Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 03.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА И.,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 686
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на М.Х.Б. и Г.Х. М. срещу
Решение № 218 от 18.01.2019г. по гр.д. № 17554/2017г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав,
с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Г.И.М., ЕГН **********, Х.Д. Н.,
ЕГН **********, И.Б.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********,
К.Х.Д., ЕГН **********, В.Д.С., ЕГН **********, А.Д.С., ЕГН **********, В.К.Д.,
ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН **********,
М.К.П., ЕГН **********, З.Г.Т., ЕГН **********, П.Я.Т., ЕГН **********, К.Т.Т., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********,
С.П.Н., ЕГН **********, А.М.З., ЕГН ********** и Р.Н.Г., ЕГН ********** искове за приемане на установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Боровец –
север“, представляващ ПИ с идентификатор
№ 10135.5401.3100 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 -
73/ 23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1163 кв.м. и при граници: ПИ №№
10135.4501.4101, 10135.4501.1262, 10135.4501.1261, 10135.4501.9520,
10135.4501.2778 и 10135.4501.1265, на основание наследяване на Т.Й.М., ЕГН **********,
починала на 10.10.1978г., която е придобила правото
на собственост на основание и договор за покупко
продажба по НА № 42, том V, дело № 1061/ 10.06.1957г., съставен от М. Д. –
Варненски народен съдия.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуални правила, както и при
непълнота на доказателствата. Необоснован е извода на ВРС за липса на
идентичност между придобития от наследодателя и процесния
имот. Няма спор по делото, че наследодателката им Т.
М.е придобила на основание сделка през 1957г. 2.000 дка от лозе, цялото с площ
от 6.000 дка от М. Й. Я., която от своя страна е придобила целия имот № 184
през 1952г. През 1965г. наследодателката им се е
разпоредила само с 1.000 дка от придобития от нея имот от 2.000 дка, в
западната му част съгласно показанията на свидетелката Узунова, като границите
на разпоредената част са установими
с описаните граници на тази част в последващите
разпоредителни актове - НА № 74/1997г. В тази насока съдът не е преценил
обективно гласните доказателства и не е съпоставил същите със съвкупността на
доказателствата по делото. Показанията на свидетелите, ангажирани от тях са
преки, съседски и обективни такива, а тези на ответниците
– изолирани и неконкретни. Процесният имот никога не
е бил коопериран, за да подлежи на реституция, а наред с това по делото липсват
доказателства установяващи идентичността на възстановения с Решение на ПК имот
на наследниците на П. Т., придобития от последния през 1937г. такъв и процесния имот. Ето защо, именно ищците са собственици на
спорния имот, а придобитият от наследодателя на ответниците
имот е съседен такъв. Молят в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове за собственост бъдат
уважени в цялост.
Отговор на
жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивниците
поддържат изразената позиция по спора, а въззиваемите
– оспорват жалбата. Всяка от страните претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от М.Х.Б. и Г.Х. М. срещу Г.И.М., Х.Д. Н.,
И.Б.И., Б.Б.И., К.Х.Д., В.Д.С., А.Д.С., В.К.Д., К.Д.М.,
И.К.К., М.К.П., З.Г.Т., П.Я.Т., К.Т.Т., П.П.И., С.П.Н., А.М.З. и Р.Н.Г.,
всички като наследнци на П. Г.Т., съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО „*****“, представляващ
поземлен имот с ид.
10135.5401.3100 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г.
на ИД на АГКК, целия с площ от 1163 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.540.4101, 10135.5401.1262, 10135.5401.1261,
10135.5401.9520, 10135.5401.2778 и 10135.5401.1265.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: на основание наследяване на Т.Й.М., п. на 10.10.1978г.
ищците придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Наследодателят им от своя страна придобил собствеността върху
имота чрез правна сделка – договор за покупко
продажба по НА № 42/10.06.1957г. От момента на закупуване на имота до смъртта
си тя е владяла имота, а след кончината й – той се е ползвал от наследниците й.
Понастоящем имотът се владее от тях. Същият не е бил отчуждаван, одържавяван,
включван в кооперативни организации и стопанства, нито е бил предоставян за
ползване. Имотът е надлежно деклариран в данъчните регистри и само те са
заплащали дължимите за него данъци. Имотът вероятно попада в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, за който е изготвен ПНИ. В него собствения на ищците имот пл. №
1264 е записан като предоставен на ползватели, а майка им – като ползвател. ПНИ
на СО „****“ по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен с влязла в сила Заповед №
РД-12-7706/313/19.10.2012г. на ОУ на Варна и в него процесния
имот е отразен с ид. 3100 и като негов собственик са
записани ответниците, наследници на П. Г.Т.. За това
узнали през 2016г. След предприети действия пред общинската администрация
узнали, че вписването е на основание Решение № 753/10.11.2000г. на ПК – Варна и
Заповед № 167/29.06.2016г. на Кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците, както и наследодателят им никога не са
притежавали вещни права върху спорния имот, а реституцията е материално
незаконосъобразна. Отправили в тази връзка искане за разрешаване на спора за
собственост в тяхна полза.
В отговор на исковата молба, ответниците
К.Д. и К.Т. оспорили исковете с твърдения, че като съпрузи на наследниците по
закон – първия на Цветана Димова, п. на 27.12.2000г., а втората на П. П. Т., п.
на 02.06.2003г., и двамата почнали преди възстановяване на собствеността, не се
легитимират като наследници по отношение на реституирания имот. Отправили
искане в тази връзка предявените срещу тях искове да се отхвърлят, а
евентуално, че се придържат към отговора на останалите ответници.
В отговора си останалите ответници
оспорили предявените искове по основание. Оспорили материалноправната
легитимация на ищците, както и тази на праводателя
им. Навели доводи, че наследодателката на ищците
придобила чрез покупко – продажба собствеността върху
имот в землището на с. Галата, м. „****“ с договора по НА № 41/1957г. Същият
този имот Т. М.от своя страна отчуждила продавайки го на П. И. Л. с договора по
НА № 14/1965г. Наследниците на последния на свой ред продали имот пл. № 1263 по
КП на м. „****“ на Л. И. Ч. с НА № 74/1997г. Купувача по тази сделка и
съпругата му Р. В. Ч. дарили същия на внука си С. С. С. с договора по НА №
34/1999г., поправен с НА № 99/28.05.2008г., с който имотът е идентифициран
именно като пл. № 1263 по КП/1996г. Този имот е съседен от западна посока на процесния имот пл. № 1264 по КП/1996г. Ето защо ищците нямат
никакви вещни права върху последния. От края на 60-те години на миналия век и
понастоящем имотът е безстопанствен, не е бил ползван и обработван, покрит е с
гъста саморасла растителност. Собственици на имота са именно те, на основание
наследяване на П. Т. и успешно финализирана
реституция. С НА № 133/1937г. наследодателят им е бил признат за собственик на
11 дка лозе и нива в м. „****“ в землището на с. Галата. С Решение от
26.06.2000г. по гр.д. № 916/1999г. на ВРС, Х-ти състав е прието за установено
по отношение на ПК-Варна, че наследниците на П. Т. имат право на възстановяване
на собствеността върху земеделски имот в землището на с. Галата, м. „****“ от
11 дка. Позитивното произнасяне на ПК е обективирано
в Решение № 753/10.11.2000г. ПНИ на СО „****“
е одобрен от ОУ на Варна със Заповед № РД-12-7706/313/19.10.2012г. , влязъл в сила по отношение на процесния имот № 3100. Издадена е Заповед №
167/29.06.2016г. на Кмета на район „Аспарухово“ за възстановяване правото на
собственост на наследниците на П. Т. на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ето защо отправили искане за отхвърляне на иска за собственост.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от НА № 42, том V, д. № 1061, на 10.06.1957г. М. Ж. К.продала
на Т. Й. М. от собственото си лозе в размер на 6 дка, находящо
се в землището на с. Галата, Варненско, м. „****“ само 2 дка, при граници на
продаваемата част: К. Й. Я., Д. и Т. С., И. Ж. и М. Ж. К.за сумата от
2 000 лв.
С НА за
собственост придобит имот по ЗРПВПННИ № 14, том XIII,
д. 4225/1965г. на 22.11.1965г. Т.Й.М. продала на П. И. Л., лозе, цялото от 1
дка, находящо се в землището на гр. Варна, м. „****“,
при граници: К. Я., Д. и Т. С., И. Ж. и М. К.за сумата от 260 лв. Отбелязано е,
че актът е съставен на основание писмо № XI.3002/12.11.1965г.
на отдел „Селско стопанство“ при ГНС Варна.
Т.Й.М.
починала на 10.10.1978г. и била наследена от съпруга
си Х.Г. М., п. на 21.07.2005г. и двете си дъщери М.Х.Б. и Г.Х. М., видно от
Удостоверение за наследници от 08.11.2017г.
На
09.12.1997г. Г. П. Д. и С. П. Л., като наследници на П. И. Л. и Елеонора П.
Лазарова продали на Л. И. Ч. останалия им в наследство имот – лозе-овощна
градина с площ от 1000 кв.м., находящо се в м. „Боговец-юг“, землище на кв. Галата, община Варна,
съставляващо имот пл. № 1263 по одобрения КП 115/29.04.1996г., заедно със
застроената в това място сезонна постройка от 22 кв.м., при граници: имоти пл.
№№ 1265, 1264, 2208 и 1286 с НА № 74/1997г.
Съпрузите
Л. и Р. Ч. от своя страна дарили придобития от тях имот на своя внук С. С. С. с
договора за дарение оформен с НА № 16/15.02.1999г. С НА за поправка на НА № 54
от 23.05.2008г. на Нотариус Г. И. е допусната поправка на НА № 16/1999г. като
думите „****“ се четат „****“.
С НА за
собственост върху недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка
№ 133/1937г. на 02.10.1937г. П. Г.Т. е
признат за собственик на основание давностно владение
в продължение на повече от 30 години на недвижим имот в землището на с. Галата,
нива хавра и лозе в м. „Караачъ-Баиръ“,
цялото от 11 дка, при съседи: път, И. Б., В. П., И. О. и Ч. В..
На
17.10.1937г. П. Г.Т. продал на Г.Д.Г. придобития от него имот от 11 дка в
землището на с. Галата, при съседи: път, И. Б., В. П., И. О. и Ч. В. с договора
по НА № 17/1937г. представен и приет пред настоящата инстанция.
С
Решение от 26.06.2000г. по гр.д. № 916/1999г. по описа на ВРС, ХХ-ти
състав, на основание чл. 11, ал. 2 вр. чл. 10а, ал. 1
от ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на ПК-Варна, че наследниците на П.
Г.Т., п. на 27.10.1941г. имат право да възстановят собствеността върху
земеделски имот в землището на Галата, м. „****“, нива от 11 дка, при стари
граници съгласно съставения по обстоятелствена проверка НА № 133/1937г.
На
10.11.2000г. е постановено Решение № 753 на ПК, гр. Варна, с което е признато правото
на собственост на наследниците на П. Г.Т. в съществуващи стари реални граници
върху нива от 11 дка, находяща се в терен по § 4 на
Галата в м. „****“. Издадена е и Заповед № Г-ПР-167/29.06.2016г. на Кмета на
Район „Аспарухово“, с която на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено
да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г.Т. върху имот с ид.
3100 по ПНИ на м. „****“, с площ от 1163 кв.м. и при описаните граници.
От
Удостоверение за наследници на л. 38-41 от делото на ВРС се установява, че П. Г.Т.
е починал на 27.10.1941г., като ответниците по делото
се легитимират като негови наследници по закон, включително и К.Д. и К.Т. по
наследяване на съпрузите си.
Пред
ВРС е прието заключение на СТЕ, от което се установява следното: за процесната територия са изработени кадастрални планове от
1979г. с актуализация на плана към 1989г. и 1996г., кадастрален план на ползвателите
към 2000г., ПКП, ПНИ и действаща КК. По КП/79г. на „Западно от Галата“, процесният имот с ид.
10135.5401.3100 се препокрива с границите на имот № 1264. В разписния лист към
плана за имот № 1264 е записана Т.Й.М., при граници: от север имот пл. № 1265 –
Т. С. Л.; от изток имот пл. № 2778 – Ц. С. Г. и Д. Г. и имот пл. № 1261 – З. Ж.
У.; от юг – път и имот пл. № 1262 – П. П. П.и от запад – имот пл. № 1263 – П.
И. Л.. По ПКП процесния имот попада в стар имот №
184, с площ от 5842 кв.м., записан като неидентифициран и при описани граници.
По ПНИ на СО „****“ НИ 3100 е с площ от 1163 кв.м. и в разписния лист е записан
на П. Г.Т.. На място и на терена границите на имота са материализирани.
Оградата е от телена мрежа, закрепена на бетонови колове. В североизточния край
на имота има паянтова дървена разрушена постройка. След изследване на плановете
за процесната територия, експертът дава заключение,
че между имота по НА № 42/1957г. и процесния е налице
идентичност по местонахождение и запис в РЛ, но липсва съвпадение по преки
съседи. Местностите „****“ и „****“ са две различни местности. Първата попада в
м. „Боровец – север“, а втората попада в крайната западна част на тази
местност.
Пред
ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите З.
У. и К. Л./ангажирана от ищците/ и Н. Н. И Р. М. /на ответниците/.
В
заключението на СТЕ, приета пред настоящата инстанция, вещото лице установява,
че на база данните от свидетелските
показания, дадени от свидетелите З. У. и К. Л., посочващи поименно преките
съседи на имота е налице идентичност между придобития от наследодателя на
ищците и процесния имот при съвпадение на граници и
съседи описани в РЛ към КП/1979г. От показанията на свидетелите Н. и М.не може
да се установи местонахождението на имота, предмет на възстановяване с решението
на ПК. Поради липсата на кадастрална основа и изработен КП към момента на
придобиване на имота с документа за собственост, няма възможност за графично
отразяване на границите на придобитата част. След изследване на плановете за процесната територия и границите по документ за
собственост, експертът установява, че не може технически да се даде категорично
заключение за идентичност между придобития от наследодателя на ответниците по НА № 17/1937г., реституирания с решение на
ПК и процесния имот, доколкото липсва съвпадение по
площ, запис на лицето, на което е възстановено в таблицата към ПКП, както и по
преки граници.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявен
е вещен иск, с предмет поземлен имот, основан на твърдения, че имотът е
придобит от наследодател през 1957г. на основание сделка; никога не е бил обект
на отнемане, коопериране, включване в масив или отчуждаване, предоставяне за
ползване и др. При тези твърдения не е налице спор кому принадлежи правото на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, доколкото липсва твърдение за отнемане на
имота и включването му в ТКЗС, ДЗС и др. Т.е. ищците в случая черпят права от правопораждащ факт, осъществил се преди евентуално пораждане
на елементите от фактическия състав на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо
в производството са допустими възражения и оспорвания на материалните
предпоставки на реституцията по реда на ЗСПЗЗ, в т.ч. правата на наследодателя
на реституираните собственици върху имота към момента на обобществяването
му, факта на обобществяване и валидното произнасяне
на ПК/ОСЗ, доколкото ищците заявяват свои права върху имота преди този
предходен момент.
Твърдението
за пораждане и съществуване на правото на собственост на ищците в случая е
наследяване на Т.Й.М., п. на 10.10.1978г. Установено
е по делото, че ищците се легитимират като наследници по закон по чл. 5, ал. 1
от ЗН на наследодателя, в качеството им на негови низходящи.
Т.Й.М.
е придобила правото на собственост на основание сделка, оформена с НА №
42/1957г. На основание договор за покупко продажба
същата придобила правото на собственост от продавача М. Ж. К.върху реална част
от недвижим имот – лозе/нива, находящо се в землището
на с. Галата, м. ****, цялото с площ от 6 дка, с площ на реалната част от 2 дка
и при граници на същата: К. Й. Я., Д. и Т. С., И. Ж. и М. Ж.а К.. Валидността на договора не е оспорена
по делото, поради което съдът приема, че придобиването от наследодателя е на
валидно придобивно основание. С разпореждането по НА
№ 14/1965г. Т.Й.М. се е разпоредила в полза на П. И. Л., с реална
част от придобитата от нея реална част от 2 дка, с площ на разпоредената
част от 1 дка. От последвалите сделки с предмет, частта от имота придобита от П.
Л. и описаните в тях граници на тази част, съвпадащи със съседите по скица на
в.л. В. В. на л. 95 от делото, съдът приема, че разпоредената
от наследодателя на ищците част от имота по КП/1979г. е заснета като имот №
1263 и съставлява западна граница на собствения на Т. М.имот, заснет по същия
КП като имот № 1264. Освен от съвкупността на писмените доказателства по
делото, тези изводи се подкрепят и от заключенията на вещото лице по СТЕ, както
и от свидетелските показания на ангажираните от ищците свидетели У. и Л.. Съдът
кредитира последните като непосредствени и трайни във времето, логични,
конкретни и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което и като
обективни. Установено е по делото на следващо място от кредитираното като професионално
дадено и неоспорено от страните заключение на СТЕ, че по КП на м. „****“ на
ползвателите към ПКП, имот № 1264 е записан именно на Т. М.. По ПКП към ПНИ на
СО „****“, имотът е идентифициран като имот с ид.
10135.5401.3100 и попада в стар имот № 184, целия с площ от 5842 кв.м., който е
записан на неидентифициран собственик. Налице е следователно идентичност по
местонахождение, площ и граници между имота, придобит от наследодателя на
ищците по НА № 42/1957г. и процесния имот с ид. 3100 по КК. Следователно, ищците се легитимират като
собственици на спорния имот на твърдяното основание – наследствено правоприемство и валидна сделка.
На
установеното право на ищците е противопоставено правоизключващо
възражение за право на собственост на ответниците,
придобито на основание наследяване на П. Г.Т., п. на 27.10.1941г. и реституция
по ЗСПЗЗ.
Както
вече съдът посочи, при допустимо оспорване на материалноправните
предпоставки на реституцията по този ред, а оттам и на вещноправните
последици на решението на ПК, с което в полза на ответниците
правото на собственост върху имота е възстановено в стари реални граници, в
тежест на последните е да установят, че наследодателят им е притежавал правото
на собственост именно върху този имот към момента на образуване на ТКЗС,
включването на имота в ТКЗС или друга организация и валидно решение на ПК. Това
е така, доколкото по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ право на собственост
може да бъде възстановено само ако е установено, че претендиращите
възстановяване на собствеността лица, респ. техният наследодател, са
притежавали правото на собственост именно върху заявения за възстановяване имот
към момента на образуване на ТКЗС. От заключението на СТЕ, прието пред настоящата
инстанция се установява, че от съпоставката на данните по документа за
собственост – НА по обстоятелствена проверка № 133/1937г. и наличните планове,
не може да се даде категорично заключение за идентичност на придобития,
възстановения и процесния имот. Такава не се
установява и от гласните доказателства ангажирани от ответниците
чрез показанията на свидетелите Н. и М., доколкото същите са израз на
спорадични и отдалечени във времето непреки впечатления, изнесени колебливо, не
са точни и конкретни. От друга страна не е установено наследодателят на ответниците да е притежавал правото на собственост върху
описания в решение № 753/10.11.2000г. на ПК-Варна имот към момента на
образуване на ТКЗС, доколкото с договора по НА № 17/1937г. същият се е разпоредил
с имота в полза на трето лице. Извън това обаче, по делото липсват каквито и да
е доказателства за включването на имота в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, като предпоставка на реституцията по
реда на ЗСПЗЗ. Не всички земи, които се
намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер,
като е възможно части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места да не бъдат включени
в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както
и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и
земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях
изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /Решение №
249 от 04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г. на ВКС, I ГО и др./.
С
оглед основния принцип залегнал в ЗСПЗЗ, че имотите се възстановяват на лицата,
от които са отнети, при липса на доказателства за идентичност на притежаван и
възстановен имот, както и отнемане преди смъртта на наследодателя през 1941г.,
съдът приема, че предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на
наследниците на П. Г.Т. не са доказани по делото. Реституцията поради това е
материално незаконосъобразна, а конкуренцията на права основани на наследяване
и сделка от 1957г. и наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ, следва да се
разреши в полза на първите. Предявените положителни установителни
искове поради изложеното са основателни и следва да се уважат.
Решението
на ВРС, с което исковете са отхвърлени е неправилно и следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците имат
право на поискани разноски. Съгласно представен списък пред първата инстанция
разноските на ищците възлизат общо в размер на 1 930 лв. /адв. възнаграждение – 1 135 лв.; такси – 345 лв. и
депозит за вещо лице – 450 лв./. Възражението за прекомерност на адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото платеният размер е в рамките на
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. Съгласно представените
доказателства пред настоящата инстанция, реализираните от страните разноски под
формата на платена такса по въззивна жалба /156 лв./,
адвокатско възнаграждение /1 290 лв./ и депозит за вещо лице /350 лв./,
възлизат на сумата от 1 796 лв. В тази размери разноските следва да се
възложат в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 218 от
18.01.2019г. по гр.д. № 17554/2017г. по описа на ВРС, XXХV-ти състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Г.И.М., ЕГН **********, Х.Д. Н.,
ЕГН **********, И.Б.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********,
К.Х.Д., ЕГН **********, В.Д.С., ЕГН **********, А.Д.С., ЕГН **********, В.К.Д.,
ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН **********,
М.К.П., ЕГН **********, З.Г.Т., ЕГН **********, П.Я.Т., ЕГН **********, К.Т.Т., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********,
С.П.Н., ЕГН **********, А.М.З., ЕГН ********** и Р.Н.Г., ЕГН ********** искове за приемане на установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, СО „Боровец – север“,
представляващ ПИ с идентификатор №
10135.5401.3100 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/
23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1163 кв.м. и при граници: ПИ №№
10135.4501.4101, 10135.4501.1262, 10135.4501.1261, 10135.4501.9520,
10135.4501.2778 и 10135.4501.1265, на основание наследяване на Т.Й.М., ЕГН **********,
починала на 10.10.1978г., която е придобила правото
на собственост на основание договор за покупко
продажба по НА № 42, том V, дело № 1061/ 10.06.1957г., съставен от М. Д. –
Варненски народен съдия И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Г.И.М., ЕГН **********, Х.Д. Н., ЕГН **********,
И.Б.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********, К.Х.Д.,
ЕГН **********, В.Д.С., ЕГН **********, А.Д.С., ЕГН **********, В.К.Д., ЕГН **********,
К.Д.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН **********, М.К.П.,
ЕГН **********, З.Г.Т., ЕГН **********, П.Я.Т., ЕГН **********, К.Т.Т., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********,
С.П.Н., ЕГН **********, А.М.З., ЕГН ********** и Р.Н.Г., ЕГН **********, че
М.Х.Б. с ЕГН ********** и Г.Х. М. с ЕГН ********** са собственици при
равни права на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
СО „Боровец – север“, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5401.3100
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/ 23.06.2008г. на ИД
на АГКК, с площ от 1163 кв.м. и при граници: ПИ №№ 10135.4501.4101,
10135.4501.1262, 10135.4501.1261, 10135.4501.9520, 10135.4501.2778 и
10135.4501.1265, на основание наследяване на Т.Й.М., ЕГН **********, починала
на 10.10.1978г., която е придобила правото на
собственост на основание договор за покупко продажба
по НА № 42, том V, дело № 1061/ 10.06.1957г., съставен от М. Д. – Варненски
народен съдия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.И.М., ЕГН **********, Х.Д. Н., ЕГН **********, И.Б.И., ЕГН **********,
Б.Б.И., ЕГН **********, К.Х.Д., ЕГН **********, В.Д.С.,
ЕГН **********, А.Д.С., ЕГН **********, В.К.Д., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН **********,
И.К.К., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН **********, З.Г.Т.,
ЕГН **********, П.Я.Т., ЕГН **********, К.Т.Т., ЕГН **********,
П.П.И., ЕГН **********, С.П.Н., ЕГН **********, А.М.З.,
ЕГН ********** и Р.Н.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.Б. с ЕГН **********
и Г.Х. М. с ЕГН ********** сумата от 1 930 /хиляда деветстотин и
тридесет/ лева, представляваща съдебни разноски през първата инстанция,
както и сумата от 1 796 /хиляда седемстотин деветдесет и шест/ лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.