Р Е Ш Е Н И Е
№161
гр. Хасково, 06.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на първи март, през две хиляди и двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
и в присъствието на прокурора Е.С.
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №145/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по
жалба на М.С.М., непридружен непълнолетен, гражданин на С., роден на ***г. с
адрес ***, РПЦ – Х., ж.к. „***, действащ лично и със съгласието на адв. М.Д.,
назначен за процесуален представител на непридружения непълнолетен по чл.25 от
ЗУБ с Решение №2455/21.09.2022г. на Председателя на НБПП, със служебен адрес:
гр. Свиленград, бул. „България“ №77, ет.2, срещу Решение № 1365/23.01.2023г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет.
В жалбата се сочи,
че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в
нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа,
били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на
заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Причините, поради които напуснал С.,
изложил добросъвестно пред административния орган и те били възприети от същия
правилно. Сочи се, че административният орган неправилно и в противоречие с
материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия.
Съгласно §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме,
че спрямо чужденеца Турция е трета сигурна държава, то в Турция следвало да
съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец.
Оспорващият счита, че Турция формално отговаряла на изискването, визирано в §1
т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, но фактически не можел да
упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските
бежанци. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите
убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално
получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без
обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се
гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в С. и
ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Навеждат се доводи, че към
настоящия момент отношението на властите на Р. Турция към сирийските бежанци
било изцяло негативно, не получавали временна закрила и бивали принудително
връщани в С. от официалните турски власти. Също така мигрантите от С. били
подложени на пренебрежително и унизително отношение. Твърди се, че съществували
сериозни пречки, пропуски и проблеми по отношение на достъпа до заетост, до
основни услуги като здравеопазване, социално подпомагане и образование, и до
процедурите за интегриране в обществото като цяло. Освен това, що се отнасяло
до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по
отношение на спазването на принципа на забрана
за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от
Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Наред с факта, че в миналото Турция имала практиката да връща обратно кандидати
за убежище от неевропейски държави, в неотдавнашните си доклади международните
правозащитни организации сигнализирали както за откази за влизане, така и за
масови връщания на сирийска територия. Навеждат се доводи, че няма гаранции за
това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Турция
принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече
араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски
кюрди. От изложеното можело да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските
бежанци в Турция и в частност жалбоподателя, не съществувала защита от
принудително връщане на територията на С.. Не бил налице и извършен анализ
относно предпоставките на чл.4 ал.3 от ЗУБ във връзка с прилагане на принципа „non refoulement”. Сочи се също, че при анализа на ситуацията
в Турция административният орган подходил напълно формално. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли
съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.
Ответникът – Заместник-председател
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален
представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.
№105450-7686/05.09.2022г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят,
под името М. С. от С. (непълнолетен), поискал от властите в Република България
предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 3727 от 12.09.2022г.
на РПЦ – гр. Х., с рег. №42802/12.09.2022г. на ДАБ, подадена с името М.С.М. от С..
Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№ 42802/12.09.2022г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената М. (собствено име) М. (бащино име) С. (фамилно
име), гражданин на С., роден на ***г. в С., Д.. Чужденецът е бил регистриран
чрез попълване на регистрационен лист с рег.№42802/12.09.2022г. като М.М.С.,
гражданство - С., етническа принадлежност - ***, религия – ***,***, без
професия, образование – ***, семейно положение – ***, без документи за
самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите,
братята и една сестра на чужденеца, с местонахождение на бащата на чужденеца - С.,
а на останалите му роднини - Турция.
С Писмо рег. № 42802/19.09.2022
г. Директорът на РПЦ – Х. е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС
писмено становище по постъпилата от М.С.М. молба за закрила. В писмо с рег. №
М-20177 (рег. № 42802/02.11.2022 г. в ДАБ при МС) на За Директор на
Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция "Национална
сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в
Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение
№2455/21.09.2022г., издадено от Председателя на Национално бюро за правна помощ
(НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна
помощ под формата на представителство от адвокат.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-470/27.09.2022г.,
издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Х., във връзка с
получено писмо с изх. №42802/19.09.2022г. на Директора на РПЦ – Х. и
необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството
на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до
приключване на административното производство по предоставяне на международна
закрила и при последващи процедури, на основание чл.26 ал.2 от Устройствения
правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15 ал.4 от
Закона за закрила на детето, се определя Д.С.К., на длъжност социален работник
в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., да
присъства при провеждането на интервю с детето М.С.М., гражданин на С..
С жалбоподателя е
проведено интервю на 11.10.2022 г., в което е заявил, че потвърждава казаното
от него при попълване на регистрационния лист. Роден бил в гр. …, обл. *** и
винаги е живял там. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Семейството му –
майка му, четиримата му братя и едната му сестра били в Турция, а баща му бил в
С.. Семейството му било в Турция от четири години. Баща му останал в С., защото
ги изпратил легално в Турция, а той щял да дойде по-късно, защото имал работа,
но така и не успял да дойде при тях. Посочил, че напуснал С. през 2018г. с
майка си, братята и сестра си, през пропускателен пункт, но не знаел дали
искали паспортите им, и преминали в Турция. Всички имали национални паспорти, а
неговият паспорт бил в Турция при майка му, той имал само копие от паспорта.
Посочил, че на 23.08.2022г. влезли в България нелегално, пеша, от Гърция с
негов далечен роднина – М . Трафикантът ги качил в автомобил, който ги отвел до
румънската граница. Влезли в Румъния и там били задържани и върнати обратно в
България. Заявил, че искал да отиде в Германия. Не притежавал разрешение за
влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Освен тук, не е подавал
молба за закрила в друга държава. Подали документи за закрила в Турция и имали
кимлици и той, и семейството му. В Турция ходил на училище две години, завършил
девети клас. После напуснал и работил в един цех за мебели. Живеели в Истанбул
в къща под наем. Брат му А. учел в университета в Турция, той в момента бил
студент. Сестра му била семейна и майка му също работела, като шофьор на такси.
Имал още трима братя, които били по-малки от него, те ходели на училище и на
детска градина. Най-малкият му брат А.не му бил истински брат. Той бил дете на
вуйчо му, който бил в Турция заедно със съпругата си. Регистрирали го към
тяхното семейство. На въпроса защо е напуснал Турция и дошъл в България
отговаря, че баща му, който живеел в С., им изпращал пари, за да живеят, но
преди около година казал, че се разделя с майка му и финансовото им положение
станало не добро. Затова решил да отиде в Германия, да получи статут и да
направи събиране на семейството. На въпроса защо със семейството си напуснал С.
отговорил, че когато напускали през 2018г., в техния район имало военни
сражения. Не помни кой срещу кого се биел тогава. Нямал проблем с официалната
власт в С. и Турция, но майка му имала, защото веднъж искали да отидат в С., но
на границата я спрели и казали, че е издирвана в С. и не може да влезе, и се
върнали. Майка му не знаела какъв проблем има в С.. В Турция нямали проблеми с
властите. С братята му в училище имали проблем с децата - като ги чуели, че
говорят на ***, не се държали добре с тях. Нямали проблеми заради това, че са ***
в С., но в Турция децата се държали лошо като разберат, че са ***. Нямали
проблеми заради религията си нито в С., нито в Турция. Към него нямало
отправени заплахи нито в С., нито в Турция. Не му било оказвано насилие. Само
понякога се биели с децата в Турция. Докато живеели в Турция, никой не ги гонел
от там и не им казвал да се връщат в С.. Имали достъп до болниците, но
лекарствата си ги плащали. Добре бил тук, имал приятели. Посочил, че е здрав.
Не ходел на училище, защото никой не му бил казал, че има училище. Не учел
български език, защото нямало къде. Заявил, че ако има мир в страната му, ще се
върне. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил,
че защото иска да живее в мир и да се събере със семейството си.
Протоколът от
проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от
присъствалите преводач, социален работник и представител (адвокат).
За детето е изготвен
и представен в ДАБ социален доклад рег. №42802/20.10.2022г. от социален
работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Х..
Представено е
становище рег. № 42802/07.01.2023г. от младши експерт в РПЦ – Х., с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 1365/23.01.2023
г., Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет е отказал да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на М.С.М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ЗУБ. Решението
е връчено на лицето лично на 31.01.2023г., в присъствието на преводач и адвокат
- представител. Жалбата е подадена на 01.02.2023г., видно от поставения входящ
номер.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3
от ЗУБ.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в
настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – заместник -
председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ
от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има
законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република
България.
Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред
компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца има
проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазени
са и процедурните изисквания на чл.15 ал.6 от Закон за закрила на детето, като
в административното производство, по което се засягат правата или интересите на
непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон),
административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия
адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на
проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник
към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Х. е изготвен
социален доклад, представен пред административния орган.
Спазено
е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него
от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на
предпоставките за това.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му,
обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на жалбоподателя.
При
извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт,
съдът намира следното:
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В
нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на
чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се
намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по
причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от
друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и
основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
При
регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с
постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1,
т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било
осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти
нито в страната му на произход - С., нито в страната, в която е живял от 2018г.
- Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането
на С., е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е
изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на
сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите
или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от
които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския
гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие,
както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил
преследван от официалните власти в С. и Турция. Не е бил заплашван или
преследван по етнически или религиозни причини нито в С., нито в Турция.
По така
изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По
отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на
чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в
държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Наличието
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен
конфликт е формулирано, като тежко посегателство и условие за предоставяне на
субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква
„в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата
Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз
основа на обективираната в Справка № МД-743/15.11.2022 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, информация относно С. А. Р., като е приел, че
обстановката по сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в
рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е
до заключение, че ситуацията в С. е динамична и ескалираща, като освен това не
може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради
което завръщането му в С. в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на
физическата му безопасност.
Съдът
изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се явява
принуден да остане извън държавата си по произход С., тъй като със самото си
присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на
реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента
в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно
административният орган е взел предвид факта, че от 2018г. жалбоподателят е
живял съвсем легално на територията на Турция и е извършил преценка и на
сигурността на територията на тази държава. Въз основа на това,
административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от
разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е
живял жалбоподателят от 2018г., да се приеме за трета сигурна държава по
отношение на него.
В
решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от
тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в
Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен
статут е неоснователно.
Настоящият съдебен
състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен
на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че същия е
пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата
представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително
от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи
извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно Р. Т., и
доколкото видно от проведеното интервю на жалбоподателя е издаден документ за
пребиваване в същата държава, то следва да се приеме, че от тази страна
жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по
произход. Предвид обстоятелството, че майка му, братята и сестра му и
понастоящем живеят в Р. Т., то съдът стига до извода, че са налице достатъчно
основания да се счита, че чужденецът ще бъде допуснат до територията ѝ. В
тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на пребиваването си в Р.
Т., жалбоподателят не е бил принуждаван да напуска същата страна, респ. и да се
завръща в С., както правилно е отбелязал ответникът в оспореното решение. Административният
орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в
изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма
въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на
международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с
възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената
преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или
свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата
е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по
делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл възприетото в практиката
на Върховният административен съд по идентични случаи изразена в Решение № 3889
от 20.04.2022г., постановено по административно дело № 12324/2021г. и Решение №
2496 от 17.03.2022г. постановено по адм.дело № 12323/2021г.
С оглед изложеното,
съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за
законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената
против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Горният извод не се
променя и от представеното в съдебно заседание от представителя на оспорващия
Определение от 21.02.2023г. по адм. д. №144/2023г. по описа на Административен
съд – Хасково и от Решение №3472/20.02.2023г. на Председател на ДАБ при МС, тъй
като същите касаят съвсем различно лице и проведено по отношение на това лице
производство, което няма никаква връзка с настоящото производство и съответно
съдът намира, че същите са неотносими към спора, поради което не е необходимо
обсъждането им.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М., непридружен
непълнолетен, гражданин на С., роден на ***г., действащ лично и със съгласието
на адв. М.Д., назначен за процесуален представител на непридружения
непълнолетен по чл.25 от ЗУБ с Решение №2455/21.09.2022г. на Председателя на
НБПП, срещу Решение № 1365/23.01.2023г. на Заместник-председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: