Решение по дело №84/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ №70

гр. Видин, 28.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Осми май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

84

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

Образувано е по жалба на Й.М.В. *** против Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-004 от 22.02.2019г. на Директора на РДСП-Видин, с която е отказана месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ.

В жалбата се посочва, че така постановеният отказ се явява неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения, че независимо че ЕР на ТЕЛК № 0004/001 от 03.01.2019г. е било обжалвано и не е влязло в сила, административният орган не е съобразил разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето /ЗЗ/ и неприложимостта на чл.90, ал.1 от АПК в този случай. Жалбоподателят сочи, че въпреки намаленият му процент трайно намалена работоспособност от 78% на 60%, поради което е обжалвал ЕР на ТЕЛК № 0004/001 от 03.01.2019г. пред НЕЛК, отговаря на изискванията на чл.70, т.1 от ЗХУ.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отмени Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-004 от 22.02.2019г. на Директора на РДСП-Видин, поради несъответствие с материалния закон и целта на закона. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърден атакуваният административен акт. Твърди, че законосъобразно е бил постановен отказ да се отпусне исканата финансова подкрепа, тъй като жалбоподателят не отговаря на условията за отпускането й, предвид невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК-Видин. Посочва се, че разпоредбата на чл.112, ал.9 от ЗЗ се явява приложима, когато вече е започнало плащане на помощи въз основа на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, а при наличие на невлязло в сила ЕР не може да се направи преценка на правото на подпомагане на лицето към момента на депозиране на заявлението-декларация.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената административна преписка, и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление-декларация по чл.70 от ЗХУ до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин от 10.01.2019г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждане. Към заявлението били приложени: документ за самоличност и ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Петка“ АД гр.Видин № 0004/001 от 03.01.2019г., с което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност, върху което е положен и печат „За НЕЛК“.

Във връзка с постъпилото заявление, на 01.02.2019г. социален работник към Д“СП“-Видин изготвил предложение да бъде отказано отпускането на месечна финансова подкрепа, на основание чл.90, ал.1 от АПК във връзка с чл.71 от ПУОРМЕРКМЕ, тъй като ЕР на ТЕЛК се обжалва пред НЕЛК и не е влязло в сила и не може да се прецени правото на подпомагане на лицето.

Последвала Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, с която на жалбоподателя била отказана месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ. Като мотиви в заповедта е посочено, че на основание чл.90, ал.1 от АПК във връзка с чл.71 от ПУОРМЕРКМЕ се отказва отпускането на месечна финансова подкрепа, тъй като ЕР на ТЕЛК се обжалва пред НЕЛК и не е влязло в сила и не може да се прецени правото на подпомагане на лицето.

Жалбоподателят в законноустановения срок оспорил посочената заповед пред горестоящия орган – Директора на РД „СП“-Видин, който с Решение № 05-РД06-0004 от 22.02.2019г. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин. Последният напълно възприел мотивите за отказ на Директора на Д“СП“-Видин, като наред с тях се позовал и на Указателно писмо № 9100-0053/24.02.2017г. на зам.изпълнителния директор на АСП /непредставено по делото/, съгласно което не се отпускат помощи и добавки без наличие на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК с гриф „влязло в сила“.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, съдържащ неблагоприятни последици за неговия адресат. Същата е издадена от компетентен орган - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин и в законноустановената писмена форма.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.69 от ЗХУ установява, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

Съгласно чл.70 от ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1, имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, при степен на увреждане над 50%, определена в пет групи, съобразно степента на увреждане.

При подаване на заявлението си жалбоподателят е представил ЕР на ТЕЛК-Видин към МБАЛ „Св.Петка“ АД гр.Видин № 0004/001 от 03.01.2019г., с което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 17.03.2003г.. По делото не се оспорва че приложеното ЕР на ТЕЛК е било обжалвано, но е спорен въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.90, ал.1 от АПК, на която се е позовал административния орган за да постанови отказа си.

Съдът намира, че позоваването на тази разпоредба в случая е неправилно, тъй като приложима се явява разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето, съгласно която обжалването по реда на ал.1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, т. е. законът придава предварителна изпълняемост на тези експертни решения, независимо от обжалването им и те са действащи актове на медицинската експертиза.

Позоваването на чл.90, ал.1 от АПК не отговаря и на целите на ЗХУ, разписани в чл.2, т.2 и т.4 от ЗХУ, а именно да се създадат условия за социално приобщаване на хората с увреждания и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства, в т.ч. чрез социално – икономическа защита по чл.4, т.3 във връзка с чл.5, ал.2, т.6 ЗХУ под формата на финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, подлежаща на постоянно изплащане до настъпване на предвидено от закона основание за нейното прекратяване.

В тази връзка следва да се посочи, че към момента на издаване на атакуваната заповед все още не е приет правилник за прилагане на ЗХУ, който съгласно чл.81 от закона, ще следва да уреди редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа.

Позовавайки се на чл.90, ал.1 от , административният орган, не е съобразил редица разпоредби от ЗХУ, сред които чл.21, ал.3, т.3 и чл.26, ал.5, които не визират влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, както и Конвенцията за правата на хора с увреждания (приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 13 декември 2006 г. (Резолюция A/RES/61/106), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. и издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.).

Не е зачетена и заложената в § 6, ал.11 от ЗХУ цел да се обезпечи непрекъснатост на това подпомагане при преосвидетелстване, когато не са настъпили промени в обуславящите го дата на инвалидизиране, степен на намалена работоспособност и/или вид и степен на увреждането. Направеното с ЕР на ТЕЛК преосвидетелстване не води до промяна на датата на инвалидизиране, а степента на ТНР, макар и променена – от 78% на 60% не води до липса на критериите, необходими за отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ.

Анализът на посочените разпоредби в тяхната съвкупност показва, че като социално-икономическа защита финансовата подкрепа по чл.70 от ЗХУ се полага ежемесечно на лицата, чийто вид на увреждане или степен на намалена работоспособност налагат финансова подкрепа за покриването на съответните допълнителни разходи.

 Законът не лимитира правото на тези месечни добавки със срок, нито допуска периодът на тяхното изплащане да се прекратява на процесуално основание. Уредбата отговаря на целта по чл.2, т.2 и т.4 от ЗХУ да се създадат условия и гаранции за социална интеграция на хората с увреждания чрез тази подкрепа като форма на социално-икономическа защита по чл.5, ал.2, т.6 ЗХУ. Същата е дължима от държавата, докато съответното правоимащо лице с трайно увреждане по § 1, т.2 от ДР на ЗХУ има нужда от нея поради вида на увреждането си по § 1, т.2 от ДР на ЗХУ и/или степента на намалената си работоспособност.

В случая изменението на степента на трайно намалена работоспособност, не е такова, което да води до преминаване под процента - нормативен минимум за правото на месечно финансово подпомагане.

Противното тълкуване би могло да доведе до абсолютно неприемлив резултат, лице с трайно увреждане по § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ да бъде "санкционирано" за това, че не по негова вина ТЕЛК/НЕЛК неправомерно са издали експертни решения.

Ето защо ирелевантно се явява и отразеното в одобреното от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление-декларация изискване за представяне на копие от влязло в сила ЕР, както и позоваването на горестоящия административен орган на Указателно писмо № 9100-0053/24.02.2017г. на зам.изпълнителния директор на АСП, което е издадено във връзка с отменения ЗИХУ.

С оглед изложеното се налага изводът, че ответната администрация не е приложила чл.70 от ЗХУ, макар същият да е бил приложим и така е допуснала нарушение на целта на закона. В контекста на правата на човека, понятието "увреждане" следва да се разбира като ограничение, възпрепятстващо достъпа на човек до права и участие в социалния и професионалния живот поради физически, умствени или психологически затруднения. Изхождайки от практиката на ЕСПЧ, настоящият състав съобразява, че дългосрочно увреждане означава следното: увреждането е продължило най-малко дванадесет месеца; очаква се да продължи най-малко дванадесет месеца; има вероятност да продължи до края на живота. Видно от изложената фактическа обстановка, увреждането на жалбоподателя, може да се приеме за дългосрочно, поради което отказът на ответника да отпусне месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ се явява в разрез с позитивните действия, които страната ни е признала, ратифицирайки Конвенцията за правата на хората с увреждания, а именно – да гарантира мерките за специална защита и предпочитано отношение, които спомагат за интеграцията на хора с увреждания в социалния и политическия живот, заетостта, обучението, образованието и др.

Предвид изложените съображения Съдът намира че оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна ще следва да бъде отменена и преписката ще следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на жалбоподателя, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено, с молба от 08.05.2019г., и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-004 от 22.02.2019г. на Директора на РДСП-Видин, с която на Й.М.В. *** е отказана месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за ново произнасяне по подаденото от Й.М.В. *** заявление-декларация за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ вх. № ЗХУ/Д-ВН/208 от 10.01.2019 г., в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, да заплати на Й.М.В. ***, направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: