Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември 2018 година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №2351 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, приложим на основание чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по постъпила в съда с вх.№14401/13.08.2018г. жалба от „ВиЕмЛабс”ООД –гр.Варна срещу Решение
№РД-16-678/31.05.2018г. на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г., с което на основание
чл.38, т.5 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ е отказано предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно предложение с
референтен номер BG16RFOP002-1.005-0282 и с наименование „Създаване на
универсално криптовалутно ядро” по процедура за подбор на проекти: №
BG16RTOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”,
Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации”, Инвестиционен приоритет
1.1 „Технологично развитие и иновации” по оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност” 2014-2020г.
С жалбата се оспорва Решението като неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно издалият го управляващ орган приел, че партньора
по проекта - „Висше училище по сигурност и икономика” /ВИСУ/ е „средно
предприятие”, с оглед на което максимално допустимият интензитет на помощта,
която кандидата по проекта можел да получи била 75%, поради което заявения от
него размер от 80% се явявал недопустима помощ. Твърдят, че в представения на
11.05.2018г. пакет документи е приложена коректна декларация за обстоятелствата
по чл.3 и чл.4 от ЗМСП, в която правилно „Висше
училище по сигурност и икономика”-гр.Пловдив е посочено със статут „малко
предприятие” по смисъла на Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/, тъй
средносписъчния брой на персонала му бил за 2016г.-39 лица, а за 2017г. - 48
лица. В подадения към Националния статистически институт от „Висше училище по
сигурност и икономика”/ВИСУ/ отчет за заети лица, средства за работна заплата и
др. разходи били допуснати грешки при изчисляване на средносписъчният брой на
персонала. Поради това погрешно и в справката за обобщените параметри на
предприятието, което подава декларация по чл.3 и чл.4 на ЗМСП за 2017г., средносписъчният
брой на персонала на ВУСИ погрешно бил изчислен и посочен като възлизащ на 77
души за 2017г., когато реално е бил 48 души. Твърдят, че тази грешка се дължи
на обстоятелството, че не е бил преизчислен към пълна заетост персонала, който
не е работил през цялата година, както и този, който е работил на непълно
работно време и т.н. След откриване на грешката ВУСИ подало нова коригираща
декларация за 2017г. в Националния статистически институт, в която бил изчислен
коректно средносписъчния брой на персонала в него, а за 2016г. не била подадена
коригираща декларация поради изтекъл срок за това. Твърдят, че още при подготовка
на документите за кандидатстване по проекта, жалбоподателят проверка и
установил за партньора по проекта ВИСУ и свързаното с него предприятие
„Инетелект-21 век” ООД с ЕИК *********, че отговарят на всички изисквания на
проекта, че ВИСУ е със статут „малко предприятие” по смисъла на ЗМСП, а
решаващият орган неправилно достигнал до друг извод. С оглед справките за 2014г.
и 2015г., през които средносписъчния състав на ВУСИ бил 35 лица – за 2014г. и
44 лица - за 2015г., то покривало критериите за „малко предприятие“. Дори при
некоригираните грешни данни в отчета 2016г. за НСИ, с оглед корекцията на
отчета за 2017 в НСИ, и данните в отчетите за 2015 и 2016г., партньора по
проекта не покривал критериите за „средно предприятие” в две последователни
финансови години, каквото е изискването на ЗМСП, за да бъде приет за променен
статута му от „малко” на „средно”. С оглед на това и като не били поискани допълнителни
обяснения от страните във връзка с откритото противоречие, управляващият орган не
изяснил обективно релевантните по случая факти и обстоятелства и формирал
грешни изводи за тях. Това съществено нарушение на процесуалните правила
обусловило неправилните и незаконосъобразни изводи в Решението за отказ, че
заявения размер от 80% помощ е недопустима и не следва да бъде сключен договор
за предоставянето й. Претендира се отмяна на Решението и връщане на преписката
на органа за ново произнасяне. Претендират присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата. От доказателствата по безспорен начин се установило, че жалбоподателят
е изпълнил критериите за получаване на исканото финансиране, поради претендира
отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът Ръководителят на управляващия орган по
Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г. в съпроводителното писмо изразява становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя
административната преписка по издаване на оспореното решение. В съдебно
заседание явилият се пълномощник оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна, а решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В подробни писмени бележки излага съображенията, поради които счита
жалбата за недопустима и изцяло неоснователна. От доказателствата по делото по
безспорен начин се установило, че при издаване на решението управляващият орган
е спазвал предварително зададените процесуални правила в Условията за
кандидатстване, приложими на основание чл.22 от АПК. Решението било подробно мотивирано и не били
допуснати нарушения на процесуалните правила. При проверката на представените
документи правилно било установено, че заявения по проектното предложение №BG16RFOP002-1.005-0282
интензитет надвишава максимално допустимия за съответната категория предприятие-партньор,
което прави недопустима държавната помощ по смисъла на чл.38, т.5, предл.1 от ЗУСЕСИФ.
Правилно било установено, че кандидата по проекта – микро предприятие е представил
декларация, че партньора ВУСИ е малко предприятие по смисъла на ЗМСП. След като
бил одобрен за финансиране с интензитет за „малко" предприятие за партньора,
в рамките на процедурата по чл.36, ал.2 от ЗУСЕСИФ и преди подписване на
договора били представени документи, от които се установило, че партньора „ВУСИ“
представлява „средно" предприятие по смисъла на ЗМСП. Съгласно Условията
за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, по
процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-1.005 „Разработване на продуктови и
производствени иновации" (Условията за кандидатстване) - буква (Б) на
подт.27.1 „Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и
сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ", т.27 „Допълнителна информация" било отразено, че преди
сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, Управляващият орган ще извършва проверка по същество на декларираната от
одобрените кандидати категория на микро, малко или средно предприятие.
Декларация по чл. 3 и чл.4 от ЗМСП се представяла от кандидата преди сключване
на административния договор за безвъзмездна финансова помощ при наличие на
настъпили промени в декларираните обстоятелства на етап кандидатстване. В
т.27.1 от Условията били посочени изчерпателно документите, които да представят
одобрените кандидати/партньори за документална проверка на декларираната
категория предприятие при сключване на договорите за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, съответно въз основа на кои документи ще бъде
извършвана тази проверка. Както било посочено в мотивите на решението и видно
от административна преписка, съгласно тези документи и информацията в регистрите
със свободен достъп за 2016г. и 2017г. било установено, че ВИСУ е средно
предприятие, поради което членовете на екипа по договаряне изпълнили
задължението си да съобразят предоставената им информация именно от източниците
изброени в т. 27.1, б.Б на Условията за кандидатстване. С оглед на това в
процедурата не било допуснато процесуално нарушение като не са събрани по общия
ред на АПК доказателства за фактите и обстоятелствата от значение за издаване
на крайния акт, с оглед неприложимостта на АПК, а на специалния ред за
конкретното производство, каквато е възможността в чл.22 от АПК. По аргумент от
това считат, че заключението по приетата по делото експертиза не следва да бъде
кредитирано и въз основа на него да бъдат правени изводи за правилността на
фактическите установявания в Решението и за неговата законосъобразност. Приетото
по делото заключение се основавало на документи за ВУСИ в ТД на НАП-Пловдив,
които не били сред изброените в т. 27.1б.Б от Условията за кандидатстване, на
които управляващият орган при спазване на процедурата в чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ не
е имал право да основава актовете си. Считат, че заключението не следва да бъде
взето предвид от съда при постановяване на решението по спора, тъй като щяло да
до доведе до повратно прилагане на задължителни и нормативно закрепени правила
спрямо отделен кандидат за безвъзмездно финансова помощ, в отклонение от публикуваните,
в нарушение принципи на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и
недопускане на дискриминация, и публичност и прозрачност в чл.29, ал.1 ЗУСЕСИФ.
След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 ал.1
във вр. с чл.146 от АПК, Съдът достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
Решение №РД-16-678/31.05.2018г. на Ръководителя на Управляващия орган по ОП„ИК”2014-2020г.
съдържа указания за възможността за обжалването му в 14-дневен срок от датата
на получаването му. То е доставено на адресата му - „ВиЕмЛабс”ООД –гр.Варна с
писмо изх.№26-В-64 от 06.06.2018г. чрез „Български пощи“ в гр.Варна на
12.06.2018г. Жалбата на дружеството срещу решението е депозирана на
26.06.2018г. в Министерство на икономиката, чрез ръководителя на управляващия
орган по ОПИК в ГД“ЕФК“ до Административния съд. С оглед това жалбата се явява депозирана
в 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, приложим на основание чл.27 ал.1 от
ЗУСЕСИФ. Дружеството е лице с правен интерес и активна легитимация да оспори
Решението за отказ, което е неблагоприятен за него административен акт. С
жалбата е сезиран териториално и материално компетентния да я разгледа съд,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че на 01.03.2018г. със Заповед № РД-16-237 Министърът на икономиката и ръководител на Управляващият орган на ОП“ИС“ 2014-2020
е възложил на С П- и.д. главен директор на Главна дирекция
"Европейски фондове и конкурентноспособност“, да изпълнява функциите на ръководител на
Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 ОПИК, с всички
произтичащи от това права, отговорности и задължения, детайлно разписани в
Описанието на действащите функции и процедури на ОПИК, Наръчника по ОПИК и
съгласно приложимата нормативна уредба, считано от датата на издаване на
заповедта.
Няма спор между страните, че представените от ответника и приети по делото
Условия за кандидатстване са обявените от Министерство на икономиката условия
за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ /БФП/ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност”
2014-2020г. В тях е разписана процедурата на подбор на проекти: № BG16RFOP002-1.005
„Разработване на продуктови и производствени иновации”. В Приложение И са
критериите и методологията на оценка на проектните предложения по приоритетна
ос 1 „Технологично развитие и иновации“, инвестиционен приоритет 1.1
„Технологично развитие и иновации“, съдържащи критериите за оценка на
допустимостта на кандидата и на партньора, финансовите ограничения и
ограниченията, произтичащи от условията за кандидатстване и интензитет на помощта
и т.н. Съгласно тези Условия проектните предложения по процедурата е указано да
се подават с краен срок 17.30часа на 26.09.2017г. изцяло по електронен път на
посочения в т.26 адрес /л.66 гръб/.
Минималния размер на заявената помощ в процедурата е 100 000лв., а
максималния за микро и малки предприятия е 500000лв., за средни предприятия -
750000лв. / т.9/. В Условията е посочено, че тези размери са ограничени и от
правилата за държавни помощи и в т.10.Процент на съфинансиране е обявено, че за
индустриални научни изследвания основният интензитет на БФП е 50% от
допустимите разходи, а за експериментално развитие е 25% /л.37/. Надбавките се
изразяват в увеличение с 10% за средни предприятия и с 20% за малки и микро
предприятия. Ако проектът включва ефективно сътрудничество между едно
предприятие и една или повече организации за научни изследвания и
разпространение на знания, която поема най-малко 10% от допустимите разходи и
разполага с правото да публикува резултатите от собствените си научни изследвания,
интензитетът на помощта е посочено, че може да се увеличи с още 15%, но не
повече от 80% общо. Така за индустриални научни изследвания в последната
хипотеза максималния интензитет на помощта е: 80% - за микро и малки
предприятия, 75% - за средни. Като важно е посочено, че максималния размер на
помощта не може да надхвърля праговете по т.9.
В т.11.1.I. на Условията са изложени критериите за допустимост на
кандидатите. Посочено е, че допустими по процедурата са само проекти на
кандидати, които имат минимум три приключени финансови години – 2014, 2015 и
2016г. Бюджетът на микро и малки предприятия, съответно на средни предприятия
по процедурата, както е посочено в т.8 от Условията щял да се прилага само за
кандидати, които са удостоверили, че попадат в съответната категория
предприятие. Указано е, че
кандидатите, които желаят да се възползват от по-благоприятните интензитети за
малки и средни предприятия в т.10, са
длъжни да удостоверят на етап кандидатстване, че са микро, малко или средно предприятие по смисъла на ЗМСП и по
смисъла на Приложение I към Регламент (EC) №651/2014, като попълнят и представят към проектните
предложения Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП – попълнена по
образец /Приложение Д към Условията/. В тази връзка е посочено, че
предприятията, които не съответстват на посочените дефиниции за микро, малко
или средно предприятие, представляват големи предприятия.
Като важно е указано, че преди сключване на договора за предоставяне на БФП
Управляващият орган ще извърши документална проверка на декларираната от
одобрените кандидати на етап кандидатстване категория на микро, малко, средно
или голямо предприятие. Ако бъде
установено погрешно декларирана категория, довела до одобрение на интензитет на
БФП по-висок от максимално допустимата за установената категория преди
сключване на договора и/или до неправилно класиране, ще бъде издадено Решение за отказ за предоставяне на БФП за съответния
кандидат. Решение за отказ е разписано, че ще бъде постановено и когато
настъпи промяна в статуса на кандидата преди сключване на договора и
интензитетът на БФП надхвърли максимално допустимия за новата категория
съгласно т.10 от Условията.
В т.24 от уловията е обявен списъка на документите, които трябва да бъдат
подадени на етап кандидатстване, като в т.1 са посочени документите които следва
да предостави кандидата, а в т.2 – документите, които да предостави партньора
му, когато предложението е заявено, че ще се изпълнява в партньорство. Съгласно
т.1 буква г/ и т.2 буква г/ с предложението следва да се предостави и от
кандидата и от партньора му декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от
ЗМСП – попълнена по образец /Приложение Д/ - подписана с квалифициран
електронен подпис, валиден към датата на кандидатстването и прикачена в ИСУН 2020
от лице с право да представлява кандидата, респ. партньора, респ. от всички
физически лица, които заедно ги представляват. В тази връзка в Условията е
посочено като важно /л.65 гръб/, че оценителната комисия може по всяко време да
проверява декларираните от кандидатите данни, както и да изисква разяснения
относно документите, представени съгласно т.24. Изрично е посочено като важно,
че при деклариране на неверни данни от страна на кандидатите ще бъдат
уведомявани органите на прокуратурата.
Съгласно т.27 от Условията, при одобрен оценителен доклад,
кандидатите/партньорите, чиито предложения са предложени за финансиране ще
бъдат поканени да представят в 10-дневен срок от получаване на поканата доказателства,
че отговарят на изискванията за бенефициент, като представят необходимите
документи. Изброено е какви документи ще им бъдат изискани с поканата, като
сред тях са:
„ и/ справка за обобщените параметри на предприятието, което подава декларация
за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП/Приложение Д/ - оригинал или копие,
заверено за вярност от кандидата/партньора за последните две приключили
финансови години;…
к/ отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс за последните две
приключени финансови години на кандидата/партньора…
л/отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за
труд за кандидата/партньора за последните две приключили
финансови години преди представянето им във формат идентичен на този, в който
са подадени към НСИ – копие заверено от кандидата/партньора;…“
В тази връзка в Условията е посочено като важно, че преди сключване на
договора Управляващият орган извършва проверка по същество на декларираната от
одобрените кандидати категория на микро, малко или средно предприятие. В
случай, че преди сключване на договора за помощта или към датата на сключването
му са настъпили промени в декларираните обстоятелства на етап кандидатстване, е
разписано кандидата отново да представи декларация за обстоятелствата по чл.3 и
чл.4 от ЗМСП за него, вкл. за партньора. В Условията е разписано, че след
представяне на допълнителните разяснения и/или доказателства и проверката им,
Управляващият орган извършва преценка дари да се сключи договор с
кандидата/партньора или да постанови решение за отказ /л.69-69гръб. В Условията
е разписано, че Управляващият орган издава мотивирано решение за отказ за предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ в случаите, които са подробно изброени и
покриват хипотезите изброени в чл.38 от ЗУСЕСИФ, сред които е: „за проектни
предложения, при които държавната помощ е недопустима или се надхвърлят прагът
на допустимата държавна помощ или установените в акт на Европейския съюз прагове
за минимална помощ – чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ“.
В срока до 26.09.2017г. посочен в
Условията жалбоподателят „ВиЕмЛабс”ООД –гр.Варна кандидатствал с проектно
предложение с референтен номер BG16RFOP002-1.005-0282 и с наименование
„Създаване на универсално криптовалутно ядро” по процедура за подбор на
проекти: № BG16RTOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени
иновации”, Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации”, Инвестиционен
приоритет 1.1 „Технологично развитие и иновации” по оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г. /л.96 и следващите/. В него
посочило като партньор по проекта „ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО СИГУРНОСТ И ИКОНОМИКА“ – учебно
заведение в гр.Пловдив с Булстат *********. В предложението кандидата посочил,
че е микро предприятие, а за партньора по проекта - ВУСИ, че е малко
предприятие. В предложението е посочено, че проекта е със срок на изпълнение 24
месеца, че ще се изпълнява в гр.Плевен, където ще бъде оборудвана лаборатория
за реализация на основната научно-изследователска дейност и общата стойност на
предвидените проектни разходи е 607 934,48лв.
Към проектното предложение били
прикачени изброените в края му електронно подписани документи, сред които под
№5 е декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП /приложение Д/ за
кандидата „ВиЕмЛабс”ООД, а под №26 е декларация за обстоятелствата по чл.3 и
чл.4 от ЗМСП/ приложение Д /за партньора „Висше училище по сигурност и
икономика”.
В декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП /приложение Д/ за „ВиЕмЛабс”ООД
/л.115/ с дата 20.09.2017г. управителят на „ВиЕмЛабс”ООД-Варна - М.Г.Д.
декларирал, че дружеството е независимо предприятие по смисъла на чл.4 от ЗМСП,
което за финансовата 2016г. е с параметри както следва: средносписъчен брой на
персонала до 10 броя, годишен оборот до 3900хил.лв. и стойност на активите до
3900хил.лв. С оглед на това и съгласно чл.3 и чл.4 от ЗМСП управителят на
жалбоподателя заявил, че дружеството има статус на микропредприятие.
В декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП /приложение Д/ за „Висше
училище по сигурност и икономика” /л.116/ с дата 20.09.2017г. ректорът му Г Л Мдекларирал,
че учебното заведение е свързано предприятие по смисъла на чл.4 от ЗМСП, което
за финансовата 2016г. е с параметри както следва: средносписъчен брой на
персонала до 50 броя, годишен оборот до 3900хил.лв. и стойност на активите до 19500хил.лв.
С оглед на това и съгласно чл.3 и чл.4 от ЗМСП ректора заявил, че ВУСИ има
статус на малко предприятие.
И в двете декларации е отразено, че подписалите ги лица заявяват вярност на
данните в тях, както и че за неверни данни се носи наказателна отговорност по
Наказателния кодекс.
На 20.03.2018г. е одобрен от Управляващият орган коригиран оценителен
доклад, към който приложение №6 съставлява списък на класираните проектни
предложения, които са предложени за финансиране и размера на помощта, която да
им бъде предоставена. В списъка /л.124/ проектното предложение на „ВиЕмЛабс”ООД
е класирано в категорията микро и малки предприятия на 39-то място, като е получило
73,50 средноаритметичен брой точки, с
определен на 480 057,56лв. общ размер на безвъзмездната финансова помощ /БФП/,
която съставлява 78,97% спрямо заявените
607 934,48лв. общо допустими разходи за проекта.
С покана от 18.04.2018г. дружеството –жалбоподател е уведомено за това
класиране и следващите стъпки от процедурата и предстоящите проверки. Указано
му е какви документи следва да представи като кандидат и за партньора по
проекта в 30-дневен срок от получаване на поканата. Уведомен е кои документи и
обстоятелства Управляващият орган ще проверява по служебен път, както и за последиците
от неспазване на срока /л.132 и следв./.
В срока в изпълнение на указанията на 11.05.2018г. „ВиЕмЛабс”ООД с писмо в
запечатан плик е представило документите /л.304/.
На 15.05.2018г. от екипа по договаряне извършил проверка на документите
представени от кандидата и партньора, на представените декларации, които по
условията за кандидатстване се изисква да бъдат представени от кандитата и
партньора преди сключване на договора, сред които са декларациите по чл.3 и
чл.4 от ЗМСП за кандидата и партньора; отчетите за заетите лица, средствата за
работна заплата и други разходи за труд подадени към НСИ за кандидата и
партньора за последната приключена финансова година. Членовете на екипа
констатирали, че към момента на кандидатстване партньора по проекта ВУСИ е
„малко предприятие“, но на база представените документи установили, че е със
статут на средно предприятие по ЗМСП, тъй като данните за 2017г. били за 77лица
средносписъчен състав на персонала му, 10хил.лв. годишен оборот и 9049хил.лв.
активи, а за 2016г. - 57 лица персонал, 2хил.лв. годишен оборот и 13998хил. лв.
активи. Предвид тази констатация за персонала на партньора по проекта, в
контролния лист е направено заключението, че БФП за кандидата по проекта с този
партньор с интензитет от 80% е недопустима, тъй като максималния интензитет за
средно предприятие, каквото са направили извод, че е ВУСИ е 75%.
На 31.05.2018г. Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г. постановил Решение №РД-16-678, с
което на основание чл.38, т.5 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ отказва предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ на дружеството по предложението му с референтен
номер BG16RFOP002-1.005-0282 и с наименование „Създаване на универсално
криптовалутно ядро”, на основание чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ, тъй като преценил, че
държавната помощ по него е недопустима. Подробно изложените мотиви за това са
следните: Партньора по проекта - „ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО СИГУРНОСТ И ИКОНОМИКА" към
момента на кандидатстване в съответствие с чл.46 от ЗМСП, се е определил като
„малко" предприятие, което е посочено в декларацията за обстоятелствата по
чл.3 и чл.4 от ЗМСП. С оглед на това и съгласно чл.25 от Регламент (ЕС) №
651/2014, одобреният интензитет по елемент А „Помощи за проекти за научноизследователска
и развойна дейност" за индустриални научни изследвания е максимално
допустимия - 80%. В представените документи след одобрения оценителски доклад
по чл.36, ал.2 ЗУСЕСФИФ, сред които за партньора ВИСУ и от данните за
последните две последователни финансови години – 2016 и 2017, за които има
изготвени отчети, това учебно заведение било с данни за „средно"
предприятие. За него Управляващият орган приел, че за 2017г. е с персонал от 77
лица, годишен оборот 10 хил. лв. и стойност на активи 9 049 хил. лв., а за 2016г.
е с персонал от 57 лица, годишен оборот 2000лв. и стойност на активите 8993хил.
лв. От представените Отчет за заетите лица средствата за работна заплата и
други разходи за труд, Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите от стопанската
дейност за съответните години, Управляващият орган направил извода, че за две
последователни финансови години - 2016 и 2017, ВИСУ, който е партньор по проекта
BG16RFOP002-1.005-0282 има данни за „средно предприятие" и статуса му за
2017г. е такъв, съгласно чл.4б, ал.2 от ЗМСП.
От проверка в регистър Булстат и в представената Справка за обобщените
параметри на предприятието, което подава декларацията по чл.3 и чл.4 на ЗМСП, Управляващият
орган установил, че собственик на партньора по проекта ВИСУ е „ИНТЕЛЕКТ-21
ВЕК"ООД с ЕИК *********, което се явява и свързано предприятие по смисъла на
чл.4 от ЗМСП. За 2017г. в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел била оповестена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството, че предприятието не е осъществявало дейност, а за 2016г.
„ИНТЕЛЕКТ-21 ВЕК“ООД оповестил стойност на активите 5хил.лв. в публикуваните
отчети.
В т.10 от Условията за кандидатстване по конкретната процедура, описаните
изисквания били тези на чл.25 от Регламент (ЕС) №651/2014 били: „5.
Интензитетът на помощта за всеки бенефициер не надхвърля:
б)50 % от допустимите разходи за индустриални научни изследвания;
6.Интензитетите
на помощта за индустриални научни изследвания и експериментално развитие могат
да бъдат увеличени, като достигнат 80 % от допустимите разходи, както следва:
а)с 10 процентни пункта за средни предприятия и с 20 процентни пункта за
малки предприятия;
б)с 15 процентни пункта, ако е изпълнено едно от следните условия: i)
проектът включва ефективно сътрудничество:
- между едно предприятие и една или повече
организации за научни изследвания и разпространение на знания, която поема
най-малко 10 % от допустимите разходи и разполага с правото да публикува
резултатите от собствените си научни изследвания;“.
Проектното предложение BG16RFOP002-1.005-0282 на „ВиЕмЛабс” ООД включвало
индустриални научни изследвания и ефективно сътрудничество с релевантен
партньор – ВИСУ, но след като било установено, че този партньор е средно
предприятие, като е отчетено, че проекта
изпълнява останалите гореизброени изисквания, за него максимално допустимия
интензитет на помощта бил 75% като за предприятия от категория средно. Заявения
по проекта интензитет на БФП от 80% се явявал недопустим по размер за съответната
категория предприятие, поради което е намерено за недопустимо отпускането на
държавната помощ по него и наличие на предвидената в чл. 38, т.5, предл.1 от
ЗУСЕСИФ хипотеза.
Във връзка с основния спор по делото и проверка на твърдението в жалбата, че
в декларацията по чл.3 и чл.4 от ЗМСП на ВУСИ заявените данни за
средносписъчния брой на персонала му са коректни, че и през 2016г. и през
2017г. това учебно заведение е било със средносписъчен брой на персонала под
50броя, изчислен съобразно приложимия Закон за малките и средни предприятия в
случаите като процесния, когато се касае за процедури за подпомагане по
ЗУСЕСИФ, по делото е изслушано и прието заключение по възложена
съдебно-икономическа експертиза. Заключението на експертизата е, че във Висшето
училище по сигурност и икономика:
За 2016г. нямало сезонно наети лица и:
-наетите лица по трудово и приравнено на трудово правоотношение към
01.01.2016г. бил 87броя, както следва: 47 броя са на 8 часа, 39 броя на 4 часа
и 1 брой на 2 часа;
-сключените договори през 2016г. установява, че са 59 броя, както следва: 28
броя са на 8 часа, 1 брой на 6 часа и 30 броя на 4 часа;
-прекратените договори през 2016г. констатира, че са 48 броя, от които: 18
броя на 8 часа и 30 броя на 4 часа.
- наетите лица по трудово и приравнено на трудово правоотношение към
31.12.2016г. е бил 98 броя, от които: 57 броя на 8 часа, 1 брой на 6 часа, 39
броя на 4 часа и 1 брой на 2 часа.
Въз основа на тези данни заключението на вещото лице е, че по смисъла на чл.4в от ЗМСП
средносписъчният брой на персонала на „ВУСИ“ за 2016 година е 46 човека.
За 2017г. също нямало сезонно наети лица и:
-наетите лица по трудово и приравнено на трудово правоотношение към
01.01.2017г. бил 98, като от тях: 57 броя на 8 часа, 1 брой на 6 часа, 39 броя
на 4 часа и 1 брой на 2 часа;
-сключените договори през 2017г. установява, че са 8 броя, от тях: 4 броя
на 8 часа и 4 броя на 4 часа;
- прекратените договори през 2017г. били 11 броя, от тях: 8 броя на 8 часа
и 3 броя на 4 часа.
- наетите лица по трудово и приравнено на трудово правоотношение към
31.12.2016г. били 95 броя, както следва: 53 броя на 8 часа, 1 брой на 6 часа,
40 броя на 4 часа и 1 брой на 2 часа.
Въз основа на тези данни заключението на вещото лице е, че по смисъла на чл.4в от ЗМСП
средносписъчният брой на персонала на „ВУСИ“ за 2017 година е 40 човека.
Съдът при формиране на изводите си кредитира изцяло това заключение прието
по делото, тъй като правилно вещото лице при изготвянето му и при определяне на
средносписъчния брой на персонала на партньора по проекта – ВУСИ се е водило от
изискванията разписани в разпоредбите на приложимия в случая Закон за малките и
средни предприятия. То е взело предвид, че по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМСП учебното
заведение е свързано предприятие с „Интелект-21 век“ООД, ЕИК *********, което
се явява собственик на анализираното лице; че в състава на персонала на ВУСИ
следва да се включат лицата, които сочи чл.4в, ал.2 на ЗМСП: наетите лица по
трудово правоотношение и приравнено на трудово правоотношение; лицата без
трудово или приравнено на него правоотношение, които са в договорно отношение с
предприятието и се смятат за наети лица; собствениците - управители,
включително едноличните търговци, полагащите труд като член-кооператори по реда
на Закона за кооперациите, като занаятчии по реда на Закона за занаятите или
като земеделски производители; съдружниците, които участват с личен труд в
обичайната дейност на предприятието и получават доход срещу този труд.
Приложило е изискването на чл.4в ал.3 от ЗМСП, съгласно който от състава на
персонала се изключени стажантите, чираците, студентите и учениците, които
провеждат в предприятието професионалното си обучение чрез договор; както и
изискването на чл.4в, ал.4 от ЗМСП – че от състава на предприятието са изключени
лицата в отпуск поради бременност и раждане и лицата в отпуск за отглеждане на
дете до 2-годишна възраст. Вещото лице е преизчислило персонала към пълна
заетост съобразно изискванията в чл.4в, ал.1 от ЗМСП. Съдът счита за
неоснователни възраженията и искания на представителя на ответника срещу
приемането и кредитирането на това заключение. Видно е, че вещото лице е
изготвило обективно, пълно, компетентно и обосновано заключение, като изцяло е
съобразило разписаните в разпоредбите на ЗМСП правила, по които следва да се
изчислява средносписъчния брой на персонала на дадено предприятие, с оглед на
който се определя статуса му на микро, малко или средно предприятие. Правилно вещото
лице като е взело предвид приетите по делото с преписката Отчети за заетите
лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, които ВУСИ-Пловдив
е подавало за 2016г., 2017г. в Националния статистически институт и е извършило
съпоставка на приложимата за изготвянето им Методиката за изчисляване на
списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния
статистически институт с изискванията в ЗМСП. По тази Методика експерта
установява, че изчисленията се извършват като средна аритметична величина от
списъчния брой на персонала помесечно /всеки месец/, като са приравнени към
пълна заетост, след което е изчислен средносписъчния брой на персонала за
годината. Освен това съгласно Методиката в списъчния брой на персонала не се
включвали лицата, наети на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ, а по
правилата в ЗМСП тези лица не са изключени от състава на персонала и заради
това при изготвяне на заключението наетите лица по чл.111 от КТ в учебното
заведение са включени при изчисленията като част от персонала. Съгласно Методиката
и лицата, наети за извършване на услуги с личен труд (граждански договори) се
изключвали от списъчния състав на персонала, а съгласно чл.4в, ал.2, т.2 от
ЗМСП лицата без трудово или приравнено на него правоотношение, които са в
договорно отношение с предприятието и се смятат за наети лица, се включвали в
състава на персонала, както е процедирано от експерта.
Съдът също извърши проверка и съпоставка на изискванията за изчисленията,
които разписва Методиката за отчетите на средносписъчния персонал и наетите
лица, по които се изготвят и подават отчетите в НСИ и на изискванията за
изчисляване на средносписъчния персонал разписани в Закона за малките и средни
предприятия, включително за преизчисляването на непълната заетост към пълна
такава, и констатира, че са налице съществени различия. Поради тези различия и
както се оказва в случая, за някои предприятия изчисленията и крайните данни
получени при прилагане на Методиката и посочени в отчетите към НСИ, няма да са
идентични с изчислените крайни данни и определения средносписъчния състав на
същото предприятие по изискванията на Закона за малките и средни предприятия. Както
констатира и вещото лице, в случая е налице съществена разлика между броя на
сключените трудови договори и изчисления средносписъчен състав на персонала на
ВУСИ, което се дължи на наличието на голям брой договори, с които са назначени
лица на непълно работно време в учебното заведение и на персонал, ползващ
неплатен отпуск над установения, зачитащ се за стаж и влизащ в списъчния брой
на персонала. Съществената разлика в изчисления средносписъчен брой на
персонала във ВУСИ-Пловдив, който за 2016
година е установен, че е 46 човека, а за 2017 година е установен, че е 40
човека, в случая се получава именно при преизчисляването на лицата наети на
непълно време и на ползващите непратен отпуск към пълна заетост съгласно чл.4в,
ал.1 от ЗМСП.
Въз основа на доказателствата и изложените по-горе фактически
установявания, съдът констатира, че в съответствие с указанията като „ВАЖНО“
след 4) в т.11.1.I. на Условията за кандидатстване, че кандидатите, които
желаят да се възползват от по-благоприятните интензитети за малки и средни
предприятия в т.10, са длъжни да удостоверят на етап кандидатстване, че са
микро, малко или средно предприятие по смисъла на ЗМСП и по смисъла на
Приложение I към Регламент (EC) №651/2014, като попълнят и представят към
проектните предложения Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП–
попълнена по образец /Приложение Д/, с процесното
предложение на „ВиЕмЛабс”ООД–гр.Варна са предоставени попълнени декларации за
обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП по образеца Приложение Д за него като
кандидат и за партньора му – ВИСУ. Декларациите са подписани от
представляващите ги лица – управителя на дружеството-кандидат и ректора на
учебното заведение – партньор, които лица са поели отрезената в декларацията отговорност
за вярност на декларираните данни, както и че са запознати, че за декларирани
неверни данни носят наказателна отговорност. След като в условията за
кандидатстване е предвидено, че именно с попълването и представянето на такива
декларация по образец за кандидата и партньора се удостоверяват обстоятелствата
по по чл.3 и чл.4 от ЗМСП и статута им като предприятие по ЗМСП, с подписването
и представянето на декларацията с дата 20.09.2017г. /л.116/ ректора Г Л Ме удостоверил,
че „Висше училище по сигурност и икономика” е свързано предприятие по смисъла
на чл.4 от ЗМСП, което за финансовата 2016г. е с параметри: средносписъчен брой
на персонала до 50броя, годишен оборот до 3900хил.лв. и стойност на активите до
19500хил.лв и е със статус на малко предприятие съгласно чл.3 и чл.4 от ЗМСП. С
подписването и представянето на декларацията с дата 20.09.2017г. /л.115/ управителят
М.Г.Д. е удостоверил, че „ВиЕмЛабс”ООД-Варна е независимо предприятие по
смисъла на чл.4 от ЗМСП, което за финансовата 2016г. е с параметри:
средносписъчен брой на персонала до 10броя, годишен оборот до 3900хил.лв. и
стойност на активите до 3900хил.лв. и е със статус на микропредприятие съгл.чл.3
и чл.4 от ЗМСП.
Доказано е твърдението в жалбата, че в представения на 11.05.2018г. пакет
документи е приложена коректна декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от
ЗМСП, в която правилно „Висше училище по сигурност и икономика”-гр.Пловдив е
посочено със статут „малко предприятие” по смисъла на ЗМСП, тъй средносписъчния
брой на персонала на учебното заведение и за 2016г. и за 2017г. по смисъла на
ЗМСП е бил под 50 броя, тъй като след преизчисляването по чл.4в, ал.1 от ЗМСП
за 2016г. средносписъчния брой на персонала е 46 човека, а за 2017г. е 40
човека. При съпоставка на посочения средносписъчен брой на персонала за
партньора в подадените справки за обобщените параметри на предприятието, което
подава декларация по чл.3 и чл.4 на ЗМСП за 2017г., е с отчетите за заетите
лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд подадени от
учебното заведение в Националния статистически институт за 2016г. и 2017г. е
видно, че погрешно и некоректно с иглед изискванията на ЗМСП в обобщените
справки е посочен като средносписъчен брой на персонала на ВУСИ не средносписъчния
брой по смисъла на ЗМСП, а фигуриращия в отчетите подадени в НОИ и изготвени по
Методиката /която не е приложима в случая/ общ брой на наетите лица по трудово
или служебно правоотношение - на пълно и непълно работно време- както следва
77броя в отчета за 2017г. /л.234/ и 57броя в отчета за 2016г./л.248/. В самите
отчети след като е посочено, че това е броя на лицата заети на пълно, но и на
непълно работно време, както помощните органи, така и Управляващият орган са
могли да констатират, че в случая има неточност в посочения в обобщените
справки средносписъчен брой на персонала на ВУСИ, тъй като той не е изчислен
съгласно изискванията в приложимия в случая ЗМСП и е посочен без да е
съобразено преизчисляването на бройките на непълна заетост към пълна заетост,
което задължително следва да се извърши съгласно чл.4в, ал.1 от ЗМСП. Поради
това основателно е оплакването в жалбата, че помощните органи и Управляващият
орган е следвало като са констатирали тази неточност да изискат уточнение и
разяснение от кандидата по проекта и прецизно посочване съгласно изискванията
на ЗМСП на средносписъчния брой на персонала в партньора по проекта,
включително с преизчисляване на бройките на непълна заетост към пълна заетост
съгласно правилата и изискванията на чл.4в, ал.1 от ЗМСП. Като не е направено
това, неправилно и незаконосъобразно са възприети като средносписъчен брой на
персонала за партньора по проекта по смисъла на ЗМСП, посочените общ брой наети
лица на пълно и непълно време в отчетите подадени в НОИ и изготвени по
Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала,
утвърдена от Националния статистически институт, която е приложима за целите на
статистиката, но не и в процесното производство. Това е довело до формиране на
неправилно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение при
формиране на извода, че предприятието- партньор по проекта с оглед
средносписъчния му състав е „средно“ предприятие по смисъла на ЗМСП през 2016г.
и през 2017г., каквото то не се установява и няма данни да е било. Основателно
и доказано е твърдението и декларираното от жалбоподателя като кандидат, а и от
ректора на самото учелбно заведение, че през 2016г., 2017г. , а и предходните
години то е било със статут „малко предприятие“ по смисъла на Закона за малките
и средни пердприятия. Поради това неправилно и незаконосъобразно в контролния
лист е направено заключението, че БФП за кандидата по проекта с този партньор с
интензитет от 80% е недопустима, тъй като максималния интензитет за средно
предприятие, каквото са направили извод, че е ВУСИ е 75%, което е възприето и
от управляващият орган и е изложено като основн и единствен мотив за
постановяването на обжалваното Решение №РД-16-678/31.05.2018г., с което на
основание чл.38, т.5 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ е отказано предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно предложение с
референтен номер BG16RFOP002-1.005-0282 и с наименование „Създаване на
универсално криптовалутно ядро” по процедура за подбор на проекти: №
BG16RTOP002-1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации”,
Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации”, Инвестиционен приоритет
1.1 „Технологично развитие и иновации” по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност”
2014-2020г.
В заключение съдът приема, че Решението се явява административеният акт,
който е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и
съдържание, но издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което е довело до неправилни установявания за фактите и до
незаконосъобразни изводи, въз основа на които е постановен отказ. Решение
№РД-16-678/31.05.2018г. е незаконосъобразно и са налице основания предвидени в
чл. 146, т.3 и 4 от АПК за неговата отмяна.
Преписката следва да бъде изпратена на органа - ръководителя на
Управляващия орган на Оперативната програма
за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон съгласно изложеното в настоящите мотиви. С
оглед разпоредбата на чл.174 АПК съдът приема, че следва да определи срок на
органа за произнасяне от един месец от датата на влизане на настоящото решение
в сила.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането
направено от представителят на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно
представеният списък следва да бъде уважено. Министерството на икономиката като
юридическо лице, в структурата на което е органът – ответник по делото, следва
да заплати на жалбоподателя „ВиЕмЛабс”ООД–гр.Варна сумата от 3440,84лв.,
представляваща общ размер на направените по делото разноски, които съгласно
доказателствата по делото представляват заплатени от жалбоподателя държавна
такса от 1700лв., 150,84лв. депозит за вещо лице и 1400лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС. По своевременно направеното от представителя на ответника
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът взе
предвид, че с оглед размера на материалния интерес, предвидения в чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба №1/9.07.2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза
над 7000лв. При тази уредба, възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от 1400лв. е неоснователно.
Водим от това и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №РД-16-678/31.05.2018г. на Ръководителя на Управляващия
орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г., с
което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „ВиЕмЛабс”ООД–гр.Варна
с ЕИК ********* с проектно предложение с референтен номер
BG16RFOP002-1.005-0282 и с наименование „Създаване на универсално криптовалутно
ядро” по процедура за подбор на проекти: № BG16RTOP002-1.005 „Разработване на
продуктови и производствени иновации”, Приоритетна ос 1 „Технологично развитие
и иновации”, Инвестиционен приоритет 1.1 „Технологично развитие и иновации” по
оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г. за произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок на компетентния административен орган за
произнасяне от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката –гр.С, ул.“///“ №/ да заплати на „ВиЕмЛабс”ООД–гр.Варна
с ЕИК ********* сумата от 3440,84лв. /три хиляди четиристотин и четиридесет
лева и 84ст./, представляваща общ размер на разноските, от които 1700лв. държавна
такса, 150,84лв. депозит за вещо лице и 1400лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по
реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: