Решение по дело №193/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 171

гр. Видин, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

дванадесети септември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

193

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от В.А.Т. ***, действащ чрез пълномощника адв. И.И. ***, против решение № 65/18.07.2022г., постановено по АНД № 109/2021 г. по описа на РС-Белоградчик, в частта , в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0242-000231/08.06.2020 г. на началника на РУ-Белоградчик, относно наложеното на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП. Решението в останалата част не се обжалва.

В жалбата се развиват подробни мотиви за неправилност на атакуваното решение и се претендира отмяната на решението и наказателното постановление в обжалваната част.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: На 15.05.2020г. около 22,15 ч. служителите Т.И И. били ситуирани като наряд за изпълнение на служебните си задължения на кръстовището на ул.“Славянска“ с пл.“Възраждане“ в гр.Белоградчик. Същите забелязали л.а. „Фолксваген голф“ , който при навлизане в кръговото кръстовище на пл.Бенковски , което се намирало на около 60-70м от техния пост , увеличил оборотите и започнал да занася по дължината на оста на пътя , като се завъртял около оста си и в странично положение обиколил кръговото кръстовище два пъти , след което продължил по ул.Славянка към тях. На водача бил подаден сигнал със стоп палка , но същият не спрял , като автомобилът преминал покрай служителя на РУ, което позволило на същия да възприеме точно водача. Същият бил касаторът по делото – Т. , което се потвърдило и от последвалите действия на служителите по установяване на водача и автомобила.

Прието било от контролните органи , че при управлението на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ВН****ВХ водачът умишлено рязко увеличава оборотите на двигателя с цел превъртане на задвижващите колела , занася и поднася автомобила като се върти в кръг около два пъти в зоната на кръговото кръстовище , с което създава препоставки за ПТП, поради което на същия е съставен АУАН , в който е описана горната фактическа обстановка. Уличеното лице не направило възражения както при съставянето му, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В производството пред първата инстанция са разпитани като свидетели актосъставителят Т. и свидетелят по акта И., и двамата непосредствено възприели нарушението. Показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно потвърждават приетата от административния орган фактическа обстановка.

Правилно съставът на РС-Белоградчик е дал вяра на показанията на горните свидетели, като показанията на свидетеля Н. е приел за неотносими към случая. Всички събрани доказателства са обсъдени подробно, като ясно е указано кои от тях съдът кредитира и поради какви съображения. Въз основа на това е направена правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която съдът е приел за установена, се базира на тях. Въз основа на фактическата обстановка и правилно тълкуване на закона,  съдът е стигнал до верните юридически изводи, а именно, че в обжалваното НП правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение. Твърденията на жалбоподателя за порочност на съдебния акт са несъстоятелни и следва да се разглеждат като защитна теза, която е изградена върху недоказаното твърдение, че така наречения "дрифт" е поради технически проблем. Изложените доводи за наличие на технически проблем , довел до подаване на повече газ и до загуба на контрол , не могат да бъдат възприети. Същите не съответства на установените обстоятелства от непосредствените очевидци, а именно , че водачът увеличил оборотите и започнал да занася по дължината на оста на пътя , като се завъртял около оста си и в странично положение обиколил кръговото кръстовище два пъти. Показанията на свидетелите очевидци категорично установяват целенасочени действия от страна на водача. В този смисъл съдът възприема и обстоятелството, че актът е подписан без възражения от уличеното лице, такива не са постъпили изобщо в рамките на административно-наказателното производство. Съгласно посочената като нарушена разпоредба-чл.104б,т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва предписанието на  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари.

Не може да бъде възприето възражението на жалбоподателя , че е използвал улицата по предназначение съгласно §.1,т.1 от ДР на ЗДвП , както и че не е извършил „дрифт“. Понятието „дрифт“ не е дефинирано в ЗДвП, но същото се възприема като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез рязко увеличаване на оборотите, „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, което води до отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление на автомобила.

По делото се установи, че жалбоподателят е увеличил оборотите на автомобила , поднасял е управлявания от него лек автомобил, завъртал е МПС , движел се е със същото странично по кръговото кръстовище, което шофиране не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това за превоз на хора и товари.

С оглед на горното и настоящата съдебна инстанция приема , че жалбоподателят от обективна страна е извършил нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват на предназначението на пътя, по който се движи, и е искал и целял именно това.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, като така посочените наказания и размери са съобразени изцяло с разпоредбата на закона.

При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на процесуалните права на нарушителя, правилно е приложен относимия материален закон.

При постановяване на съдебния акт на ВРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. Липсват допуснати в хода на съдебното производство нарушения, за наличието на които касационната инстанция следи служебно, на основание чл.218, ал.2 от АПК.

Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част.  

Съобразно чл.63д от ЗАНН на ответната по делото страна следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.  Съобразно чл.27е от наредбата за правната помощ , приета на основание чл.37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.В случая следва да бъде присъден минималния размер , предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и липса на извършени процесуални действия , различни от обичайните такива за подобен род дела.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

                            Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/18.07.2022г., постановено по АНД № 109/2021 г. по описа на РС-Белоградчик, в частта , в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0242-000231/08.06.2020 г. на началника на РУ-Белоградчик, относно наложеното на В.А.Т. административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА  В.А.Т. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          2.