Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/26.02. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на тринадесети
февруари |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1319 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на Н. ООД срещу БД Т. ООД – в ликвидация. В
молбата се твърди, че по възлагане
от ответника ищецът предоставял авторемонтни услуги на обща стойност от
11129,36 лв. Ищецът предявил вземанията си в заповедно производство, в рамките
на което бил издаден и изпълнителен лист. Ищецът инициирал изпълнително
производство срещу ответното дружество, но независимо от всички предприети
изпълнителни действия вземането не било погасено. Сочи се с влязло в сила
съдебно решение на 11.03.2017 г. да е постановено отнемане в полза на държавата
на движими вещи и парични вземания, принадлежали на ответното дружество. Твърди
това да е довело до влошаване на имущественото състояние на длъжника. Иска се
да бъде открито производство по несъстоятелност при довод да е налице
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, а с оглед предходно
прекратената търговска дейност на дружеството и да бъде обявено в
несъстоятелност.
В отговор по исковата молба от името
на ответника се сочи, че 85 % от дяловете в капитала на дружеството са
одържавени, като излага довод спорът да касае публично имущество. По същество
оспорва ищецът да е предоставял твърдяните услуги. Сочи, че заповедното
производство се е развило през период без вписан управител, препятстващо и
извод за установеност на вземането. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност като навежда довод, че липсата на изискуемо вземане изключва активната
материалноправна легитимация на ищеца.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца - адв. В. от САК, оспорва
възражението за давност с твърдение, че образуваното изпълнително производство
и предприетите в неговите рамки изпълнителни действия – налагане на запор върху
банкови сметки, движими вещи и възбрани върху недвижими имоти, собственост на
дружеството, са довели до прекъсване на давността. По същество поддържа иска.
Ответникът,
представляван от ликвидатор М., оспорва да са налагани обезпечителни мерки
върху имущество на длъжника. По същество оспорва предявените искове. Навежда
доводи в писмени бележки.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
наличния по делото изпълнителен лист се установява, че ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 5169,05 лв. – главница със законната лихва от
03.10.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.
От
представеното удостоверение по изпълнително дело № 20128480400172 се установява
да е образувано по искане на ищеца срещу ответника с предмет на вземането по
изпълнителен лист – 5169,05 лв. – главница, законна лихва върху тази сума от
03.10.2011 г. до окончателното изплащане, изтекли лихви до 08.02.2019 г. в
размер на 3870,18 лв. Посочено е също така, че по делото е изпратена покана за
доброволно изпълнение и периодично са правени искания за налагане на запор,
какъвто е наложен запор върху вземане на длъжника с изх. № 1549 от 16.02.2018
г.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност
с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието на ответника да
покрива всички свои краткосрочни задължения в относително продължителен период
от време, правният ред установява способ за оползотворяване неговия потенциал,
съответно за осребряване на наличното имущество и удовлетворяване на
формираните задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената
в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника –
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините за молителя,
породено от търговската дейност на ответника или задължение по частно държавно
вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията
си.
Ищецът
обаче не се легитимира като кредитор на длъжника. Производството по
несъстоятелност като универсално принудително изпълнение е средство за
принудителна реализация на неудовлетворени притезания, поради което активната
материалноправна легитимация на кредитора предполага призната от закона
възможност за иницииращия производството да наложи изпълнение на
неудовлетвореното вземане. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, освен ако законът не предписва друг срок. Ефектът
от изтеклата давност се изразява в невъзможност кредиторът да изисква
съдействие от държавата за удовлетворяване на вземането му. Законът лимитативно
изброява и обстоятелствата, които рефлектират върху правното значение на
изтеклия период от време. За разлика от хипотезата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД, която
придава правно значение на потърсена от кредитора защита – предявени иск или
искане за помирително производство, съответно противопоставено възражение,
основано на конкретно вземане, нормата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД свързва прекъсване
на давността с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Както е имал повод да посочи Върховният
касационен съд в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК институтът на
давността се опира на предписана от правния ред възможност кредиторът да влияе
върху развитието на процедурата и бездействието му да стори това.
Изпълнителното производство предпоставя предходно установено притезание като изключително
от кредитора зависи дали и кой от предвидените способи за принудително
изпълнение ще поиска. Разгледаният въпрос с ТР 2/2013 визира два относително
самостоятелни срока – предвиденият с 433 ал. 1 т. 8 ГПК двугодишен срок като
основание за прекратяване на изпълнителното производство и визираният срок от
чл. 116 б. „в“ ЗЗД. Както систематичното място така и смисълът на съпоставяните
норми определя срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК като процесуален – изтичането
му задължава съдебния изпълнител да го обяви, прекратявайки изпълнителното
производство, а предвиденият от чл. 116 б. „в“ ЗЗД като материалноправен –
изтичането му овластява длъжника да се противопостави на изисквано от него
изпълнение. В контекста на процесуалното правоотношение искането на взискателя
е достатъчно, за да положи началото на нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Не
така обаче стои въпросът в материалноправен контекст. Понеже погасителната
давност препятства принудителната реализация на притезанието само едва реално
упражнената принуда обективира противопоставимо на длъжника действие. Макар и
принудата да е опосредена – овластен да я приложи е съдебен изпълнител,
кредиторът е в състояние да контролира този процес, поради което и носи риска
от бездействието на съдебния изпълнител. В тази насока и зачитайки ефекта на
искането за предприемане на конкретен изпълнителен способ (в процедурен аспект)
и според мотивите на ТР 2/2013 г. въздействието върху давностния срок се
свързва с всяко предприето действие,
изграждащо предписан от закона способ за принудително изпълнение. Понеже
принудата следва да компенсира необходимото, но липсващо доброволно изпълнение,
едва реално въздействие върху благото обект на дължимата престация сочи на
проявена от кредитора активност, водеща до прекъсване на давностния срок. Показателни
в тази насока са примерно изброените действия, сочещи на предприето изпълнение
– налагане на запор или възбрана, ползваща и присъединяващ се кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника, назначаването
на пазач, предаване на описаното имущество на пазач, насрочването и
извършването на продан. Изпълнителният способ приключва с реализация на благото,
обект на упражнената принуда – при парични притезания постъпване на суми от осъществена
продан или плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД
извършените в рамките на изпълнителното производство подготвителни действия –
образуване на дело, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение,
събиране на необходими информация и документи и т.н.
При
изложените съображения от описаните в удостоверението на ЧСИ Р.А. единственото
действие, обуславящо прекъсване на давността е отразеният като наложен запор
върху вземане на длъжника. Запорът се налага с достигане на писменото съобщение
до третото задължено лице. Удостоверението не позволява извод кога това е
станало, но предвид посочения номер и дата на изходяща поща не предхожда
16.02.2018 г.
Изминалият
период от време между 3.10.2011 г. и 16.02.2018 г. е повече от пет години. Доколкото
не се установява в рамките на законоустановения период по искане на ищеца или в
рамките на изпълнително производство, към което се е присъединил да е
осъществено действие, изграждащо предписан от закона изпълнителен способ. Изтеклият
период от време без да е била упражнена принуда с цел удовлетворяване на
предявеното вземане за главница овластява длъжника да се противопостави на
търсеното изпълнение. Ето защо упражненото
възражение за изтекла давност лишава ищеца от възможността да изисква
изпълнение на вземането си, а следователно и да инициира производство по
несъстоятелност като форма на универсално принудително изпълнение.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като безпредметно остава
изследването на твърдяните неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответното
дружество
По
разноските
При
установеиня изход от спора направените разноски по делото следва да бъдат
възложени в тежест на молителя, а с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК
така формираната воля да бъде изрично огласена с диспозитива на постановения акт.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Н.“ ООД, ЕИК*********по срещу „БД Т.“ ООД – в ликвидация,
ЕИК*********да бъде открито производство по несъстоятелност.
ВЪЗЛАГА
направените от „Н.“ ООД разноски по делото в негова тежест
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до молителя с въззивна
жалба пред Апелативен съд –София.
СЪДИЯ: