РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 22.05.2020 година

                                        

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 165 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл.38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

               Административното дело е образувано по жалба на Търговско дружество „****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ****, ул. ****№ 16, представлявано от изпълнителния директор С.И.С., чрез юрисконсулт Б. И., срещу Решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на  имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък 103+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с.Орляне и с.Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, в частта му касаеща, определяне на размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор 53967.63.8, представляващ НИВА, V категория, в местността „Бозовското”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 5,066 дка с трайно засегната площ за отчуждаване - 5,066 дка и цена на обезщетението в размер на 1728 лв., както и по отношение на поземлен имот с идентификатор 53967.64.4, представляващ НИВА, V категория, в местността „Торошовото”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 4,357 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 3,219 дка и цена на обезщетението в размер на 1048 лв.

                   С доводи, че определеното за дружеството собственик парично обезщетение за притежаваните недвижими имоти е занижена, тъй като не съответства на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти и не се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на с.Орляне, общ.Угърчин, област Ловеч, като е определена при неспазване на законовите критерии и разпоредби на Закона за държавната собственост се иска изменение на решението на министерски съвет в оспорените части.

                 В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. В писмена молба с вх. №1640/18.05.2020 година на АдмСЛ процесуалния представител на оспорващото дружество поддържа жалбата със становище да се приемат доказателствата, както и заключението на вещото лице.  Към молбата е приложен списък на разноски.

                Ответникът - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в писмени бележки по делото оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение е правилно. По същество са развити подробни съображения за законосъобразност на решението на МС в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Посочва се, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

     Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен. Прилага доказателства и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

     Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.  

     Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – София в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи, че жалбата е неоснователна, а решението на МС в оспорената част правилно и законосъобразно. Счита, че изготвената в административната фаза на производството оценка е правилна, като посочения в заключението по съдебно-оценителската експертиза от вещото лице коефициент за отстояние от имота до населеното място, обозначен като К5, е неприложим.

                        Ответника е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение по чл.32, ал.4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно оценителна експертиза.

                Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.     

               Предвид данните, че оспореното решение е съобщено на 13.03.2020 г. с известие за доставяне /на лист 368 от делото/, а жалбата е депозирана в деловодството на Министерски съвет на 27.03.2020 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот - нива с идентификатор 53967.63.8, находящ се в землището на село Орляне, община Угърчин, област Ловеч и на недвижим имот - нива с идентификатор 53967.64.4 в землището на село Орляне, община Угърчин, област Ловеч, които попадат в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на територията на област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

     Предмет на съдебен контрол е Решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък  от км 103+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, издадено на основание чл.34а ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за държавната собственост и §1 от Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост.   

      Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

               Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет.

              С решение № 250 на министерския съвет от 2013 година републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно министерски съвет. 

              Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

    Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален  обект с посоченото Решение №250/25.04.2013 год. на Министерски съвет /МС/.  

              Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.   

              Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. Като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.  

                Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

                Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри, съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад.  Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък  от км 103+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на гр.Угърчин, с. Орляне, с.Каленик, община Угърчин, с.Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-217 от 12.12.2019 год. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство.

              В табличен вид са пред****и имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител, съгласно пред****ия Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи и трайни насаждения с регистрационен номер ********* от 22.11.2010г., изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на засегнатите имоти. За процесния имот оценката е на лист 180 от делото.

   По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

   Съгласно чл.32, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.  

              Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС. 

               В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието „равностойно парично обезщетение”, която определя същото и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано.

                Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко – продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. В същата норма законодателят е указал специфично изискване, че ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки, а осредняването се извършва въз основа на не по – малко от две относими сделки.

               Съгласно регламента на §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и в контекста на настоящия случай, „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, възложена от заинтересованото ведомство и въз основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след надлежна проверка на вписаните сделки в същото землище е игнорирал прилагането на сравнителния /пазарен/ метод и е приложил нормативния такъв. Съгласно изискването на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по – малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи.

              В конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесните имоти, поради липса на поне две сделки със земеделски земи в периода 20.11.2018 г.- 20.11.2019 г. в землището на с.Орляне, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /Наредбата/.

             Съгласно тази Наредба, цената се определя по следната формула:

Коригирана начална цена = К х Начална цена за категория, където К = К1 + К2 + КЗ + К4 + К5 + К6 +1 - общ корекционен коефициент, където К1 = - 0.10 - коефициент за площ на имота, К2 = 0.00 - коефициент за поливност /неполивни/, КЗ = 0.00 - коефициент за отстояние от основни пазари. К4 = 0.00 - коефициент за отстояние от Черно море. К5 = +0.20 - коефициент за отстояние от населено място, К6 = 0.00 - коефициент за отстояние от автомагистрали и пътища /К = - 0.10 + 0 + 0 + 0 + 0.20 + 0+ 1 = 1.10/.

              В оспорената му част решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на поземлен имот с идентификатор 53967.63.8 в землището на с.Орляне, община Угърчин, с обща площ 5,066 дка, която площ за отчуждаване от 5,066 дка и цена на обезщетението в размер на 1728 лв. и за поземлен имот с идентификатор 53967.64.4, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, с обща площ 4,357 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 3,219 дка и цена на обезщетението в размер на 1048 лева.

             Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад на лист 90 и сл. от делото.

              Оценителят е посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл.7б ал.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и по чл.4, ал.2 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 10 лева.

              Приложимите коефициенти са определени като видове и стойност в чл.4 от Наредбата, а предвидените специфични стойности, приложими за някои коефициенти при отчуждаване по реда на чл.32 от ЗДС, са посочени в чл.7б от Наредбата.

              Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено по чл.32, ал.2 от ЗДС и §1а, от ДР на ЗДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно изготвено. Приема така определения в същото размер на равностойното парично обезщетение като обоснован и съобразен с относимите материалноправни изисквания. Отчитайки нормативната база, събраните по делото даказателства и посочената в Наредбата формула, вещото лице дава заключение, че действителната пазарна цена на отчуждения недвижим имот, определена по реда на чл.32, ал.2 и ал.3, във вр.§1а от ДР на ЗДС за имот 53967.63.8 /5.066 дка х 372.00 лв/дка/ е 1885.00 лева и за имот 53967.64.4 /3.219 дка х 356.50 лв/дка/ е 1148.00 лева.

                     От събраните по делото доказателства и заключението на СОЕ се установява, че при оценката в административното производство е занижена, тъй като не е приложен коефицент К5 за отстояние на имотите от границите на урбанизираната територия, отразен е 0.

                Неоснователно е възражението на заинтересованата страна АПИ, че коефициентите по чл.4 от Наредбата не се прилагат при определяне на оценка в случаите на чл.1, т.5 от Наредбата. Разпоредбата на чл.7б не изключва изрично прилагането на всички коефициенти по чл.4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част от приложимите коефициенти, както и изисквания за прилагане на някои коефициенти /като поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата  във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/, като този К5 за отстояние на населеното място не е коригиран. В този смисъл е и текста на чл.7б, т.7 от Наредбата, изрично препращащ към реда за извършване на оценка по чл.4 от същата. В чл.4, ал.2 от Наредбата е посочено, че с общия корекционен коефициент, който е алгебричната сума от всички коефициенти + 1, се умножава началната цена по чл.3 от Наредбата.

               Настоящият състав приема, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия /населено място или селищно образувание/, определени с регулационен план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по чл.1, т.5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл.7б, предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.

               Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да приложи коефициент за отстояние от населено място по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата.

               Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и приложимото право налагат извода, че изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства на нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определения въз основа на нея размер на обезщетението. Видно от заключението, при правилно приложение на Наредбата с предвидените в нея диференциращи коефициенти, стойността на обезщетението за отчуждаваният имот 53967.63.8 възлиза на 1885.00 лева, вместо определеното от административния орган обезщетение за отчуждавания имот в размер на 1728 лева, а на отчуждавания имот 53967.64.4 е 1148.00 лева, вместо определеното от административния орган обезщетение за отчуждавания имот в размер на 1048 лева.

              По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а обжалвания с нея административен акт в посочената част - за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В обжалваната част решението на Министерския съвет, следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждаваният поземлен имот, при съобразяване със заключението на съдебно-оценителна експертиза по отношение равностойно обезщетение за оценката на земята.  

               В производството по делото жалбоподателят е бил представляван от юрисконсулт Б. И., който своевременно  в жалбата и в молба вх.№ 1640/18.05.20г. е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които е представил списък. Жалбоподателят е доказал реално направени разноски в производството по адм. дело № 165/2020г. на АдмС Ловеч за внесена държавна такса в размер на 50 лева, 350 лева, внесен депозит за съдебно оценителна експертиза и за юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие, осъществено от юрисконсулт, съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и  чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100,00 /сто/ лева.

               При този изход на спора съдът намира искането за основателно и ответника, на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъден да заплати на оспорващият реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в общ размер на 500 /петстотин/ лева.

               Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 предложение второ и чл.143, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.38, ал.8 от от Закона за държавната собственост /ЗДС/, Административен съд-Ловеч, четвърти състав 

               РЕШИ:

     ОТМЕНЯ по жалба на Търговско дружество „****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ****, ул. ****№ 16, представлявано от изпълнителния директор С.И.С., Решение № 142 от 02.03.2020 година на Министерския съвет за отчуждаване на  имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък 103+150 до км 122+260, на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр.Угърчин, с.Орляне и с.Каленик, община Угърчин, и землищата на с.Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, в ЧАСТТА относно определеното обезщетение по отношение на собствените му: имот с идентификатор 53967.63.8, представляващ НИВА, V категория, в местността „Бозовското”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 5,066 дка, с трайно засегната площ за отчуждаване - 5,066 дка и цена на обезщетението в размер на 1728 лева и

поземлен имот с идентификатор 53967.64.4, представляващ НИВА, V категория, в местността „Торошовото”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 4,357 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 3,219 дка и цена на обезщетението в размер на 1048 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

   ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за отчужденият за държавни нужди  поземлен имот с идентификатор 53967.64.4, представляващ НИВА, V категория, в местността „Торошовото”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 4,357 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 3,219 дка- цена на обезщетение в размер на 1148.00 /хиляда сто четиридесет и осем/ лева и на поземлен имот с идентификатор 53967.63.8, представляващ НИВА, V категория, в местността „Бозовското”, находящ се в землището на с.Орляне, община Угърчин, ЕКАТТЕ 53967, с обща площ 5,066 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 5,066 дка - цена на обезщетение в размер на 1885.00 /хиляда осемстотин осемстотин и пет/ лева.

   ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Търговско дружество „****” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ****, ул. ****№ 16, представлявано от изпълнителния директор С.И.С. деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,  съгласно чл.38, ал.8 от Закона за държавната собственост.

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: