Номер 5329.10.2020 г.Град Кубрат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КубратI - ви състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
Секретар:В. Л. Д.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20203320200167 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Ж.Т.67“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Н. чрез адв.
С.Ю.Р. от АК–Варна срещу Наказателно постановление № 38-
0000816/16.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Русе, с което на основание чл. 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно
наказание – имуществена санкция, в размер от 200 лева, за нарушение на чл.
87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България (Наредба № 33/1999 г.).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП, изразяващо се в допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването му, съставляващи основание за неговата отмяна.
Сочи се, че на жалбоподателя е наложена санкция за допустителство, а
правилото на чл.10 от ЗАНН предвижда възможност за наказване на
допустителството само в изрично предвидените случаи. Алтернативно, ако
съдът приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение, пледира, че следва да се отчете неговата
маловажност по см. на чл. 28 от ЗАНН. Претендира съдът да отмени
атакуваното НП.
1
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище от пълномощника, че поддържат доводите изложени в жалбата и
искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Русе, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не
изпраща представител.
РП–Разград, ТО–Кубрат, при редовност в призоваването, не изпращат
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Едноличното дружество с ограничена отговорност „Ж.Т.“ ЕООД с
предмет на дейност – международен превоз на товари по шосе срещу
заплащане, притежава лиценз на Общността № 10744.
На 08.06.2020 г. в гр. Търговище била извършена комплексна проверка
на дружеството – жалбоподател. В хода на същата е извършен преглед на
документи и чрез информационната система „Технически прегледи на ППС“,
при което е установено, че на 08.02.2020 г. като превозвач е допуснал
извършване на превоз на товари с МПС влекач „Скания Р 500“ с рег. № ***
по маршрут Кубрат–Липник–Черногорово–Кубрат с пътен лист № 7653333 от
08.02.2020 г., за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност. От справката в
информационната система е видно, че за периода 20.11.2019 г. – 13.02.2020 г.
няма валиден технически преглед, видно и от Протокол №
2
21537675/13.02.2020 г. и Протокол № 19251192/20.05.2019 г., последният
валиден до 20.11.2019 г. Видно от представена товарителница серия А №
0077266 въпросният товарен автомобил, е извършил превоз на товар – птича
тор, насипно, тегло 25260 кг по посочения маршрут, макар да е нямал
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
Поради изложеното на 08.06.2020 г. свидетеката М.-Д. в присъствието
на св. И. съставила на жалбоподателя АУАН Серия А-2019 № 274348, с което
му вменила нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството
и връчен на същия. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – И. и
М.-Д.. Показанията на свидетелите са логични, преки, и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат
кредитирани. Така описаната фактическа обстановка се подкрепя и от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: пътен лист №
7653333 от 08.02.2020 г., товарителница серия А № 0077266, Протокол №
21537675/13.02.2020 г., Протокол № 19251192/20.05.2019 г. и АУАН Серия А-
2019 № 274348/08.06.2020 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и
пределите на разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, съдът констатира, че
същите са съставени при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми
от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Началото на административно-
наказателното производство е поставено с АУАН, съставен от компетентното
длъжностно лице в кръга на предоставените му правомощия по закон.
Наказателното постановение е издадено от наказващия орган също в кръга на
делегираните му властнически правомощия със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии
и съобщенията и в преклузивния шестмесечен срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
3
Вмененото във вина административно нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава. Нарушената материално-правна норма е
посочена конкретно, като датата и мястото на установяване на процесното
нарушение са описани точно и ясно, заедно с други релевантни за
административнонаказателния спор обстоятелства. В този смисъл, съдът
намира, че атакуваното НП е съобразено с нормативните изисквания,
посочени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което не споделя
претенциите в жалбата, че са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционирания субект.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът приема, че действията на административнонаказващия орган по
привличане отговорността на санкционираното търговско дружество, в
качеството му на превозвач, притежаващ лиценз за международен превоз на
товари, се основават на събрани по административно наказателната преписка
безспорни доказателства, доказващи наличието на осъществен състав на
административно нарушение по чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/1999 г. От
легалния прочит на цитираната норма е видно, че законодателят въвежда
различни по вид задължения за лицата по чл. 2, ал. 1 от наредбата,
осъществяващи обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Дължимото поведение на превозвачите включва освен
задължението за извършване на препътен преглед с цел проверка на
техническата изправност, така също и притежаването на издаден валиден
удостоверителен документ за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на автомобила. Законосъобразното поведение в
случая предполага съблюдаването на всяко едно от тези зададени изисквания.
Безспорно, че неспазването на някое от тях означава допуснато нарушение, а
съгласно чл. 105 от ЗАвПр за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на
200 лв. Ето защо, бездействието на превозвача по изпълнение на някое от
изискванията на чл. 87а, ал. 1 от Наредбата сочи за поведение,
4
некореспондиращо с нормативно разписаното, което от своя страна обуславя
правилността по ангажиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че на
08.02.2020 г., съгласно представения документ – Товарителница № 007726 от
09.08.2016 година, е бил извършен превоз на товар от жалбоподателя, в
качеството му на превозвач, притежаваща лиценз № 10744 за международен
автомобилен превоз на товари. Въпросният превоз на товара е осъществен с
описаното по-горе в мотивите МПС, за което е нямало издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
доказано превозването на товар. Видно от приложената към
административнонаказателната преписка товарителница, че е превозвана
птича тор, насипно, с тегло 25260 кг. Липсата на валидно удостоверение към
датата на извършване на превоза се установява по несъмнен начин от
приложените протоколи за извършен технически преглед на ППС (л.10 от
делото).
Действително при описанието на изпълнителното деяние, което се
изразява в извършване на превоз без валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност, неправилно е посочено, че
дружеството е допуснало извършването на превоза. Използваният израз е
неточен, тъй като в качеството си на превозвач дружеството не допуска, а
самото то извършва превоза като титуляр на лиценза за извършване на
международен превоз на товари. Тази нередовност обаче не може да се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
НП, тъй като самата нарушена норма на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба №
33/1999 г. ясно и категорично сочи, че отговорността за липсата на валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност
е на притежателя на лиценза за извършване на превоза.
В санкционната част на наказателното постановление правилно е
приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че при
допуснатия превоз на товари от страна на дружеството е осъществен състав
на нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Съдът намира, че при определяне
5
размера на административното наказание наказващият орган правилно е
преценил приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било
определено правилно по вид и размер. Установяването от законодателя на
конкретен размер на наказанието изключва всякаква възможност за коментар
по този въпрос.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление (в конкретния случай административно
нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Разглежданият случай не може да се третира като „маловажен случай“
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Неспазването
на законовите норми на ЗАвПр, регламентиращи задълженията на
превозвачите, вкл. и посочените в чл. 87а, ал. 1 от Наредбата, независимо от
липсата на реално настъпил вредоносен резултат, тъй като се касае за
„формално“ по своята правна природа нарушение, не може да бъде възприето
като маловажност на нарушението. Процесното нарушение по нищо не се
отличава от други подобни нарушения от този вид и не е с по-ниска степен на
обществена опасност. Още повече, че с осъществяването на нарушението,
изразяващо се в извършване на превоз на товари с МПС, за което няма
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност, са застрашени живота и здравето не само на
водача, но и на останалите участници в движението – обстоятелство, което
обосновава съждение за отсъствие на незначителна обществена опасност на
6
правонарушението. Очевидно е, че жалбоподателят като превозвач е бил
длъжен да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на
принципите, условията и реда на ЗАвПр и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в случая цитираната Наредба № 33/1999 г. В
тази връзка, липсва годно правно основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност на нарушителя на правно
основание чл. 28 от ЗАНН.
В заключение съдът приема, че при издаване на НП няма допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които
да ограничават правото на защита на санкционирания субект и да го поставят
в обективна невъзможност да може да се защити. По изложените
съображения, съдът приема, че наказателното постановление като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000816/16.07.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе, с което на „Ж.Т.67“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Детелина“ №
3, представлявано от Г.С.Н., на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер от 200 лева, за нарушение на чл. 87а, ал. 1, т.
1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – Разград, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7