Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 03.02.2017г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6821 по описа за 2016г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявен от Д.С.Д. против И.Б.П. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето *** ***ва ***а, родена на ***г. на майката, за определяне
местоживеенето на детето при майката, за определяне режим на лични контакти на
ответника с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00
часа до 19:00 часа без пресп***е, както и три седмици
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, втория ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници на всяка четна година /без пресп***е/, както и през зимната ваканция в периода от
20.12. до 10.01, на националните празници през всяка четна година детето да е с
бащата и по всяко друго време по взаимно
съгласие между родителите, както и за заплащане от бащата на месечна издръжка в
размер на 250 лева месечно с падеж 21-во число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното и
изплащане до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
В исковата молба ищцата излага, че с
ответника са живели във фактическо съжителство, по време на което се е родило
детето им ***. Родителите са във фактическа раздяла от 24.03.2016г., когато
ответникът осъществил спрямо нея физическо насилие – побой в присъствието на
детето, след което ищцата била изгонена от съвместно обитаваното жилище без
детето. Посочва, че ответникът е криминално проявен, не работи и злоупотребява
с алкохол и наркотични вещества, регулярно извършва физическо насилие спрямо
нея. Твърди, че той няма изградени навици за обгрижване
на детето, а след фактическата им раздяла спрял посещенията на детето на детска
***. Твърди, че има силна емоционална привързаност между нея и детето и по тази
причина моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника И.П., в който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че с ищцата са живели на семейни
начала, по време на което е родено детето им ***. Посочва, че има сключен
граждански брак с друга жена, от която има още 2 деца – *** Б. и *** Б..
Оспорва изложените в исковата молба твърдения и предявява насрещен иск
за предоставяне нему упражняването на родителските права, за определяне режим
на лични контакти на детето с майката – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с пресп***е от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя както и 1 месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск, както и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в полза
на детето в размер на 250 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждане на
иска, до настъпване на основание за изменение и прекратяване на същата.
Посочва, че майката проявява агресивно поведение към детето и системно
употребява алкохол и наркотични вещества, във връзка с което е била образувана
и прокурорска преписка №
5385/2015г. по описа на ВРП.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответницата по насрещния иск – Д.Д. е оспорила
твърденията на ищеца И.П., като поддържа изложените в собствената си искова
молба фактически твърдения и искания до съда. Поддържа твърденията си, че
бащата не разполага с необходимия родителски и възпитателски капацитет предвид
доказаните му обществено опасни прояви изразяващи се в притежание на наркотици,
хулиганство, повреждане на чужди вещи, домашно насилие, злоупотреба с
наркотични субстанции и алкохол. Оспорва твърденията му, че тя самата
злоупотребява с наркотични вещества. Твърди, че работи на трудов договор и се
грижи за детето в защитено жилище.
В съдебно заседание всяка от страните
– и Д.Д. и И.П., чрез процесуалните си представители
поддържат изразените становища и молят за уважаване на собствените им
претенции. В становищата си по същество на спора молят съда да уважи
предявените съответно главна и насрещна искова претенции. И.П. твърди, че
ищцата не разполага с необходимите родителски качества тъй като е наркозависима. За себе си посочва, че от 1 година не работи
и не разполага с никакви доходи, което обстоятелство се потвърждава и от
процесуалния му представител в хода на устните състезания. Д.Д. посочва, че месечните разходи за детето са 390 лева –
такса за детска ***, между 50-100 лева за храна, облекло, играчки и др. които
подсигурява с трудовото си възнаграждение, както и с допълнителните доходи от
почистване на къщи.
