РЕШЕНИЕ
№ 12155
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110149609 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” ЕАД - гр. (град)
против Е. П. И. и П. В. П..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците му дължат по ½ от следните суми: 4044.16 лв. - главница, представляваща
незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., сумата от 489.52 лв.– лихва за
периода 15.08.2019г. до 01.06.2022г., сумата от 66.97 лв. главница за дялово разпределение и
сумата от 12.94 лв. лихва за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са подали отговор. В подаденото по делото
възражение твърдят, че ищецът е образувал идентични дела за същата сума. В проведеното
съдебно заседание поддържат, че са извършили плащане на сумите, тъй като задълженията
не фигурират в справката на сайта на ищцовото дружество.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за продажба на държавен имот от (дата)г., видно от
1
който Л. Ст. И. и П. Ив. Д. са придобили собствеността върху топлоснабдения имот.
Представено е удостоверение за отказ от наследство от Р. В. Н., видно от което същата се е
отказала от наследството на Ц. П. П.. Като доказателство по делото е приет нотариален акт
№ ***/****г., с който П. В. П. е придобил 1/8 от топлоснабдения имот. Представени са
удостоверения за наследници от 03.06.2013г. и от 06.12.2013г.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "фирма" ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена и от която се установява, че за процесния период не са платени
задълженията към ищеца.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените договор за продажба на държавен имот от (дата)г.,
удостоверение за отказ от наследство от Р. В. Н., нотариален акт № ***/****г. и
удостоверения за наследници от 03.06.2013г. и от 06.12.2013г., ответниците са собственици
на топлоснабдения имот при посочените в исковата молба квоти.
С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните съществуват облигационни
правоотношения.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
2
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.
По делото не се спори, че до имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия
на посочените цени. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е
установено потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за процесния период.
Неоснователно е възражението на ответниците, че е налице идентичност между
посочените във възражението по заповедното производство от ответниците дела с
настоящето дело. Гр. д. № 46910/2019г. на СРС, 66 с-в е за периода 01.05.2016 г. до
30.4.2018г. Гр. д. № 46907/2019г. на СРС, 66 с-в също касае период на ползвана ТЕ от
01.05.2016 г. до 30.4.2018 г. Настоящето дело е за период м. 05.2019г. до м. 04.2021г. и е
образувано във връзка с подаденото възражение по ч. гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в
Неоснователно е и другото възражение на ответниците. От събраните по делото
доказателства не се установява същите да са платили задълженията за процесния период.
Представената от тях справка и липсата на процесните задължения в нея, по никакъв начин
не може да установи плащане на процесните суми. Справката не представлява счетоводен
документ, който да установи плащане. Както вещото лице посочва в експертизата, при
образуване на преписка съдебно вземане, дължимите суми се осчетоводяват по друга
счетоводна сметка, „отделят” се от текущите вземания и същите не фигурират на сайта на
дружеството.
Ето защо, ответниците не установяват плащане на дължимите суми, поради което
искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
3
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Ето защо, акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер на 516.12 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 140.38 лв.
Ответниците не претендират разноски и не представят доказателства за такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. П. И., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2022.08 лв., представляваща
незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., както и сумата от 33.48 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 30.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД сумата от 244.76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена
ТЕ за периода 15.08.2019г. до 01.06.2022г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС,
35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата от 6.47 лв.,представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. до
01.06.2022г., като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. В. П., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2022.08 лв., представляваща
4
незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., както и сумата от 33.49 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 30.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД сумата от 244.76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена
ТЕ за периода 15.08.2019г. до 01.06.2022г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС,
35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата от 6.47 лв.,представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и за периода 01.07.2019г. до
01.06.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. П. И., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) и П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище
и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 516.12 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 140.38 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5