Определение по адм. дело №438/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Г. Н. З., с [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Й. К. Л., иска ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], да бъде осъдена да заплати сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г. (в размер на 400 лв.), от 18.07.2029 г. (в размер на 400 лв.) и от 18.12.2019 г. (в размер на 400 лв.) във връзка с обжалването и отмяната по съдебен ред като незаконосъобразно на Наказателно постановление (НП) № 25-0000093 от 03.04.2019 г. издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [област], ведно със законната лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 19.02.2025 г. в размер на 680,56 лв. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на исковата молба, счита на първо място исковата претенция за недопустима като твърденията са свързани с настъпилата законодателна промяна на чл. 63 от ЗАНН (ДВ бр. 64 от 29.11.2019 г.) и в тази връзка се иска оставяне без разглеждане на исковата молба. В условията на алтернативност, счита иска за неоснователен и недоказан като оспорва същия изцяло както по основание така и по размер. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното:

На Г. Н. З. е издадено НП № 25-0000093 от 03.04.2019 г. от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [област], с което на З. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

Посоченото НП е обжалвано от ищеца пред Районен съд (РС) - [област], по повод на което е образувано АНД № 528 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 225/28.06.2019 г., с което процесното НП е потвърдено. Последното (решение на РС - [област]) е обжалвано от страна на З. пред Административен съд – [област], който с Решение № 242/24.10.2019 г. постановено по КАНД № 214/2019 г. е отменил решението на РС – [област] и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В тази връзка е образувано АНД № 1423 по описа за 2019 г. на РС - [област] (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение от 28.11.2019 г., с което процесното НП отново е потвърдено. И това решение на РС - [област] е обжалвано от страна на З. пред Административен съд – [област], който с Решение № 37/10.03.2020 г. постановено по КАНД № 19/2020 г. е отменил решението на РС – [област] и НП.

Пред всички съдебни инстанции Г. З. е представляван от адвокат Й. Л., съгласно цитираните по-горе договори за правна помощ ведно с пълномощни към тях, представени пред РС - [област] (приложен на лист 13 и лист 14 по АНД № 528 по описа за 2019 г. на РС - [област]), и Административен съд [област] (приложени на лист 12 и лист 13 по КАНД № 214/2019 и на лист 12 и лист 13 по КАНД № 19/2020 г. по описа на АдмС - [област]). От съдържанието на цитираните договори се установява, че З. е заплатил в брой уговорените в договорите за правна помощ адвокатски възнаграждения в общ размер на 1200 лв.

Съдебното заседание по КАНД № 19/2020 г. пред Административен съд - [област] е проведено на 24.02.2020 г., т.е след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове срещу Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 1200 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г., от 18.07.2029 г. и от 18.12.2019 г. във връзка с обжалването и отмяната по съдебен ред като незаконосъобразно на НП № 25-0000093 от 03.04.2019 г. издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [област], ведно със законната лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 19.02.2025 г. в размер на 680,56 лв., се явяват процесуално недопустими за разглеждане. Съображенията в тази насока са следните:

Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор.

Както вече бе казано, съдебното заседание по КАНД № 19/2020 г. пред Административен съд - [област] е проведено на 24.02.2020 г., т.е след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:

"(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ."

Следователно, считано от 03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна, създава ред за реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай.

В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания (разноски), да установи техния размер и разбира се, както вече се посочи, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в производството.

В случая, доколкото към датата на настъпилата законодателната промяна, производството по оспорване на процесното НП е било висящо, именно в проведеното на 24.02.2020 г. съдебно заседание по КАНД № 19/2020 г., ищецът е следвал да направи пред Административния съд наред с искането си за отмяна на оспорения съдебен акт и наказателното постановление, и искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции – нещо което в случая не е сторено от страна на З.. Както вече бе казано, този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.

Крайният извод на съда е, че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за недопустимост на обсъжданите искови претенции, което налага същите да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Изложеното до тук налага определението за даване ход по същество на делото да бъде отменено.

В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на [държава]: Определение № 6449 от 01.06.2020 г. по адм. дело № 3608/2020 г., Трето отделение; Определение № 9745 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 7245/2019 г., Трето отделение; Определение № 9311 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 6115/2019 г., Трето отделение; Определение № 6686 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 3931/2019 г., Трето отделение; Определение № 3734 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 2540/2019 г., Първо отделение; Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2019 г., III о., Решение № 636 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2018 г., III о.; Определение № 712 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 15653/2018 г., Четвърто отделение; Определение № 15622 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 13710/2018 г., Трето отделение; Решение № 15391 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 8925/2018 г., Трето отделение; Определение № 10927 от 18.09.2018 г. по адм. дело № 11043/2018 г., Четвърто отделение.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г. Н. З., с [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], искове, Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], да бъде осъдена да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г., от 18.07.2029 г. и от 18.12.2019 г. във връзка с обжалването и отмяната по съдебен ред като незаконосъобразно на Наказателно постановление № 25-0000093 от 03.04.2019 г. издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [област], ведно със законната лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 19.02.2025 г. в размер на 680,56 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 438 по описа за 2025 г. на Пловдивския административен съд.

ОСЪЖДА Г. Н. З., с [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, [област], сумата от 100 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.