По предявената от Д.С.Д. молба с
правно основание чл.127, ал.3 от СК за постановяване на привременни мерки относно родителските права и местоживеенето
на детето до постановяване на окончателно решение по предявения иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК е постановено определение от 19.10.2016г. по реда
на чл.323 от ГПК, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето *** е предоставено на майката, определено е местоживеенето на детето при
нея, както и режим на лични контакти на бащата с детето както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от петък след заниманията на детето в детската ***
до неделя в 17:00 часа със задължение за бащата да предава детето на майката в
сладкарница „Неделя” в гр.Варна на посочен адрес. Определена е издръжка в
размер на 130 лева месечно с падеж 15-то число
на месеца, за който се дължи до постановяване на окончателно решение по
спора.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че детето *** ***а е родена на
***г. от майка Д.С.Д. и И.Б.П. по време на фактическото им съжителство. Няма
спор, че детето посещава детска *** „***”, месечната такса за която е 390
лева.На л.79-85 от делото са приложени представени от майката фискални бонове
за частични плащания на дължими месечни такси за м.08, 09, 10 и 12.2016г.
С влязло в законна сила решение
постановено по гр.д. № 3438/2016г. по описа на ВРС е уважена молбата на Д.Д. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу ответника И.Б.П.
като лице, с което е съжителствала, като са наложени мерки за закрила, в
следствие на които ответникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие и му е забранено да се приближава лично до Д.Д. и до обитаваното от нея жилище в гр.Варна, кв.***, ул.”***
*** ***” 2; задължен е да посещава специализирана програма за извършители на
домашно насилие поради това, че на 24.03.2016г. и 25.03.2016г. е извършил
актове на домашно насилие спрямо молителката, изразяващи се в упражнено физическо насилие спрямо Д.Д. в присъствието на детето им ***. Във връзка с последното
обстоятелство, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН е определено местоживеенето
на детето *** да е при майката за срок от 9 месеца.
По делото е представен трудов
договор сключен между *** Мартиросян и И.П. на 30.06.2014г., видно от който
работникът И.П. приема задължението да
работи на длъжността строителен майстор.в с.Башт,
Централна Чехия с основна месечна заплата от 1200 евро и от 0-500 евро –
незадължителни премии за добри трудови резултати.
От проведения по делото социален
доклад от представител на ДСП-Варна се установява, че на 01.04.2016г. Д.Д. е подала сигнал в Отдел *** за това, че след нанесен
побой над нея от ответника, детето *** е останало в дома на бащата, който
отказва да й го върне. Понастоящем и майката и детето ползват услугите на
Кризисен Център към Фoндация
„SOS-семейства в
риск”, където по наблюдения на служители майката проявява отговорност както към
детето така и към своите задължения, хигиена, поведение и обноски в центъра.
Същата е демонстрирала съхранени добродетели и ценностна система. Намеренията й
били след напускане на центъра да живеят заедно с детето в жилище под наем. Майката посочва, че има приятел във Франция,
който й оказва финансова помощ, а отделно от това работи в заведение за бързо
хранене. В периода от м.07 до м.10.2016г. срещите между бащата и детето *** са
се осъществявали с опосреденото участие на ОЗД. И.П.
демонстрирал пред служители на ДСП-Варна желанието си да се среща със ***.
Посочва се, че същият живее в тристайно жилище с луксозно обзавеждане, като за
детето има предвидена детска стая. При съвместни срещи, детето демонстрирало
топли отношения с всеки от двамата си родители. И двамата показвали загриженост
и привързаност към дъщеря си, стараейки се да задоволяват адекватно нейните
потребности. Становището на ДСП-Варна е, че упражняването на родителските права
следва да се предоставят на майката, а при определяне на режима на лични
контакти с бащата да се има предвид изградената силна емоционална връзка между
тях.
От
Трудов договор 10/18.09.2016г. се
установява, че Д.Д. заема длъжността ”Работник,
кухня” в ”*** кетъринг” ООД, считано от 19.09.2016г. със
срок за изпитване – 6 месеца и основно месечно трудово възнаграждение – 420
лева.
В свидетелство за съдимост, издадено на
13.05.2016г. от ВРС, Бюро съдимост е
отразено, че Д.Д. не е осъждана.
С
Определение , постановено по НОХД №6850/2012г. по описа на ВРС е одобрено
споразумение, с което И.П. се признава за виновен в това,че на 07.02.2012г.
противозаконно повредил чужда движима вещ , за което му е наложено наказание пробация, на основание чл.216,ал.1 вр.чл.55,ал.1,
т.2, б. „б” НК.
С
Определение, постановено по НОХД №7523/2011г. по описа на ВРС е одобрено
споразумение, с което И.П. се признава за виновен в това,че на 12.06.2011г.
противозаконно повредил чужда движима вещ , за което му е наложено наказание пробация, на основание чл.216,ал.1 и чл.55,ал.1, т.2, б. „б” НК.
С
Определение, постановено по НОХД №4697/2010г. по описа на ВРС е одобрено
споразумение, с което И.П. се признава за виновен в това, че на 04.09.2011г.
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се
в явно неуважение към обществото, отправял обидни думи и псувни към полицаи, за
което му е наложено наказание пробация, на основание
чл.325,ал.2 вр.чл.1
и чл.55,ал.1, т.2, б. „б” НК.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите *** ***ова ***ва, *** *** ***в, ***а *** *** и Р*** К*** Т..
Свидетелите *** и *** ***ви – вуйна и
вуйчо на Д.Д. посочват, че Д. и И. са живели заедно
от около 10 години, имали дъщеря ***, но се разделили поради осъществено
домашно насилие от И. към Д.. Впечатленията и на двамата свидетели от срещите
им с Д. 2-3 пъти годишно са, че майката е загрижена за детето си, говори му с
любов, чете приказки, разговарят, както и че детето е много силно привързано
към нея. Майката на Д. била самотна майка, което отключило в нея психично
заболяване.
Свидетелят ***а *** – майка на
ответника И.П. посочва, че непосредствено след раждането на ***, Д. започнала
да излиза вечер и да се връща на другия
ден пияна, а когато била ядосана – биела бебето. *** споделяла, че не обича
майка си, за сметка на това много обичала баща си и го молела да я вземе от
майка си, която наричала „луда”. Свидетелката посочва, че е виждала как след
телефонно обаждане доставяли на Д. малки зелени пликчета с бял прах, който тя
смъркала. Детето било много привързано и към баба си и дядо си по бащина линия.
Свидетелят Р*** Т. посочва, че е
виждал Д., И. и детето заедно и те се държали нормално. Случвало се родителите
да се карат, поради това, че майката се е скарала на детето.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените пред съда искови претенции
– главна и насрещна са с правно основание чл.127, ал.2 от СК за уреждане
упражняването на родителските права по отношение на детето ***, определяне на
местоживеенето му, определяне на режим на лични контакти на детето с родителя,
който няма да упражнява родителските права и за определяне издръжка дължима от
този родител. При формиране на изводи по всеки от посочените пунктове съдът ще
се ръководи изцяло от интересите на детето ***, съобразно събраните по делото
доказателства и придобитите лични впечатления от двамата родители като спорещи
страни.
Съдът не се нуждае от специални знания
или доказателствена обусловеност, за да приеме, че правилното развитие на едно
дете предполага пълноценно общуване и контакти с двамата родители, тогава
когато никой от тях не представлява опасност за детето. И тази ценност не
следва да страда от факта, че родителите по някакви причини са преустановили
съвместното си съжителство какъвто е настоящия случай. Напротив, в името на
детето те следва да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, за да
компенсират онези липси, които са се породили в живота на детето в следствие от
раздялата им – липсата на познатата семейна среда, фактическата липса на единия
от родителите, липсата на сигурността от това да имаш зад гърба си „пълно”
семейство. И в този случай настоящият съдебен състав положи усилия да разбере
мотивацията на всяка от спорещите страни след което насочвайки ги към постигане
на спогодба да ги мотивира да осъзнаят, че благоденствието на най-голямата им
ценност – детето е в техните, а не в „ръцете на съда”, защото и най-доброто
съдебно решение няма да замести пагубните за детето последици от липсващото
между тях разбирателство и толерантност.
Съдът, най-вече въз основа на личните
си впечатления намира, че и двете страни – Д.Д. и И.П.
са изключително привързани към детето си *** и биха се грижили и го възпитавали
по най-добрия начин, на който са способни. При формиране на изводите си за това
кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права обаче съдът
изхожда от няколко основни изходни пункта – желание и готовност за
упражняването им, условия и възможности за това, умение на всеки от родителите
да формира и развие у детето скала на умения и добродетели, които ще го
изградят като пълноценна личност в обществото.
И двамата родители разполагат с битова
среда /жилище/, в която да отглеждат детето. Обстоятелството, че майката и
детето понастоящем са настанени в кризисен център от една страна е ирелевантно за преценката на съда, с оглед характера на
настаняването, доколкото всеки нуждаещ се може да ползва подобни социални
услуги, без това да се отразява на родителския му капацитет. В случая обаче
необходимостта ищцата да ползва услугата защитено жилище е наложено с оглед
установеният с влязло в законна сила решение факт на извършено спрямо нея в
присъствието на детето *** физическо насилие от ответника, поради което това
обстоятелство не може да се третира в ней ущърб. От друга страна, по делото се
събраха доказателства, установяващи трайно асоциално поведение на ответника И.П..
Освен извършеното от него домашно насилие спрямо майката на детето си през 2016г.,
последният е адресат на няколко наказателни производства приключили с
признаването му за виновен в извършване на престъпления срещу собствеността и
срещу обществения ред и сигурност съответно през 2010г, 2011г., 2013г. Тези
случващи се в продължителен период от време нееднократни обществено укорими прояви на ответника безспорно са сигнал за съда за
намаленото му ниво на критичност към законовите и морално-етични норми, които
следва да спазва всеки гражданин в Р.България, което поставя под съмнение способността
му да ги избягва, респективно да не допуска да дава недобър пример на
подрастващата ***. Отделно от горното съдът следва да съобрази, че понастоящем
единствено майката е тази, която работи и получава доходи, с които според
възможностите си да се грижи за детето. Независимо от наличните по делото данни
за трудова ангажираност на ответника в Р.Чехия и Р.Германия, самият той в
съдебно заседание, а в последствие и процесуалния му представител в хода на
устните състезания изрично заявяват, че ответникът не работи и не разполага с
доходи от повече от година, което съчетано с факта на бащинството по отношение
на още две деца, по отношение на които е задължен за издръжка мотивират съда да
приеме, че поемането на фактическото отглеждане на детето *** би било
затруднено и рисково за нея с оглед необходимостта родителят упражняващ
родителските права да задоволява както екзестенц
минимума от нуждите на детето, така и непредвидените разходи, с които често е
свързано отглеждането на детето.
По отношение родителския капацитет на
майката, съдът съобразява както данните за трудова заетост, така и фактът, че
майката е неосъждана, с ясно демонстрирана отговорност и загриженост към детето
изразяваща се в предприемането на действия по защита на своите и неговите интереси
чрез образуването на делото по ЗЗДН, с факта на сезиране на ДСП, Отдел ***” за възстановяване
на контактите с него, както и настоящото дело. От друга страна, от събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите ***ви се
установява, че майката полага грижи за детето, участва в неговите игри и
занимания, демонстрира любов и привързаност. Обстоятелството, че се е карала на
детето /св. Т./, както и че е удряла детето, когато е била ядосана /св. ***/,
без данни за причината и интензитета на проявите й не обуславят извод, че
същата не разполага с необходимите качества да възпитава и отглежда детето.
Недоказани, поради неизпълнение от ответника на указанията на съда за внасяне
на определения депозит за провеждане на съдебно психологично-психиатрична
експертиза за освидетелстване на Д.Д., остават
твърденията за наличие на актуална наркотична зависимост на майката.
Неоснователни са и твърденията на ответника, че майката не следва да упражнява
родителските права поради това, че нейната майка /баба на детето/ е страдала от
заболяване на психиката – доказателства за съществуването и вида на
заболяването липсват, още по-малко са ангажирани доказателства, които да
обусловят извод за наличието на предпоставки за развитието му у ищцата. Промяна
в здравословния и психологичния статус на който и да било от родителите, което
поставя под въпрос възможността му да упражнява родителските права сам по себе
си би бил ново обстоятелство, което може и следва да бъде съобразен в рамките
на друг исков процес. По настоящото дело доказателства за такива заболявания на
майката липсват.
С оглед на изложеното съдът намира, че
в интерес на детето и на неговото правилно и пълноценно отглеждане и развитие е
упражняването на родителските права да се осъществява от ищцата Д.Д.. В този смисъл е и становището на контролиращата страна
ДСП-Варна.
На ответникът следва да бъде определен
режим на лични контакти с детето, като бъде съобразен установения по делото
факт на силна привързаност на детето с бащата, който не се оспорва от майката,
както и липсата на доказателства за противоправно
поведение на бащата насочено директно към ***, с което същият пряко да е
поставил в опасност живота и здравето й. При това положение съдът намира, че
подходящият режим е- бащата да има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 19:00
часа в неделя с пресп***е, 1 месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и втория ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници /без присп***е
от 10:00 часа до 19:00 часа/ и втората половина на зимната ваканция през всяка
четна година, съответно първия ден от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници /без присп***е от 10:00 часа до 19:00 часа/
и първата половина на зимната ваканция през всяка нечетна година. Този режим в
голямата си част /ваканции и празници/ е предложен от самата ищца, поради което
съдът го одобрява, а в останалата част касаеща седмичните
свиждания би довел до съхраняване, развитие и задълбочаване на отношенията
между детето и бащата. При този режим на лични контакти се гарантира и
реципрочното право на майката да има също два уикенда с детето, които да
планира по свой почин.
По отношение на дължимата от
родителите издръжка, съдът намира, че съобразно възрастта на детето /3години и
половина/ и установените му потребности – храна, облекло, играчки, лекарства,
както и възможностите на родителите, такава в размер на 250 лева месечно е
подходяща за задоволяване на основните му жизнени и социални нужди, като частта
дължима от бащата в размер на 150 лева следва да се осигурява от него с падеж
от 15- то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, а за разликата над 150 лева до пълният претендиран размер от 250 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. При определяне размера на дължимата от бащата издръжка
съдът съобразява, че същият е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания
и с валидно действащ трудов договор, като причините, поради които същият не
полага труд са ирелевантни за настоящия спор. От
друга страна между страните не е налице спор, че ответникът е задължен за
осигуряване на издръжка на други 2 свои деца, поради което максимално претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати в полза на
Държавата, по сметка на Варненски окръжен съд сумата от общо 216 лева
представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка.
И двете страни
по делото са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като предвид изхода на спора такива в размер на
25,00 лева за заплатена държавна такса се следват на ищцата, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето *** ***ва ***а, ЕГН **********
на майката Д.С.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето
*** ***ва ***а, ЕГН ********** при майката Д.С.Д.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични
отношения на бащата И.Б.П., ЕГН **********
с детето *** ***ва
***а, ЕГН **********, като му дава
възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа
в събота до 19:00 часа в неделя с пресп***е, 1 месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и втория ден
от Коледните, Новогодишните и Великденските празници /без присп***е
от 10:00 часа до 19:00 часа/ и втората половина на зимната ваканция през всяка
четна година, съответно първия ден от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници /без присп***е от 10:00 часа до 19:00 часа/
и първата половина на зимната ваканция през всяка нечетна година, на основание чл. 127, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА
И.Б.П., ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАЩА
в полза на детето *** ***ва ***а, ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Д.С.Д.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от предявяване на иска - 15.06.2016г.
/при съобразяване на заплатените суми по постановените привременни мерки/ с
падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение и
прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на издръжка занапред за разликата над 150 лева до пълния претендиран размер от 250 лева, на основание чл.143 от СК.
ОСЪЖДА И.Б.П., ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 216
/двеста и шестнадесет/ лева представляваща дължима държавна такса по иска за
издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.П., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН ********** сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
считано от уведомяване на страните за постановяването му.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: