М О
Т И В
И
към присъда
по НОХД №586/2014г.
по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Р.Ж.М., роден
на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
неженен,със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, е предаден
на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК, за това, че на 26.02.2014г. около
21.30 ч., като извършител в съучастие с А.В.М. *** и Г.Е.К. ***, влязъл в чуждо
жилище - жилището на ********, находящо се в с.М, област Софийска, като
употребили за това сила /разбили входната врата на жилището, заключена с
райбер/, като деянието е извършено нощем и от три лица.
Подсъдимият Г.Е.К., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан,
ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, за това, че на 26.02.2014г.
около 21.30 ч., като извършител в съучастие с А.В.М. *** и Р.Ж.М. ***, влязъл в
чуждо жилище - жилището на ********, находящо се в с.М, област Софийска, като
употребили за това сила /разбили входната врата на жилището, заключена с
райбер/, като деянието е извършено нощем и от три лица.
Подсъдимият А.В.М.,роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан,
ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, за това, че на 26.02.2014г.
около 21.30 ч., като извършител в съучастие с Р.Ж.М. *** и Г.Е.К. ***, влязъл в
чуждо жилище - жилището на ********, находящо се в с., област Софийска, като
употребили за това сила /разбили входната врата на жилището, заключена с
райбер/, като деянието е извършено нощем и от три лица.
. В съдебно заседание представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа
обвинението така както е повдигнато и предявено на тримата подсъдими с
обвинителния акт, внесен от БРП и счита, че както на досъдебното производство,
така и в съдебната фаза на производството се доказва по безспорен начин, че
тримата подсъдими са извършили престъплението по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК
вр. чл.20, ал.2 от НК, описано с подробности в обвинителния акт.Прокурорът счита също, че са събрани достатъчно
доказателства, относно виновността на тримата подсъдими и приема за справедливо
на тримата подсъдими да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
на около 1 /една/ година, като относно подсъдимия А. М. и Р.М. бъде приложен чл.66, ал.1 от НК, а
именно да бъде отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за
срок от 3/три/ години, като по отношение
на подсъдимия Г.К., с оглед на това, че е извършил деянието в изпитателен срок
на предходното му осъждане по НОХД №145/2012г. по описа на РС-гр.Кнежа, поради което на същия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” до 1 /една/ година, което да изтърпи при условията на
чл.59 от ЗИНЗС в затворническо общежитие, като на основание чл.68 ал.1 от НК,
подсъдимия Г.К. следва да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ месеца, наложено по посочената присъда на РС-гр.Кнежа.
Защитникът на подсъдимите Р.Ж.М. и А.В.М.
- адвокат А в съдебно заседание моли да бъде постановена присъда спрямо
подзащитния му Р.М. на основание чл.303-304 от НПК като бъде оправдан и признат за невинен, тъй като счита,че спрямо
него не е установено да е участник в извършеното деяние и от показанията на
разпитаният свидетел МА се установява, че той е бил в автомобила си и не го е
напускал и по-късно се е върнал и ги е взел. Относно подзащитният му А.В.М. адвокат
моли да се съобрази обстоятелството, че
още на досъдебното производство се е признал за виновен, дал е обяснения,
изцяло е описал фактическата обстановка и в същото време не е осъждан до този
момент и няма наложени наказания. Адвокат излага съображения,че на досъдебното
производство изключително е опорочена процедурата и има изключителни съществени
процесуални нарушения,тъй като от показанията на полицейските служители Ц П П Ц
Х и ГП, се установява,че са взели личните карти на подсъдимите и още вечерта в
полицията в гр.Правец тези лични карти са били предоставени на пострадалите,при
което извършеното разпознаване на другия ден на подсъдимите от пострадалите
лица е било опорочено като следствено действие и не е довело до никакви правни
последици и не би могло да се позовават на него като доказателство по делото, като
и не е спазена разпоредбата на чл.171 НПК, в която е посочено как и по какъв
начин се прави едно разпознаване. заявява,че имайки предвид всички тези
обстоятелства и най-вече тези относно прекратяване на процеса по чл.288 от НПК,
тъй като се установява, че двама от свидетелите, а именно М Р и Г С са
участници в деянието и са изпълнители в изпълнителното деяние, счита, че Р.М.
трябва да бъде признат за невиновен, а на А.М., изразявайки предишните
съображения - чисто съдебно минало и съдействие, да бъде наложено едно
минимално наказание, предвидено в закона и отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй като няма пречки за това и в тази връзка моли да бъде постановена
присъдата.
Подсъдимият Р.Ж.М. в съдебно заседание не се
признава за виновен за извършено престъпление по чл.170,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 НК, дава обяснения по делото,като излага своя версия за станалото и
твърди,че разбрал за случилото се,след като ги задържали в полицията в
гр.Правец и в последната си дума заявява,че е невинен и няма участие в
деянието.
Подсъдимият А.В.М. в съдебно
заседание се признава за виновен за извършено престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК, дава обяснения по делото,като подробно разказва за станалото
и в последната си дума заявява,че е виновен.
Служебният защитник на
подсъдимия Г.Е.К. адвокат З Б в съдебно заседание моли да бъде постановен съдебен акт на основание чл.54 от НК, като бъде
признат подзащитния и за невинен по така повдигнатото обвинение, за извършено
от него престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.Адвокат Бизтъква,че
при постановяване на присъдата трябва да се обсъди и реши основния въпрос -
деянието по което му е повдигнато обвинение дали е извършено от подзащитния и,
и отговора се съдържа в кориците на делото, в показанията на трима разпитани
свидетели - св. Г С, в показанията си твърди, че са тръгнали към с.М, като по
пътя са оставили Г. да се види със сестра му; от показанията на подсъдимия А.М.
се разбира също така, че по времето когато е извършено деянието Г. е бил при
братовчедка му; от разпита на св.Ц Я С сестра на св.Г С е видно, че в периода
от към 20.00 ч. до 22.00 ч. на 26.02.2014г. подзащитния и е бил при нея на
гости във с.Ви е бил в нетрезво състояние, като тя е направила опит да го
стабилизира.Базирайки се на тези показания адвокат Б заявява, че подзащитния и Г.К. не е участвал в този
инцидент, не е прониквал и влизал в чуждото жилище, така както се твърди в
обвинителния акт и не би могъл да понесе вина. Адвокат Ба счита също,че при
разследването по досъдебното производство е допуснато нарушение с
разпознаването на подсъдимите, тъй като подзащитният и е бил разпознат след
като на тръгване при проверката от страна на полицаите, които са разпитани, се
установява, че и неговата лична карта е взета и е предоставена на пострадалите,
и естествено той ще бъде разпознат без да има вина, без да е участвал в това
деяние. Адвокат моли като се вземат
предвид изложените обстоятелства да бъде постановена присъдата,като бъде
оправдан подзащитния и Г.Е.К..
Подсъдимият
Г.Е.К. в съдебно заседание не се признава за виновен за извършено престъпление
по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, дава обяснения по делото,като
разказва за станалото и излага своите съображения,като твърди,че останал при
сестрата на Г – Ц,която живее в с.О и която посетили,преди останалите да
отпътуват за с.Ми на връщане го взели и потеглили за гр.Правец,като преди да
излязат на магистралата били спряни от полицаите и в последната си дума
заявява,че е невинен.
Съдът след като прецени събраните на
досъдебното производство и в съдебно
заседание при провеждане на съдебното следствие доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна,
а именно:
Св.******** живее заедно със семейството
си в с.М, област Софийска, в стая от приземен етаж на къща /мазе/, собственост
на св.Г М С, която е сестра на съпругата му. Членове на семейството на св.Костов
са синът му - св.Я Р К дъщеря му - св.С Р Ки съпругата му, която страда от
тежко психично заболяване и е неконтактна.
Подсъдимите Р.Ж.М., Г.Е.К. и А.В.М.
и св.М Ав Р са от с.Е област Плевен и на 26.02.2014г. вечерта били на гости на
св.ГЯС в дома му в с, област Софийска.
Св.Г С и св.Р К, св.Янко К и
св.С К са в родствени връзки и се познават. Св. Г Ст и св. Я Кв са с влошени
взаимоотношения, като на 26.02.2014г. през деня помежду им отново възникнал
конфликт, при който св.Станев отправял закани спрямо св.К
На 26.02.2014г. около 21.30 ч.
св.Р К бил у дома си в с.,като гледал предаване по телевизията, а синът му св.Я
Кв бил заспал, дъщеря му св.Ся К подготвяла уроците си за училище, а съпругата
му си почивала. По същото време у дома си на втория стаж на къщата се намирала
и св.Г С
В същия момент подсъдимите Р.М.,
А.М. и Г.К., придружавани от св.М Р и св.Г Ст спрели с лек автомобил марка „,управляван
от подсъдимия М. на асфалтовия път пред къщата, обитавана от св.С и семейството
на св.Кв. Подсъдимите А.М. и Г.К. излезли от автомобила и с бухалки в ръце,заедно
със св.Релов се отправили към приземния етаж на къщата, обитаван от семейството
на св.К Със силен удар отворили входната врата на жилището, изкъртвайки
оформения като райбер пирон, с който била затворена, като двамата подсъдими
влезли в стаята, обитавана от семейството на св.Костов, а св.Раостанал отвън
пред вратата. Подсъдимите А.М. и Г.К. едновременно започнали да нанасят удари с
бухалките по тялото на св.Р К без да разговарят, от което същият започнал да
вика за помощ. От внезапно настъпилата суматоха се събудил и св.Я К, като
виждайки как двамата подсъдими удряли с бухалки баща му, веднага скочил от
леглото, за да го отбранява,като обърнал масата с краката нагоре за да препречи
пътя им. В това време, изплашена от случилото се, св.Сова побягнала навън от
стаята и започнала да вика за помощ, като св.М Р, който продължавал да стои
отвън пред стаята, я хванал за врата и я избутал обратно вътре. С общи усилия
св.Р Ко и св.Я К успели да избутат двамата подсъдими извън стаята и да залостят
вратата. Подсъдимите А.М. и Г.К. отново се опитали да отворят вратата на
стаята, но като не успели, бързо се качили в автомобила и потеглили. Междувременно
подсъдимия Р.М. бил в лекия автомобил и очаквал подсъдимите А.М. и Г.К. и св. Рда
излязат от дома и да си тръгнат,а св.Г С стоял край автомобила, на добре
осветено от уличното осветление място, като пушел и се смеел.
Св.Г С чула шума от спиращия на пътя автомобил, от говорене на хора, а
след това от блъскането по входната врата на приземния етаж и последвалите
викове на св.Р К, от дома си на втория етаж, поради което станала и излязла на
терасата на втория етаж, но автомобила и пътуващите в него не успяла да разпознае.
Св.С веднага се обадила на тел.112,като уведомила за случая и всигналът бил
приет в 21.45 ч. на 26.02.2014г.
Св.Ц П П и св.Ц К Х и двамата на
длъжност „мл.автоконтрольор” прибили на работа по утвърден график за времето от
20.00ч. на. до 08.00ч. на 27.02.2014г. и около 21.45ч. били уведомени от ц за
подадения от св.С сигнал на тел.112 и били изпратени в с.Манаселска река за
извършване на проверка по случая на място. По това време те се намирали с патрулния
си автомобил в с., област Софийска, но за няколко минути пристигнали в
с.Манаселска река, където на моста на река " спрели за проверка лек
автомобил марка управляван от подсъдимия
Р.М., като в автомобила били още подсъдимите А.М. и Г.К. и свидетелите М Ра и С. Полицейските служители Ц П и Ц Хпроверили самоличността
на пътуващите в автомобила лица по личните им карти,като ги взели със себе си и
оставили пътуващите лица да чакат в с.а те продължили за с.,където в дома на
св.Р К извършили проверка на случая и му показали личните карти на лицата,при
което същият потвърдил,че това са лицата,които са го нападнали в дома му. Св.М
Р бил облечен с работен панталон, нацапан с бяла боя и по тази особеност
отговарял на описанието на нападателя, който по време на инцидента стоял пред
вратата на стаята, дадено от св.Соня Костадинова пред св.М П в качеството му на
полицейски служител при извършил
предварителната проверка за изясняване на случая.
При проведеното разследване
по досъдебното производство по случая е било извършено разпознаване, като св.********
е разпознал подсъдимите Р.М., А.М. и Г.К. като лицата, проникнали в жилището му
вечерта на 26.02.2014г. и нанасяли удари с бухалки по него и сина му.Съдът
приема,че при извършване на разпознаването не е спазена разпоредбата на чл.171
от НПК,регламентираща извършването на това процесуално следствено действие,тъй
като е проведено,след като полицейските служители Ц П и Ц показали на разпознаващото лице св.Р К личните
карти на тези лица,от което той могъл да види снимките им и как изглеждат.
От заключението на вещото лице
д-р по изготвените по делото съдебно-медицински експертизи се установява, че при
нанесения на св.Ранов побой са му били причинени следните телесни увреждания:
гръдна травма, изразяваща се в счупване на девето и десето ребра вляво по една
линия, което увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и кръвонасядания съчетани с травматичен оток.
локализирани в областта на дясната ръка по тръбната и повърхност и в областта
на лявата гръдна половина, които увреждания са причинили на пострадалия болка и
страдание. Уврежданията са причинени от два отделни удара с или върху твърд тъп
предмет/и с продълговата форма и ограничено сечение около 3 см, като може да
бъдат получени при нанасянето на побой по начина, отразен в производството.
От заключението на вещото лице
по изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на св са му били причинени
следните телесни увреждания: кръвонасядания, локализирани в областта на левия
лакът, дясното бедро и дясното коляно, които увреждания са причинили на
пострадалия болка и страдание. Уврежданията са причинени от три отделни удара с
или върху твърд тъп предмети/и, като може да бъдат получени при нанасянето на
побой.
От заключението на вещото лице д-р по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че св.С Р К към
26.02.2014г.,макар и малолетна е могла правилно да възприема фактите и
обстоятелствата от значение за разследването и може да участва в наказателното
производство и да дава достоверни показания.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че всеки от подсъдимите А.В.М.
и Г.Е.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК,за което всеки от тях следва да понесе предвидената в
закона наказателна отговорност.
От обективна страна са осъществени всички
обективни признаци на състава на престъплението по чл.170, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,извършено от всеки от
подсъдимите А.В.М. и Г.Е.К.,а именно : на 26.02.2014г. около 21.30 ч. в
съучастие като съизвършители са влезли в чуждо жилище - жилището на ********,
находящо се в с. област Софийска, като употребили за това сила /разбили
входната врата на жилището, заключена с райбер/, като деянието е извършено
нощем и от две лица. От обективна
страна подсъдимите А.В.М. и Г.Е.К. са осъществили състава на
престъпление по чл.170 ал.2 вр.ал. 1 вр.чл.20 ал.2 от НК чрез действие,
изразило се в проникване в чуждо жилище чрез употреба на сила, а именно чрез
разбиване на затворена с райбер входна врата. Деянието двамата подсъдими са
извършили при наличие на предвидените в състава на престъплението квалифициращи
обстоятелства, както следва: „нощем", т.е. в тъмната част на денонощието и
„от две или повече лица", а именно от две лица.Изпълнителното деяние
извършено от всеки от подсъдимите се установява от показанията на разпитаните
свидетели ********, Яо Р К, С РК,
Г С, Г Я Ст, ЦвК Ху ЦП Пеи Геи Мв П
Св.******** установява,че живее в с.М
заедно със съпругата си, дъщерята си Ся
и синът си Я и вечерта на процесната дата около 21.00
часа всички си били в къщи,когато А. ударил вратата,на помещението в което
били,която била затворена с райбер,с крак и влязъл вътре с бухалка,а след него
и други трима/като за извършители посочва и тримата подсъдими/ и започнали да
го бият,без да казват нищо.Св.К установява,че синът му лежал на леглото когато
влезли подсъдимите и започнали и него да бият и той се отбранявал.Св.К
твърди,че не ги познава тези момчета,но заявява,че нападателите били четири
човека, но единия го няма,като при разпита заявява,че това са три от
момчетата/сочи и тримата подсъдими/. Св.К твърди,че ги попитал „Какво правите
вие вътре…” и за кратко време го пребили с бухалките, а той с голи ръце не могъл
да се отбранява. Свидетелят заявява,че не е излизал навън за да види кой ги е докарал. Св. Яо Рков Ков в
показанията си установява,че живее в с.М и се прибрали с баща му от работа и след като
вечеряли със сестра му и майка му към 20.30
ч. - 21,00 ч., легнал и заспал и се
събудил от силен удар по вратата и видял в стаята,че нахълтали хора с бухалки,които
започнали да налагат баща му. Св.Костадинов твърди,че били четирима души и не
ги познавал,но посочва като извършители тримата подсъдими. Свидетелят
установява,че след като ги арестували, разбрал,че извършителите са от с.Еница и
кой ги е довел,а също ги разпознали в полицията в гр.П.Св.К заявява,че Г. ударил
баща му силно и той паднал на земята и тъй като нямал с какво да се отбранява,
хванал масата и я хвърлил по тях,като започнали заедно с баща му да се борят с
тях, като с масата ги избутали извън стаята и затворили вратата и я залостили,след
което те се опитвали да влязат отново, като бутали и ритали вратата, но като не
успяли по някое време избягали. Св.К заявява,че от четиримата нападатели
познава само , който е от с. Е и знае,че Г Я е поръчител и ги е довел.Св. СРа К,че
живее в с. заедно с родителите си и брат си Я и една вечер/дата заявява,че не
помни/, когато се блъснала вратата и влезли четири непознати за нея лица и
започнали с бухалки да удрят по леглото, брат и станал и те почнали да удрят по
масата и след това един от тях ударил баща и с една бухалка. Св.К посочва тримата подсъдими,като участниците в побоя и
установява,че имало и четвърти,който не познава и не му знае името. Св. К твърди,че
след като набили баща и и брат и, тя се уплашила и се опитала да излезе навън,
но не я пускали и като се изскубнала и излязла навънка видяла Г отвън на
улицата как пушел цигара. Св. К заявява,че първо влезли трима,и след като ударили
баща и, влязъл и четвъртият,който стоял до вратата, когато излязла навън и той я
бутнал вътре. В показанията си тримата свидетели ********, Я Р К и С Р К установяват,че четири лица са влезли в
стаята,в която живеят и са нанесли побой на Р К и Я К,като сочат за извършители тримата подсъдими,но
показанията им не са категорични относно обстоятелството,че Р.Ж.М. е участвал в
извършване на деянието и е влязъл в дома им.В този насока са в противоречие с
обясненията на подсъдимия А.В.М.,който признава,че е извършил престъплението,за
което е обвинен,но не сочи като извършител и Р.М. и заявява,че Р. е стоял навън
в колата си,а също и от показанията на св. М Р,който твърди,че Р. си тръгнал с
колата и не е влизал в къщата и се е върнал след побоя. Съдът не възприема като
надлежно доказателство,подкрепящо показанията на свидетелите в тази част
относно броя и персонализацията на извършителите на деянието и посочването на
тримата подсъдими,като извършители, и протоколите за извършено разпознаване, съгласно
които св.******** е разпознал подсъдимите Р.М., А.М. и Г.К. като лицата,
проникнали в жилището му вечерта на 26.02.2014г. и нанасяли удари с бухалки по
него и сина му,тъй като при разпознаването на лицата не е спазена разпоредбата
на чл.171 от НПК,регламентираща извършването на това процесуално следствено действие,което
е проведено,след като полицейските служители Ц П и Ц Х показали на
разпознаващото лице св.Райко Костов личните карти на тези лица,от което той
могъл да види снимките им и как изглеждат и да потвърди,че това са извършителите.
При тези обстоятелства съдът приема,че двама са извършителите на деянието,а
именно подсъдимите А.В.М. и Г.Е.К..
В показанията си св.Г М Ст установява,че живее в
една и съща къща с РК, на втория етаж и вечерта чула, че спира кола и след
което чула гласове на вратата,последвани от виковете на Р,който питал „Какво
правите тук…” и се уплашила и докато се обади на полицията и се облече
посетителите изчезнали.Св. Станева
установява,че полицаите ги заловили и им донесли личните карти, по които
ги разпознали. Св.С е категорична,че не ги е видяла нападателите ,но по техните
думи били трима или четирима с бухалки.
Св. Ц К Х и св. Цр П П и
двамата на длъжност „мл.автоконтрольор” в РУ-гр.Пустановяват в показанията
си,че били на работа нощна смяна и вечерта
получили сигнал, че в с. М има възникнал побой и тези които са извършили побоя
са си тръгнали с бус, и те спряли в с.Ве на моста на река И със „стоп палка” по
образец. първата кола, която била „О, с пет човека в нея - подсъдимите и още
двама.Полицейските служители ги попитали накъде пътуват и имат ли нещо общо със
сигнала, и те отрекли,като обяснили,че са ходили на гости на техен роднина. Полицейските
служители им взели личните карти и с тях отишли на адреса в сМ по сигнала и установили,
че лицата са били там, като личните карти ги показали на пострадалите лица.Свидетелите
установяват,че в къщата където отишли на адреса имало разхвърляни бухалки и те
били иззети като доказателство. След като установили, че това са лицата,ги
закарали в полицията в гр.Правец за изясняване на случая. В същата насока са и
показанията на св.Г МПе,който установява,че в края на месец февруари 2014г. бил
дежурен, като „мл. ПИ”, когато го извикали от полицията във връзка с възникнал
скандал или побой в с. Ми при пристигането си в управлението видял група от
хора, доведени от патрула, на които снел обяснения по случая и съставил
предупредителни протоколи.Св.М твърди,че първата група - от тримата подсъдими,
която разпитал твърдяли, че не са ходили в с.Ма и не са били никой, а после
втората група от пострадалите, която дошла казала, че са бити от въпросните
лица.
В показанията си св. Г Я С установява,че
познава и тримата подсъдими,като с единия е в родствени отношения,а другите са
му приятели. Св.анев заявява,че имал проблеми с Я и се карали,тъй като взел
жена му и избягали заедно и като си дошъл в селото, го заплашил, че ще викне
братята си и ще му запали къщата и тогава повикал А., Г., М и Р, да ходят и да
се разберат и те пристигнали с лек автомобил „О. Св.С потвърждава,че тръгнали
към с. като по пътя оставили Г. да се види със сестра му и след това отишли при
къщата на Я,която им показал къде се намира. Св.Станев твърди,че в къщата
влезли А. и М, а той влязъл след тях ,като.бил с шапка и качулка да не го
познаят и той хвърлил една бухалка,а Г. бил при сестра му Ц в с.В тъй като бил
пиян. Свидетелят твърди,че Р. чакал в колата по-надолу,не е слизал от колата и
не е влизал вътре в къщата. След като си тръгнали, минали през сестра му и взели
Г. и тъкмо минали един километър и ги спряли полицаите,като им проверили
самоличността и им взели личните карти и им казали да чакат на място да отидат
до с.М и след това били отведени в полицията в гр.П Св. Г – сестра на Г Яв Сустановява,че тя извикала
вечерта полицията,тъй като чула, че в махалата спряли коли и се викало по пътя.
Свидетелката твърди,че дошли да тропат
на вратата и и да питат за Г. Св.Гтвърди,че
не познава подсъдимите и заявява,че има сестра в с.В - ЦЯ,която работи в Си на
другият ден и казала, че Г. и е ходил на гости. В показанията си св. Ц ЯС установява,че
от подсъдимите познава само Г. и въпросната вечер го оставили у дома и, тъй
като бил мъртво пиян и след известно време се върнали да го вземат и след това
полицията ги върнала обратно в къщи всичките. В показанията си св.Мариян Ал Р
установява,че познава тримата подсъдими и с тях са приятели и четиримата
тръгнали от с., като Р. карал колата и спряли в с.Ве при братовчедка му Ц Я за
да оставят Г.,а оттам отишли в с. за да вземат Ги и отишли да се бият. Св.Р твърди,че в къщата влезли
той, Генади и А.,а Р. останал в колата и чакал отвън.Свидетелят твърди,че там
се сбили,но не може да уточни кой кого е
бил, тъй като не помни,след което Р. дошъл и ги взел. След като си тръгнали от
с.М,взели Г. и ги спряли полициите и им поискали документите за проверка и
личните карти,след което ги отвели в полицията в гр.Правец.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелите ГЯ С, Я Г Ц Я и МР С,в
частта в която установяват,че подсъдимия Г.К. е оставен в дома на св.Ц С и не е
ходил до с.М,като не е влизал в дома на ******** и не му е нанасял побой,тъй
като се опровергават от останалите доказателства – свидетелските показания на
св.Райко Костов,ЯК,С К,Ц П и Ц Х,а и св.Ц С разпитана на досъдебното
производство дава различни показания,като твърди,че на 26.02.2014г. около
21.00ч. брат и Г,МГ.,Ради и още едно момче,
всички от с.Еница я посетили в къщата и в с.В,като били с лек автомобил
и казали,че са ходили в с.и след като си тръгнали от тях,ги върнали обратно
полицаи.Св.М Р също разпитан на досъдебното производство дава показания за
участието на Г. в побоя в с.М.Съдът приема,че показанията на тези свидетели не
отразяват действителното положение и са недостоверни и са мотивирани от
близките взаимоотношения с подсъдимия Г.К.,при което съдът не ги кредитира.
В обясненията си подсъдимият Г.Е.К.
заявява,че не се признава за виновен за деянието,за което му е предявено обвинението
и излага своя версия за станалото,като поддържа,че отишли на гости при братовчедка му Ц с А., Р.,
М и Генади,която живее в с.О и той останал при нея и не знае какво са вършили
след това. Подсъдимия твърди,че не познава ********, но се видял в полицията в
гр.П с него и там ги обвинили за деянието. Подсъдимият твърди,че бил в с.Осица
при сестрата на Г до около 22.00 ч. след което дошли и го взели и с автомобила потеглили към гр.П и на излизане от с.О преди
да излязат на магистралата ги спряли от полицията за рутинна проверка и ги
закарали в полицията в гр.П. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,тъй
като са противоречиви и не се вписват в останалия доказателствен материал.По
показанията на останалите свидетели полицейските служители ги спрели в с.В,а не
на излизане от с.О,което е едно от съществените противоречия в обясненията му и
не се вписва в доказателствения материал.
В обясненията си подсъдимият А.В.М.
признава вината си за деянието и обяснява случилото се ,като заявява,че влязъл
в жилището на ******** и пред него били М и Гкоито влезли насила и започнали да
приказват и да се бият,а Г. не бил с тях, а бил при братовчедка си в съседното
село. Подсъдимия твърди,че като си тръгнали,
минали да вземат Г. и полицаите ги спряли преди магистралата. Подсъдимия заявява,че
не познава Р и от къщата в с.елска река никой не познава и не
знае за какво е станал боя там. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия,в частта относно твъреднията му,че Г. не бил
с тях, а бил при братовчедка си в съседното село,тъй като се опровергават от
показанията на свидетелите Р К Ков,С К,Г Си полицейските служители Ц П и ЦХв,който
съдът кредитира като обстоятелствени и достоверни.
От субективна страна всеки от подсъдимите А.В.М.
и Г.Е.К. е извършил деянието умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като всеки
от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Изложеното се установява и
обвинението се доказва от събраните в хода на разследването доказателства чрез
разпитите на свидетелите Р К,Я К,С К,Г С и полицейските служители Ц П и Ц , от
заключението на съдебномедицинските експертизи и съдебно психиатричната
експертиза, от протоколите за проведени очни ставки на свидетели, от
приложените справки за съдимост на подсъдимите и характеристики, от приложените
медицински свидетелства и др.писмени документи.
При определяне вида и
размера на наказанието на всеки от подсъдимите А.В.М. и Г.Е.К. съдът съобрази
както смекчаващите отговорността обстоятелства които за двамата подсъдими са младата
им възраст и неукрепнало самосъзнание и като млади хора,поддаващи се на
емоционалното си състояние,което не може да овладеят след употребата на
алкохол,а за подсъдимия А.В.М. и чистото
съдебно минало,така и отегчаващите отговорността обстоятелства – лошите характеристични
данни и извършване на деянието с дързост и несъобразяване с обстоятелството,че
в жилището има малолетно лице и лице, с психични проблеми ,а също и предишното
осъждане на подсъдимия Г.К. ,при което
при условията на чл.54 от НК им наложи следните наказания : съдът осъди подсъдимия А.В.М. на 1/една/ година „лишаване от свобода” и на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на наложеното по отношение на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за
срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като
прие,че не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието с оглед на
чистото му съдебно минало и че целите на генералната и специална превенция на
закона могат да бъдат постигнати и по този начин; съдът осъди подсъдимия Г.Е.К. на
1/една/ година „лишаване от свобода”, ефективно,като на основание чл.57, ал.1,
вр. чл. 60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови
подсъдимия да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
1/една/ година, в затворническо общежитие от „закрит” тип, при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът прие,че спрямо
подсъдимия Г.Е.К. следва да приложи разпоредбата на чл. 68,ал.1 от НК,като
постанови да изтърпи и отложеното за изтърпяване в изпитателния срок от три
години на основание чл. 66, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок
от три месеца, постановено с присъда № 248/24.10.2014г. по НОХД №145/2012 г. по
описа на РС-Кнежа, влязла в законна сила на 09.11.2012 година,тъй като е
извършил деянието по настоящето дело в изпитателния срок на наложеното му
наказание по НОХД №.
Съдът на основание чл.68,ал.1
от НК постанови подсъдимия Г.Е.К. да
изтърпи и отложеното за изтърпяване в изпитателния срок от три години на
основание чл. 66, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от три
месеца, постановено с присъда № 248/24.10.2014г. по НОХД №145/2012 г. по описа
на РС-Кнежа, влязла в законна сила на 09.11.2012 година.
Съдът на основание чл. 61, т.3
от ЗИНЗС определи първоначален “общ”
режим на изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода” от
подсъдимия в затворническо общежитие от „открит” тип, на основание чл. 59, ал.1
от ЗИНЗС.
Съдът прие,че така наложените
наказания на подсъдимите ще изпълнят целите на генералната и специална
превенция на закона с оглед на превъзпитанието и и предотвратяване в бъдеще на
противоправната им дейност.
По делото не се установи безспорно подсъдимия Р.Ж.М.
*** да е осъществил състава на
престъпление по чл.170, ал.2. вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като на
26.02.2014г. около 21.30 ч., като извършител в съучастие с А.В.М. *** и Г.Е.К. ***
да е влязъл в чуждо жилище - жилището на ********, находящо се в с.Маа, област
Софийска, като употребили за това сила /разбили входната врата на жилището,
заключена с райбер/, като деянието да е извършено нощем и от три лица. Подсъдимият
А.В.М. в обясненията си установява,че Р. ги закарал до с.М него, Г. и Ма и били
в Г и в жилището на ********. Влязъл
заедно с М и Г,а Р. стоял отвън в колата си. В показанията си св.М А Р
установява,че познава тримата подсъдими и с тях са приятели и четиримата
тръгнали от с.Еница за с.Мрека, като Р. карал колата и спряли в с.В при
братовчедка му Ц Я за да оставят Г.,а оттам отишли в с.М, за да вземат Ги отишли да се бият. Св.Ртвърди,че в къщата влезли
той, Г и А.,а Р. останал в колата и чакал отвън.Свидетелят твърди,че там се
сбили,но не може да уточни кой кого е
бил, тъй като не помни,след което Р. дошъл и ги взел. Св.Гнев също твърди,че в
къщата влезли А. и М, а той влязъл след тях ,като.бил с шапка и качулка да не
го познаят и той хвърлил една бухалка.Свидетелят твърди,че Р. чакал в колата
по-надолу,не е слизал от колата и не е влизал вътре в къщата.
Съдът кредитира
показанията на тези свидетели,с които установяват,че Р. не е влизал в къщата на
св.К в с.Ми не е взел участие в побоя,тъй като са правдоподобни,еднопосочни и
вярно отразяват сложилата се ситуация.Съдът не възприема показанията на св.Р К,св.
Ки св.С К,в частта,в която установяват участието на Р.Ж.М.
в извършване на деянието и влизането в дома им и нанасяне на побой над тях,тъй
като същите не са го познавали,а са видели снимката му в личната карта,показана
им от полицаите и са потвърдили неговото участие.В тази насока показанията им
не се покриват с останалите събрани доказателства и съдът ги приема като
недостоверни в тази част.В обясненията си подсъдимия Р.Ж.М.
също твърди,че не е влизал в дома на св.Р К,а само е закарал Г, Г., А. и М А в
с.МПодсъдимия твърди,че разбрал за случилото се след като ги задържали в
полицията в гр.П,като останалите не са споделили с него какво се е случило и не
знае какво е станало.Съдът кредитира обясненията му като
обстоятелствени,правдоподобни и потвърждаващи се от обясненията на подсъдимия А.М.
и свидетелите Г С и Р
Съдът
призна подсъдимия Р.Ж.М., за
невиновен, в това, че на 26.02.2014г. около 21.30 ч., като извършител в
съучастие с А.В.М. *** и Г.Е.К. ***, е влязъл в чуждо жилище - жилището на ********,
находящо се в с.Манаселска река, обл.Софийска, като употребили за това сила
/разбили входната врата на жилището, заключената с райбер/, като деянието е
извършено нощем и от три лица, като го
оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.170,
ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 НК.
Съдът осъди А.В.М., с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати сумата в размер на 58,33 / петдесет и
осем лева и 33 ст./ лева, за направени на досъдебното производство разноски, в полза на Републиканския бюджет и
сумата в размер на 74,66/седемдесет и четири лева и 66ст./ лева, за направени
разноски в съдебното производство, в
полза на държавата, платими по сметка на
РС-гр.Ботевград.
Съдът осъди Г.Е.К., с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати сумата в размер на 58,33 / петдесет и
осем лева и 33 ст./ лева, за направени на досъдебното производство разноски, в полза на Републиканския бюджет и
сумата в размер на 74,66/седемдесет и четири лева и 66ст./ лева, за направени
разноски в съдебното производство, в
полза на държавата, платими по сметка на
РС-гр.Ботевград.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си по НОХД №586/2014г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :