Решение по адм. дело №416/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК)

Административното дело е образувано по жалба на И. Д. А., гр. Плевен, [жк], [адрес] чрез адв. М.Б. и адв. И.И., съдебен адрес: гр.Плевен, пл.Възраждане № 1, ет. 3, офис 308 срещу заповед № ЗДОС/Д-ЕН-008/22.04.2025 година на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно е прието, че лицето не отговоря на изискванията на чл. 79, ал. 1 , изр първо от СК, тъй като детето е на двегодишна възраст , а оспорващата на 53 години. Счита, че не са изложени мотиви за отказа и не е отчетено обстоятелството, че от 03.11.2023 година А. полага грижи за детето, води го на изследвания, има създадена емоционална връзка. Посочва се, че е подала заявление по установения ред, преминала е обучение в периода 19.03.2025 г. – 28.03.2025 г , клинично здрава е, полага грижи за деца от дълъг период от време и е осиновила друго дете, което е на 19 години и живее при нея. Счита, че неправилно е постановен отказ като е взето предвид само формалното изискване на закона за разликата между осиновен и осиновител да не е повече от 50 години и следва да бъде вписана в Регистър на осиновителите при условията на пълно осиновяване за деца от 3, 5 години до 17 години, а постановеният отказ противоречи на чл. 21, ал. 1, предл. предпоследно от Хартата на основните права на ЕС относно забраната за дискриминация по възраст. Цитира се съдебна практика на СЕС и се прави искане за отмяна на заповедта

В съдебно заседание оспорващата- И. Д. А., гр. Плевен, [жк], [адрес] не се явява, представлява се от адв И., който моли за отмяна на заповедта като се приложи правото на ЕС и принципа на примат.

В съдебно заседание ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен, не се явява, представлява се от юрк С., който намира жалбата за неоснователна , тъй като лицето не отговаря на изискването за разлика във възрастта по чл. 79 от СК.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2025 година А. е подала заявление до директора на ДСП Плевен с искане за осиновяване на дете на1 година и 10 месеца, като посочва, че е приемен родител, , неомъжена е и би желала да осинови момиче на 1 година 10 месеца и е много привързана към детето , за което се грижи като приемен родител , което е трето дете, което отглежда и иска да го осинови.

Приложен е протокол от 16.01.2025 година от проведена среща между А. и социален работник, в който е отразено, че лицето е уведомено относно разликата във възрастта, която не трябва да е налице, за да е възможно осиновяването.

Подадена е декларация за готовност за сътрудничество от А. като осиновяващ при условията на пълно осиновяване, декларация за обработване на лични данни, съгласие за вписване в национална електронна информационна система за пълно осиновяване и други документи за здравословно, материално състояние.

Подадено е заявление на 21.01.2025 година от А. , в което се посочва, че е подадено заявление за проучване като кандидат –осиновител.

Изготвена е предварителна оценка на потребностите от социални услуги на 21.01.2025 година, в която се посочва, че следва да й бъде поведено обучение с цел изграждане на умения и компетенции за полагане на грижи за дете и А. изразява съгласие за ползване на социална услуга – обучение на кандидат –осиновител.

Представени са протоколи от срещи, индивидуална оценка на потребностите и формуляри за провеждане на интервю при даване на препоръка за осиновяващи.

Изготвен е доклад за постигнати резултати от 08.04.2025 година от център за Обществена подкрепа, в който се посочва, че А. се е включила активно в обучението и осъзнава отговорностите на родител.

Изготвен е социален доклад от 16.04.2025 година л. 55 по делото, в който се посочва, че А. е отговорна, грижовна, има осиновена дъщеря, за която се грижи, а и детето заявява, че е запознато с желанието да осинови детето , за което се грижи от 03.11.2023 година. Посочват се източници на доход, среда, в която живее и се и посочва, че е мотивирана да упражнява родителски функции, осъзнава отговорностите си, живее при добри битови условия, но предвид посоченото от нея, че желае да осинови само детето, за което полага грижи като приемен родител, то е предложено да се постанови отказ, тъй като е налице разлика във възрастта между осиновен и осиновител повече от 50 години, което е в нарушение на чл. 79, ал. 1 от СК. Посочва се, че А. е запозната със законовото изискване относно възраст. Приложени са доказателства за запознаване на А. с доклада.

На 22.04.2025 година е издадена процесната заповед, с която е отказано вписване в Регистъра на осиновяващи при условия на пълно осиновяване, тъй като А. не отговаря на изискването на чл. 79, ал. 1 от СК и е налице разлика във възрастта на кандидат –осиновителката и детето повече от 50 години.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Редът за кандидатстване е уреден в Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, която съгласно разпоредбата на §6 от ДР на ПЗР към Наредба № РД-06-46 от 4 ноември 2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна и информационна система за пълно осиновяване, наредбата от 2010 г. е приложима до въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване и до този момент се прилага Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, издадена от министъра на труда и социалната политика .

Заповедта е издадена от компетентен орган – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Плевен съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване.

Съдът намира, че заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, посочени са фактическите и правните основания за издаването , не са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като са изготвени необходими доклади, връчени на лицето, проведени са срещи със социални работници, надлежно протоколирани, извършено е социално проучване и А. е запозната със законовите изисквания за вписване в регистър за пълно осиновяване по чл. 79 от СК.

Спазено е и изискването на 27, ал. 1 от Наредбата, като за резултатите от социалното проучване социалните работници са изготвили доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който задължително съдържа информацията по чл. 24 и чл. 25 от Наредбата и е приет като доказателство, в който се съдържат данни за възрастта на кандидат осиновителя.

Неоснователни са доводи на оспорващата, че липсват мотиви, а само позоваване на законови разпоредби. В случая в изготвените документи от социални работници се посочва готовност на лицето да полага грижи за дете, наличието на добри хигиенно-битови условия, преминати обучения, но правилно е прието, че не отговаря на изискването за разлика във възрастта по чл. 79 от СК, тъй като тя иска да осинови детето, за което полага грижи като приемен родител, което е на година и 11 месеца , а тя е на 53 година и именно по отношение на конкретното й искане за осиновяване на детето, за което полага грижи, не може да бъде вписана в регистъра.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 година, съгласно която осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години, но не повече от петдесет години по-възрастен от осиновявания.

В случая е налице разлика повече от 50 години и правилно е постановен отказ. Неоснователни са доводи на оспорващ, че е налице противоречие на нормата на чл. 79 , ал. 1 от СК с чл. 21, ал. 1 , предл. последно от Хартата на основите права на ЕС, съгласно който се забранява дискриминация основа на признак възраст. В случая е налице изискване на националното законодателство относно разлика във възрастта между осиновител и осиновяващ именно с цел да се гарантира грижа за осиновения от лице за продължителен период от време, осигуряване на добри условия за живот, грижа за образование с оглед именно разликата във възрастта, която е повече от 50 години, то би се затруднило предоставянето на пълноценни грижи в бъдещото израстване на детето и осигуряване на подкрепа за продължителен период от време. Следва да се има предвид, че редът за установяване на дискриминация е по реда на ЗЗД.

Неоснователни са доводите в жалбата на оспорващата, че може да бъде вписана в регистър при условията на пълно осиновяване на деца на 3 и 5 годишна възраст до включително и 17 години, тъй като А. желае вписване в регистъра на осиновители при условия на пълно осиновяване само за да осинови детето, за което полага грижи и не е посочила, че има желание за осиновяване на деца на друга възраст, а при разговори със социални работници протокол на л. 36 по делото и в социален доклад същата е заявила, че не желае да осинови друго дете , на различна възраст, а само детето, за което се грижи като приемен родител. Именно поради изрично заявеното от нея в заявлението на л. 13 по делото и последващи срещи, то преценка от органа е извършена само по отношение на соченото от лицето, че иска да осинови конкретно дете и правилно е прието, че е налице по-голяма разлика във възрастта между осиновител и осиновяван от предвидената в закона.

Предвид горното съдът намира оспорената заповед за законосъобразна и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на И. Д. А., гр. Плевен, [жк], [адрес] чрез адв. М.Б. и адв. И.И., съдебен адрес: гр.Плевен, пл.Възраждане № 1, ет. 3, офис 308 срещу заповед № ЗДОС/Д-ЕН-008/22.04.2025 година на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.