Р Е Ш Е Н И Е
№….........../04.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15967 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.К.Н.
– П., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Б.*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 409 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3413,84 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
4704190500000816/18.04.2019 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил
„Мерцедес Е270“ с рег. № ******* от реализирано на 31.03.2020 г. в гр. Варна застрахователно събитие, за което е
образувана щета под № 470419202015068/02.04.2020 г., сумата от 361,56 лв., (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по същия договор от реализирано на 16.04.2020 г. в гр. Варна
застрахователно събитие, за което е образувана щета под № 470419202017335/21.04.2020
г., сумата от 441,96 лв.,
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по същия договор от
реализирано на 16.04.2020 г. в гр.
Варна застрахователно събитие, за което е образувана щета под № 470419202017327/21.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко от
обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 82,29 лв., представляваща лихва за забава, начислена
върху главница от 1250 лв. за застрахователно обезщетение по щета под № 470419202015068/02.04.2020
г. за периода от 16.04.2020 г. до 08.12.2020 г., сумата от 7,40 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху главница от 120 лв. за застрахователното
обезщетение по щета под № 470419202017335/21.04.2020 г. за периода от
01.05.2020 г. до 08.12.2020 г., както и
сумата от 9,87 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главница
от 160 лв. за застрахователното обезщетение по щета под №
470419202017327/21.04.2020 г. за периода от 01.05.2020 г. до 08.12.2020 г.
По твърдения в исковата молба,
между страните бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за собствения
на ищеца лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № *******, обективиран в
застрахователна полица 4704190500000816/18.04.2019 г., със срок на действие от
18.04.2019 г. до 18.04.2020 г., застрахователната премия по който била
заплатена изцяло. След сключването на застрахователния договор било извършено
цялостно боядисване и възстановяване на предходни наранявания по боята на
автомобила, след което същият бил предоставен за повторен оглед пред
застрахователя на 07.05.2019 г.
На 31.3.2020 г. застрахованият
автомобил бил паркиран между блоковото пространство до ул. „*******“ в гр.
Варна, като бил счупен десният негов мигач, който е част от дясното огледало,
наранена била боята по капачката /коруба/ на дясното огледало, боята на предна
врата дясна, задна врата дясна, калник заден десен, капак заден, лайсна задна
броня среда, облицовка задна броня, калник заден ляв, задна врата лява, предна
врата лява, калник преден ляв и преден капак. По повод на това застрахователно
събитие била заведена щета № 470419202015068/02.04.2020 г. При ответното
дружество, направен опис на увредените детайли и изплатено застрахователно
обезщетение от 174,44 лв. Ищецът счита, че сумата е недостатъчна, като
действителният размер на щетите възлиза на 1424,44 лв., респ. застрахователят е
останал задължен за разликата от 1250 лв.
На 16.04.2020 г., докато
автомобилът бил паркиран на същото място, настъпило ново застрахователно
събитие, при което била надраскана боята по калник преден десен на автомобила.
За събитието била заведена щета № 470419202017335/21.04.20 г., по която застрахователят постановил
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Според ищеца последното
възлиза на 120 лв.
На същата дата настъпило и друго застрахователно събитие,
изразяващо се в падане на клон на тавана на автомобила, при което била
надраскана боята и образувана вдлъбнатина. За него при застрахователя била
образувана щета № 470419202017327/21.04.20
г., по която отново бил постановен отказ, като дължимото обезщетение според
ищеца се равнява на 160 лв.
Предвид забавата на ответника, ищецът счита, че му дължи
и законна лихва върху неизплатените обезщетения в общ размер на 99,56 лв. за
периода 16.04.2020 г. – 08.12.2020 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Л.П., поддържа исковата молба и предприема
изменение на главните искове чрез увеличаване на техните размери. Моли за
уважаване на увеличените претенции и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва ищецът да е собственик на
застрахования автомобил към датата на застрахователните събития, респ.
правоимащо лице по застрахователния договор. Оспорва също настъпването на
събитията и твърдения техен механизъм, докато автомобилът е бил в паркирано
състояние. Оспорва размера на търсеното обезщетение по заведена щета №
470419202015068/02.04.2020 г. За останалите две щети с №
470419202017335/21.04.20 г. и № 470419202017327/21.04.20 г. поддържа, че
събитията не са настъпили по време на действие на застрахователния договор.
Отделно счита, че обезщетение по тях не се дължи на основание Глава Трета, Раздел I, т. 6.2.1 от Общите
условия по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, която клауза лимитира отговорността на
застрахователя за събития без издаден документ от компетентните органи до две
щети по външни основни корпусни детайли, каквито били процесната щета № 470419202015068 и предходна щета № 470419202015069. В
условията на евентуалност оспорва размера на търсените обезщетение и по тези
щети. Оспорва
също необходимостта от подмяна на претендираните от ищеца елементи и детайли.
Намира за неоснователни и акцесорните искове, като отделно оспорва и техния
размер и начален момент на начисляване на лихвата.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът
не изпраща представител.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че между страните е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил „Мерцедес
Е270“ с рег. № *******, обективиран в застрахователна полица №
4704190500000816/18.04.2019 г. със срок на действие от 18.04.2019 г. до
18.04.2020 г., застрахователната премия по който е заплатена изцяло. Същите се
потвърждават и от приложената по делото полица (л. 5) и сметки за заплатени
вноски (л. 6-10). От съдържанието на полицата е видно още, че същата е с
уговорена клауза „Пълно Каско“ и допълнително покритие „Помощ на пътя“.
Представено е и свидетелство за регистрация част I на МПС, според което ищцата е собственик на автомобила
(л. 107).
Безспорно е също, че ответното дружество е уведомено за настъпили три
застрахователни събития, първото от които на 31.03.2020 г., по което е
образувана застрахователна претенция (щета) под № 470419202015068/02.04.2020
г., а останалите две – настъпили на 31.03.2020 г., за които са образувани щети
под № 470419202017335/21.04.2020 г. и № 470419202017327/21.04.2020 г. Видно от
приложения заявления, и трите щети са заявени като настъпили на паркинг до ул.
„*******“ № 13 в гр. Варна и са декларирани от застрахования. В заявлението по
първата щета е декларирано, че собственикът или негови пълномощници не са
управлявали автомобила в периода 16.03.2020 г. – 30.03.2020 г. поради престой
на собственика в дома му под карантина, както и че на 31.03.2020 г. той е
констатирал уврежданията, настъпили докато МПС е било паркирано. В останалите
две заявления е посочено, че за събитията не са уведомени органите на Пътна
полиция поради липса на подобно указание, като за събитието по щета №
470419202017335 е декларирано, че на 16.04.2020 г. е издраскан преден десен
калник, а за събитието по щета № 470419202017327 – че на същата дата е паднал
клон на тавана на автомобила. С протоколно определение от 04.10.2021 г. е
обявено за безспорно, че застрахователят е уведомен за последните две щети на
17.04.2020 г.
От приложените описи по претенции (л. 10,13 и 16), съставени от експерт при
ответното дружество, се установява, че по повод всички образувани щети са
извършени огледи на застрахования автомобил, при които са констатирани следните
увредени негови части и детайли, индивидуализирани
чрез отразяване на вида и начина на възстановяването им, а именно: 1.) по щета
№ 470419202015068: мигач в дясно огледало - за подмяна, а както и за боядисване
- капачка странично дясно огледало, предна врата дясна, задна врата дясна,
калник заден десен, капак заден, лайсна задна броня среда, облицовка задна
броня, калник заден ляв, задна врата лява, предна врата лява, калник преден ляв
и преден капак; 2.) по щета № 470419202017335 – калник преден десен за
боядисване и 3.) по щета № 470419202017327 – таван за боядисване.
Не е спорно, че по първата
щета № 470419202015068 е изплатено застрахователно обезщетение от 174,44 лв., а по останалите е
постановен отказ. Видно от приложените документи, обективиращи произнасянето на
застрахователя по щетите, и изпратените до ищцата съответни уведомителни писма
(л. 73, 84 и 85), ответникът е отказал изплащане на обезщетения по щета № 470419202017335 и щета №
470419202017327, тъй като всяка от тях представлява трета или последваща
претенция за щета, заведена въз основа на писмена декларация-образец за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, респ.
приложение намира т. 6.2. от ОУ.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 120 и сл.) се установява, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на всяко от застрахователните
събития, определен от вещото лице при съпоставка на описаните от застрахователя
и видими на предоставения снимков материал щети, е следният: 1.) по щета № 470419202015068/
02.04.2020 г. - съприкосновение на движещи се в близост до автомобила различни
обекти, докато автомобилът е в паркирано състояние; 2.) по щета №
470419202017335/ 21.04.2020 г. - съприкосновение на твърд и остър предмет
(умишлено нараняване на лаковото покритие), докато автомобилът е в паркирано
състояние; 3.) по щета № 470419202017327/ 21.04.2020 г. - съприкосновение на
твърд предмет с малка контактна повърхност, движещ се в посока от горе на долу,
докато автомобилът е в покой. Експертът е приел за настъпили уврежданията,
констатирани от представител на застрахователя и описани в съставените за целта
описи, и е заключил, че същите
са вследствие на
движение на обекти в близост до автомобила и е възможно да бъдат получени, докато той е в
паркирано състояние. Според заключението общата стойност
на необходимия ремонт за отстраняване на уврежданията по автомобила, включващи
необходимия труд, резервни части и материали, изчислена към датата на всяко
застрахователно събитие, без прилагане на обезценка, и по средни пазарни цени
на наложили се на пазара автосервизи и доставчици на резервни части, вкл.
официалните представители на „Мерцедес" и други алтернативни автосервизи и
доставчици, предлагащи необходимото за безопасността качество, е в размер,
както следва: по щета № 470419202015068/02.04.2020 г. – 3588,28 лв., по щета № 470419202017335/21.04.2020
г. - 361.56 лв. и по щета № 470419202017327/21.04.2020 г. - 441.96 лв.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищцата
един свидетел И.Я.(без дала и родство със страните). От показанията му се
изяснява, че той е съсед на ищцата и знае, че тя паркира автомобила си до блока
на ул. „*******“ в гр. Варна. Свидетелят споделя, че преди Великденските
празници на 2020 г. се разхождал в района и видял ищцата да стои до автомобила
си, като му се оплакала, че през нощта е паднал клон върху тавана на превозното
средство. Разказва, че двамата огледали автомобила и констатирали, че на тавана
има голяма вдлъбнатина от дървото, както и че върху предния десен калник има
няколко (две-три) сериозни следи от надиране („резки“). Свидетелят твърди, че видял
също падналия клон от дървото върху тавана на автомобила, както и че били
налице други следи от дървото върху и около колата, вкл. клони и листа.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ
за заплащане на застрахователни обезщетения за имуществени вреди от настъпили в
периода на действие на сключения между страните застрахователния
договор за имуществено застраховане на собствен на ищцата лек
автомобил три застрахователни събития, както и лихва за забава върху всяко от
тях.
Основателността на претенциите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между
страните застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“; 2.) настъпване на застрахователните събития в периода на покрит риск; 3.)
причиняване на щети по застрахования автомобил, 4.) причинно-следствена връзка между
щетите и застрахователните събития, както и 5.) забава на ответното
застрахователно дружество. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираните обезщетения и
законни лихви върху тях.
Безспорно е сключването на процесния договор за застраховка „Каско на МПС“,
поради което между страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение
с предмет собствения на ищцата лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № ******* и
период на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до 18.04.2020 г.
Застрахователните събития и декларираният от застрахованото лице техен
механизъм също са доказани по делото както от заключението на съдебно
авто-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на
чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, така и от свидетелските показания,
които съдът цени като достоверни, доколкото са ясни, непротиворечиви, конкретни
и основани на преки лични впечатления на разпитаното лице. От тези доказателствени
средства се установява, че и трите събития са настъпили, докато автомобилът е
бил в паркирано състояние, като събитието
от 31.3.2020 г. (по щета № 470419202015068/02.04.2020 г.) представлява ПТП (съприкосновение
на движещи се в близост до паркирания автомобил обект), първото заявено събитие
от 16.04.2020 г. (по щета № 470419202017335/21.04.2020 г.) се изразява в
умишлено нараняване на лаковото покритие на паркирания автомобил (от трето
неизвестно лице), а второто събитие от същата дата (по щета № 470419202017327/
21.04.2020 г.) се изразява в падане на клон от дърво върху тавана на паркирания
в близост до него автомобил (съприкосновение на твърд предмет с малка контактна
повърхност, движещ се в посока отгоре надолу). Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че последните две събития са настъпили извън периода
на действие на застрахователния договор, предвид изричното му признание, че е уведомен
за тези събития на 17.04.2020 г., която дата предхожда крайния срок на договора
на 18.04.2020 г. Освен това декларираната от застрахования дата 16.04.2020 г. се
потвърждава от показанията на разпитания свидетел, който твърди да е видял лично
уврежданията по тавана и предния десен калник на МПС преди Великден на 2020 г.,
който официален празник се е чествал на 19.04.2020 г.
Уврежданията по застрахования автомобил по трите щети също са доказани. Те
са констатирани от служители на ответното дружество при извършените огледи на
превозното средство и описани в съставените за целта документи (описи). Освен
това за събитието от 31.3.2020 г. е заплатено застрахователно обезщетение на
ищцата, което извънпроцесуално поведение на ответника може да бъде квалифицирано
като признание както на събитието, така и на вредоносните последици от него.
Щетите от останалите две събития от 16.04.2020 г., отразени в описите по
претенциите, се потвърждават също и от експертното заключение, вещото лице по
което е възприело нагледно уврежданията от съдържащия се при застрахователя
снимков материал, а и от показанията на свидетеля, който лично е видял
уврежданията и описва същите детайлно при разпита.
Според експертното заключение уврежданията биха могли да настъпят по вид и
степен именно в резултат от събитията, съобразно установения механизъм на всяко
от тях, поради което е доказана и причинно-следствената връзка на събитието по
всяка щета с претърпените от ищцата имуществени вреди. Този извод следва и от
свидетелските показания.
С оглед наличието на всички елементи, включени във фактическия състав на
съдебно предявените вземания, съдът дължи произнасяне по релевираното от
ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение
за наличие на изключен риск по т. 6.2.1 от ОУ по отношение на застрахователните събития от 16.04.2020 г.
Посочената клауза предвижда, че при щети, настъпили от ПТП или в паркирано
състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи
не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентните
органи на база на декларативни показания на водача; с констативен характер и не
води процесуално-следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития в срока на действие на застрахователния договор, довели до щети по външни основни корпусни
детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван) до
два пъти в срока на действие на застраховката, но не повече от осем външни
основни корпусни детайли сумарно по двете претенции.
Макар да няма изрично направено от ищеца възражение за нищожност на
цитираната клауза, на която се позовава ответникът, предвид служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (какъвто е процесният),
настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви относно валидността на клаузата, която
няма данни да е уговорена индивидуално. Съдът намира, че предвиденото в същата лимитиране отговорността на
застрахователя е оправдано, тъй като касае само застрахователни събития, чието
настъпване не е достоверно доказано. На практика застрахованият е освободен от
тежестта да установи по обективен начин реализирането на покрития
застрахователен риск, довел до незначителни повреди на застрахованото имущество,
поради което насрещното редуциране на дължимото от застрахователя обезщетение
не само не разколебава равновесието в правата и задълженията на страните по
двустранния договор, но дори напротив – постига справедлив баланс на техните
интереси. При липса на подобна ограничителна клауза застрахователят би се
оказал обвързан за всякакви вреди, независимо от начина на тяхното причиняване,
което би довело до поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим риск.
Обратно - поставянето на лимит на обезщетенията за доказани само с декларация
на застрахования събития позволява на ползващия се от застраховката потребител
да получи застрахователно обезщетение за удостоверени единствено от него
(изгодни му) събития, но в рамките на предвидимия за търговеца риск, който е
предварително съобразен при сключване на застраховката и отчетен при определяне
на застрахователната премия като цена на предоставената услуга. В подкрепа на
този извод са и клаузите на т. 6.4-6.6. от ОУ, предвиждащи възможност за
включване на тези събития в застрахователното покритие срещу съответна насрещна
престация на застрахования – самоучастие или по-висока/допълнителна премия. Съобразявайки
така договорените условия, съдът приема, че обсъжданата клауза е валидна.
Предвид установените по делото
обстоятелства, същата е и приложима към процесните две щети от 16.04.2020 г.,
доколкото и трите процесни събития са настъпили, докато автомобилът е бил в
паркирано състояние и в срока на действие на застраховката, като щетите по
всички касаят външни корпусни детайли сред изброените такива в клаузата и още
по първата претенция с № 470419202015068 тези детайли са повече от осем, вкл. предна врата дясна, задна врата дясна, калник
заден десен, капак заден, задна броня, калник заден ляв, задна врата лява, предна
врата лява, калник преден ляв и преден капак. Следователно следващите щети по
калник преден десен (претенция № 470419202017335) и таван (по претенция №
470419202017327) надвишават лимитирания сумарен брой на подлежащи на
обезщетяване вреди и представляват изключен риск по смисъла на т. 6.2.1 от ОУ,
за който застрахователят не носи отговорност.
Следователно предявените главни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за
застрахователни обезщетения по щета № 470419202017335 и щета № 470419202017327
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид недължимостта на главниците, недължими се явяват и претендираните лихви
за забава върху тях, респ. и акцесорните претенции по чл. 409 КЗ подлежат на отхвърляне.
Основателен се явява искът за застрахователно обезщетение по щета № 470419202015068/02.04.2020 г., по
която спорът между страните се отнася до размера на дължимото обезщетение. За
да определи същия, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не
по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386,
ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като
пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие.
В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена
по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на
принципна разлика в уредбата в тази й част).
Съгласно т. 4.1. от заключението на съдебно-автотехническата експертиза
щетите по собствения на ищцата лек автомобил, настъпили от застрахователното
събитие на 31.03.2020 г., възлизат в общ размер на сумата от 3588,28 лв.,
включваща стойността на необходимия труд, резервни части и материали по средни пазарни
цени, предлагани както от официалните представители на „Мерцедес“, така и от
други алтернативни автосервизи и доставчици. Доколкото на пазара съществуват и
двата вида сервизи, респ. доставчици, действителната пазарната цена следва да
бъде определена именно при съобразяване на предлаганата от всички тях цена. Така
изчислената стойност съответства на средните пазарни цени към момента на
настъпване на застрахователното събитие и кореспондира с изискването за
покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който
е имала към момента на увреждането. Затова и съобразяването с посочения вариант
на заключението и определянето на дължимата сума според него гарантира
обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на застрахователното
покритие.
От така определеното обезщетение от 3588,28 лв. следва да бъде приспаднато
заплатеното такова от застрахователя в размер на 174,44 лв., при което неизплатеният дължим остатък възлиза на
претендираната сума от 3413,84 лв., поради което този иск следва да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
На основание чл. 409 КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от изтичане на 15 работни дни от завеждане на
претенцията (доколкото няма данни да са изискани други доказателства по
чл. 106 КЗ ) – арг. от чл.
409 във вр. чл. 405, ал. 1 във вр. чл. 108, ал. 1 КЗ. Претенцията е заведена на 02.04.2020 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава на
28.04.2020 г.
От тази дата до заявения краен момент на
начисляване на лихвата – 08.12.2020 г. обезщетението за забава, изчислено върху
част от дължимата главница в размер на 1250 лв., възлиза на 78,13 лв. (изчислено посредством програмен продукт „Апис финанси“), поради което до
този размер и период на вземането акцесорна претенция следва да бъде уважена,
съответно отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 82,29 лв. и за
периода от 16.04.2020 г. до 28.04.2020 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски по производството в общ размер на 2051,82 лв., съразмерно с уважената
част от исковете (при общ размер на разноските от 2536,55 лв., вкл. държавна
такса от 386,55 лв., депозит за вещо лице от 150 лв. и 2000 лв. адвокатско възнаграждение).
Предвид
частичната неоснователност на претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 28,66 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете (при общ размер на разноските от 150 лв., вкл. 50 лв. депозит
за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Б.*******“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на Н.К.Н. – П., ЕГН **********,
с адрес: ***3, сумата от 3413,84 лв.,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
4704190500000816/18.04.2019 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил
„Мерцедес Е270“ с рег. № ******* от реализирано на 31.03.2020 г. в гр. Варна
застрахователно събитие - ПТП, за което е образувана щета под №
470419202015068/02.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 78,13 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 28.04.2020 г. до 08.12.2020 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над сумата от
78,13 лв. до пълния предявен размер от 82,29 лв. и за периода от 16.04.2020 г.
до 28.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.К.Н. – П., ЕГН **********, с
адрес: ***3, срещу „Застрахователно акционерно дружество Б.*******“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 361,56 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на
МПС”, обективиран в застрахователна полица № 4704190500000816/18.04.2019 г., за
нанесени щети на застрахования лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № *******
от реализирано на 16.04.2020 г. в гр. Варна застрахователно събитие, за което е
образувана щета под № 470419202017335/21.04.2020 г., сумата от 441,96 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по същия договор от реализирано на 16.04.2020 г. в гр. Варна
застрахователно събитие, за което е образувана щета под №
470419202017327/21.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, сумата от 7,40 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главница от 120 лв. за
застрахователното обезщетение по щета под № 470419202017335/21.04.2020 г. за
периода от 01.05.2020 г. до 08.12.2020 г., както
и сумата от 9,87 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
главница от 160 лв. за застрахователното обезщетение по щета под №
470419202017327/21.04.2020 г. за периода от 01.05.2020 г. до 08.12.2020 г.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Б.*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, да заплати на Н.К.Н. – П.,
ЕГН **********, с адрес: ***3, сумата от
2051,82 лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.Н.
– П., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Б.*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. *******, сумата от 28,66 лв., представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Присъдените суми в полза на ищцата Н.К.Н. – П. могат
да бъдат заплатени по посочената в исковата молба нейна
банкова сметка *** ***, открита в „Търговска банка Д“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: