Решение по дело №5291/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

Гр.София, 05.12.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,  в  о т к р и т о   съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №5291 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба по чл.409 от Гражданско процесуалния кодекс.

С молбата си „Г.Г.С.И.Е.“ ЕООД иска съдът да издаде дубликат от изпълнителен лист, изд. на 09.11.2016 г. възоснова на влязло в сила решение по т.д.№5291/2015 г. на СГС, ТО. Поддържа, че са налице основанията по чл.409, ал.1 от ГПК, като твърди, че е носител на вземането по изпълнителния лист и същият не е в негово владение. С молба от 04.10.2019 г. представя доказателства във връзка с указания на съда, дадени с разпореждане от 02.09.2019 г.

С молба от 30.08.2019 г. ответникът по молбата Сдружение „О.О.С.“, чрез адв. В.В. изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна.

С молба от 20.09.2019 г. ответникът по молбата „Е.Х.„ АД изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна.

С отговор от 20.09.2019 г. ответникът по молбата Община С.  изразява становище, че молбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане от 09.11.2016 г. на САС по търг. дело № 3814/2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Е.Х.“ против Община С. за сумата от 100 000 лв. по договор за заем от 14.09.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.08.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10 000 лв., представляваща част от дължима лихва по чл.8 от Договора  в размер общо на 36749, 50 лв., за периода от 31.12.2011 г. до 01.01.2015 г. Изпълнителният лист е издаден възоснова на вл. в сила съдебно решение по търг. дело № 5291/2015 г. на СГС, VI-14 състав, с което са уважени предявени от Сдружението Сдружение „О.О.С.“ искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД.

От приложеното с молбата постановление от 01.12.2017 г. по изп.дело № 20178380408583 на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ М.Б. е видно, че на дружеството – молител в настоящето производство, е възложено вземане вместо плащане същото вземане на „Е.Х.“ АД ***.

От приемо-предавателния протокол от 12.12.2017 г. по изп. Дело № 20179200400752 на ЧСИ с рег.№ 920 на КЧСИ Й.М.е видно, че оригиналния изпълнителен лист, издаден възоснова на влязло в сила съдебно решение по настоящето дело е върнат на адв.С.В., пълномощник на Сдружението, което е процесуален субституент на „Е.Х.“ АД. Установява се, че тя  е била поканена да предаде на Г.Г.С.И.Е. ЕООД изпълнителния лист и  няма спор между страните, че същият не е в негово държане.

При тези данни съдът намира от правна страна следното:

Производството по  чл. 409 ГПК от 2007 г. се развива, след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Съдът се произнася относно съществуването на условията за издаване на дубликат от изпълнителния лист (издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му), както и по всички възражения за несъществуване и погасяване на дълга въз основа на нововъзникнали обстоятелства. Те могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по принудителен ред. Актът по издаването на дубликат преклудира само правопогасяващите възражения на длъжника, които е могъл да предяви в това производство - чл. 409, ал. 4 ГПК, но не и други негови възражения, разкриващи несъществуването на притезанието. Относно това може ли молителят в производството по чл.409 ГПК да бъде различен от страната в исковото производство, в полза на която е издаден първообразния изпълнителен лист, когато се касае за частен правоприемник – на каквито твърдения молителя се позовава, следва да се съобрази разпоредбата на чл.429 от ГПК, тъй като само този кръг лица могат да искат изпълнение възоснова на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник и чл. 429 ГПК „Субективни предели на изпълнителния процес“ урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В ал. 1 на чл. 429 ГПК са изключенията за взискателя; в ал. 2 – за длъжника; в ал. 3 – за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението върху вещта (т. 2 от ТР № 4/ 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/ 2017 г. ОСГТК на ВКС). Чл. 429 ГПК въвежда изключения от правило, а разширителното му тълкуване е недопустимо.

Молителят се е позовал на факта на възлагане на вземането вместо плащане по реда на чл.510 от ГПК и твърди, че така е встъпил в правата на своя праводател и може да се ползва от изпълнителното основание и издадения изпълнителен лист като при цесия. Докато цесията обаче може да се установи от съдебния изпълнител и изпълнителното производство да продължи възоснова на същото изпълнително основание, то всяко трето лице (извън платилите дълга поръчител и солидарния длъжник),  което се суброгирало в правата на кредитора следва да проведе съдебно производство и реализира вземането си, възоснова на издаден в негова полза изпълнителен лист. Това следва от изричната разпоредба на чл.429 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в  Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС, ГК, III ГО по дело № 2576/2018 г.; Решение  № 134 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 1713/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о.

Молителят не е от кръга лица посочени в чл.429 ГПК, не е легитимиран да поиска образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист изд., възоснова на съдебното решение по т.дело № 5291/2015 г. на СГС, ТО, VI – 14 състав, нито може да поиска заместване на взискателя по образуваното възоснова на същия изпълнителен лист изпълнително производство. Постановлението на ЧСИ по друго изпълнително производство, с което му е възложено вземането вместо плащане, не оправомощава съдебния изпълнител да го конституира на мястото на кредитора по изпълнителния лист.

На следващо място - в производството по чл.409 от ГПК молителят следва да докаже твърденията си, че първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен, които не бяха доказани – дори бяха опровергани, от събраните по делото доказателства. Изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, който е образувал изпълнително дело и вземането е възложено вместо плащане, затова и не намира приложение съдебната практика според която в обратните хипотези би следвало да се допусне, че  изпълнителният лист е изгубен. Напротив – установи се, че същият е предаден на процесуалния пълномощник на ищеца по делото и че е негово държане, установи се също така и липсата на основания молителят да може да образува изпълнително производство възоснова на него. Ето защо, съдът намира, че не следва да се обсъжда дали е налице или не обсебване на изпълнителния лист.

Молбата за издаване на дубликат изпълнителния лист е неоснователна и следва да се отхвърли с решението по делото.

Относно разноските – ответникът по молбата Община С. е направила разноски в размер на 5200 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощен адвокат, уговорено с договор от 22.10.2019 г. и заплатено по банков път и по делото са представени доказателства за плащането. Съдът намира, че делото не е с фактическа и правна сложност, но същото се разглежда в открито съдебно заседание,   ответната Община С. е представлявана от процесуален представител адвокат, който е депозира становище и се е явил в съдебно заседание. Като съобрази тези обстоятелства, както и че съгласно разпоредбите на чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. за МРАВ  уговорения размер на адвокатското възнаграждение надвишава двойно минимално предвидения в нея, съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Следва с решението по делото да се осъди молителя да заплати на Община С. адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., вместо 5 200 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 93998/19.07.2019 г. по чл.409, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс от „Г.Г.С.И.Е.“ ЕООД с дан.номер  PL ********** със съдебен адрес ***, оф.3 за издаване на дубликат от изпълнителен лист, изд. на 09.11.2016 г. възоснова на влязло в сила решение по т.д.№5291/2015 г. на СГС, ТО., VI-14 състав, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Г.Г.С.И.Е.“ ЕООД с дан.номер  PL ********** със съдебен адрес ***, оф.3 да заплати на ОБЩИНА С. с ЕИК ********* сумата от 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – молителя и ответниците по молбата.

 

СЪДИЯ: