Р Е
Ш Е Н И Е
№
Гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав, в
публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Цветелина Добрева - Кочовски,
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 11296 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 176896 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. №
71017/2016 г. на Софийски районен съд, 68 състав, е отхвърлен
предявеният от ЕТ „Д.– 50 – И.П.“ иск за признаване за установено на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2690,21
лева, представляваща стойност на електроенергия, служебно начислена по констативен
протокол № **********/26.10.2016 г. за имот с абонатен №**********, клиентски №
210006075612 за периода 23.07.2016 г. – 20.10.2016 г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство,
с която се поддържа, че съдебният акт е необоснован и
неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Не било установено по безспорен начин наличието на облигационна връзка
между страните по делото. Освен това липсвало законово основание за извършване
на корекция на сметката за електроенергия за процесния период, т.к. липсвал
предвиден ред за това - чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен към момента на извършване на
корекцията. Оспорва още да е била надлежно уведомена за корекционната
процедура, като подчертава, че изобщо не е налице ред за уведомяване на клиента
за извършената корекция. Заявеното искане е решението да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен за пълния размер. Претендират се разноски за двете
фази на производството.
С
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът „Ч.Е.Б.“ АД оспорва депозираната
жалба. Счита за недопустимо възражението на въззивника за липса на облигационно
правоотношение между страните, след като този факт бил приет за безспорен в
производството и обявен за такъв с доклада по делото. Освен това възражението
било и неоснователно – касаело се за търговец, небитов клиент, с оглед което и
доводите, изложени във въззивната жалба за доказване качеството потребител в
производството, били неотносими. Обръща се внимание, че към процесния период
разпоредбите на ПИКЕЕ са действали в цялост. Въззиваемият счита, че е имал
законовото право и е реализирал същото при стриктно спазване на
регламентираната процедура за извършване на корекцията. Искането, отправено до
въззивния съд, е решението да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, като
съображенията на въззивния състав на съда за тези изводи са следните:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2690,21 лева като дължима по фактура №
**********/26.10.2016 г., тъй като същата била начислена без основание.
От фактическа страна:
В конкретния случай ищец по делото е едноличен търговец, с оглед което
неоснователно е позоваването от страна на въззивника ищец в производството на относими
към битовите потребители клаузи от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД. Съгласно чл.
4, ал. 4 от общите условия, представени по делото „Потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство“. Ето защо
и доводите на жалбоподателя, че ответникът следвало да докаже по делото, че
ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди с оглед притежавано
вещно право на ползване или на собственост върху процесния електроснабден имот,
са неотносими, доколкото ищецът е търговец, а обектът - стопански.
Не
е било спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото и
извънсъдебните изявления на ищцата, че процесният имот е присъединен към
електропреносната мрежа, както и че ищцата /в качеството си на едноличен
търговец/ е ползвала услугите, доставяни ѝ от ответника, като регулярно е
заплащала цената за същите.
Приети
по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът,
въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на
чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ,
всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване
на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат направени чрез
средствата за масова информация.
От
приетия констативен протокол № 1015867/20.10.2016 г. и показанията на
свидетелите С.П.и В.Д.се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на средството за търговско измерване на ел.енергията, потребяване в процесния
кафе аперитив „Клеопатра“ - електромер с фабричен № 32661995. Проверката е
извършена от двама служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и в
присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите. Потребителят не
е присъствал, посочено е, че е потърсен на обекта, но отсъства. Констатирани са
липса на пломбата на щита на ел.таблото, както и нарушена
пломбата на капачката на клемния блок, развити били винтовете на пластините,
свързващи токови и напреженови бобини на фази Първа, Втора и Трета. По този
начин консумираната в момента на проверката електрическа енергия не е отчитана
от СТИ, поради промяната в схемата на свързване. При извършване на проверката е
подаден сигнал до органите на МВР и представители са присъствали при
съставянето на протокола. След съставяне на протокола е възстановена схемата на
свързване и е констатирано, че СТИ вече мери в класа си на точност.
Приети
по делото като писмени доказателства са предложение за корекция на сметка и
писма, които не са получени от абоната, както и фактура № **********/26.10.2016
г., по която се претендира начислената от ответника сума в размер на 2 690,21
лв. с вкл. ДДС.
От
приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че
в конкретния случай е констатирана промяна в схемата на свързване, а общото
количество електроенергия, неотчетено от СТИ е преизчислено при спазване на чл.
48, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. Преизчислението съгласно фактурата е
извършено на база действащите за периода цени на електрическата енергия,
утвърдени от КЕВР. Не се установяват данни за проверки на изправността на СТИ в
период от 90 дни преди проверката.
От правна страна:
По изложените по-горе съображения съдът приема, че между страните към момента
на извършване на проверката е съществувало правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия за стопански нужди, сключен при общи условия.
Установи се, че при извършена на 20.10.2016 г. проверка от служители на "ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са констатирани липса на пломбата на вратата на
ел.таблото, както и развиване на винтовете, което е довело до неотчитане на
преминаващата през СТИ електрическа енергия. От изслушаната в хода на
първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установи, че е била
налице намеса чрез промяна схемата на свързване, посредством която не е
отчитана преминаващата през СТИ електроенергия.
Ответникът
твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната уредба с ДВ бр.
54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (отм.); , предвиждаща обективна
отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата
енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента
в определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на
КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт
на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на
електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
С
приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с
Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г.
на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., но действащи през
процесния период/, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената
в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство
за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г./, действали към процесния период, за който ответното
дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа енергия, е
предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
Ето
защо и настоящият състав на съда приема, че за ответникът е било налице
законово основание за извършване на корекция на сметката на ищеца търговец,
доколкото е установено при извършване на проверката промяна в схемата на
свързване и неотчитане на преминаващата през СТИ електрическа енергия. Съгласно
заключението на СТЕ изчисленията са извършени при спазване на установените законови
изисквания и са математически верни. Следователно СРС е достигнал до правилни
изводи, като е приел, че предявеният иск е неоснователен и е отхвърлил същия с
обжалваното решение.
В
отговор на доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, следва да се посочи още и следното:
Правилно
СРС е преценил извънсъдебните изявления на ищцата, съдържащи се в представените
и приети като писмени доказателства по делото документи, че е потребител на
електрическа енергия за процесния стопански обект в качеството си на едноличен
търговец. В допълнение на изложеното в мотивите на обжалваното решение следва да се посочи, че договорът за продажба
на електрическа енергия е за стопански, а не за битови нужди. Следователно
доводите на въззивника, че като не е установил ищцата да притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху процесния стопански обект, ответникът
не е доказал наличието на договорна връзка между страните, по силата на която
ищцата се явява задължена за цената на електрическата енергия, начислена за
имота, не могат да бъдат споделени.
За
пълнота въззивният съд намира за необходимо да се посочи, че
доводите, заявени с исковата молба относно приложението ЗЗП и наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на този закон в общите условия, приложими към
договора, също са неоснователни.
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР
ЗЗП, "потребител" е само физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Следователно законодателят категорично посочва, че потребител по
смисъла на ЗЗП е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
От друга страна, съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийна
услуга" би могъл да бъде както краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДР
ЗЕ (клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване), така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ. Предвид изложеното, понятието
"потребител на енергийна услуга" по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е
идентично с понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП,
поради което и съдът намира, че не дължи изследване на въпроса за наличие на
неравноправни клаузи и други несъответствия на ПИКЕЕ със ЗЗП.
Неоснователни
се явяват и доводите за отмяна на част от разпоредбите на ПИКЕЕ и специално на
чл. 47 от правилата, доколкото същите са действащи към периода, за който
корекцията е извършена. Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, като през
процесния период редът и начинът за съставяне на констативния протокол в хода на
проверката и за уведомяване на клиента е регламентиран в чл. 47 от ПИКЕЕ /отменен
с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС на РБ, 5 чл.
състав, обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г./. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК,
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред - от влизане в
сила на съдебното решение, поради което ПИКЕЕ са приложими към процесната
проверка, извършена на 20.10.2016 г., включително и чл. 47 от същите.
Като
неоснователни следва да се преценят и оплакванията, заявени с въззивната жалба,
за липса на ред за уведомяване на потребителя за процедурата по корекция на
сметката за електрическа енергия по реда на ПИКЕЕ. Липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО и в
последователната вече съдебна практика на ВКС, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства.
От
това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6
от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1,
т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че по делото е доказано по несъмнен начин, че
вследствие на неправомерно въздействие е манипулирана схемата на измерване на
потребената електрическа енергия, като такава е ползвана, но не е измервана
поради външна целенасочена механична намеса в електромера.
Електроразпределителното дружество е извършило корекция в сметката на абоната
съгласно чл. 48 ПИКЕЕ, въз основа на съставения констативен протокол, при
спазване на изискванията за допълнително начисляване на потребеното количество
електроенергия на стойност 2690,21 лева, поради което предявеният иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е неоснователен. С оглед съвпадението на крайните изводи на
двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При
този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват
разноски за производството пред въззивната инстанция. По делото страната е
представлявана от юрисконсулт, с оглед което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата
фаза на производството.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 176896 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 71017/2016 г. на
Софийски районен съд, II
Гражданско
отделение, 68 състав.
ОСЪЖДА ЕТ
„Д.– 50 – И.П.“, ЕИК********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата
от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.