Определение по дело №345/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263414
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20211100900345
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

   

Гр. София, 23.06.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д.№ 345 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.679 от ТЗ.

            Образувано е по молба на М.Г.С. в качеството му кредитор в производството по несъстоятелност на „И.“ АД, като се претендира отмяна на решенията на Събрание на кредиторите на „И. -21” АД / в несъстоятелност/, проведено на 17.02.2021г. от СГС, VІ-21 състав по т.д.№681/2019г. Молителят твърди, че същите са незаконосъобразни и съществено ощетяват част от кредиторите, поради което ги обжалва изцяло. Твърди, че събранието е незаконно по смисъла на чл. 676 от ТЗ, тъй като следвало да участват в събранието кредитори, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, които имат право на глас. Твърди, че гласуването на процесното събрание било проведено съгласно списък, изготвен от докладчика по делото по несъстоятелността, а не от временния синдик и кредиторите нямали техническо време да се запознаят със списъка и да заявят становище по правото на участие на включените в него лица. Кредиторът сочи като съществено нарушение и това, че били лишени част от кредиторите / НАП/ да предложат и съответно да гласуват предложение, касаещо реда и начина на продажба на имуществото, като изтъква, че процесуалният представител на НАП бил упълномощен с конкретна точка като предложение по пълномощното, но тя не била допусната от водещия събранието съдия с мотив, че не можело да бъде взето такова решение. С. сочи, че водещият събранието съдия, водейки се от личното си мнение, ограничил правото на мажоритарния кредитор НАП да предложи и гласува решение от дневния ред. Наред с горното кредиторът изтъква, че взетото решение за метод за оценяване на активите ощетявал всички кредитори. Твърди, че предложеният и гласуван от НАП метод предопределял занижени цени и единственият подходящ такъв бил предложения от него метод на пазарните аналози. Предвид горното претендира отмяна на всички взети решения, като излага доводи и в допълнителна молба от 18.06.2021г.

            Длъжникът в производството „И.“ АД не изразява становище по молбата.

            Кредиторът НАП оспорва молбата на кредитора С. като неоснователна чрез процесуалния си представител – експ. В.. Твърди, че възраженията са неоснователни, всеки явил се на събранието кредитор, бил допуснат и се запознал със списъка. Твърди, че по отношение на доводите, че не било гласувано предложението на НАП, то такова решение не било взето и по никакъв начин не ощетявало кредиторите. Твърди, че няма и доказателства относно ощетяване във връзка с гласувания метод на оценка. Предвид горното претендира оставяне без уважение на възражението на С..

            Синдикът на дружеството Т.И. е депозирал писмено становище от 16.06.2021г., в което сочи, че счита, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна по подробно изложените доводи.

            Другите кредитори в производството по несъстоятелност, призовани чрез покана в ДВ бр.45/28.05.2021г., не изпращат представител и не заявяват становище по молбата.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

            Видно от справка по публичния Търговски регистър под №20210106102911 е обявена покана за процесното СК, което е с дневен ред: избор на постоянен синдик и по чл. 677, т.8 от ТЗ. Дружеството е с открито производство по несъстоятелност с решение № 2095 от 22.11.2019г. по т.д.№681/2019г., като първоначално производството по несъстоятелност е спряно,  а с решение от 21.01.2020г. същото е възобновено, назначен е синдик и дружеството е обявено в несъстоятелност, с прекратени правомощия на органите и е постановено започване на осребряване.

            Съгласно постъпилите документи от 6-21 състав, на насроченото СК са се явили описаните кредитори – НАП, представляван от експерт В., М.С., явила се е адв. Д. за В.С., „С..“ ООД. Видно от протокола по т.1 е прието предложението на НАП Т.И. да бъде избран за постоянен, а кредиторът С. е предложил досегашния синдик Ганев да бъде избран за постоянен. Съгласно отразеното за това предложение са гласували кредиторите НАП и В.А., като е посочено, че те формират общо 58,07% от общия размер на вземанията, а кредиторът С. и „С..“ ООД са гласували против. По отношение на възнаграждението на синдика, всички кредитори са гласували за предложението на НАП. По т.2 експерт В. е предложила вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността да се продават от синдика като цяло или на обособени части, като изборът на синдика се определя от достигането на по-висока продажна цена. Кредиторът С. е предложил те да се продават поотделно. Съдът е допуснал до гласуване само неговото предложение, мотивирайки се, че предложението на НАП всъщност предоставяне правото на синдика и не следва да бъде гласувано. За предложението на С. са гласували той и „С..“ ООД, а останалите –против, поради което по тази точка не е взето решение. По отношение на метода и условията за оценка на имуществото, експерт В. е предложила оценката да се извърши по чиста стойност на активите, поотделно за всеки, като не се вземат предвид разходите за ликвидация. Кредиторът С. е предложил да се оценяват по пазарния метод. За предложението на НАП е гласувал само представителят му, с 56,11% от общия размер на приетите вземания, а останалите са гласували против. По отношение избора на оценител, няма направени предложения и взети решения.

            Съдът след служебна справка по публичния ТР е установил, че са обявени по партидата и съответно одобрени с измененията по двете определения на съда първи списък на приетите вземания, в който НАП фигурира като кредитор с подробно описаните вземания в точки от 16 до 33 включително, както и М.С. с вземания по т. 34-44. Налице са служебно приети вземания по списък на 13те посочени лица, както и допълнителен списък №1, по който е включен кредитора „С..“ ООД и отново НАП с описаните вземания по точки 16-21. С определението на съда №260010 от 04.01.2021г. са изключени част от вземанията, като е изменена поредността за описаните такива на НАП. С второто определение №260437/22.01.2021г. по допълнителните списъци, са изменени част от тях, като са включени вземания на работници, изплатени като гарантирани обезщетения като такива в полза на НАП, а също така и вземанитяа по т.8 от неприетите вземания на НАП са включени в списъка с приети вземания.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл. 679 ал.1 ал.2 от ТЗ по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. Съдът се произнася с определение.

            Съобразно нормата на чл. 676 ТЗ, събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл. 673, ал. 3. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго, като при съвместното тълкуване с правилото на чл. 670, ал. 2 ТЗ се извежда принципа за обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите. Първите твърдения на молителя са, че събранието било незаконно по смисъла на чл. 676 от ТЗ, но конкретни доводи във връзка с горното не са заявени. Не се сочи и не се установява от протокола да е присъствало и участвало лице, което не е кредитор на длъжника, респ. да има нарушение на разпоредбата на чл. 676 от ТЗ. Доводите на молителя, че списъкът, по който било гласувано на СК, не бил изготвен от временния синдик, а от съда по несъстоятелността е неоснователен. Съгласно разпоредбите на закона, временният синдик изготвя списъците по чл.668 от ТЗ за т.нар. Първо събрание на кредиторите, тъй като при ПСК все още няма предявени вземания и съставени и обявени списъци. Списъкът, който изготвя временния синдик, е въз основа на търговските книги, но по него се гласува само на ПСК, регламентирано в чл. 679 от ТЗ и сл., каквото процесното атакувано Събрание на кредиторите не е. Това събрание на кредиторите е с дневен ред по чл. 677, ал.1, т.8 от ТЗ, а именно за реда и начина за осребряване на имуществото, за метода и условията за оценка и избор на оценител, като участието на кредиторите в същото е съгласно вече одобрените списъци на приетите предявени и служебно приети вземания съгласно определението на съда по чл. 692 от ТЗ и именно след одобрение на списъка и констатация, че са налице предпоставките за започване на фазата по осребряване на имуществото на длъжника се свиква процесното СК. В случая те са налице, като с определението за одобрение на списъците по чл. 685 от ТЗ е свикано и процесното СК, като в ТЗ няма изискване списъците на кредиторите, по които да се гласува в този случай да се съставят от временния синдик. Това не е хипотезата на чл. 668 от ТЗ, поради което доводите са неоснователни. По отношение на възражението, че кредиторите нямали необходимото технологично време да се запознаят със списъка и да заявят възражения относно правото на участие на включените лица, също не се установяват от конкретно ангажираните по настоящото дело доказателства от молителя, такова нарушение. Не се установява да е заявено искане, надлежно отразено в протокола и/или преди проведеното СК, с което конкретно на молителя С. да му е отказано да се запознае със списъка. Той е присъствал на СК и е можел да поиска възможност и да изяви становище, за което няма данни да е направил, за да се приеме, че има допуснато процесуално нарушение от съда по несъстоятелността. Друг присъствал на събранието кредитор – НАП чрез експерт В., оспорва тези твърдения и не сочи някой да е бил възпрепятстван да се запознае със списъка. В случая, както изтъква и синдика, на процесното СК са се явили представител на НАП, лично кредитора М.С., адвокат Р.Д., надлежно упълномощена от кредитора В.С. А.-С.и за кредитора „С..“ ООД - лично управителя на дружеството. Всички явили се кредитори, са с приети вземания в производството по несъстоятелност, съгласно одобрените списъци от съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 от ТЗ и са посочени в „Справката за размера на вземанията на кредиторите на „И.“АД, изготвена от предходния синдик на дружеството и депозиран с молба вх. № 272991 от 02.02.2021 г. и са допуснати до участие. Общият размер на техните вземания надхвърля необходимия кворум от 50+ съобразно размера на вземанията на всички кредитори, като само вземането на НАП е 56,11% от вземанията. Съдът намира, че заявеното допълнително със становището от 18.06.2021г. твърдение на кредитора С., че изчисленията по списъка на процентите били неправилни, не се подкрепя от ангажираните от него доказателства, като при преценка на обявените списъци и размерите на вземанията, и настоящия съдебен състав изчислява включените вземания на Държавата, предявени от НАП, в процент над 50% от всички такива, като следва да се съобрази допълнителния списък и направените с двете определения изменения. Предвид горното доводите, които не са и своевременно заявени, а именно в срока за подаване на молбата по чл. 679 от ТЗ, са и неоснователни.

            По възражението на молителя С., че е допуснато съществено нарушение, след като не е допуснато до гласуване предложението на НАП относно реда и начина на продажба на имущество, съдът намира следното: В случая от протокола е видно, че по тази точка, СК не е взело никакво решение. Следователно не е налице взето решение на СК, което да бъде обект на отмяна. Недопускането на предложението, не е довело до различен правен резултат, тъй като в същото се въвежда идеята начина и реда да бъдат по преценка на синдика. Горното следва като последица от самото невзимане на решение по тази точка съгласно изричната разпоредба на чл. 677, ал.4 от ТЗ, предвиждаща, че когато СК не може да вземе решение по т.8, то същото се взима от синдика. Наред с горното съдът намира, че този довод е неоснователен, тъй като от молителя се твърди, че с недопускането на предложението било ограничено правото на мажоритарния кредитор НАП. Същевременно този кредитор не възразява по никакъв начин срещу проведеното СК и видно от становището на експерт В. счита, че молбата за отмяна на решенията е неоснователна. Самият кредитор не е възразил и не счита, че са нарушени правата му. На процесното СК е присъствал негов представител и ако е счел, че с недопускане на това предложение се накърняват неговите права и интереси, е можел да преформулира същото или да направи ново, което не е сторил и е видно, че постигнатият краен резултат, а именно решението да се вземе от синдика е съответно на целеното от него и го удовлетворява. В случая не молителят С. е кредиторът, чието предложение не е допуснато до гласуване, поради което той заявявайки горното възражение на практика заявява чужди процесуални права, без да са му предоставени по силата на закона. В закона е регламентиран преклузивен седмодневен срок, в който недоволните кредитори и/или длъжник могат да заявят възраженията си, като с оглед контролно-отменителния характер на производството съдът следва да се произнесе само по наведените доводи в самата молба, като допълнителното излагане в ход по същество на други аргументи не следва да бъде отчитано предвид факта, че те не са включени в молбата за отмяна. Не може да се приеме, че в производството по чл.679 от ТЗ съдът следи служебно и независимо от доводите за всякакви нарушения при взетите решения на Събранията на кредиторите, тъй като едно от основанията за отмяна е да е налице съществено ощетяване на кредитори с взетото решение, а всеки от кредиторите сам преценява обективно дали решението го ощетява и ако не е повдигнал възражение, съдът не може да следи служебно за същото. Недопустимо е кредитор да се позовава на нарушени права на друг кредитор, който в срока по чл. 679, ал. 2 ТЗ не е се позовал на нарушението и не е поискал отмяна на решенията на проведеното събрание, тъй като всеки участник в свикано събрание на кредиторите е свободен да прецени дали да упражни правото си или не. Предвид горното, съдът намира, че и този довод е неоснователен.

            Възраженията на молителя, че взетото решение за метода на оценка на активите ощетявало кредиторите, съдът също намира за неоснователни и недоказани. Оспорващия кредитор-молител твърди несъответствието на решението със специалното императивно предписание на закона, ограничаващо мнозинството при решения, които биха ощетили част от кредиторите. Такова би било налично, когато съответно на  решението някой от кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с другите кредитори условия (в този смисъл се възприема хипотезата на "ощетен кредитор", както се пояснява в решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК). Ощетяване на "част от кредиторите" ще е налице, когато решението на събранието на кредиторите възлага финансови задължения или облагодетелства едни кредитори за сметка на други. В случая това, че е избран предложения от един кредитор метод на оценка, а не предложения от молителя, не води до ощетяване на част от кредиторите. Всички кредитори ще се удовлетворят по реда си по чл.722 от ТЗ съобразно постъпилите суми от осребряване на масата, независимо от използвания метод. Следователно не е налице неравнопоставеност на кредиторите, респ. ощетяване на някой от тях спрямо останалите. Законът няма предвид предполагаемо бъдещо увреждане на интересите на кредиторите, а винаги конкретно съществено увредени интереси на част от кредиторите, за които да са изложени конкретни твърдения и са представени доказателства. Ощетяване на кредиторите би било налично, когато с решението някой от кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с другите кредитори условия, какъвто не е настоящия случай, тъй като няма доказателства и данни, че предложения и гласуван от НАП метод на оценка на имуществото би предопределил занижени начални тръжни цени в процедурата по осребряване на активите на длъжника, което да ощети част от кредиторите. Дали възприетият метод е най-целесъобразния и изгоден е ирелевантен въпрос, тъй като това не се включва в понятието „ощетяващ част от кредиторите“. Наред с горното следва да бъде споделен и изтъкнатия от синдика довод, че при наличие на данни за покачване цените на оценените активи, съгласно разпоредбата на чл. 674 от ТЗ, длъжника, синдика или кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, биха могли да поискат свикване на ново събрание за актуализиране на оценката, включително и кредитор с по-нисък процент на приетите вземания от предвидената 1/5, чрез сезиране на синдика. Предвид горното съдът намира, че и тези твърдения са неоснователни.

            С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че молбата по чл. 679 от ТЗ за отмяна на взетите решения на СК на „И. 21“ АД от 17.02.2021г. се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че в настоящия съдебен акт следва да бъде посочено, че е окончателен, тъй като нито в чл. 679 от ТЗ, нито в друга законова норма е предвидена възможност за неговото обжалване по реда на частното производство. Макар и да посочва вида на акта, с който съдът по несъстоятелността се произнася по искането за отмяна на решение на събранието на кредиторите, нормата на чл. 679, ал. 4 от ТЗ нито изрично предвижда възможност за неговото обжалване, нито препраща към други норми, от които може да бъде изведена такава възможност (в горния смисъл определение № 7 от 05.01.2011 г. по ч.т.д. № 913/2010 г., Т. К., ІІ т. о.  и много др. ).

Воден от горното съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 679 от ТЗ с вх.№280932/17.02.2021г., подадена от М.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му кредитор в производството по несъстоятелност на „И.“ АД, за отмяна на решенията на Събрание на кредиторите на „И. -21” АД / в несъстоятелност/, проведено на 17.02.2021г. от СГС, VІ-21 състав по т.д.№681/2019г.

Определението не подлежи на обжалване. Да се съобщи на страните, като им се изпрати препис. Да се изпрати препис и на СГС, VІ-21 състав по т.д.№681/2019г.

 

 

                                                           СЪДИЯ: