№ 6899
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря Л.А Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110146784 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Ищецът Л. Л. П. твърди, че на 18.08.2021 г. е превел по банков път на ответника сумата от
10000 лв., като между страните е имало неформални преговори последният да осъществи
услуги по правна защита и съдействие с предмет завеждането и воденето на дела от името
на Сдружение „Б-------“ пред Софийски апелативен съд за обжалване на три определения на
Софийския градски съд за спиране на регистърното производство по заявление с вх. №
20210710215619 за вписване на промени по партидата на БРФК в Търговския регистър,
както следва: определение № 281/13.07.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1325/2021 г. по
описа на СГС, TO, VI-20 състав, определение № 285/13.07.2021 г., постановено по ч.т.д. №
1324/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-22 състав и определение № 288/13.07.2021 г.,
постановено по ч.т.д. № 1326/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-22 състав. Между страните
било уговорено, че се дължи резултативно възнаграждение в общ размер от 30000 лв. при
постигане на желания в полза на жалбоподателя резултат – отмяна на посочените
определения и вписване на промените по партидата на сдружението, като част от
възнаграждението в размер на 10000 лв. се дължи и е платено авансово и подлежи на
връщане при непостигане на желания резултат. Твърди, че договор между страните така и не
бил подписан, като представеният от ответника проект на договор едва на 27.10.2021 г. бил
с различни параметри от предварително договореното и сроковете за осъществяване на
дължимите правни услуги вече били пропуснати. Счита, че процесната сума е заплатена при
1
неосъществено основание, тъй като договор не е бил сключен и ответникът не е извършил
описаната работа, като не е обжалвал определенията и не е бил постигнат желаният
резултат. Ето защо, претендира връщане на посочената сума от 10000 лв., представляваща
платено на 18.08.2021 г. на неосъществено основание адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане (съгласно молби-уточнение от 04.03.2022 г. и от 23.03.2022 г.).
Ответникът Г. С. С. счита, че искът е недопустим. По същество оспорва иска, като твърди,
че е бил ангажиран с обжалване на посочените три определения, но поради необходимостта
от предприемане на неотложни действия не е бил сключен своевременно писмен договор за
правна защита и съдействие. Признава, че уговореното възнаграждение от общо 30000 лв. е
било за постигане на желания резултат по отмяна на трите определения, но твърди, че не
носи вина за непостигането му в периода до м. 12.2021 г., тъй като е изготвил и подал жалби
срещу трите определения, но съдът не ги е разгледал в посочения срок. Ето защо счита, че
не дължи връщане на полученото възнаграждение, тъй като не са налице неизпълнени
задължения от негова страна, а договорът е развален поради причина, за която не отговаря.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място, във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че предявеният иск е допустим. Касае се до фактическо разместване на
имуществени права без основание, при което от значение за надлежната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца е фактът на реално плащане на паричната сума от
определено лице – именно то има право да търси връщане на сумата в случай, че е платена
без основание или на неосъществено или отпаднало основание, тъй като от неговия
патримониум е излязла паричната сума, без оглед на обстоятелството дали с плащането е
изпълнявало свой или чужд дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. В настоящия случай между
страните е безспорно, че процесната сума от 10000 лв. е платена от Л. Л. П., поради което
именно той се явява надлежно легитимиран да предяви иск за връщането й. Следователно,
претенцията е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил на ответника процесната сума с оглед бъдещото сключване на договор
за правна защита и съдействие между тях, а в тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за получаване и задържане на сумата – че е сключил договор с ищеца и е
изпълнил задълженията си по предоставяне на посочените правни услуги, респ. че е
изпълнил паричното си задължение за връщане на сумата.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.08.2021 г.
2
ищецът Л. Л. П. е платил по банков път на ответника сумата от 10000 лв., която е постъпила
по банковата сметка на Г. С. С.. Същото се установява от представеното по делото платежно
нареждане от 18.08.2021 г. за сумата от 10000 лв. с посочено основание за превода „частично
плащане по договор“. Между страните не се спори, че между тях не е бил сключен писмен
договор за осъществяване на описаните правни услуги по обжалване на три определения на
СГС, с които е било спряно регистърното производство по вписване на промени по
партидата на Сдружение „Б-------“, нито са събрани доказателства адв. Г. С. действително да
е обжалвал тези определения. При установеното плащане на процесната сума в полза на
ответника, в тежест на последния е да установи наличието на основание за получаване или
задържането й, но доказателства в тази насока не са събрани, въпреки че на страната
изрично е указано с доклада на съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства
за този твърдян от нея факт. Ответникът поддържа, че е изготвил и подал частни жалби
срещу определение № 281/13.07.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1325/2021 г. по описа на
СГС, TO, VI-20 състав, определение № 285/13.07.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1324/2021
г. по описа на СГС, TO, VI-22 състав и определение № 288/13.07.2021 г., постановено по
ч.т.д. № 1326/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-22 състав, но не е представил копие от тях по
делото, нито е релевирал други доказателствени искания в подкрепа на тезата си до края на
съдебното дирене в настоящия процес. Следователно, по делото не се доказва наличие на
основание за задържане на платения хонорар от страна на Г. С. С. – без значение дали
между него и сдружението е бил сключен писмен договор или не и по чия вина, несъмнено
е, че той не е изпълнил уговорената работа, поради което следва да върне получената сума
на лицето, което фактически я е платило – ищецът Л. Л. П..
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в производството в размер на 400 лв., платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, да заплати на Л. Л. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С-----, сумата от 10000 лв., представляваща платено на 18.08.2021 г.
на неосъществено основание адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2022 г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4