Решение по дело №138/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700138
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 143                                      25.10.2021 год.                                  Град Разград

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа  година, в  състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                        МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 138 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Н. А. от с. Е. чрез пълномощник адв. С. С. против Решение № 136 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 107/2021 г. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 84 от 14.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Русе, с което на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците на жалбоподателя като кмет на Община Цар Калоян е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 3 от същия закон. Жалбоподателят счита, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Прави възражения по отношение на АУАН и НП, и по-точно по тяхното съдържание, като оспорва установената в тях фактическа обстановка. Твърди, че при издаването на НП административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като не е описал точно и ясно нарушението и мястото, където е извършено то. Излага подробни доводи за наличието на съществено разминаване и неяснота в описанието на имотите, в които са установени нерегламентираните сметища. Твърди още, че представената административнонаказателна преписка е непълна, тъй като по нея липсва констативния протокол, с който са му дадени предписанията, както и че АУАН му е съставен преди да изтече срока по даденото му предписание. Иска съдът да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – РИОСВ - Русе, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 25.09.2020 г. експерти от РИОСВ – Русе, извършили извънредна проверка на територията на Община Цар Калоян за чистотата на населените места, при която констатирали пет броя терени, замърсени с нерегламентирани сметища, четири от които в землището на град Цар Калоян и един в землището на село Езерче. Проверката приключила със съставяне на Констативен протокол № 84-ТЦ/25.09.2020 г., с който били дадени задължителни предписания на основание чл. 113, ал. 3, чл. 119 и чл. 120 от ЗУО, в срок до 09.10.2020 г. да бъдат почистени замърсените терени и се представят документи за почистването – фактури, кантарни бележки, договори, а РИОСВ – Русе да се уведоми писмено. За отговорник бил посочен Кметът на Община Цар Калоян. Препис от протокола бил връчен на жалбоподателя. На 23.10.2020  г. е извършена контролна проверка за изпълнение на, дадените с КП № 84-ТЦ/25.09.2020 г., задължителни предписания, завършила със съставяне на Констативен протокол № ГС 131/23.10.2020 г., при която проверяващите от РИОСВ – Русе констатирали неизпълнение на дадените предписания. Отново били дадени задължителни предписания по чл. 113, ал. 3, чл. 116 и чл. 119 от ЗУО със  срок за изпълнение до 09.11.2020 г. и отговорник – кметът  на Община Цар Калоян.

На 04.11.2020 г. на жалбоподателя, в качеството му на кмет на Община Цар Калоян, бил съставен АУАН № 0001939/04.11.2020 г. Актосъставителят приел, че Д. Н. А., в качеството си длъжностно лице, със своето бездействие е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците. Екземпляр от АУАН е бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, което не вписало възражения по него. Въз основа на съставения АУАН директорът на РИОСВ - Русе е издал обжалваното НП.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Районният съд е обсъдил твърденията и доводите на жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви защо същите са неоснователни и недоказани. Счел е, че констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Разградският административен съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил подробни, непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на  събраните по делото доказателства.

Неоснователно е твърдението на касатора, че представената административно-наказателна преписка е непълна, тъй като по нея липсвал констативния протокол, с който са му дадени предписанията. Констативен протокол № 84-ТЦ/25.09.2020 г. е представен от административнонаказващия орган, като е приет от съда и е приобщен към доказателствата по делото. В него изрично е посочено, че е връчен на кмета на общината лично срещу подпис.  Посочването в АУАН на Констативен протокол № 84-ТЦ с дата 19.10.2020 г. е техническа грешка, която е поправена с издаденото НП на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователно е и твърдението му, че АУАН му е съставен преди да изтече срока по даденото му предписание. В случая административнонаказателната му отговорност е ангажирана за неизпълнение на задължителните предписания, дадени с КП № 84-ТЦ/25.09.2020 г. със срок на изпълнение до 09.10.2020 г., а не на тези, дадени му с КП № ГС 131/23.10.2020 г. със срок на изпълнение до 09.11.2020 г.

На следващо място неоснователни и недоказани се явяват и доводите на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и мястото, където е извършено то. Същият не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за съществено разминаване и неяснота в описанието на имотите, в които са установени нерегламентираните сметища. Настоящият състав напълно споделя изводите на въззвния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява разминаване в описанията на местоположението на замърсените терени. Нарушението е точно и ясно описано от фактическа страна, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в АУАН и НП факти става ясно какво деяние е извършено от касатора, както и кога и къде е извършено то.

С разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУО е предвидено, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от същия закон на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. По делото безспорно е установено, че на 25.09.2020 г. на жалбоподателя е било дадено предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО от упълномощено от директора на РИОСВ - Русе длъжностно лице, което той е следвало да изпълни в срок до 09.10.2020 г. След изтичане на срока е била извършена проверка и е установено, че предписанието не е изпълнено. В случая единствено релевантният за отговорността на жалбоподателя факт е, дали е изпълнил или не е изпълнил даденото предписание в дадения срок. Касаторът не е представил доказателства, че в периода от 25.09.2020 г. до 09.10.2020 г. е предприел действия и е изпълнил даденото предписание. Ето защо правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Наказанието е определено в минималния предвиден в закона размер, който съответства на тежестта на извършеното нарушение.

По изложените мотиви съдът счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като направено своевременно, е основателно. С оглед непосочването на конкретен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, ангажираността на процесуалния представител на ответника по делото и степента на фактическа и правна сложност на същото, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно 80 лв.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 107/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Д. Н. А. от с. Е. да заплати на РИОСВ – Русе юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

     ЧЛЕНОВЕ:1./п/

      2./п/