О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 15 август 2022 г.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 15 август през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 339 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК (Административно-процесуален кодекс), вр. с чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОбС (Закон
за общинската собственост).
Основното производство по делото е образувано
след постъпила жалба от И.А.Й. ***, ЕГН **********, насочена срещу Заповед №
РД-01-2З2З от 27.07.2022 год., издадена от кмета на община Русе. С
административния акт е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете
на семейството й - С.И. А. — дъщеря, Ю.К.
- зет, А.И. - внук, И.И. - внук и С.К. – внучка, за общински жилищен имот с
административен адрес гр. Русе, ул. „Агликина поляна” №20, бл. 20, вх. З, кв.
„Средна кула", актуван с АОС №3517/15.03.2021 год.
В жалбата се съдържа и особено искане
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
обжалваната заповед.
Изложени са съображения, подкрепящи
направеното особено искане, като се твърди, че И. Й. се грижи сама за тримата
си внука, тъй като майка им е в чужбина, а с бащата няма никаква връзка.
Отделно от това две от децата били все още ученици, а третото – само на 6
години и нямат друг имот където да се пренесат, докато приключи делото. Самата тя
била инвалид с лявата ръка и не можела да работи нищо. Счита, че са налице основания за
спиране на предварително изпълнение на АА, тъй като условията при които е
издадена настанителната заповед не се били променили съществено, а и тя била
подала необходимите документи за продължаване на наемното правоотношение.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства/наличната административна преписка/, прие че искането за спиране
на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед № РД-01-2З2З от 27.07.2022
год., издадена от кмета на община Русе се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея
акт, в законоустановения срок за оспорване.
Разпоредбата на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОбС предвижда, че жалбата не спира
изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е
общата разпоредба на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, според която допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се
спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението
на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от
оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В настоящия случай,
при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и
останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които
следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от друга,
съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на трите
деца - А.И.
- внук, И.И. - внук и С.К. – внучка, малолетна към настоящия момент.
Тези деца, живеещи с
баба си, следва да обитават общинския
имот заедно с нея до разрешаване на спора по същество.
Служебно задължение
на административните органи и съда е да следят за най-добрия интерес на детето
по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство
(вж. съображенията в определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13091/2018 г., II о. и др.).
За жалбоподателката
и останалите членове от нейното домакинство, в случая за трите нейни внуци,
сред които и малолетното дете С.К., ще настъпят значителни, основно
неимуществени, вреди и затруднения. Предстои започване на учебната 2022/2023г.,
а както твърди и баба им и оспорваща по настоящото дело, те нямат друг дом и биха
останали на улицата, ако не се уважи особеното искане за спиране на
предварителното изпълнение. Това би било нарушение и на чл.8, § 1 от ЕКПЧ.
Тези обстоятелства
съставляват безспорно основание за спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната Заповед
№ РД-01-2З2З от 27.07.2022 год., издадена от кмета на община Русе.
При тези факти е
доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интерес. Накърняването му по хипотеза би породило
вреди със степен на значимост, съизмерима с квалификацията по чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, трудността да бъдат поправени вредите е последица от
съдържанието на засегнатите от евентуалното незабавно изпълнение права. Не е
налице и важен обществен интерес, който да бъде защитен с предварителното
изпълнение. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта, едва ли ще бъде съществено
накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на
административния акт, респ. неговото влизане в сила.
Затова и
фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде
запазено.
Мотивиран така, на основание чл.166,
ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
СПИРА
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-2З2З от 27.07.2022
год., издадена от кмета на община Русе.
Определението
не подлежи на обжалване.
Съдия
: