Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 21.02.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание
на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 489 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 74 от 09.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 10/2017 г. на Районен съд – гр. Сливница, е отхвърлен
предявения от „С.” АД срещу държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот №
5 с площ 1080 кв.м., находящ се югоизточната част на ПИ № 35979.108.31 по
кадастралния план на ГКПП- К., с. К., община Д., заедно с построените в него
три сгради с работни помещения, с площ на всяка от тях от 60 кв.м.
Решението е обжалвано от ищеца „С.” АД като постановено
при нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на материалния
закон и необоснованост. В жалбата се излага възражение, че съдът не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, игнорирал е други като неотносими към
спора, без да посочи мотиви за това, което представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до неправилно решение. Навежда се довод,
че решението е постановено в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
държавните имоти /отм./, действала във времето, когато процесният имот е бил
предоставен на СО „М.А.Т.” от Софийски окръжен народен съвет за нуждите на
предприятието за изграждане на т.нар. Гранично бюро или ГКП. Сочи се в тази
връзка, че обстоятелството, че актът за държавна собственост, в който е
отразено, че процесният имот е предоставен за управление на „МАТ” АД, е
съставен след преобразуването на държавната фирма в търговско дружество, не опровергава и не отменя факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление, във връзка с което се
позовава на чл. 81, ал. 3 и ал. 4 от НДИ/отм./. Излага се и възражение, че
решението е постановено в противоречие с т. 2 на ТР № 4/14.03.2026 г. по т.д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се в тази връзка, че са налице предвидените в
разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ предпоставки, а именно: предоставяне
на дадено имущество от държавата на държавно предприятие за стопанисване и
управление, и преобразуване и приватизация на това предприятие. Излага се
довод, е съдът не е съобразил, че вещно-транслативният ефект е настъпил по
силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, т.е. че
процесният имот е станал собственост на ищеца „С.” АД през
Ответникът по жалба – държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие е благоустройството, не е представил отговор на
въззивната жалба, и не заявява становище по нея пред въззивния съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Сливнишки районен съд е бил сезиран с предявен от „С.” АД
срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, иск за установяване правото на собственост на ищеца на
недвижим имот, представляващ поземлен имот № 5, находящ се в югоизточната част
на ПИ № 35479.108.31 по кадастралния план на ГКПП „К.”, с. К., с площ от 1080
кв.м., заедно с построените в него три броя сгради с работни помещения, с площ
на всяка от тях от 60 кв.м.
В исковата молба ищецът твърди, че е придобил правото на
собственост върху гореописания имот по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./.
Твърди, че този имот е бил предоставен на дружеството за стопанисване и
управление въз основа на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти /отм./
още през
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е
представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият, чрез
пълномощника си мл. експерт в Областна администрация на Софийска област – П. К.,
оспорва иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
разпореждане на Министерски съвет № 125/16.07.1976 г. е утвърден състава на
стопанските организации, на организациите за научно обслужване и на други
структурни звена в Националния транспортен комплекс, съгласно приложението, в
което е включено Държавно стопанско обединение „М.А.Т. – С.”.
С
решение на МС № 50/30.03.1989 г. на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от
Указ № 56 за стопанската дейност, е прието да се образуват фирми с държавно
имущество и да се прекратят обединенията и предприятията съгласно приложенията.
Съгласно приложение № 69 – се образува фирма с държавно имущество с
наименование „М.А.Т. – С.” с предмет на дейност М.А.Т., като от датата на
обнародване в държавен вестник на решението на регистриране на фирмата се
прекратява като юридическо лице Стопанско обединение „М.А.Т. – С.”.
С
разпореждане на МС № 25/15.10.1991 г. на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, е разпоредено
преобразуване на фирмите съгласно приложение № 1 в еднолични търговски
дружества съгласно приложения № 2-41, и утвърждаване на уставите на едноличните
акционерни дружества. В приложение № 1 са определени фирмите с държавно
имущество, които се преобразуват в еднолични търговски дружества, сред които е
Държавна фирма „С.” – С.. Съгласно приложение № 20, се образува еднолично
акционерно дружество „С.” АД, като е посочено, че същото поема всички активи и
пасиви на фирма „С.” по баланса й към 15 октомври
С
решение от 15.11.1991 г. на СГС, фирмено отделение, по гр.д. № 26049/91 г. е
регистрирано еднолично акционерно дружество с наименование „С.” АД. В решението
е посочено, че това дружество поема всички активи и пасиви на държавна фирма „С.”
по баланса й към 15.09.1991 г.
С акт за държавна
собственост № 645/04.10.1993 г. е актуван имот – гранично бюро, състоящ се от
земя с площ 1080 кв.м. и три броя сгради с работни помещения с площ по 60
кв.м., общо 180 кв.м., находящ се в КПП – К.. Като правно основание за издаване
на акта е посочено ПМС № 53, ал. 3 и ал. 4 на чл. 81 от Наредбата за държавните
имоти. Като бивш собственик на имота е посочен ДЗС. Посочено е в акта, че
имотът е предоставен за оперативно управление на "МАТ" АД - К..
Направено е отбелязване, че имотът не е заплащан.
Представена е
ситуационна скица от 06.10.93 г. на имота на гранично бюро на „МАТ” АД, находящ
се на КПП-К., очертаваща местоположението на имота. Според скицата, имотът
заема 1080 кв.м. и в него са налице три сгради.
С акт да публична държавна собственост №
29/26.03.2003 г. е актуван имот, находящ се в землището на с. К. – терен за
ГКПП, с площ от 211 604 кв.м., включващ имот № 000031 и част от имот №
001010 по плана за земеразделяне, като в графа „забележка” са описани
изградените върху терена сгради и преместваеми обекти. Като правно основание за
съставяне на акта е посочено чл. 2, ал. 2 от ЗДС и Наредба за граничните
контролно-пропусквателни пунктове.
С договор за приватизационна
продажба от 22. 07.
С
решение от 28.04.1995 г. по ф.д. № 26049/1991 г. на СГС е вписано преминаване
на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „С.” ЕАД в акционерно
дружество „С.” АД.
В
справка – опис за балансовата стойност на ДМА, разположени на площадка Гранично
бюро К., част от „С.” АД към 31.08.2005 г. в сметка № 201 е вписана земя от
1080 кв.м., а в сметка 203 – три броя сглобяеми сгради – бараки.
С молба
от 23.01.2006 г. на „С.” АД до Областен управител на Софийска област е поискано
отписване от актовите книги на държавните имоти на имот /земя/ с площ 1080
кв.м. с построени в него три броя сгради, за който имот е издаден АДС №
645/01.10.1993 г. Посочената молба, ведно с последващите такива са изпратени от
Областна администрация на Софийска област на МРРБ по компетентност.
С акт
за публична държавна собственост № 1043/07.02.2011 г. е актуван поземлен имот №
35479.108.31 по кадастралния план на с. К. с площ от 172 323 кв.м.,
находящ се в ГКПП. Като правно основание за съставяне на акта е посочено чл. 2,
ал. 2, т. 2, чл. 68, ал. 1 и чл. 71 от ЗДС, чл. 104, ал. 1, т. 3 от ППЗДС, вр.
чл. 3 т ПМС № 104/20.05.2002 г. В акта е посочено, че върху имота са
предоставени права на управление на МФ, МРРБ, МВР, МЗ и МЗЗ.
Със
заповед № РД-02-14-516/06.07.2016 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството е отказано да се отпише от актовите книги на имотите –
държавна собственост Акт за публична държавна собственост № 4281/07.02.2011 г.
в частта му, касаеща ПИ № 5 по кадастралния план на ГКПП „К.” с площ 1080 кв.м.
Със
заповед № ОА-323/15.02.2016 г. на областния управител на Софийска област на
основание чл. 80, ал. 1, вр. чл. 18 от ЗДС, е наредено изземване от „С.” АД на
част от имот публична държавна собственост, представляващ ПИ № 35479.108.31 по
действащия кадастрален план на ГКПП „К.”, находящ се в югоизточната му част, с
площ от 1080 кв.м., актуван с акт за публична държавна собственост №
4281/07.02.2011 г., поради това, че „С.” АД владее този имот без основание.
Представена е скица №
146/18.05.2016 г., изд. от община Д., на част от УПИ І – 108031 – за ГКПП от
кв. 1 по плана на ГКПП- К. по плана на ГКПП К., одобрен със заповед № РД-02-14-254/11.02.2011
г. на МРРБ. В скицата е вписано, че част от УПИ І-108031 е предоставен за
управление на „МАТ”АД – К. съгласно АДС № 645/03.10.1993 г., и че за УПИ
І-108031 има издаден последващ АДС от
В приложената преписка на
МРРБ, образувана във връзка с искането на ищеца за отписване на имота от книги
на държавните имоти, се съдържат: скица № 18/02.02.2011 г. на имот №
35479.108.31 по плана на ГКПП К. /кадастрален план/, одобрен със заповед №
300-4-48/03.10.2003 г. на ИД на АК, с площ от 172 323 кв.м. /стр. 90/;
скица - проект № 101/03.05.2012 г. на поземлен имот № 5 по кадастралния план на
ГКПП К. с площ 1080 кв.м., в която като носител на вещни права е вписано „С.”
АД съгласно документ за собственост – АДС № 645/08.10.1993 г. /стр. 179/; скица
№ 149/01.05.2010 г. на имот по АДС № 645/08.10.1993 г. с площ 1080 кв.м.
съгласно кадастралния план, утвърден със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г. /стр.
251/; комбинирана скица от геодезическо заснемане на ЕТ „Г.” с възложител „С.”
АД и обяснителна записка /стр. 266-267/.
Представена е и скица – проект № 194/27.06.2018 г., издадена от община Д.,
на поземлен имот № 5 по кадастралния план на ГКПП К., с площ от 1080 кв.м, като
в скицата като носител на вещни права е вписан „С.” АД съгласно АДС №
645/08.10.1993 г., а в забележка е посочено, че същата е издадена по неодобрен
кадастрален план /стр. 412/.
Според основното заключение
на СТЕ на в.л. Ю. П., действащият план е одобрен със заповед № РД-02-14-254/11.02.2011
г. Предходен план е одобреният със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г. на ИД на
АК, а преди него е действала картата на възстановената собственост на землището
за населеното място. Според допълнителното заключение на СТЕ, графичната основа
за съставяне на АДС № 4281/07.02.2011 г. е одобреният кадастрален план със
заповед № 300-4-48/03.10.2003 г., като процесният имот не е със самостоятелни
граници, а е включен в имот № 35479.108.31. Графичната основа, ползвана за
съставяне на АДС № 29/26.03.2003 г. е картата на възстановената собственост на
землището на с. К., като процесният имот е част от имот № 31 от масив 0. В
представената на стр. 267 от делото комбинирана скица процесният имот и
сградите са нанасени върху плана от КВС. Към настоящия момент територията на
процесния имот е отделена с ограда на ГКПП и в него не се извършват митнически
дейности, същият е необитаем.
При разпита му в съдебно
заседание вещото лице П. разяснява, че скица № 101 /на стр. 179/ представлява
скица-проект за попълване на кадастралната основа, а в скица № 194 / на стр.
412/ е записано, че проектът засяга ПИ –
ГКПП К. и процесният имот е по означението 1, 2, 3 и 4. На скица №
18/02.02.2011 г. /стр. 297/ процесният имот се пада в най-южната част на имот с
последни цифри 108.31 и там са разположени постройките. Вещото лице сочи, че
имотът по АДС № 645/1993 г. може да се идентифицира по представената
ситуационна скица на л. 9 от делото, като разположението и площта на имота по
тази ситуационна скица отговаря на проекта, отразен в скица № 194. Единственият
възможен имот, който отговаря на описания в АДС
от
С оглед на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК – за установяване правото на собственост на ищцовото дружество върху
описания в исковата молба недвижим имот. Така предявеният установителен иск е
допустим с оглед твърденията на ищеца, че е собственик на имота на конкретно
придобивно основание /а именно придобиване на имота чрез преобразуване на държавно
предприятие, на което същият е бил предоставен за ползване, в търговско
дружество, по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, както и че
това право се оспорва от държавата - ответник чрез постановения от областния
управител отказ за отписване на имота от книгите за държавните имоти и
издадения акт за изземване на имота от ищеца.
Съгласно
чл. 17а от ЗППДОП /нова, ДВ бр. 51/1994 г./, при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
Посочената разпоредба на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ възпроизвежда разпоредбата на
чл.1, ал. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, съгласно която при
преобразуване
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били
предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала
на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго.
Разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ установява
деривативен способ за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти
от еднолични търговски дружества с държавно имущество, създадени при
преобразуването на държавните предприятия, ако тези имоти са били
предоставени за ползване и управление на преобразуваните държавни предприятия. Фактическият
състав на придобивния способ, уреден в посочената разпоредба на чл.
17а от ЗППДОП /отм./, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество – т. 2г от ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК.
В случая ищецът „С.” АД твърди, а се установява и от
представените писмени доказателства, че същият е правоприемник /след извършена
приватизация/ на еднолично търговско дружество с държавно имущество „С.” ЕАД.
Последното е създадено чрез преобразуване на Държавна фирма „С.” – С. с
разпореждане от 15.10.1991 г. на МС, регистрирано като такова с решение от
15.11.1991 г. по гр.д. № 26049/91 г. на СГС, фирмено отделение. Преобразуването
на държавното предприятие в еднолично акционерно дружество с държавно имущество
е извършено на основание чл. 1 от ЗОЕТДДИ, обн. ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., който
съгласно пар. 6 от ПЗР се прилага до приемане на закон за приватизацията. Към
момента на преобразуването на държавното предприятие „С. – С.” в търговско
дружество „С.” ЕАД с разпореждането на МС от 15.10.1991 г. и вписването от
регистърния съд от 15.11.1001 г. не е бил приет ЗППДОП /обн. ДВ, бр.
38/08.05.1992 г./, в чл. 17а на който /приет с изменението му с ДВ, бр. 51/1994
г./ е предвидено основанието за придобиване на право на собственост върху
недвижими имоти от еднолични търговски дружества с държавно имущество, създадени при
преобразуването на държавните предприятия, ако тези имоти са били
предоставени за ползване и управление на преобразуваните държавни предприятия,
на което се позовава ищецът. Посочената разпоредба на чл. 17а от ЗППДОП /отм./
е с материално-правен характер, доколкото установява материални предпоставки на
придобивен способ, и като такава, тя действа занапред, и респ. няма приложение
относно възникнали преди приемането й правоотношения. В ЗППДОП /отм./ няма
преходна разпоредба, установяваща приложимост на разпоредбата на чл. 17а спрямо
заварени случаи на извършени преобразувания на държавни предприятия в търговски
дружества. Подобна разпоредба не се съдържа в ЗОЕТДДИ, при действието на който
е извършено преобразуването на държавното предприятие „С.-С.” в търговското
дружество „С.” ЕАД. Без значение за
преценката за приложимост на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, на която
се позовава ищецът, е обстоятелството, че „С.” ЕАД е било приватизирано през
При горния извод за неприложимост на разпоредбата на чл.
17а от ЗППДОП /отм./ в конкретния случай на преобразуване на държавното
предприятие в еднолично търговско дружество „С.” ЕАД, впоследствие
приватизирано, ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния
имот на визираното в посочената разпоредба придобивно основание.
Независимо от горния извод и за пълнота на изложението
следва да се посочи следното:
Дори и
да се приеме, че приложното поле на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./
обхваща и заварени преобразувания на държавни предприятия в търговски дружества
с държавно имущество, то в конкретния случай не се установява от
доказателствата по делото наличието на една от кумулативно предвидените
предпоставки на фактичесикя състав на придобивното основание по чл. 17а от този
закон, а именно процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и
управление на държавното предприятие, на което ищецът е правоприемник. Съгласно мотивите към т. 2г на
ТР № 4/2016 г., предоставянето на имуществото за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде
доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за
предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни
протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното
предприятие и други подобни. В случая ищецът не е провел пълно и главно
доказване на факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и
управление на държавното предприятие. Не е представен актът за предоставяне на
това право на държавното предприятие. Единственото представено доказателство за
установяване на факта на предоставяне на процесния имот на държавно предприятие
е актът за държавна собственост от
На
следващо място, безспорно се установява от събраните по делото доказателства
/скици и заключение на СТЕ/, че претендираният от ищеца имот, който е предмет
на съставения АДС от
С оглед
на всичко гореизложено, предявеният от ищеца иск за установяване на правото му
на собственост върху процесния имот на заявеното от него основание по чл. 17а
от ЗППДОП /отм./ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради съвпадането на извода на настоящата инстанция с този на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от
09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10/2017 г. на Районен съд – гр.
Сливница.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.