Р Е Ш Е Н И Е
260037/1.9.2020г.
01.09.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №396
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове за издръжка на дете от родител, вкл. иск за
издръжка за минало време с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК от И.Г.И.,
действаща като родител и законен представител на Г.К.К. – и двете с постоянен
адрес *** срещу К.И.К. с настоящ адрес ***, с които се иска, ответникът да бъде
осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба, както и месечна издръжка за минало време в
размер на 200,00 лв. за минало време за една година преди предявяване на иска.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства, а именно: ксерокопие
на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №***
г. от Община – Шумен и социален доклад изх. №ПР/Д-Н/134-001/12.08.2020 г. на
АСП ДСП – Шумен, отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 ГПК.
С оглед възрастта на детето и нуждите му, съдът
намира, че исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, поради следното:
За ответника съществува безусловно задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК да издържа своето ненавършило пълнолетие
дете. По делото се установи безспорно, че само ищцата полага
грижи за детето. Майката, сама,
полага непосредствените и ежедневни грижи за детето, а бащата, не живее в едно
домакинство с ищцата и детето, поради което съдът приема, че той не участва в
полаганите ежедневно грижи.
При определяне на размера на издръжката, съдът е
задължен да я определи в съответствие с възможностите на родителите да дават
такава. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките
на нормалните за възрастта на децата разходи.
Детето е в ученическа възраст.
Съдът намира, по отношение на възможностите на
задълженото лице, че по делото не се установиха данни за минимални трудови
доходи на бащата, но същият е в трудоспособна възраст и може да реализира
доходи в размер на минималната работна
заплата. Едновременно с това не се установиха наличие на други задължения на
ответника към други лица.
Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно
установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от
издръжка, съдът намира, че за детето е необходима обща месечна издръжка в
размер на 398,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският
паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в
левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ, за първото тримесечие на 2020г. Тази сума следва да се разпредели между родителите,
съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът
намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 220,00 лева,
който размер е съобразен с възможностите му. Останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката.
Съдът приема, че бащата на детето може да реализира
доходи в размер на минималната работна заплата, която предвид утвърдената
бюджетна рамка, считано от 01.01.2021г. е в
размер на 650,00 лева. В този смисъл сумата е в близък до
минималния размер, предвид чл.142, ал.2 от СК.
Ищцата претендира заплащане на издръжка
за минало време, за периода от 18.12.2019г. до 17.02.2020г. Поначало издръжката
се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно
изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според който издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. По
делото е установено, че страните не живеят заедно и тъй като ищцата не е длъжна
да доказва нуждата на детето за този период, то съдът приема, че претенцията за
издръжка за минало време е основателна. В тежест на ответника е да докаже, че
нуждата за този период не е съществувала, или пък, че доброволно е доставил
издръжка. Ответникът не е представил доказателства в тази насока. За сочения период
от минало време, съдът приема, че необходимата месечна издръжка е била 378,00
лв., като при същите данни за възможностите на родителите, съдът счита, че
ответника е следвало да осигурява по 200,00 лв. от необходимата за детето
издръжка месечно, или общо за процесния период от 12 месеца преди завеждане на
иска в размер на 2400,00 лв.
Относно разноските:
На
основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски, ответникът
следва да заплати държавна такса в общ размер на 428,80 лева от които,
съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 316,80 лева, както и
такава за минало време в размер на 112,00 лева.
Съобразно чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на съдебното решение относно изменената издръжка.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде
постановено неприсъствено решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на
разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК К.И. К. с ЕГН **********,***
да ЗАПЛАЩА на И.Г.И. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на детето Г.К.К. с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес ***, месечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от 18.02.2020г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК К.И. К. с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на И.Г.И. с ЕГН **********, като
майка и законен представител на детето Г.К.К. с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес *** сумата от 2400,00 лв., представляваща дължима издръжка за
периода от 18.12.2019г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.И.
К. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.И. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на детето Г.К.К. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес
*** сумата от 300,00 лева, представляваща направените разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА К.И. К. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 50,00
лева представляваща държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и държавна такса, съобразно размера на присъдената издръжка в
размер на 428,00 лева, както и 5,00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: