РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Сливен, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230100199 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40020351183/28.09.2023
година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищецът С. И. И. и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 40020351183/28.09.2023 година, а вторият ищец И. К. се е
задължила по процесния договор като солидарен длъжник, като се сочат и
заплатените от ищеца суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че
договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като
подробно са изложени доводи за недействителност на договора като
противоречащ и заобикалящ закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40020351183/28.09.2023 година. Претендират се разноските по делото.
1
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения
в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор.
В съдебно заседание и двамата ищци не се явяват и не се представляват.
От пълномощникът им е изразено писмено становище съгласно, което
исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 40020351183/28.09.2023 година ответното
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило в заем на С. И. И.
сумата от 4000,00 лева, за срок на кредита - 36 месеца, при годишен лихвен
процент /ГЛП/ - 41,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,07 %.
Вторият ищец И. Д. К. се е задължила по процесния договор като
солидарен длъжник.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 4000 лева
кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта
в размер на сумата 6950,25 лева. Последната сума е посочена в Договора /VI.
Параметри по кредита/ като представляваща сбор от общият размер на
заемната сума и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен
процент на разходите на заема – 49,07 %.
Вещото лице дава заключение, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40020351183/28.09.2023 година са взети предвид следните базови показатели:
главница - 4000 лева, срок – 36 месеца, договорна лихва - 2950,25 лева при
лихва в размер на 41%, сума за закупуване на допълнителни услуги – 3600,00
лева, платима месечно от по 100 лева на месец.
2
Според експертното заключение годишният процент на разходите, при
всички първоначално договорени задължения, като включи в обхвата му и
размера на сумата за закупуване на допълнителни услуги в размер от 3600
лева, използвайки нормативно установената формула, посочена в Приложение
№ 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК в размер на 116,3318%. При изчисляване на ГПР
са взети предвид базови показатели като главница в размер на 4000 лева,
договорна лихва – 2950,25 лева при лихва 41% и сума за закупуване на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 3600,00 лева, платима месечно от
по 100 лева на месец.
От Кредитополучателя и солидарния длъжник по Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40020351183/28.09.2023
година са направени плащания в общ размер на 1079 лева. С извършените
плащания са погасени сумата 214,04 лева – главница, сумата 365,17 лева –
договорна лихва, сумата 302,36 лева – вноски по закупуване на допълнителни
услуги, сумата 167,43 лева – наказателни лихви за просрочие и 30,00 лева –
платена такса по Тарифа.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40020351183/28.09.2023 година, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 4000
лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата 6950,25
лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
3
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,07 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при получен заем в размер на 4000 лева се дължи връщане
на дължима сума по кредита в размер на 6950,25 лева /VI. Параметри по
кредита/ при общо задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга 10550,25 лева /VI. Параметри по кредита/. По изложените съображения
процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата
4
страна за недействителност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски.
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
възлизат общо на 2071,01 лева, от които 1349,00 лева платено адвокатско
възнаграждение, 422,01 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 300,00 лева. Преценявайки основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно
установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по
идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година,
постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на
ищците намален размер от следващите им се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между
страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание, в което е прието и експертното заключение, не е
извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени
документи. Действително извършената от пълномощника на ищците работа
представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по
хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се
определи възнаграждение в размер на 1014,20 лева за предявеният от ищците
иск, който размер е съобразен с нормативите за определяне на минимални
адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед
на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява
авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира
недобросъвестното упражняване на процесуални права и не води до
неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се присъжда
на ищците възлиза на сумата 1736,21 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит
5
Профи кредит Стандарт № 40020351183/28.09.2023 година, сключен между
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж. к. Мотописта, бул.
България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, С. И. И. с ЕГН: ********** от гр.
***************** и солидарен длъжник И. Д. К. с ЕГН: ********** с адрес:
гр. *****************, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“,
ж. к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на С.
И. И. с ЕГН: ********** от гр. ***************** и И. Д. К. с ЕГН:
********** с адрес: гр. ***************** сумата 1736,21 лева /хиляда
седемстотин тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6