Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от младши
съдия Димитринка Костадинова-Младенова в.гр.дело №1332 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
261780 от 31.10.2019 год., постановено по гр.дело №7011/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 113 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Т.К.Д. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата 593.42 лв., представляваща главница
за доставена в периода от м. 07.2016г. до м. 04.2017г. топлинна енергия в имот с абонатен номер 354267, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018г. до изплащане на
вземането и сумата от 50.66 лв. – лихва
за забава върху главното вземане от 15.09.2017г. до 18.07.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ат ГПК от 14.08.2018г. по ч. гр. д. № 49472/2018г. на СРС, 113 състав. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 306.40
лв. сторените разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 70.71 лв. разноски в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.Е.“
ООД.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Т.К.Д. чрез процесуалния му
представител адв. В.Д. от САК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в
открито съдено заседание на 02.10.2019г. ищецът – „Т.С.“ ЕАД е уточнил иска си
като е конкретизирал адреса на топлоснабдения имот, а на ответника не е дадена
възможност за вземе становище по това уточнение, въпреки, че е направил изрично
искане с депозирана преди заседанието писмена молба. Жалбоподателят иска от
съда да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново
разглеждане. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са
за разглеждане искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Безспорно е
във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/
е била присъединена към топлопреносната мрежа, че ответникът
е съсобственик на процесния апартамент № 2, находящ се в гр. София, община
Лозенец, ул. „*****и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди с абонатен номер 354267 по смисъла
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74
от 2006 год./, респ. на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./. Несъмнено е, че между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.
Установено е
въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото –
справки за разход на топлинна енергия и документи за главен отчет, акт за
разпределение на кубатура, ежемесечни показания на общия водомер и
протоколи за проверка на топломери, отнасящи
се за апартамент № 2, с абонатен номер 354267 както и от заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия
период в процесния имот – апартамент № 2, е имало индивидуален топломер, топла
вода не е ползвана; че делът на ответникът за топлинна енергия и сградна
инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба; технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като
общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични
проверки. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите
суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология.
Доказано е
също така въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че за
периода от м. юли 2016 год. до м. април 2017 год. топлинна енергия възлиза общо
на 593.42 лв., а цената на услугата дялово разпределение за същия период – общо
на 50.66 лв., като обосновано първоинстанционният съд го е кредитирал, тъй като
кореспондира с данните в изготвените от третото лице-помагач справки за разход
на топлинна енергия, които са приети като доказателства по делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
обжалваното решение и постановено пир съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По делото е установено, че в исковата молба е
допусната техническа грешка и исковата претенция на ищеца е посочена за
апартамент № 3, находящ се в гр. София, община Лозенец, ул. „*****. След
констатиране на допусната грешка още в първо заседание на делото е
конкретизирал правилния адрес на топлофицирания имот, собственост на ответника.
По правната си същност това не е изменение на иска. Аргумент за това, че е
налице техническа грешка е и
обстоятелството, че в заповедното производство по ч. гр. д. № 49472/2018г. по
описа на СПК 113 състав, на което се позовава ищецът в исковата молба, като топлоснабден имот, за който се дължи
претендираната сума е посочена апартамент № 2 на посочения адрес. Поради
отсъствието от съдебното заседание, за което е бил редовно призован ответникът
не е могъл да вземе отношение по това уточнение на исковата молба. Настоящият
състав намира, че ответникът не може да черпи права от собственото си
процесуално бездействие, поради което счита възражението на въззивника за
неоснователно.
С оглед на
изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход
на спора жалбоподателят няма право на разноски.
С оглед
процесуалното поведение на въззиваемата страна съдът намира, че същата няма
право на разноски за настоящата инстанция.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 261780 от 31.10.2019 год., постановено по гр.дело
№7011/2018 год. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „М.Е.“ ООД, ЕИК ******** с адрес ***.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/