Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 09.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 204/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК във
връзка със ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба на
„Грифон Пропъртис” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
Ловеч, ул. „Търговска” № 12, представлявано от изпълнителния директор К.П.Е.,
против Ревизионен акт № Р-04001119005370-091-001 от 23.12.2019г. на органи по
приходите към НАП, в частта, потвърдена с Решение № 38/23.03.2020г. на Директор
дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на „Грифон Пропъртис” АД не
е признато право на данъчен кредит за ДДС на обща стойност 31 666,66 лева,
начислен по четири доставки от „Булнефт Газ” ЕООД.
В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт в
частта, с която не е признато правото на данъчен кредит за ДДС, като неправилен
и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на процесуалните правила на ДОПК относно събирането и преценката на
доказателствата в хода на ревизионното производство. Излагат се подробни доводи
за погрешна преценка на органите по приходите, че доставката между двете
дружества не е реално извършена, като се възразява за неправилно приложение на
ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. За доказване на
твърденията си оспорващият се позовава на редица документи, представени пред
органа, доказващи реалното престиране на услугите.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по
същество и моли ревизионния акт да бъде отменен в обжалваната му част. Претендира
присъждане на направените разноски за ДТ и експертизи.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и
оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001119005370-020-001/14.08.2019г.
е възложена ревизия на „Грифон Пропъртис” АД за задълженията по ДДС за периода
01.04.2019г. – 30.06.2019г. За резултатите е изготвен Ревизионен доклад (РД) №
Р-04001119005370-092-001/02.12.2019г., връчен на оспорващото дружество на 02.12.2019г.
по електронен път. Срещу констатациите в доклада е представено писмено
възражение, което е обсъдено от органите по приходи, но е прието за
неоснователно.
Ревизията е приключила с издаването на оспорения РА №
Р-04001119005370-091-001 от 23.12.2019г., с който на „Грифон Пропъртис” АД е
отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2019г. в
размер на 31 666,66 лева, по четири фактури за доставки от „Булнефт Газ” ЕООД.
С ревизионния акт са потвърдени установените факти и обстоятелства в хода на
ревизията и констатациите в ревизионния доклад, като е посочено, че същите
представляват мотиви за издаване на РА.
Видно от мотивите в РД, към които препраща оспорения
РА, ревизионното производство е във връзка с подадена справка-декларация за ДДС
с посочен ДДС за възстановяване на основание чл.92, ал.1 от ЗДДС в общ размер
на 257 256,76 лв. Чрез включване в дневниците за покупки и в
справките-декларации дружеството е упражнило право на приспадане на пълен
данъчен кредит в размер на 31 666,66 лева, по четири фактури за доставки,
издадени от „Булнефт Газ” ЕООД: ф-ра № **********/25.06.2019г. с предмет
„Услуга смяна на статут имот ИД 36110.19.555 с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград” с данъчна основа 41 666,67 лв., ДДС 8333,33 лв.; ф-ра №
**********/10.06.2019г. с предмет „Услуга смяна на статут ИД 36110.19.532 с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград” с данъчна основа 42 042,40 лв., ДДС
8408,48 лв.; ф-ра № **********/06.06.2019г. с предмет „Услуга по смяна статут
ИД 36110.19.555 с. Капитан Андреево, общ. Свиленград” с данъчна основа 32 957,60
лв., ДДС 6591,52 лв.; ф-ра № **********/19.06.2019г. с предмет „Услуга по смяна
на статут ИД 36110.19.555 с. Капитан Андреево, общ. Свиленград” с данъчна
основа 41 666,67 лв., ДДС 8333,33 лв.
С цел установяване
реалността на получените доставки от контрагент „Булнефт Газ” ЕООД, от
ревизиращия екип са изискани документи и доказателства от последното дружество,
както и му е направена насрещна проверка. Заключенията на данъчните органи са,
че събраните доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени
услуги от „Булнефт Газ” ЕООД – липсват доказателства за кадрова и техническа
обезпеченост на прекия доставчик, всички документи по промяна предназначението
на двата поземлени имота са със заявител „Грифон Пауър” АД, „Булнефт Газ” ЕООД
не е отразило в счетоводството си фактури за извършени разходи, свързани с
промяна статута на земеделската земя, липсват и приемо-предавателни протоколи
за извършената работа.
В съответствие с така установеното, ревизиращият екип
е приел, че услугите, фактурирани като предмет на доставките, изобщо липсват,
т.е. липсва предмет на доставката, „Грифон Пропъртис” АД не е действало
добросъвестно и не е взело всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не
участва в ДДС злоупотреби, а издаването на фактури от „Булнефт Газ” ЕООД,
документиращи доставки без те да са реално осъществени, е неправомерно и за
получателя „Грифон Пропъртис” АД не възниква правото на данъчен кредит. С
горните мотиви на ревизираното дружество на основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.9 и чл.70, ал.5 от ЗДДС не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 31 666,66 лв. по фактурите,
издадени от „Булнефт Газ” ЕООД.
РА е връчен на „Грифон Пропъртис” АД по електронен път
на 02.01.2020г. и срещу него е подадена жалба от дружеството до Директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново по пощата в законовия 14-дневен срок по чл.152,
ал.1 от ДОПК, с дата на пощенското клеймо 15.01.2020г.
Горестоящият административен орган след обсъждане на
възраженията на оспорващия издава Решение № 38/23.03.2020г., с което потвърждава
РА в обжалваната част, с която на „Грифон Пропъртис” АД е отказано право на приспадане
на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2019г. в размер на 31 666,66 лева, по
четири фактури за доставки от „Булнефт Газ” ЕООД. Директорът на Дирекция ОДОП
Велико Търново приема за правилни и законосъобразни констатациите на
ревизиращия екип за липса на доказателства за реално престирани услуги, т.е. че
фактурираните доставки изобщо са изпълнени от доставчика. Изводите си органът
подкрепя с това, че всички представени от институциите документи са със
заявител „Грифон Пауър” АД, налице е пълномощно от това дружество към Д.Г.Т., но
не и към „Булнефт Газ” ЕООД, а само два от документите за смяна
предназначението на земята са осигурени от „Булнефт Газ” ЕООД.
По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението си вещото лице излага, че след проверка не е
установил в счетоводствата на „Грифон Пауър” АД и „Грифон Пропъртис” АД
разходи, извършени от тези две дружества за промяна на предназначението на
имоти с идентификатори 36110.19.519, 36110.19.530 (обединени в имот с нов общ
идентификатор 36110.19.555) и 36110.19.532, нито документи, произхождащи от
двете дружества до различни институции във връзка с процедурата по промяна
предназначението на имотите. В счетоводствата на „Булпетрол Трейд” ЕООД и „Булнефт
Газ” ЕООД вещото лице е установило счетоводни записвания за извършени разходи,
свързани с промяна предназначението на имотите, а именно плащане на такси по
чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ към Министерство на земеделието на 07.09.2017г. и два пъти
на 09.09.2019г. Плащанията „Булнефт Газ” ЕООД е извършило чрез разплащателната
сметка на управителя В.Ц. А., тъй като разплащателната сметка на дружеството е
била запорирана. Вещото лице е посочило и размера на заплатените от „Грифон Пауър”
АД и „Грифон Пропъртис” АД към „Булпетрол Трейд” ЕООД и „Булнефт Газ” ЕООД
възнаграждения за услугите по промяна на предназначението, регулация и
обединяване на имотите, които отговарят на установените в процесния РА размери.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си, като излага, че го е изготвило на база представените му документи.
Уточнява, че размерът на разходите за промяна предназначението на имотите няма
как да кореспондира със стойността на фактурите за извършване на услугата, тъй
като тази цена е определена на база преговори и свободно договаряне, която няма
как по друг начин да бъде определена и да е съизмерима с разходите на
доставчика.
Заключението е прието от страните с искане за
допълнителна задача към вещото лице, което да провери и всички други налични документи
в дружествата и в НАП при извършвани проверки на същите. В изготвеното
допълнително заключение специалистът, след като се е запознал с представените
му документи, е установил, че всички заявления до съответните институции за
промяна предназначението на имотите са подавани или от В.Ц. А. – представител на
„Булпетрол Трейд” ЕООД и управител на „Булнефт Газ” ЕООД и упълномощен от „Грифон
Пауър“ АД, или от Д.Г.Т. – преупълномощен от „Грифон Пауър“ АД чрез
пълномощника „Булпетрол Трейд” ЕООД и В.Ц. А.. Изискуемите такси също са
заплащани от В.А. или от Д.Т. в брой, като има издадени фактури и към
„Булпетрол Трейд” ЕООД и „Булнефт Газ” ЕООД. Редица документи и писма от
институциите също са адресирани до В.А. и са получени от него или от Д.Т., а
останалата част са адресирани до възложителя „Грифон Пауър” ЕАД, но са получени
от горните две лица.
По искане на оспорващото дружество по делото са
разпитани двама свидетели. В с.з. на 24.11.2020г. В.Ц. А., който е управител и
собственик на „Булнефт Газ” ЕООД, излага, че фирмата на баща му „Булпетрол
Трейд“ ЕООД е закупила имотите като ниви и ги е продала на „Грифон Пауър“ АД,
след което двете дружества са сключили договор за услугата смяна статута на
земята. Собственото му дружество „Булнефт Газ” ЕООД е встъпило в договора на
мястото на „Булпетрол Трейд“ и е започнало процедурата по смяна статута на
земята от земеделска земя в урбанизирана за построяване на бензиностанция.
Свидетелят сочи, че лично е извадил скици от кадастъра, наел е фирма за
изготвяне на проект за пътна връзка за достъп до имота, както и парцеларен план
на имота и ПУП, заплащал е таксите в съответните институции и дружества. След
това е упълномощил проектанта Д.Г.Т., който има опит в преотреждането на земи от
земеделски в урбанизирани, за да може последният когато подава съответните
документи в институциите, да ги подава от името на „Грифон Пауър“ АД като
възложител и собственик на имотите. Излага, че около година и половина време му
е отнела цялата процедура, като накрая с решение от МЗХГ са му издали скица на
двата имота, в която пише, че имотът е урбанизиран с предназначение бензиностанция,
газстанция, тир-паркинг. Той е представил в „Грифон Пропъртис“ АД тези
документи за сменен статут на земята и съгласуваната пътна връзка с КАТ
Хасково, ОПУ Хасково и АПИ София с положително становище, и по условията на
договора за услуга, който има той лично като управител на „Булнефт газ“ ЕООД с
„Грифон Пропъртис“ АД, те са му платили сумата по договора. Потвърждава, че когато
е подавал документите, го е правил от името на „Грифон Пауър“, за да може
документа и становището да бъде издадено на името на „Грифон Пауър“ АД, който е
собственик на имотите. Категорично заявява, че „Грифон Пауър“ АД не са
направили нито една стъпка и не са заплащали нищо по промяната на
предназначението на двата имота, и техен представител не е ходил никъде, всички
институции са посещавани лично от свидетеля и пълномощника му Д.Т. във връзка
със смяна на статута на тези два имота, всички разходи също са заплащани лично
от него и с негови средства, а не от „Грифон“.
В с.з. на 09.02.2021г. е разпитан и Д.Г.Т., който по
възлагане от управителя на „Булнефт Газ“ ЕООД В.А. като консултант е извършил
необходимите действия за промяна на предназначението на двата имота. Свидетелят
излага, че са му били предоставени проектите за ПУП и пътната връзка, която също
е била поръчана и изпълнена от А.. Той ги е съгласувал с ОДЗ, РИОСВ, РЗИ,
„ВиК“, Електроснабдяване, КАТ и ОПУ Хасково и на база на тези съгласувателни
писма е изготвил молбите и ги е внесъл в министерството за окончателното
отреждане на двата имота. Сочи, че е контактувал само с В.А., последният му е
заплащал както направените разходи за такси и др., така и възнаграждение, като
това е ставало на база устна договорка, а не с писмен договор. Всички документи
свидетелят е придобивал на името на „Грифон Пропъртис“ АД, тъй като това
дружество е собственик на имотите и възложител. Излага, че „Грифон“ са
упълномощили А., а последният е упълномощил него да извърши необходимите
действия по съгласуване на проектите и внасяне на съответните документи за
промяна предназначението на имотите.
От оспорващия са представени документите, въз основа
на които е работило вещото лице, включително пълномощни от изпълнителния
директор на „Грифон Пауър” ЕАД за В.Ц. А. да представлява дружеството в
качеството му на собственик в процедура за промяна правния статут на имота пред
съответните компетентни органи, с правото да подава и получава всякакви
документи от името на дружеството и да преупълномощава трети лица с тези права,
и пълномощни, с които В.А. е преупълномощил Д.Т. със същите права; платежните
нареждания към МЗХГ за такси по чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ от името на В.А.; оборотни
ведомости и аналитични регистри; заявления до МЗХГ за промяна статута на
имотите, подавани от Д.Т. като пълномощник; всички документи, описани в
допълнителното заключение на вещото лице.
С жалбата са представени 6 броя приемо-предавателни
протоколи (ППП) за приемане без забележки от „Грифон Пауър” АД и „Грифон
Пропъртис” АД на извършената до момента работа от „Булнефт Газ” ЕООД, ведно с
описаните в тях като предадени документи. Тези ППП не са оспорени от ответника
по реда на чл.193 от ГПК. В становището, придружаващо жалбата, единствено на
основание чл.181 от ГПК е оспорена датата на документите и е поискано съдът да
ги цени в съвкупност с останалите доказателства по делото, но не е поискано да
се открие производство по оспорването им.
Допълнително са представени и заповеди, протоколи,
заключения и писма от редица държавни и общински институции във връзка с
промяна предназначението на земите, както и инвестиционните проекти за
изготвяне на ПУП-ПЗ на имотите. От тези доказателства се установява, че
заявлението за одобряване на ПУП-ПЗ е подадено в Община Свиленград от Д.Г.Т.
като пълномощник на собственика на земите „Грифон Пауър” АД; проектът за пътни
връзки е разработен въз основа на задание на „Булпетрол Трейд” ЕООД; в
протокола на ОПУ Хасково като присъстващ представител на инвеститора е вписан Д.Т.;
в останалите документи като възложител е вписан „Грифон Пауър” АД на база
собствеността на имотите.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК (оспореното
решение е връчено на „Грифон Пропъртис” АД по електронен път на 07.04.2020г., а
жалбата е подадена на 21.04.2020г. чрез лицензиран куриер, видно от
транспортния етикет), след изчерпване на фазата на задължителния
административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с
което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка
на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
РА № Р-04001119005370-091-001 от 23.12.2019г. е
издаден от компетентните за това органи съгласно чл.119, ал.2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК по отношение на форма и
съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.
По спазването на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения ревизионен акт:
Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК.
За установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите
по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в
констативната част на изготвения РД № Р-04001119005370-092-001/02.12.2019г. –
неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният
орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното
лице и други институции. В хода на ревизията са предприети действия по
извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са били
предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, чрез връчване
на няколко искания до контрагенти на търговеца и до различни институции,
организации и дружества за предоставяне на документи и писмени обяснения.
Ревизиращият екип обаче не е изпълнил в цялост
задълженията си по чл.37 и чл.56 от ДОПК, като не е събрал своевременно (преди
издаване на оспорения акт) намиращата се в различни органи и институции
информация и доказателства във връзка с промяна предназначението на имотите, за
да установи от кого са подавани заявленията, кой е заплатил съответните такси и
кой е получил документите; не е изискал писмени обяснения от свидетеля Д.Т., за
който е имал достатъчно данни, че е извършвал действия по предмета на услугата.
РД е издаден на 02.12.2019г., РА – на 23.12.2019г., а релевантни документи от
съответните органи, институции и фирми във връзка с извършваната на „Грифон
Пропъртис” АД ревизия са изискани едва на 01.04.2020г. (от Община Свиленград),
на 07.04.2020г. (от „Електро-разпределение Юг” ЕАД Пловдив), на 07.04.2020г.
(от ОПУ Хасково), на 07.04.2020г. (от „Топограф” ЕООД Димитровград), на
07.04.2020г. (от ВиК ЕООД Хасково), на 07.04.2020г. (от ОД на МВР Хасково), на
07.04.2020г. (от „Напоителни системи” ЕАД Хасково), на 07.04.2020г. (от СГКК
Хасково), на 07.04.2020г. (от РИОСВ Хасково), на 07.04.2020г. (от МЗХГ), на
07.04.2020г. (от РЗИ Хасково), на 07.04.2020г. (от „Алве консулт” ЕООД София –
проектант на пътната връзка), и на 02.03.2020г. (от В.Ц. А.). Насрещна проверка
на „Булнефт газ” ЕООД е започната на 28.02.2020г. (ИПДПОЗЛ №
П-04000520037797-040-001), а на В.Ц. А. – едва на 02.03.2020г. (ИПДПОЗЛ №
П-04000520038230-040-001). Настоящият състав намира тези нарушения за
съществени, защото ако не бяха допуснати и изброените доказателства бяха
събрани своевременно, административният орган можеше да стигне до различни
установявания, респективно до различно съдържание на обжалвания РА.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
Не е спорно между страните, че между „Грифон Пауър” АД
и „Булпетрол Трейд” ЕООД е сключен договор за продажба на земеделски земи, като
продавачът „Булпетрол Трейд” ЕООД се е задължил за своя сметка да извърши
необходимите действия по промяна предназначението им от земеделски земи в имоти
за обществено ползване за изграждане на търговски обекти, за което купувачът му
дължи възнаграждение. В договора изрично е посочено, че всички разходи за
промяна на административноправния статут на земите (вкл. изработване и
одобрение на ПУП-ПЗ, издаване на виза за проектиране, издаване на разрешение за
специално ползване на пътища чрез изготвяне и съгласуване на работен проект за
пътни връзки и локално платно) са за сметка на продавача. Не е спорно също
така, че на мястото на „Грифон Пауър” АД в договора е встъпило „Грифон
Пропъртис” АД, а „Булпетрол Трейд” ЕООД е било заместено от „Булнефт Газ” ЕООД,
като дружествата-правоприемници са поели всички права и задължения на
заместените дружества. Безспорно е и обстоятелството, че имоти с идентификатори
36110.19.519 и 36110.19.530 са били обединени в имот с нов общ идентификатор
36110.19.555, последният имот заедно с имот 36110.19.532 са със сменено
предназначение от земеделска земя в земи за неземеделски нужди, и документите
за това към датата на издаване на оспорения акт са се намирали във владение на
„Грифон Пропъртис” АД.
Спорният въпрос по делото е фактически и той е кое
дружество е извършило действията по промяна предназначението на имотите и оттам
реални ли са доставките на тази услуга, обективирани в процесните фактури на
„Булнефт Газ” ЕООД към „Грифон Пропъртис” АД, за да се признае правото на
данъчен кредит по тези доставки.
Разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС обуславят
възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното
осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който
наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка – арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Съгласно
трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен
кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка,
която да е реално осъществена. От значение за признаване право на данъчен
кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно
събитие, т.е. в процесния случай – да е извършена доставката на услуга от
издателя на фактурите. Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл.9, ал.1 от ЗДДС,
респ. в чл.24 от Директива 2006/112/ЕО на Съда и ЕС относно общата система на
данъка върху добавената стойност, за да е налице облагаема доставка на услуга,
следва да се установи нейното извършване. В т.32 от Решение на Съда на ЕС от 6
декември 2012г. по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно
задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки
на стоки и услуги, се извършва въз основа на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в
националното право.
При принципно вярно дадено тълкуване на материалния
закон от страна на приходните органи, изводите за липса на реални доставки по
процесните четири фактури са необосновани от фактите по делото и са направени при
неправилно приложение на материалния закон.
Анализът на фактите и обстоятелствата по делото
налагат извод, че решаващите констатации на приходния орган за непризнаване на
право на данъчен кредит по доставките от „Булнефт Газ” ЕООД с предмет „смяна на
статута на земеделски имоти” се изразяват в това, че този доставчик не е
разполагал с необходимия персонал, с който да извърши фактурираната услуга; всички
документи по промяна предназначението на поземлените имоти са със заявител
„Грифон Пауър” АД; „Булнефт Газ” ЕООД не е отразило в счетоводството си фактури
за извършени разходи, свързани с промяна статута на земеделската земя; налице е
пълномощно от „Грифон Пауър” АД към Д.Г.Т., но не и към „Булнефт Газ” ЕООД, а
само два от документите за смяна предназначението на земята са осигурени от „Булнефт
Газ” ЕООД, като не са представени и приемо-предавателни протоколи за
извършената работа.
При липсата на нормативна уредба, която да изисква
наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка
факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително
осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само
наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и
издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е
действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя,
какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е
налице реално изпълнение.
Както бе изложено, в договора между страните изрично е
разписано, че продавачът („Булпетрол Трейд” ЕООД) се задължава да извърши промяна
на административноправния статут на земите, като промени предназначението им от
земеделска земя в имот за обществено ползване като бензиностанция. За целта
продавачът се е задължил да извърши редица подробно описани действия – изработване
и одобрение на ПУП-ПЗ, издаване на виза за проектиране, издаване на разрешение
за специално ползване на пътища чрез изготвяне и съгласуване на работен проект
за пътни връзки и локално платно, като всички разходи за промяна на статута на
земите са за негова сметка. Купувачът е поел задължение да издаде на продавача
пълномощно, с което го овластява да извърши от негово име (но не и за негова сметка!) всички необходими правни действия за
промяната на статута на имотите. Цената на горните услуги е определена на
145 000 евро без ДДС, платима след предоставяне на описани документи.
С допълнително споразумение от 23.07.2018г. „Булпетрол
Трейд” ЕООД е заменено от „Булнефт Газ” ЕООД като страна по договора и
дължимата цена за извършване на услугите по смяна предназначението на имотите е
намалена от 145 000 на 138 000 евро без ДДС. С допълнително
споразумение от 02.01.2019г. „Грифон Пауър” АД е заменено от „Грифон Пропъртис”
АД като страна по договора. Дружествата-правоприемници са поели всички права и
задължения на първоначалните страни по договора, включително и по дотогава
извършените действия.
В случая услугата, която е договорена, респ. крайният
резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за
обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите
за това. Договорената услуга е извършена – налице са безспорни документи, които
го доказват. Доказано е по делото, вкл. е потвърдено и от вещото лице, че
всички дейности по смяна статута на имотите са инициирани, извършени и
заплатени от В.А. – управител на „Булнефт Газ” ЕООД, и от пълномощника му Д.Т..
Документите от съответните институции и организации са получени от тези две лица
и са предадени на „Грифон Пропъртис” АД.
Самият факт на предаването се доказва от представените
приемо-предавателни протоколи, като в отговора си на ИПДПОЗЛ №
Р-04001119005370-040-001/22.08.2019г. изпълнителният директор на „Грифон
Пропъртис” АД също е потвърдил, че документите са осигурени от „Булнефт Газ” ЕООД. Приемо-предавателните
протоколи са частни документи, които в случая се потвърждават от останалите
доказателства по делото. Въпреки изразеното от процесуалния представител на
ответника съмнение в достоверността на датите на представените ППП (а съдът
счита, че такова не е налице и не е доказано), то безспорен е факта, че
документите за промяна предназначението на имотите са получени от съответните
институции от управителя на „Булнефт Газ” ЕООД (лично или чрез пълномощника му Т.)
и са във владение на „Грифон Пропъртис” АД, т.е. предадени са на последното
дружество от изпълнителя на услугата. Налице е и крайният резултат по договора
– имотите са със сменено предназначение за обществено обслужване (изграждане на
бензиностанция), следователно услугата е извършена от продавача и за нея се дължи
заплащане.
По делото са събрани и безспорни доказателства, че
всички дейности по промяна статута на имотите са заплатени от управителя на „Булнефт
Газ” ЕООД В.А. (лично или чрез пълномощника му Т.). А. в показанията си излага,
че е заплащал таксите в съответните институции и дружества, заплатил е таксите
към МЗХГ за всеки от имотите, това се потвърждава и от представените от тези
институции документи. Вторият разпитан свидетел също потвърждава това, а
обстоятелството, че пряко е изпълнявал задължения във връзка с промяна статута
на земите, и е бил упълномощен за това и контактувал единствено с В.А. и не
познава никого от оспорващото дружество, потвърждава достоверността на
показанията на първия свидетел. Т. е категоричен, че всички разходи, който той
е заплатил, са му възстановени от А., както и че последният му е заплащал
възнаграждение за услугите, което също сочи за реалност на извършената и
впоследствие фактурирана от „Булнефт Газ” ЕООД услуга. Вещото лице е посочило и
причината плащанията към институциите да са извършени от разплащателната сметка
на управителя – запорирана банкова сметка ***.
От друга страна вещото лице категорично сочи, че не е
установил в счетоводствата на „Грифон Пауър” АД и „Грифон Пропъртис” АД
разходи, извършени от тези две дружества за промяна на предназначението на
имоти с идентификатори 36110.19.519, 36110.19.530 (обединени в имот с нов общ
идентификатор 36110.19.555) и 36110.19.532, нито документи, произхождащи от
двете дружества до различни институции във връзка с процедурата по промяна
предназначението на имотите. В подкрепа на изводите за реалност на
фактурираните доставки е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
според което в счетоводството на оспорващото дружество са спазени съответните
законови изисквания, налични са и данни за плащане по всички фактури, което
като косвено доказателство, преценено съвкупно с останалите преки такива, е
допълнителна индиция за реалност на фактурираните доставки.
След като за услугата са издадени изискуемите данъчни
документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от
доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива
2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С-152/02 и С-285/11 на СЕС, налице
са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на
данъчен кредит. Като е приел обратното с доводи за липса на доказателства за
реалното извършване на услугата от дружеството-доставчик, административният
орган е постановил незаконосъобразен отказ за признаване правото на данъчен
кредит на оспорващия по четирите фактури.
Съдът намира за неоснователен довода в оспорения акт и
в потвърждаващото го решение, че този доставчик не е разполагал с необходимия
персонал, с който да извърши фактурираната услуга. Сами по себе си
неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е
основание да се приеме, че доставката е относително симулативна. Предвид
нейната специфика, услугата може да бъде извършена и от един човек, като в
случая управителят на „Булнефт Газ” ЕООД освен лично, я е извършил и чрез един
пълномощник по устна договорка между тях, за което му е заплатил и направените
разходи и възнаграждение. В пълномощното, с което „Грифон Пауър” АД е
оправомощил управителя В.А. да подава и получава от негово име всички документи
за смяна статута на имотите изрично е предвидено, че пълномощникът може да
преупълномощи други лица, и в случая точно това е сторено.
Неоснователно е и позоваването от страна на
административния орган на обстоятелството, че всички документи по промяна
предназначението на поземлените имоти са със заявител и адресат „Грифон Пауър”
АД. Това е напълно обяснимо, тъй като собственик и възложител се явява именно
това дружество, и документите задължително следва да са издадени на негово име,
за да може в последствие да се изработи и одобри инвестиционен проект и да се
издаде разрешение за строеж на името на собственика. В предварителния договор
между страните това обстоятелство също е предвидено, като купувачът е поел
задължение да издаде на продавача пълномощно, с което го овластява да извърши
от негово име всички необходими правни действия за промяната на статута на
имотите. Безспорно обаче е установено от вещото лице по допълнителното
заключение, че всички документи за промяна предназначението на земите са
подавани или от В.А., или от пълномощника му Д.Т., те са ги получавали и са
заплащали необходимите такси и разходи. Изработването на проект за ПУП-ПР и за
пътна връзка също е възложено и заплатено от А. (виж отговорите на изработилите
ги дружества „Топограф” ЕООД Димитровград и „Алве консулт” ЕООД София по ИПДПОЗЛ
от 07.04.2020г.), което се потвърждава и от вещото лице.
Противно на мотивите в оспорения акт, освен към Д.Г.Т.
е налице и пълномощно от изпълнителния директор на „Грифон Пауър” АД към управителя
на „Булнефт Газ” ЕООД В.Ц. А. да представлява дружеството в качеството му на
собственик в процедура за промяна правния статут на имота пред съответните
компетентни органи, с правото да подава и получава всякакви документи от името
на дружеството и да преупълномощава трети лица с тези права. Представени са
пред приходните органи и пълномощни, с които В.А. е преупълномощил Д.Т. със
същите права, позовавайки се на своите пълномощни.
