№ 307
гр. Р., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500372 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
А. Ф. И. от сЦ., чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвал
решението на Районен съд-Р. по гр. д. № 1348/2021 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск срещу „О.“ АД- гр. С. и „Р.“ЕООД-гр.С. да се признае за установено
по отношение на ответниците, че не съществува ипотечно право на „О."АД /като
правоприемник на „С.“ АД/ съгласно договор за учредяване на ипотека, сключен с НА №66,
т.IV, рег.№7840 д. №632/2009г. на нотариус рег.№304, с район на действие РРС и вписано
подновяване с вх.рег. № 13000/03.10.2019г., акт № ** т.4 на СВ–Р., върху собствения на
ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.2960.1.64, с адрес на имота: гр. Р., бул. „В.“ № ***** Излага подробни съображения
за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопро- изводствените
правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли въззивният съд да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи иска, като претендира и разноски за двете
инстанции.
А. Ф. И. е обжалвал и определение от 14.02.2022г. по същото дело, с което е
отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли въззивният
съд да го отмени и да му се присъдят разноски по уважения иск.
Ответникът по жалбите „О., чрез редовно упълномощен процесуален представител,
изразява становище за тяхната неоснователност и моли за отхвърлянето им, като претендира
1
обжалваните решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира разноски за
въззивното производство.
Ответникът „Р.“ ЕООД-гр. С. не е подал отговор и не взема становище по жалбите.
Въззивният съд намира жалбите за допустими- подадени са от заинтересована страна
по спора, в законния срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по
същество, основателна е само частната въззивна жалба.
Производството по делото е образувано по предявеният от А. Ф. И. против „ О.“ АД-
гр.С. и „Р.“ ЕООД- гр.С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК- за
установяване несъществуването на ипотечното право на банката съгласно договор за
учредяване на ипотека, сключен с НА № 166, т. VІ, рег.№ 11581, д. № 1117/2008г. на
нотариус рег. № 304, с район на действие РРС, и вписано подновяване с вх.рег. №
15140/19.11.2018г., Акт № 131, т. 7 на СВ – Р., както и съгласно договор за учредяване на
ипотека, сключен с НА № 66, т. ІV, рег. № 7840, д. № 632/2009г. на нотариус рег. № 304, с
район на действие РРС, и вписано подновяване с вх.рег. № 13000/03.10.2019г., Акт № ** т. 4
на СВ – Р., върху собствения на ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект-апартамент с идентификатор 63427.4.2960.1.64, с адрес: гр. Р., кв. Д., бул. „В.“ *****.
По делото безспорно е установено, че е налице висящо изпълнително производство
със страни- взискател „О.“ АД- гр.С. и длъжник „Р.“ ЕООД-гр.С. по изп.д.№1240/2020г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 832, район на действие-РОС, като по искане на взискателя
принудителното изпълнение е насочено и по отношение на самостоятелен обект –
апартамент с идентификатор 63427.4.2960.1.64, с адрес гр. Р., кв. Д., бул. „В.“ *****-
собственост на А. И.. Правото на собственост върху процесния имот е придобито от ищеца
с договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен с НА № 155, т. ІV, д. №
728/2010г. на 304-ти нотариус с район на действие РРС, вписан в СВ-Р. с вх. рег. №
13634/15.11.2010г., реализирано съгласно удостоверение №6/26.04.2012 г. на Община- Р.. С
построяването на обекта правото на строеж се е трансформирало в право на собственост
върху изградения самостоятелен обект. Насочването на принудителното изпълнение спрямо
недвижимия имот собственост на И. е породило и правният интерес от иска. Същият е
допустим, което обуславя и допустимостта на обжалваното решение.
По делото липсва спор и че вземанията на „О.“ АД като правоприемник на „С.“ АД-
предмет на принудителното изпълнение, са обезпечени с договорни ипотеки, сключени с
НА- вх.рег.№ 19882/24.11.2008г., акт №54, т.15, д. № 12487 на СВ- Р., подновена с молба-
вх.рег.№15140/19.11.2018 г. и НА – вх.рег.№ 13652/07.10.2009 г., акт № 69, т.5, д.
№6887/2009 г. на СВ-Р., подновена с молба- вх.рег.№ 13000/03.10.2019г. В нотариалните
актове са описани поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти, съществуващи
към момента на учредяването й и е посочено, че договорната ипотека обхваща и всички
подобрения и приращения в ПИ.
При така установените по безспорен начин факти, първоинстанционният съд е
уважил предявеният иск, като е признал за установено, че не съществува ипотечно право по
отношение на „О.“ АД съгласно договор за учредяване на ипотека сключен с НА № 166, т.
2
VІ, рег.№ 11581, д. № 1117/2008г. на нотариус рег. № 304 с район на действие РРС и
вписано подновяване с молба вх.рег. № 15140/19.11.2018г., акт № 131 т. 7 на СВ – Р. върху
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.2960.1.64 и е отхвърлил иска да бъде признато за установено, че не съществува
ипотечно право на „О."АД съгласно договор за учредяване на ипотека, сключен с НА №66,
т.IV, рег.№7840, д. №632/2009г. на нотариус рег.№304 с район на действие РРС и вписано
подновяване с вх.рег. № 13000/03.10.2019г., акт № ** т. 4 на СВ–Р., върху собствения на
ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.2960.1.64.
По делото страните спорят дали учредената през 2009г. втора по ред ипотека върху
поземления имот разпростира действието си и върху новопостроените след това сгради
върху него и обособените в тях самостоятелни имоти, част от които е и имота на И., както и
за действието на извършеното подновяване на ипотеката от 2009г. и дали то е
противопоставимо на ищеца. Установено е по безспорен начин, че вземането на ответника
„О.“ АД, предмет на принудително изпълнение, е обезпечено с договорни ипотеки върху
поземлени имоти, съществуващи към момента на сключване на договорната ипотека сгради
и самостоятелните обекти в тях като изрично е уговорено, че същата обхваща и всички
подобрения и приращения в ПИ. Върху ипотекирания в полза на банката- праводател на
ответника незастроен терен, впоследствие – през 2012 г. съгласно удостоверенията по
чл.181, ал.2 ЗУТ е построена сградата с обособените самостоятелни обекти в нея в т.ч. и
обектът - собственост на ищеца И.. В договора за учредяване на ипотека вземането на
банката- кредитор е индивидуализирано, индивидуализирани са имотите- ПИ,
съществуващите към този момент сгради и самостоятелни обекти в тях, които обезпечават
посоченото вземане. При учредяване на договорната ипотека страните са уговорили същата
да обхваща и всички подобрения и приращения в ПИ. Правната уредба на ипотеката се
съдържа в чл.166 и сл. ЗЗД. По правната си същност ипотеката е договор, пораждащ
действие след вписването му в имотния регистър и по силата на който договор собственикът
на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено вземане ипотечно право.
Същият се определя като едностранен, консесуален, формален, акцесорен, каузален и на
разпореждане. Разпоредбите на чл.166 и сл. ЗЗД сочат, че ипотеката е особен вид
субективно и хетерогенно правоправо върху чужда вещ, противопоставимо на трети лица,
съдържащо процесуален елемент- право на предпочтително удовлетворение. С факта на
учредяване на ипотека върху поземления имот, заедно с всички съществуващи обекти, в
полза на кредитора / взискател по изпълнението/ е възникнало ипотечно право- право на
предпочтително удовлетворение от цената на имота, независимо от извършените в
последствие разпоредителни сделки с имота и от настъпилите промени във вида му. С
учредяване на ипотеката в полза на ипотекарния кредитор е възникнала привилегията да се
удовлетвори предпочтително от цената на имота. Тази привилегия се упражнява именно в
изпълнителния процес и е противопоставима на трети лица- последващите собственици на
имота, на построената сграда или на отделни обекти в нея, както и на титулярите на вещни
права. Този извод се налага, както предвид изричната разпоредба на чл.173 ЗЗД, така и
3
предвид обезпечителната функция на ипотеката. Обратното разбиране е противно на
същността на ипотечното право, същото води до лишаване на ипотеката като обезпечение от
дължимото от закона съдържание и би дало възможност на недобросъвестните длъжници да
осуетят или да затруднят значително събирането на обезпеченото с ипотеката вземане като
видоизменят обекта, върху който същата е учредена. Към момента на учредяване на
ипотеката в полза на банката- праводател на ответника сградата, в която се намира
самостоятелния обект-собственост на ищеца, не е съществувала, нито е имало одобрен
архитектурен проект, поради което не е съществувала правна възможност този обект, както
и останалите самостоятелни обекти в сградата, да бъдат конкретно посочени и
индивидуализирани в договора. При учредена ипотека върху незастроен недвижим имот с
възможност за застрояване, следва да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и
върху правомощието на собственика на имота да застрои същия. Доколкото това
правомощие е част от правото на собственост, не може да се приеме, че в договора за
ипотека следва изрично да е уговорено, че ипотеката се учредява и върху вещното право на
строеж. Последното е ограничено вещно право, което собственика на земята учредява в
полза на трето лице и доколкото същото не е съществувало към момента на сключване на
договора за ипотека, то няма характер на самостоятелен обект, който да бъде предмет на
сделки, в това число и предмет на договор за учредяване на ипотека. Възможността на
собственика на терена да обособи правомощието си на застрояване като самостоятелно
ограничено вещно право и да се разпореди с него в полза на трети лица не сочи, че е налице
самостоятелно вещно право, отделно от правото на собственост. Това е само правна
възможност за създаване на бъдещ обект, който да бъде предмет на сделки, а ипотекирането
на бъдещ обект е недопустимо поради невъзможността същия да бъде индивидуализиран по
изискуемия от закона начин. Именно поради липсата на правна възможност към момента на
сключване на договора за ипотека същата да се учреди и върху евентуално бъдещо вещно
право на строеж, респ. върху бъдещ недвижим имот, страните по договора изрично са
уговорили, че ипотеката разпростира действието си и по отношение на подобренията и
приращенията в имота. След реализиране на правомощието на собственика да застрои
ипотекирания имот, учредената в полза на кредитора ипотека се простира по право, както
върху построената в имота сграда като цяло, така и по отношение на самостоятелните
обекти, изградени в нея, а извършените след учредяването й разпоредителни сделки са
непротивопоставими на взискателя / арг. чл.173 ЗЗД/. Изградената в ипотекирания имот
сграда и съответно самостоятелните обекти в нея има характер на приращение към
ипотекирания имот, поради което ипотеката разпростира своето действия и спрямо обекта-
собственост на И.. Последният е придобил собствеността след учредяването на ипотеката в
полза на банката, поради което извършените след вписването на ипотеката разпоредителни
сделки са непротивопоставими на ипотекарния кредитор. В този смисъл е правната
доктрина, както и трайно установената съдебна практика /вж. Решение №1029/14.07.1999 г.
на ВКС по гр.д.№ 337/99 г., V г.о., Решение №39/24.03.2014 г. по гр.д.№ 5059/2013 г. на
ВКС, Решение №111/25.07.2014 г. по гр.д.№4005/ 2013 г. на ВКС, Решение №113/25.07.2014
г. по гр.д.№ 4514/2013 г., Решение №142/01.07.2014 г. по гр.д.№ 396/2014 г. на ВКС,
4
Решение №188/24.10.2014 г. по гр.д.№ 424/2014 г., Решение №250/15.12.2014 г. по гр.д.№
637/2014 г. на ВКС/. Неоснователни са наведените от ищеца в първоинстанционното
производство доводи, че ипотечното право на взискателя спрямо притежаваните от него
недвижими имоти е погасено. Съгласно чл.172, ал.1 ЗЗД действието на вписването на
ипотеката като елемент от фактическия й състав трае десет години от деня, в който е
извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е
изтекъл. В случай, че в този срок не се поднови вписването, за кредитора съществува
правната възможност да извърши ново вписване на ипотеката. Последиците на
подновяването на ипотеката и новото й вписване са различни. Подновяване може да бъде
извършено само, ако десетгодишният срок не е изтекъл, като в този случай защитата на
кредитора е най-пълна, защото ипотеката запазва своето действие и своя ред и в новия
десетгодишен срок. Ново вписване на същата ипотека се извършва след изтичане на десет
годишния срок, но в този случай за ипотекарния кредитор може да настъпят неблагоприятни
последици, тъй като има период, през който ипотеката няма действие и е възможно тогава да
бъдат вписани нови ипотеки върху същия имот или учредителят на ипотеката /длъжникът
или третото лице, ипотекирало своя имот за чужд дълг/ да прехвърли собствеността върху
имота на трето лице. В тези случаи новото вписване няма да бъде противопоставимо на
вписаните преди това ипотеки, както и на извършените междувременно разпореждания с
имота. В настоящият случай е налице хипотеза на подновяване на вписването на ипотеката,
а не е налице ново вписване, поради което не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че
ипотечното право на банката- взискател е погасено. Подновяването на вписването касае
единствено срока на вече вписана ипотека, поради което се извършва само въз основа на
молба от кредитора с приложен към нея договор за учредяване на ипотека. Няма изискване в
закона да се индивидуализират обектите, които са възникнали след нейното учредяване като
приращения в имота. Подновяването на вписването касае само продължаването на срока на
ипотеката, поради което е без правно значение настъпването на последващи промени в
ипотекирания имот. Подновяването на вписването следва да се извърши независимо от
настъпилата промяна в имота, в т.ч. при промяна на неговата индивидуализация.
Изложеното дава основание да се приеме, че съществува ипотечното право на банката-
ответник по жалбатал и по отношение на собствения на жалбоподателя недвижим имот,
което обуславя неоснователност на предявеният иск.
При тези факти, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 25,ал.1 НЗПП следва да се присъдят в полза на „О.“ АД.
Основателна се явява обаче частната жалба против определението по чл.248 ГПК. В
своето определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, РРС е приел, че е налице хипотезата
на чл.78, ал.2 ГПК по отношение на уважената част от иска. Този извод не се споделя от
5
въззивния съд. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Безспорно е, че за да се освободи ответника от своята отговорност за присъждане на
направените разноски в полза на ищеца следва да са налице две предпоставки – с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В конкретния
случай липсва изрично признание относно уважената част от иска. В о.с.з. на 27.09.2021г.,
процесуалният представител на ответната банка е заявил единствено „… няма спор, че в
ипотеката от 2008г. няма уговорка да се разпростира върху подобрения,приращения и т.н.“
Това заявление не може да се приеме като признаване на иск, а само на факти, освен това
липсва и определение на съда за прекратяване на съдебното дирене. Изложеното мотивира
настоящият състав на съда да измени първоинстанционното решение в частта за разноските,
като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 611.15лв. по компенсация.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №854/26.10.2021г. на Районен съд-Р. по гр. д. №
1348/2021г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Ф. И.
ЕГН:********** срещу „О.“ АД, ЕИК *****-гр. С. и „Р.“ ЕООД, ЕИК *****- гр. С.
установителен иск да бъде признато за установено, че не съществува ипотечно право на
„О."АД /като правоприемник на „С.“ АД/ съгласно договор за учредяване на ипотека,
сключен с НА №66, т.IV, рег.№7840, д. №632/2009г. на нотариус рег.№304 с район на
действие РРС и вписано подновяване с вх.рег. № 13000/03.10.2019г., акт № ** т. 4 на СВ–Р.,
върху собствения на ищеца недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.4.2960.1.64, с адрес: гр. Р., кв. Д., бул. „В.“ *****.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
ОТМЕНЯ изцяло Определение №663/14.02.2022г. по гр. д. № 1348/2021г. вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №854/26.10.2021г. на Районен съд-Р. по гр. д. № 1348/ 2021г., в
частта му за разноските, като ОСЪЖДА „О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ №** и „Р.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.“ №36 да заплатят на А. Ф. И. ЕГН ********** от с.Ц., обл. С. ул.
„Х.“ №1, сумата от 611.15лв.-разноски за първоинстанционното производство по
компенсация.
ОСЪЖДА А. Ф. И. ЕГН ********** от с.Ц., обл. С. ул. „Х.“ №1 да заплати на „О.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ №** сумата от
150.00лв.- разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7