Р Е Ш Е Н И Е
№ 658/6.8.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав,
в открито съдебно заседание на седми юли, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Николинка Попова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николай Ингилизов
При секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Живко Пенев, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 259, по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано
по касационна жалба на Д.К.С., чрез адвокат П., срещу Решение № 260056 от
09.12.2020г. по АДН № 337/2020г. на Районен съд – Велинград, в частта, с която е
потвърдено НП № 33-0000169/31.10.2019г. на началник на ООАА, за налагане на глоба
в размер на 1500лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл. 36, пар. 1, т.
i от Регламент/ЕС/№ 165/2014г. В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд, в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се
да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че в обжалваната част същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Частта на
съдебното решение, с която се отменят глобите за нарушения по чл. 89, т. 4, т.
5 и т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999г., не е обжалвана от РД“Автомобилна
администрация“ Пловдив, поради което е
влязла в сила и не е предмет на касационна проверка.
С решението си Районен
съд Велинград е потвърдил НП № 33-0000169/31.10.2019г. на началник на ООАА, в частта,
в която за нарушение на чл. 36 §1 т.“i“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета,
на основание чл. 93в ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 1500 лева.
Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка за
извършено нарушение на чл. 36, пар. 1, т.
i от Регламент/ЕС/№ 165/2014г., при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение от затова, че на 16.10.2019 г. около 11 часа в гр.
Велинград, изход за с. Юндола, служители при ООАА Пазарджик са извършили
проверка на товарен автомобил с рег. № ***,
с водач Д.К.С., който извършва превоз на опасни товари. Изискани са документи,
сред които и проверка на тахографски листове за предходните 28 дни, които не са
представени. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено и наказателното постановление,
с което били наложени за нарушение на чл.36, §1, т. “i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент
и на Съвета, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на
1 500 лева; за нарушение на чл.89, т.4, т. 5 и т. 6 от Наредба №33 от 3.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП са наложени три глоби, в размер на 2 000 лева
за всяко нарушение по наредбата на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че администравивнонаказателната
отговорност на жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ следва да бъде
ангажирана само за установено нарушение- това на чл. 36 §1 т.“i“ от Регламент /ЕС/
№ 165/2014 на ЕП и Съвета.
Нарушението на чл.
36 §1 т.“i“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление в съответната част. Първоинстанционният съд в оспореното
решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.
Съгласно чл.36,
§1, т.“i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета когато
водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен
орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през
предходните 28 дни.
Обосновано районният
съд е приел, че на проверяващите органи не са представени тахографски лист за текущия
ден, за което правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр.
Неоснователно е
възражението на касатора за необоснованост на решението, тъй като съдът е
възприел, че неправилно е подведено установеното нарушение към хипотезата на
чл. 89, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАвПр. Същото обаче не води автоматично до
твърдяно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН на НП в процесната
част. В НП ясно и недвусмислено е посочена датата на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушение - не е
спазено изискването на чл.36, §1, т.“iii“ от Регламент (ЕС) №165/2014 г.
Неоснователно е
възражението, че отговорността за нарушението по чл.36, §1, т.“i“ от Регламент
(ЕС) №165/2014 следва да се носи от превозвачът. Субектът на отговорност за извършване на обсъжданото нарушение е определен в санкционната
разпоредба на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвПр и това е водачът, а не фирмата- превозвач.
Възраженията за
липса на обществен превоз поради наличие на договор за наем и свързани лица,
също са неоснователно. Предоставяне на услуги и извършване на превоз на горива
е вид обществен превоз по смисъла на ЗАвПр - § 1 от ДР, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство.
Районният съд е
посочил, че случая не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, като е изложил съображения за това. Касационната инстанция констатира,
че обществената опасност не е по- ниска от тази на другите нарушения от посочения
вид, като правилно е обосновано от РС неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН за
конкретното нарушение.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му в обжалваната част.
По изложените съображения
и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260056 от 09.12.2020г. по АДН № 337/2020г. на Районен съд – Велинград, в частта,
с която е потвърдено НП № 33-0000169/31.10.2019г. на началник на ООАА, за налагане
на глоба в размер на 1500лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл. 36, пар. 1, т.
i от Регламент/ЕС/№ 165/2014г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2.
/П/