул. Първи май до автосервиз Феро управлява собствения си автомобил Ф. Г. с установена рама, без регистрационни табели, поставени на определените за това места, причина за което след справка в АИС се оказало липсата на регистрация на описаното МПС на територията на страната.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на Х. и подписан от него без възражение. Производството по съставения АУАН №137/03.01.2022г. мл. Инсп. Н. Н. е било прекратено и изпратено по компетентност на РП Айтос за преценка наличието на извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.02.2022г. поради маловажност на случая (хипотеза по чл.9, ал.2 НК) прокурор при РП Айтос е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката по компетентност на РУ Руен. Оспореното НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН при отсъствие на необходимост от съставяне на АУАН.

За да постанови оспореното съдебно решение, на първо място въззивният съд е приел, че санкционираното лице Я. Х. не оспорва авторството на деянието в свое лице, доколкото е бил спрян за проверка от очевидци по време на движение, като при съставянето на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото НП е издаден от компетентен орган, в срока по чл.34 ЗАНН. Приел е че наложеното наказание в минимален размер е обосновано, като липсва основание за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят е типичен и неотличаващ се съществено от обичайните случай на нарушения на същата норма. При така направените правни изводи е потвърдил НП.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият е издаден от компетентен орган при спазване на формалните изисквания в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН.

Не се споделят изложените в касационната жалба аргументи, че неправилно съдът е приложил процесуалния закон, като е приел, че НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Напротив тези изводи са правилни и са подробно развити. Обяснено е, че съставеният при преустановяване и констатиране на нарушението АУАН е бил прекратен с представена по делото мотивирана резолюция №22-0335-[рег. номер] от 18.02.2022г. и преписката е била изпратена по компетентност за преценка наличието на престъпление, като издаденият АУАН не е породил правният си ефект. В хипотезата на чл.36, ал.2 при която е издадено оспореното Н. А. няма своята правна функция, поради което не е индивидуализиран в процесното НП такъв. Пред първата съдебна инстанция съдът подробно е изложил своите съображения, защо намира, че лицето следва да носи административно-наказателна отговорност. Така изложените правни изводи напълно се споделят от касационния състав и същите не следва да бъдат преповтаряни.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Както правилно е приел и въззивния съд, възражения относно липсата на извършено от санкционираното лице Х. нарушение липсват, поради което същото правилно е прието за безспорно установено. Споделят се мотивите на районният съд, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 138/17.10.2023г. постановено по а.н.д. № 263/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.