РЕШЕНИЕ
№ 1797
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120100534 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от ЗК „Лев Инс”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С бул. „” № ,
срещу Р. К. Л. ЕГН: ********** Адрес: гр. Б, п.к. 8012, ж.к.. „М р” бл., вх., ет.,
ап. с която се иска признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 226.02 лева (двеста двадесет и шест лева и две стотинки) с
включени ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№.......................главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане, което вземане е
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3176, по
ч.гр.д. №6284/2024г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.06.2019 г., около
02:00 часа в гр. Бургас, ж.к. „М.р” на паркинг до бл. 531 и бл. № 532, Участник
№ 1 - водачът Р. К. Л. на МПС марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг. № А
........при извършване на маневра, движение назад блъска паркирания зад него
Участник № 2 - лек автомобил марка „Ауди”, модел „АЗ” с peг. №
........собственост на Ж. П. П, като допуска ПТП, след което напуска мястото на
ПТП, без да уведоми и изчака контролните органи. Твърди се, че водачът Р. К.
Л. е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, за което бил
съставен акт за административно нарушение. Към датата на събитието
отговорността на виновния водач на МПС марка „Фиат“, модел „Пунто“, била
1
застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД,
обективирана в застрахователна полица № ......... със срок на валидност от
29.01.2019 г. до 29.01.2020 г. Водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел
„АЗ” бил застрахован при ЗАД „Армеец“ АД по имуществена застраховка
„Каско на МПС”, със срок на действие от 08.01.2019 г. до 07.01.2020 г., като по
повод настъпилото събитие му било изплатено застрахователно обезщетение
от застрахователя от 201.02 лева, след извършено прихващане изплаща на Ж.
П. П, сума в размер на 79.81 лева., с преводно нареждане от 10.09.2019г.
Ищцовото дружество е заплатило на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на
216.02 лева съгласно Споразумение за разсрочено плащане на регресни
претенции - Споразумение ....07.04.2020 г., която сума се дължи на
застрахователя по имуществената застраховка от застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач. Сочи се, че На основание чл.
500, ал. 1, т. 3 Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ЗК „Лев Ине“ АД придобива право на регрес срещу
виновния водач -Р. К. Л. до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 226.02 лева с включени ликвидационни разноски в размер на
10 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира сторените разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за исковото и за заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по
предявените спрямо него искове.
В заседанието процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. с
чл.500, ал.1, т.3 КЗ, като същият съдът намира за допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание,
2
редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово
отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по
делото, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, още повече, че същите не са оспорени от ответника. От представените
документи, включително протокол за ПТП се установява, че е настъпило
процесното ПТП в което е участвала ответницата, а от представения АУАН е
видно, че същата е напуснала мястото на произшествието. Представена е
застрахователната полица и преписката по щетата. При това положение може
да се направи вероятностен извод за валидно възникнало и изискуемо вземане
за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Липсват
доказателства за заплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-
горе суми да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, следва да се
присъдят и разноски за заповедното и исковото дело, като съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за заповедното дело в размер на 50 лв., а за
исковото в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239 ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. Л. ЕГН: ********** Адрес:
гр. Б, п.к. 8012, ж.к.. М.р” бл. вх., дължи на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „” № , сумата от
226.02 лева (двеста двадесет и шест лева и две стотинки) с включени
ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ........ - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното заплащане, което вземане е предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 3176, по ч.гр.д. №6284/2024г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р. К. Л. ЕГН: ********** Адрес: гр. Б, п.к. 8012, ж.к. „М. р”
бл., вх., да заплати на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. сумата от 200 лв. /двеста лева/
представляваща разноски по заповедното и исковото дело.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4