Самата стойност на услугата по смяна статута на
имотите е предмет на гражданско-правна сделка и е според преценката на
договарящите се страни, като за извършването й няма специфична нормативна
регламентация за нейната себестойност (за разлика например от извършването на
СМР), поради което не следва да бъде обсъждана в настоящото производство. От
доказателствата по делото и от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че управителят на „Булнефт Газ” ЕООД е имал значителни разходи –
таксите към МЗХГ и към всички други институции и организации, разходите за
изготвяне на проекти, пътни разходи и много други. Вещото лице също е посочило
в съдебно заседание, че размерът на разходите за промяна предназначението на
имотите няма как да кореспондира със стойността на фактурите за извършване на
услугата, тъй като тази цена е определена на база преговори и свободно
договаряне, няма как по друг начин да бъде определена и да е съизмерима с
разходите на доставчика.
Това, че „Булнефт Газ” ЕООД не е отразило счетоводно
фактури или други документи за извършени разходи във връзка с извършването на
услугата е обстоятелство, за което задълженото лице няма как да бъде отговорно,
тъй като то няма контрол върху действията на своя доставчик, включително и за
начина на водене на счетоводството му.
На последно място, в решението на горестоящия
административен орган има твърдения за използване от ревизираното лице на процесните
фактури, които са с невярно съдържание, обстоятелство, което приходните органи
необосновано са посочили, че може да се счита за част от данъчна измама.
Използването на фактури c невярно съдържание (които не обективират действителна
стопанска операция) за упражняване на данъчен кредит – изкуствено създаване на
условия за получаване на изгода, каквато в случая е правото на данъчен кредит,
вследствие на което се намалява дължимия данък за внасяне, съгласно решения
С-285/09 – т.48 и т.49, т.74 и т.75 от С-255/02 на СЕС се определя като
злоупотреба. В съответствие с решението по дело С-152/02 на СЕС, правото на
приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки:
стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени от доставчиците,
сочени във фактурите, и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура
или документ, който съгласно критериите, определени от държавата-членка, може
да се счита за служещ за фактура. При установеност по делото на реалното извършване
и предаване на резултата от извършените услуги по четирите фактури съобразно
мотивите, изложени по-горе, и наличието на формалните предпоставки за
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, определящо за неговото
признаване е наличието на обективни данни, че доставката е белязана с измама
или злоупотреба, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае.
Доказването на този субективен елемент на познание е в тежест на органите по
приходите, като в случая техните твърдения са останали недоказани.
По изложените мотиви настоящият състав на съда намира,
че жалбата на „Грифон Пропъртис” АД е основателна, а обжалваният акт е издаден
от компетентен орган в предписаната форма, но при издаването му са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е
съобразен с приложимите материалноправни разпоредби, поради което са налице
основания за отмяната му като незаконосъобразен.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на оспорващия в хода по същество за възстановяване на направените
разноски за държавна такса и възнаграждения за вещо лице, които са своевременно
поискани, реално направени и доказани по основание и размер. „Грифон Пропъртис”
АД е направило разноски за държавна такса от 50 лв. и за съдебно-счетоводна
експертиза от 950 лв. (800 лв. за основна и 150 лв. за допълнителна задача), или
общо разноски в размер на 1000 лв., за които следва да се осъди ответника да ги
възстанови на оспорващия.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-04001119005370-091-001 от
23.12.2019г. на органи по приходите към НАП, в частта, потвърдена с Решение №
38/23.03.2020г. на Директор дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с която
на „Грифон Пропъртис” АД не е признато право на данъчен кредит за ДДС за
данъчен период м.06.2019г. на обща стойност 31 666,66 лева, начислен по четири фактури
за доставки от „Булнефт Газ” ЕООД.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Грифон
Пропъртис” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.
„Търговска” № 12, представлявано от изпълнителния директор К.П.Е., разноски по
делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез АС Ловеч пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: