Решение по дело №981/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 665
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000500981
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500981 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.01.2021г по гр.д. № 3093/2020г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил
”Дженерали застраховане”АД да заплати на К. Б. З. сумата от 22 453.90лв-
обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ,
за л.а. БМВ Х6 с ДК № ***, за настъпило на 23.09.2017г застрахователно събитие –
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата.
В осъдителната си част за сумата до 12 100.17лв и в отхвърлителната си част
решението на СГС не е предмет на въззивно обжалване.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника – застраховател
„Дженерали застраховане” АД , в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за
сумата над 12 100.17лв, с оплаквания за неправилност. Поддържа, че неправилно и в
противоречие с доказателствата съдът е приел, че всички претендирани от ищеца и
описани от застрахователя вреди са следствие на процесното ПТП. Неправилно и в
противоречие с доказателствата , според въззивника, е възприета стойността на
ремонта, необходим за отстраняване щетите на увреденото имущество. Въззивникът
1
обосновава извод за определяне на стойността на щетите съобразно дадено от вещото
лице заключение във вариант- части от алтернативни източници и втора употреба .
Незаконосъобразно, според въззивника, съдът не е уважил направеното възражение за
прихващане на дължимата се сума от застрахователя с дължими се вноски по договора
между страните от ищеца. Оплакванията на въззивника касаят приложението на
материалния , процесуалния закон и обосноваността на изводите на СГС. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
в обжалваната част. Претендира разноските, направени по делото .
Ищецът К.З., представляван от адв. Х., е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемата страна К.З., представляван от адв. Х., депозира писмена молба, с
която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото
съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР
№1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е частично неправилно по съображения, посочени във въззивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е по делото, че на 23.09.2017г в гр. София л.а. марка БМВ Х6,
собственост на ищеца К.З. е претърпял ПТП, като същото се е случило в период на
действие на застраховка Каско, при условията на пълно Каско , като договорът за
имуществено застраховане е сключен между собственика и ответника- застраховател.
2
Не се спори, че договорът за имуществено застраховане е породил действие и е
обвързвал страните, както и че е бил сключен при действието на ОУ, приети от
застрахованото лице, което е видно от подписаната застрахователна полица и чиито
клаузи представляват част от договорното съдържание/ чл.348 от КЗ /.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че
застрахователният договор е сключен за застрахователна сума от 43 000лв и
застрахователна премия от 3070.20лв, платима разсрочено, като не се спори относно
заплащането на първата вноска от премията.
От представените ОУ на договора за застраховка Каско на МПС се установява, че
застраховката при клауза пълно каско покрива щетата от ПТП . Съгласно чл.12 от ОУ е
посочено, че действителна е стойността, определена по средни пазарни цени или
ценови листи на застрахователя. В чл.14 е посочено, че отговорността на
застрахователя е до застрахователната сума, но не повече от действителната стойност
на МПС.В чл.54 от ОУ са посочени начините за оценка на щетите.
По делото е представено искане за оценка на вреди по застраховка Каско на
процесния автомобил, за събитие от 23.09.2017г , като собственикът е посочил, че
желае обезщетението да се определи по фактури, предварително съгласувани със
застрахователя.
Представено е писмо от 26.01.2018г , изх. от застрахователя, в което има данни за
това, че за процесното ПТП са представени фактури с касови бонове за стойност от
20124.78лв с ДДС, но след извършен оглед е констатирано, че фактурите не са
съставени коректно, поради което щетата е калкулирана по експертна оценка на
застрахователя и е определено обезщетение от 3373.28лв.
По делото от застрахователя е представено писмо от Ауто Бавария, гр. София , с
което заинтересованите се уведомяват, че е напълно възможно при челен удар да се
задействат страничните завеси, но би трябвало да се задействат и пиропатроните на
акумулатора и на коланите.
По делото е установено от изслушаната САТЕ, изготвена от в.л. Й., от която се
установява , че процесният автомобил към момента на ПТП е бил на 8 години, 9
месеца и 5 дни . Според вещото лице стойността на уврежданията му на база средни
пазарни възлиза на 25 827.18лв с ДДС.Според вещото лице действителната стойност на
автомобила е била 42 242лв и щетата не е тотална. Според вещото лице при
задействане на въздушните възглавници и при челен удар следва да се задействат
пиропатроните, ако са технически изправни и ако коланите са правилно поставени.
Следва да се задействат и пиропатроните на акумулатора, ако са в техническа
3
изправност. Според вещото лице съгласно методиката на ответника стойността на
уврежданията на процесния автомобил възлизат на 13 664.76лв. Според вещото лице
липсват доказателства за възстановяването на ла. БМВ към момента на заключението.
Според заключението, ако се използват алтернативни източници за авточасти и
авточасти втора употреба стойността на уврежданията на МПС възлиза на
16 332.28лв. В този случай втора употреба са фаровете, предни еърбеци, челно стъкло
и ремонтен комплект челно стъкло.
В о.с.з. на 12.02.2020г вещото лице допълва, че пиропатроните може да не са се
задействали поради техническа неизправност.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, релевантни към спорното правоотношение и не са необходими за сформиране
на правни изводи по делото.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно
задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” , сключен
между страните.
По делото не е спорно , видно от извършеното доброволно плащане на сума по
застрахователното обезщетение и от влязлото частично в сила първоинстанционно
решение, че страните са били обвързани от застрахователното правоотношение, че
претърпяното ПТП е застрахован риск, че ответникът дължи заплащане на
обезщетение по договора за имуществени застраховка Каско.
Спорно е кои увреждания по автомобила са причинени от процесното ПТП и
какво обезщетение се дължи за тях.
По делото има данни, че първоначално ищецът е претендирал заплащане на
обезщетение по възстановителната стойнтост на щетите и в по-нисък размер, но
отношенията между страните са се развили като обезщетението е определено по
действителни цени по експертиза на застрахователя.
Пред настоящата инстанция , видно от оплакванията във въззивната жалба не е
оспорен извода на СГС, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни
цени, което е действителната стойност на уврежданията на автомобила. Във въззивната
си жалба застрахователят изрично е заявил, че изводът на СГС за това, че дължимото
се обезщетение на ищеца следва да се определи по средни пазарни цени, което
съобразно цитираната практика е действителната стойност на вредата, е правилен.
При така възприетото следва да се приеме, че обезщетението на ищеца за
претърпените вреди при ПТП, което се дължи от ответника следва да се определи по
4
действителната стойност на вредите, т.е по средни пазарни цени.
Съобразно заключението на САТЕ по средни пазарни цени обезщетението
възлиза на 25 827.18лв.
Неоснователно е оплакването на възивника за това, че не следва да се обезщетяват
посочени увреждания – за задействани Еърбег водач, пасажер, лява и дясна завеса,
поради липса на причинна връзка с процесното ПТП.
По делото не се твърди към момента на сключване на процесната застраховка
тези части и свързаните с тях системи да са били увредени. За уврежданията след
сключване на застраховката Каско застрахователят дължи обезщетение, освен в
случаите,към които може да се отнесе чл.211 от КЗ. В настоящият случай се
установява, че към момента на сключване на договора Каско автомобилът е бил в
изправност/ липсват твърдения в обратния смисъл/, един месец по-късно на същия са
увредени Еърбеците и застрахователят възразява, че не дължи обезщетение поради
липса на причинна връзка между ПТП и вредата. За това възражение се позовава на
писмо от Ауто Бавария, от което не може да се направи категоричен извод за липса на
причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията на Еърбеците на автомобила.
Както в това становище, така и становището на в.л. е упоменато, че е нормално заедно
с Еърбеците да се задействат и пиропатроните на акумулатора и на коланите. Никъде
обаче не е упоменато, че незадействането на пиропатроните означава , че Еърбеците на
автомобила не са увредени- отворени – при процесното ПТП. В писмото на Ауто
Бавария и в становището на вещото лице се сочи, че това е нормално. Но самото вещо
лице сочи,че незадействането на пиропатроните може да се дължи на техническа
неизправност и на други причини, за които следва да се проведат компютърни
изследвания, каквито по делото не са направени.
От изложеното следва , че не се установява, че Еърбеците на процесния
автомобил не са увредени от процесното ПТП. Липсва категорично доказателства,че
същите не са се задействали при същото ПТП, след като при застраховането на л.а.
БМВ Х6 същите са били изрядни, а след ПТП- увредени. Цялостта на пиропатроните
може да дължи и на други обстоятелства, а не на твърдяното от застрахователя – че
Еърбеците на автомобила не са увредени от точно това ПТП.
Неоснователно е и възражението за това, че уврежаднията по автомобила на
ищеца могат да се изчислят и по цени на алтернативни доставчици и втора употреба. В
КЗ е посочено как могат да се остойностяват уврежданията на застрахованото
имущество. При доброволно уреждане на вредите страните могат да постигнат
съгласие оценката на щетите да бъде направена съобразно техните интереси. При
съдебен спор приложими са разпоредбите на КЗ/чл.386,ал.2 от КЗ и чл.400 от КЗ/,
5
съгласно които щетите по застрахованото имущество се определят по действателна
или възстановителна стойност и липсва възможност да се калкулират щети съгласно
цени на алтернативни източници и втора употреба.
С отлед изложеното следва да се приеме,че на ищеца се дължи обезщетение за
уврежданията по неговия застрахован автомобил БМВ Х6 се дължи в размер на
25827.18лв.
От посочената сума следва да се приспадне заплатеното доброволно обезщетение
от 3373.28лв.
Основателно е възражението на застрахователя за прихващане на незаплатената
част от застрахователната премия. По делото се установява да е заплатена само първата
вноска от премията и да са дължими 2,3 и 4 вноска в общ размер на 2302.65лв. На осн.
чл.369,ал.2 от КЗ от дължимото се застрахователно обезщетение следва да се
приспадне и тази сума.
Предвид изложеното съдът приема,че на ищеца се дължи обезщетение в размер
на 20 151.25лв.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Решението на СГС,
І-4 състав е обжалвано пред настоящата инстанция за сумата над 12 100.17лв. до
22 453.90лв. Решението следва да бъде отменено в частта за сумата над 20151.25лв до
22453.90лв и за тези 2303.65лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата
част решението на СГС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора следва да бъдат изменени разноските, възложени от СГС.
С оглед изменения изход от спора и възприетите разноски от СГС, против които
няма производство по чл. 248 от ГПК , разноски се дължат само на ищеца и с оглед
изхода от спора- в размер на 2190лв. Над посочената сума решението на СГС следва да
бъде отменено.
Пред настоящата инстанция разонски претендират и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 1010лв- заплатени за адвокатско възнаглагдение.
С оглед изхода от спора на ищеца се дълажт разноски от 785.33лв/ при обжалваем
интерес от 10353лв, потвърдената част от решение е за 8050лв/.
Ответникът претендира разноски за държавна такса от 207.07лв и юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 100.00лв. С оглед изхода от спора/жалбата е
6
уважена за 2302.65лв/ на застрахователят се дължат разноски от 68.29лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260093/05.01.2021г, постановено по гр.д. № 3093/2020г по
описа на Софийски градски съд, ГО, I -4 състав, в частта, с която Дженерали
застраховане АД е осъдено да заплати на К. Б. З. обезщетение за сумата над 20151.25лв
до 22453.90лв, дължимо се по договор за имуществена застраховка Каско , както и в
частта, с която Дженерали застраховане АД е осъдено да заплати разноски по делото за
сумата над 2190лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Б. З. с ЕГН ********** против Дженерали
застраховане АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско”, за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
23.09.2017г , на осн. чл.405 от КЗ, за сумата над 20151.25лв до 22453.90лв- като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093/05.01.2021г, постановено по гр.д. №
3093/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, I -4 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на К. Б. З. с
ЕГН ********** сумата от 785.33лв- разноски , направени пред въззивната инстанция,
на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. З. с ЕГН ********** да заплати на Дженерали застраховане АД с
ЕИК ********* сумата от 68.29лв- разноски по делото, направени пред САС, на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8